Симеон Николов е дългогодишен дипломат, бивш зам.-министър на отбраната и

Симеон Николов е дълготраен посланик, някогашен зам.-министър на защитата и основен специалист в Администрацията на президента. Член на УС на Българско дипломатическо сдружение. Основател и основен редактор на електронното издание „ Експерт-БДД “ за разбори в региона на интернационалната политика, сигурност и дипломация. Директор на Центъра за стратегически проучвания в сигурността и интернационалните връзки.

- Г-н Николов, медиите дефинираха срещата сред Зеленски и Доналд Тръмп в Белия дом като невиждана, а светът се раздели – едни поддържат украинския президент, други – американския. Приближи ли се или се отдалечи мирът след дуела, който наблюдавахме?

- Няма подозрение, че резултатите от тази среща раздрусаха основата на трансатлантическите връзки от Втората международна война насам. Нарушено е доверието в Съюза, вследствие на което за първи път европейските водачи демонстрираха неустановеност, дали Съединени американски щати остават ангажирани за тяхната сигурност. 

Под въпрос е обаче дали и двете страни  схващат, че става дума за трайно и несъмнено спокойно съглашение, за слагане основите на спокойно битие през идващите десетилетия, а не да се гасят непрестанно местни пожари. А това беше и предлагането на съветския президент Путин преди началото на войната.Защото европейските водачи желаят война до победа, което меко казано е неразумна, по-точно е налудничава концепция, а Тръмп желае да постави ръка върху естествените запаси на Украйна, само че още не сме чули визията му за новия международен ред, към който събитията неизбежно ни тласкат.

Колкото до пътя към мира в Украйна, той би трябвало да бъде извървян както от Русия и Съединени американски щати, по този начин и с присъединяване на Украйна. Впрочем, без нея мирните старания на администрацията на Тръмп можеха да се провалят. За да се приближим към мира е належащо съдействието на Европа. А в случай че тя не се откаже от апелите си за война до победа явно е, че ще е належащо нов тип европейско водачество. Но не по пътя на войната, а по пътя към мира. Европа би трябвало да се препозиционира в световната си политика, витално значимият въпрос е по какъв начин ще направи това. В противоположен случай ще остане сама и ролята й в света ще стартира да понижава.

- Тръмп спря краткотрайно военната помощ за Украйна. Колко дълго може да издържи Украйна без да получава помощ от Съединени американски щати?

- Временното прекъсване на военната помощ за Съединени американски щати явно е форма на напън върху Украйна да се съгласи на предлагането за преустановяване на бойните дейности и търсене на решение на спора в едни мирни договаряния. Спирането на помощта няма да докара до съдбовни последствия, в случай че продължи няколко седмици или няколко месеци. Но поради на моментното положение на фронта, да, това е рисковано и разочароващо за украинците. В случая обаче не доставките на снаряди са най-важните. Най-въздействащо върху военните е прекъсването на ежедневната разследваща и информационна поддръжка за Украйна, сателитното и въздушно разузнаване, които обезпечават изобщо сполучливото водене на бойните дейности. Прекъсването им ще сложи украинските елементи на фронтовата линия в извънредно мъчно състояние и загубите на жива мощ и техника внезапно ще набъбнат.

На второ място, прекъсването на поддръжката за противовъздушната защита също ще е пагубно както за въоръжените сили, по този начин и за цивилното население.

Друго отрицателно за Украйна следствие е, че даже и след незабавното оповестяване на Урсула фон дер Лайен набиране на фонд от 800 милиарда, остава под въпрос дали други западни страни биха могли да запълнят произлизащата празнота. Спирането на помощта работи и в посока на подкопаване доверието в държавния водач, на който се приписва виновност за раздора сред него и Тръмп и възможна промяна на Зеленски. Проблемът е, че най-вероятният негов правоприемник военачалник Залужний, дипломат в Лондон, е още по-войнствено надъхан и срещу предложенията за преустановяване на войната. 

На последващо място, това би натоварило прекалено Европа, която не е в положение да замести Съединени американски щати. 

Друг рисков ход е желанието на някои западноевропейски страни да дават на Украйна оръжия за поразяване на цели в дълбочина на съветския гръб. След като Съединени американски щати се отдръпват от поддръжката на Украйна, рискът за съветски отговор на такава недомислена стъпка би бил съдбовен. Изводът е, че в договарянията би трябвало да се върне ДИПЛОМАЦИЯТА.

- Позицията за мир безспорно е по-силната, въпросът обаче е какъв мир и по какъв начин би могъл да бъде реализиран? Ще почука ли Зеленски на вратата за мир след случилото се в Овалния кабинет?

- Най-разумното би било, в случай че Зеленски се възползва от апела на Тръмп, да се върне, когато е подготвен да приказват за мир. Това до през вчерашния ден изглеждаше малко евентуално, откакто характерът на поддръжката на Европа за Зеленски блокира опцията, предоставена от президента Тръмп. Но и американската страна показа повода за спирането на договарянията като неточност в държанието, а същинските аргументи се коренят в изискванията за сключване на съглашението за потребление на естествени изкопаеми в Украйна и гаранциите за сигурност. Европа с желанието си за продължение на войната поставя кол в колелата на стартирания от Съединени американски щати механизъм за прекратяването й. Помощта на най–силните във военно отношение европейски страни обаче, няма да е задоволителна с цел да продължи сполучливо войната.Но в случай че украинският президент осъзнае това и може да преодолее унижението, за което самичък способства не малко, вратата за договаряния към момента е отворена. Появи се даже негов пост в Х, че съжалява за абсурда, че е време " нещата да бъдат поправени ".

Негативен миг за надеждни договаряния е, че Зеленски се лута и сменя позициите си. Вече заприказва за мир, освен това " най–скоро " и за " смислена дипломация ".

В Овалния кабинет на президента Тръмп задачата на бламирането на Зеленски беше да бъде отслабена позицията му и заставен към отстъпки, като в края на краищата одобри причините и изискванията на по-силния – Съединени американски щати. Но в осведомителна сянка остана един факт, който демонстрира, че всичко това можеше и да не се случи.Кийт Келог, специфичният представител на Съединени американски щати за Украйна и Русия, е предложил срещата да не се състои. Според изказвания на очевидци Келог се е опитал да избави украинския водач, като е посъветвал Зеленски да не се среща с Доналд Тръмп.Келог е направил рекомендацията заради „ нуждата от подсилване на връзките “ сред Украйна и Съединени американски щати, само че екипът на Зеленски е настоял за срещата в Белия дом. Този факт потвърждава  основателните подозрения, че ескалацията в връзките е била съзнателно провокирана, само че не бе овладяна. Вината несъмнено е и в държанието на Зеленски, който загуби самообладание (ако не е имал тактика, подсказана му от европейските му " другари " ), тъй като твърдият му метод и неговата поредност от оспорвания не можеше да не провокира вицепрезидента Ванс, а по-късно и Тръмп, да реагират. Възниква догатката, че двете страни са имали разнообразни упования за действително вероятните резултати от срещата за прекъсване или продължение на войната. Зеленски беше мощно въодушевен от своите европейски покровители за продължение на войната, само че надали е съзнавал, че без преобладаващата американска помощ вероятностите за боен триумф са обречени.

Първата част на въпроса Ви обаче има връзка с предлагането от срещата в Лондон за образуване на " Коалиция на искащите ", които да дават свои въоръжени сили за разполагане в Украйна, демонстрира лаическо недоумение на разликата сред мироопазващи и мироналагащи сили. С други думи, заслепени европейски политици ще ни предложат избора " Война до победа " пред избора " Дипломатически договаряния ". Не инцидентно президентът Тръмп предизвести Зеленски: " Вие си играете с Трета международна война ".

Мироопазващи сили за поддържане на мира с решение на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации се изпращат в региони на въоръжен спор единствено след сключване на помирение. Сред изискванията за такова решение е освен единодушието на всички страни, само че безпристрастността на този контингент. Как да си представим следователно присъединяване на английски въоръжени сили или на друга страна от НАТО?

Миронаглагащите войски имат за задача да наложат мир, до момента в който военният спор към момента не е завършил, т.е. с използването на мощ. Решението за такива не изисква единодушието на враждуващите страни. Това ли ни оферират от Лондон? Въпросът е какви сили желаят да изпращат групата страни от съвещанието в Лондон: по-скоро миронагалагащи, а това значи ВОЙНА.

При възможни договаряния, постигането единствено на помирение по линия на прикосновение в Източна Украйна няма да докара до дълготраен мир с Русия. Преговорите би трябвало да предложат гаранции както за едната, по този начин и за другата страна в спора.
 
- Как ще коментирате едно от последните изказвания на вицепрезидента Джей Ди Ванс, което гласи: „ Най-добрата гаранция за сигурност е да предоставите на американците стопански благоприятни условия в бъдещето на Украйна “?

- Това предложение е част от един интелигентен план на Съединени американски щати за надлъгване на съветската страна, което за жалост Зеленски наподобява в началото не схвана. Логично е, че в случай че Съединени американски щати имат достъп до добиването на скъпи подземни запаси в дълготраен проект, те ще ги охраняват и ще имат мотив да пазят своите ползи по всевъзможен начин, заобикаляйки сегашните разногласия за това дали съветската страна се усеща застрашена от приближаването на НАТО до нейните граници.

- Политиката като бизнес – по какъв начин трансформира това разпоредбите на дипломацията и на интернационалните връзки?

- Това не е нова наклонност, само че в протичащите през днешния ден процеси на промяна на международния ред става по-видима. Не за първи път бизнесът е създавал предпоставки за бъдещи зависимости. Днес сме очевидци на разпалване на търговски войни с налаганите мита, както и на конкуренция в преодоляване на веригите за доставки. Последните ще стават все по-важни за развиването на съответните страни и райони. Дипломацията за жалост ще би трябвало все по-често да се преценява с тези ползи, вместо да проправя пътя на естествени междудържавни връзки. Подобряването на такива принадлежности за икономическа дипломация на нивото на съюзи като Европейски Съюз може да бъде от решаващо значение за напъните за справяне с икономическите провокации и благоприятни условия на международно ниво.

Страните ще търсят отбрана на своите ползи и координиране на политики в интернационалните формати като БРИКС, Г–20, Г–7, Африкански съюз, региона на  Югоизточна Азия, който има  жизненоважно геостратегическо значение за Европейския съюз и други Но с изключение на към икономическата дипломация, актуалните провокации постановат да се обърнем и към положението и условията и на военната дипломация.

- Да допуснем, че Москва и Киев сключат мир, както упорства Тръмп. Ще бъде ли избегната Третата международна война или да чакаме нови провокации, да вземем за пример в посока Гренландия, Канада?

- Украйна не е единственият евентуален мотив за Трета международна война. Такава може да стартира и от Близкия Изток. Важно е постигането на дълготрайни и трайни съглашения, съдържащи гаранции за мир. Амбициите на президента Тръмп към приобщаване на територии надали ще доведат потребление на военна мощ. Изглежда, че в арсенала от средства за това желани са повече икономическия и политически напън. Изключително обезпокоително е, че в процеса на сриването на остарелия и възникването на нов международен ред се позволява неглижиране и подкопаване ролята на интернационалните организации, посредством които човечеството разполагаше с ефикасни принадлежности за разрешаване на интернационалните разногласия и гарантиране на мира и справедливостта в интернационалните връзки.

- След злощастния диалог Зеленски-Тръмп в Лондон се състоя среща на европейски страни по самодейност на Макрон и Стърмър. Ще се раздели ли визията на Европа първо във връзка с войната Русия-Украйна и второ във връзка с бъдещата й сигурност и връзките със Съединени американски щати?

- Европа се нуждае от Съединените щати, с цел да приключи дефинитивно войната в Украйна. Но Съединените щати ще се нуждаят от Европа, с цел да изпълнят сполучливо тази задача. Имаме незабавната нужда от нов тип европейско водачество. Но не по пътя на войната, а по пътя на мира.

Колкото до това може ли Европа дейно да поддържа Украйна сама, отговорът има три съставни елементи:

 За да се ускори преговорната позиция на Украйна и нейната дарба, явно би трябвало да се форсира европейската помощ, само че вместо това причините са, че с цел да се извоюва победа, т.е. да се продължи войната, с наивната визия, че една нуклеарна мощ може да бъде победена с повече дронове, танкове и самолети, без да се държи сметка, че даже живата мощ е на привършване.

Абсолютно неправилно е неочакваното, бързо струпване на военна мощност, водеща до основаването на една военна суперсила в Европа. По-разумно е да убедим Съединени американски щати, че Европейски Съюз е нужен в договарянията, като настояваме допустимо най-силно за допустимо най-справедливия мир и поддържаме възобновяване на Украйна поради бъдещото й участие в Европейски Съюз.  

През трите години на война в Украйна Европейски Съюз не съумя да формулира даже и най-малкото предложение за преустановяване на спора. Призивите „ до победа “ са съдбовни. Европейски Съюз се нуждае освен от нови политики, само че и от нови политици способни да продължат пътя му, а не да го вкарат в унищожителна война. По този път разделянето към този момент е очевидно. 

Лансираната в Лондон концепция за Европейски защитителен съюз естествено, че подкопава ролята на НАТО. Основните му цели като построяването на консолидиран и обединен защитителен пазар и верига за доставки; взаимно създаване, закупуване и поддръжка на военно оборудване; и взаимно образование на военния личен състав могат да се осъществят и в границите на НАТО и Европейски Съюз. Тук се намесват обаче както стремежът на Англия да измести Съединени американски щати във водещата роля в Европа, по този начин и замисълът в един нов боен съюз да влязат Австралия и Нова Зеландия. Интересен миг е привличането на Турция, която има основна роля в Черноморския район и в Близкия Изток.

- България я няма в европейския формат, където се разисква основни въпроси – на първата среща в Париж, след това в Лондон. Защо?

- В очите на нашите съдружници през последните няколко години основателно се оформи мнението за политическа неустойчивост в България. Освен това, неубедителната ни външна политика, представяна от „ Йесмени “, съгласни с всичко, без начинания и градивни оферти, не способства за огромен престиж на страната. На трето място военният ни потенциал е повече от непретенциозен, финансовите ни благоприятни условия - също. Стратегическото ни разположение на континента и като черноморска страна е значимо, само че ние не умеем да го използваме, с цел да му придадем заслужената тежест. Не ми е известно, дали партньорските ни разследващи служби не престават да дават такива позитивни оценки за нашия принос в обмена на информация, както преди 15 години. Не би трябвало да има подозрение, че в съюзите, в които членуваме, страните би трябвало да се преглеждат като  равностойни членове.

- У нас се чуха две позиции след Тръмп-Зеленски – на президента Радев и на премиера Желязков. Коя от двете споделяте и за какво?

- Едва ли има рационален човек, който в случай че би трябвало без значение и независимо да избира сред двата метода за намиране на решение – за неотложно преустановяване на безумното клане и търсене на пътища към мира посредством засилена дипломация, и другият – за продължение на войната непременно, без оглед на жертвите и разрушенията, с открити опити за замесване на НАТО във войната и риск от Трета международна война, че ще избере първия. Това е методът, деклариран от президента Тръмп. Това е и само вярното решение, което застъпва и президентът Радев и то е останало трайно във времето от началото на войната. За разлика от премиера Желязков, президентът Радев се аргументира:  „ Защото продължаването на военните дейности оттук насетне е съпроводено само с още повече гибел, още повече опустошения и явно и неизбежно – още по-големи загуби на територия от страна на Украйна “. Но министър председателят имаше съображение да се въздържи, изчаквайки резултатите от Съвета за национална сигурност. Важен ще бъде салдото на силите в Европа, в който тежестта на България не е изключително огромна, само че е значима, поради на стратегическото й състояние и участие в НАТО и Европейски Съюз.

Ползата от Съвета е, че министрите и партийните водачи получиха по-задълбочена информация за рисковете и вероятни сюжет на развиване на обстановката. В политическото известие липсват думичките мир и договаряния, а прекосяването на военната промишленост на по-високи обороти е повече от обезпокоителен индикатор. Отсъстват и мнения по някои съществени въпроси - да вземем за пример, в случай че България би трябвало да се вмести в поставените от Урсула фон дер Лайен параметри за увеличение на военните разноски с още най-малко 1,5%, това прави увеличение до 3,7%, което българската стопанска система не може да си разреши.

Опитът на премиера да внесе утешение, че всички решения, които България ще пази, са основани на решения, които са взимани в Народното събрание, не прави доста работа, в случай че си стигне до война и замесване на НАТО в нея, което ще работи по своите военновременни проекти, в които ние сме част със свои сили и средства, и ще бъдем сложени пред приключен факт. Мирът се кове в точния момент и на вярното място, а не когато всички благоприятни условия са изтекли като пясък през пръстите ти. Важното е да откроим и да се вслушаме в държавниците, а политици имаме в обилие.