Симеон II коментира ситуацията в света и бъдещето на монархията

Симеон II разяснява обстановката в света и бъдещето на монархията след гибелта на английската кралица Елизабет II, войната в Украйна и присъединяване си в политиката пред португалското издание  " Sol ".

 

“Не споделям мрачните прогнози по отношение на монархията в Обединеното Кралство ”, споделя царят.

 

Ето и цялото изявление:

 

- Съвсем скоро присъствахте на погребението на Кралица Елизабет II. Какво беше възприятието да сте очевидец на подобен исторически миг за историята на Европа?

- Много добре го казахте, моментът бе исторически. Беше доста, доста прочувствено във всевъзможен смисъл. Разбира се, най-много поради кончината на Кралицата: голям удар за всички. Но също по този начин и поради цялата организация. Беше едно неповторимо събитие и съм доста признателен, че можах да участвам на него.

- Често ли сте се срещали с Кралица Елизабет?

- О, да, доста пъти, от 1958 година нататък. Събирахме се доста постоянно. Кралицата постоянно беше доста общителна и блага. Били сме на разнообразни публични церемонии, само че също по този начин и на фамилни сбирки. Една година се събрахме в Балморал, с всичките наши синове, виждали сме се по сватби – тази на Крал Чарлз или да вземем за пример на тази на Принц Уилям, на разнообразни юбилеи, и в това число на неофициални случаи в Лондон. Познавах добре Нейно Величество и би трябвало да призная, че по някакъв метод постоянно си мислех, че тя ще бъде безконечна. Но в последна сметка немислимото просто се случи.

- Всички смятахме по този начин. Много хора, които са я познавали приказват за нейното възприятие за хумор…

- Вярно е, имаше великолепно, бих споделил тънко възприятие за комизъм. Тя беше толкоз царствена и величествена в очите на хората, че това беше нещо, което те не чакаха от нея. Но да, имаше ужасно възприятие за комизъм и ценях доста това.

- Смятате ли, че с кончината на Кралицата се задават сложни дни за монархията, освен в Обединеното Кралство, само че и в Европа?

- Не знам дали съм подобаващата персона, с цел да разясня този въпрос. Но имам възприятието, че заради някаква причина, която не може да се изясни, Крал Чарлз III, като Принц на Уелс, не беше показан по отговарящ метод на народа. Така че си мисля, че скоро всички ще бъдат доста сюрпризирани, тъй като той също е една изключителна персона и Господ знае, че се е подготвял с години за тази служба. Така че не споделям мрачните прогнози, които слушам тези дни по отношение на монархията в Обединеното Кралство, по отношение на огромния брой антимонархисти и по този начин нататък. Разбира се, на всички места има хора с друго мнение. Но би трябвало да се има поради, че Англия е монархия в продължение на повече от 1000 години и мисля, че това е доказателство, че тази система е добре призната от хората. Колкото до останалите монархии: всяка страна има своя личен модел. Разбира се, Кралицата на Англия символизираше самата монархия, само че не мисля, че нейната кончина ще има други последици. Но Вие знаете, че от време на време медиите, скърбя да го кажа, преувеличават събитията или ги показват по по-различен метод от това, което действително са.

- Всички гледаха на Кралицата като на една доста мощна и доста уважавана персона, до момента в който Крал Чарлз продължава да бъде чужд за доста от хората.

- Казват, че не би трябвало да се вършат съпоставения, само че все пак не мога да се сдържа да не го направя. Спомням си по какъв начин хората подценяваха Крал Хуан Карлос, когато той се качи на трона. И всички видяхме какво се случи през четирите десетилетия на неговото ръководство. Мисля, че сега в прочут смисъл върлува синдром от същия вид. Но в това време би трябвало да е доста мъчно, в случай че мога да го кажа на всекидневен език, “да влезеш в обувките ” (да влезеш в ролята и да си на висотата на очакванията) на различен човек, в този случай на Кралицата. Ще би трябвало време на хората да свикнат и също по този начин да не съпоставят с предходни времена, а да одобряват индивида подобен, какъвто е.

- Само една седмица откакто Кралицата се спомина, умря друга доста значима персона на XX век, Михаил Горбачов. Според доста хора огромните фигури в политиката са все по-малко. Съгласен ли сте?

- Естествено е, когато тези персони си отидат да ни липсват, само че мисля, че има прочут развой на обновяване, с времето се появяват други хора, дружно с тези, които към този момент са ни познати. Президентът Горбачов беше доста известен на Запад, само че сигурно не и измежду руснаците. Този феномен е доста впечатляващ. Запознах се персонално с него, защото пристигна в България и проведох вечеря в негова чест, тук в Двореца Врана. Беше доста забавно да чуя неговото пояснение за това по какъв начин е функционирала Перестройката.

- И това беше една от аргументите, поради които беше толкоз уважаван на Запад и толкоз недолюбван в страната си.

- Както споделят, " никой не е оракул в личната си страна! "

- Така е. Говорим за Кралица Елизабет II, само че Вашият живот също е бил извънреден. Били сте на девет години, когато Вашето семейство е било насила на напусне България. Пазите ли спомен за тези дни?

- Да, в края на краищата, девет години са задоволителна възраст за едно дете. Но за мен огромната смяна пристигна със гибелта на татко ми, когато бях на шест години. Емоциите бяха толкоз мощни, че толкоз години по-късно, осемдесет години по-късно, към момента помня ясно тези моменти. Това е нещо, което не може да се не помни.

- И тогава Вие наследявате трона. Имахте ли някаква концепция какво се случва в оня миг?

- Важно е да се разбере по какъв начин се виждат нещата през очите на едно дете. Това, което най-вече ме впечатли и ненапълно ме тормози беше, че хората започнаха да се изправят пред мен, както го правеха с моя татко. И явно аз не разполагах със закрилата на татко ми, той не беше там, с цел да ме хване за ръка. Изведнъж трябваше да се сблъскам с някои, не доста, несъмнено, само че задоволително публични въпроси.

- Три години по-късно в България се анулира монархията и фамилията Ви е трябвало да напусне страната.

- Първите пет години в заточение прекарахме в Египет, където бяха родителите на майка ми. Но моята майка доста държеше двамата със сестра ми да имаме европейско обучение. Така че стартира да търси друго място, където да отидем. Италия, да вземем за пример. Но от Италия получихме отговора: " Разбира се, госпожо, Вие сте добре пристигнала, само че не и Вашият наследник ", защото се опасяваха, че това може да тормози тогавашната власт в България. Имаше други страни, които се съгласиха да ни приютят, само че майка ми не се интересуваше доста от тях. Накрая, напълно инцидентно, едно лято в нашата къща пристигна испанският дипломат в Кайро и сподели на майка ми: " Ваше Величество, чух, че желаете да дойдете в Европа. Мислили ли сте за Испания? " Така стартира всичко и най-после прекарах 50 години в Испания.

- И Вие отидохте в Мадрид?

- Да, в Мадрид. Започнах да изучавам във Френския колеж. Има някакви легендии, че сме били поканени от Генералисимус (Франко), което не е правилно. Предоставиха ни статута на политически бежанци. И несъмнено, по-късно се срещнах с президента. Но не сме били негови посетители, нито нищо сходно.

- Много хора си мислят, че кралските особи имат елементарен живот, цялостен с привилегии, защото живеят в дворци, пътуват, вървят по приеми. До каква степен съгласно Вас това дава отговор на истината?

- Много е значимо нещата да се гледат обективно. Въображението е едно, а действителността напълно друга. Когато човек живее в заточение няма дворци, нито нищо сходно. И даже в настоящите монархии, отговорностите са доста, доста огромни, това е работа за цялостен живот. Нямаш пенсия, нито работно време. Това е една непрекъсната работа. В никакъв случай не става въпрос единствено за приеми и развлечения. В персонален проект постоянно съм бил доста внимателен, точно, с цел да не основа подобен облик, поради изключително сензитивното ми състояние на един цар в заточение.

- Много време е минало преди да можете да се върнете във Вашата страна. Как Ви се отрази това? Предполгагам постоянно сте чакал с неспокойствие да се завърнете там?

- Честно казано не, тъй като мислех, че руската система е толкоз солидна, че ще издържи дълго време. Всъщност, даже не съм си и мислил, че моите деца ще могат да живеят в свободна България.

- Какви бяха главните последици от деситилетията комунизъм?

- Може да се напише цяла книга в отговор на този въпрос. Дори през днешния ден, едно потомство по-късно, продължава да съществува един синдром, който може да се открие във всяка от страните в Източния блок. Това е нещо, което афектира значително хората.

- Имаше ли и позитиви?

- Винаги има позитиви и негативи. Една тоталитарна система е безусловно неприемлива в днешно време. Аз съм измежду първите наранени, защото доста от хората към нас бяха задържани или екзекутирани. Но в това време не ми харесва да отхвърлям всичко. Ще Ви дам един образец: образованието във времената на комунизъм беше, за жалост, доста по-добро в сравнение с в днешни дни. Това е единствено един малък образец, само че ми наподобява илюстративен.

- Вашият случай е неповторим: монарх, който се явява на избори, печели и става министър-председател на своята страна. Харесваше ли Ви да бъдете в политиката?

- Не бих споделил, че ми харесваше, тъй като беше една голяма отговорност за мен. Моята майка и наставници ми постоянно са ми казвали, че царят е надпартиен и аз трябваше да работя назад на този завет. Видях, че се задава моментът и взех решение, че мога да бъда от изгода на моята страна. Затова одобрих тази работа, което беше доста мъчно, тъй като идвах от частния бранш, в никакъв случай не бях изпълнявал никаква служба в администрацията.

Тогава с изключение на отговорностите, присъщи на моята служба, трябваше да науча доста нови неща. Беше извънредно мъчно. В същото време в Парламента имаше хора, които не ме харесваха заради идеологически аргументи, несъмнено, само че имаше и такива от десните партии, които също не ме одобряваха, тъй като не смятаха, че числя се на дясното, че би трябвало да се асоциирам с либералите.

Въпреки че беше доста мъчно успяхме да удържим, дръзвам да настоявам сполучливо, четири години, а по-късно бяхме в коалиция с други партии още четири години. И тези осем години бяха тези, които отвориха вратите на България към Европейския съюз, което беше нашата най-голяма цел, и също към НАТО, което също беше разумна стъпка за нас.

- По време на живота Ви са Ви са случвали доста трагични събития. В момента имаме война в Европа, нещо което ни се струваше немислимо. Мислите ли, че живеем в рискови времена?

- Да, както на Запад, по този начин и на Изток. Много съм обезпокоен от сегашната обстановка. Както знаете, България е покрай епицентъра на тази драма. И е необикновено, най-малко за мен, такова нещо да се случва в XXI век. Но се надявам да има някаква опция за медиация. Аз си мисля за Турция, само че може да бъде и друга страна, която да помогне в тази обстановка, която не би довела до нищо положително. И както към този момент виждаме, тези наказания не засягат единствено Русия, само че също и Запада. Така че ситуацията не е по никакъв начин обещаващо в моите очи.

- Мислите ли, че виновността е напълно на Путин или и Европа също носи част от отговорността?

- Много е мъчно да се вършат такива изводи постфактум. Със сигурност има позволени неточности.

Аз персонално скърбя, че няма по-голяма воля да се приближи Русия към Европа, тъй като те дружно биха формирали един стабилен стопански и финансов блок. Също по този начин не ми харесва тази демонизация на всичко съветско. Онзи ден чух една фраза в България " Не може да се бърка Путин с Пушкин ". Жалко е, че в този момент хората сатанизират всичко съветско.

- Как оценявате реакцията на Европа?

- Аз същински имам вяра в Европейския съюз, не виждам по-добро решение за Европа, тъй като всяка една от нашите страни сама по себе си би била незначителна. Ето за какво би трябвало да създадем всичко допустимо, с цел да запазим Европа дружно и да я създадем по-добра. Не съществува друга опция.

- България, както споменахте, е релативно покрай района, в който се води войната. Смятате ли, че спорът може да се популяризира отвън Украйна?

- Да не дава Господ, тъй като тогава обстановката би излязла отвън надзор. Но никой не знае какво ще се случи. Въпреки това имам вяра, че в случай че има воля, можем да стигнем до мирни договаряния. Това би било единственото решение, тъй като Европа е минала през толкоз доста ужаси: Първата международна война, Втората международна война, за какво да се забъркваме в различен огромен спор?

 

 

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !