Земетресение е разрушило най-голямото праисторическо селище в Североизточна България
Силно земетресение е прогонило жителите на най-голямото известно населено място от каменно-медната ера в Североизточна България, описа за Българска телеграфна агенция Владимир Славчев, началник на разкопките на обекта, който се намира в местността Корията, край днешния град Суворово, Варненско.
Археолозите са намерили безапелационни доказателства през тази година, когато са разкрили част от трасето на укрепителната стена. При разкопките става видно, че има не една, а две обособени стени, направени от солидни каменни блокове, отстоящи на разстояние към 3,5 метра.
Камъните са рухнали по време на земетресение, като евентуално трусът е бил доста мощен, описа Славчев. По думите му данни за такова земетресение има и от разкопките в Дуранкулак, и в Солницата край Провадия. Археологът посочи, че на всички места са видни опустошения, а край Суворово трусът най-вероятно е бил причина и за пожара, който е обхванал селището.
Учените допускат, че огънят се е популяризирал доста бързо, тъй като всичко е било построено от органика – дърво и плява. След разкопките през тази година археолозите към този момент са наясно и с още нещо за укрепителната стена. По думите на Славчев тя не е била издигната във височина, а по-скоро камъните са изграждали основата, нагоре е имало издигнати дървени колове.
Входът към селището бе открит преди две години, напомни Славчев. От него стартира павирана с трошляк и глина улица, от двете страни на която са били постройките. След геомагнитно снимане на терена е ясно какъв брой е било огромно селището, добави Славчев. Той посочи, че то покрива повърхност от към 1,2 хектара, което го прави най-голямото известно досега от каменно-медната ера (около 4700-4600 година прочие Хр.) в Североизточна България. Разкопките демонстрират още, че къщите са били строени близо една до друга, без дворни места. По-голямо разстояние е имало сред занаятчийските постройки. За едната от къщите археолозите са сигурни, че е била за произвеждане на грънчарски съдове. Майсторът е имал в това число помещение, където е складирал готовата си продукция. През актуалната година археолозите изследват по-малка сграда – към 30 квадратни метра, която най-вероятно също е била с индустриални функционалности.
В центъра на селището са били жилищата на жителите, които са били доста по-големи – с ширина 8-10 метра и дължина до 16 метра. Домовете са били солидни, някои от тях – двуетажни. Целта на екипа е през идващите няколко години да проучим северозападния бранш на селището, да разберем постройките защо произвеждане са били, добави Славчев. Според него ще е забавно да бъде изследван градоустройственият проект на селището, по какъв начин минават улиците, има ли връзка сред обособените производители, само че към този момент е видно, че античните са били положителни архитекти и инженери, тъй като селището е терасирано и има стъпаловидно подравняване на терена, който е с надолнище.
При изследването на къщата през тази година археолозите са се натъкнали на праварианта на актуалните циментови плочи, които изливат майсторите-строители. Древните обаче са работели, като са полагали нацепени трупи и от горната страна са замазвали глина. Докато не се свърже този сектор със северната част на жилището, не можем да кажем защо е бил този пълен под, уточни Славчев. Предверието, в което е открита плочата, очевидно е имало някаква функционалност и от него се е слизало на по-ниско равнище, само че защо са служели пространствата археолозите занапред ще разкриват.
Според Славчев най-хубавото е, че от позиция на античната архитектура селището край Суворово демонстрира доста добре непокътнати уреди и разрешава реконструкции, в това число на вътрешните пространства на постройките. То е доказателство, че и преди шест хилядолетия хората са имали познания, инженерна мисъл, натрупали са опит по какъв начин да се пазят от неприятните атмосферни условия и да се вписват в околната среда, да употребяват всичко, което тя им предлага.
Славчев посочи, че обектът в Суворово е доста скъп и с това, че пожарът е „ запечатал “ във времето предметите, които хората са употребявали и това разрешава на актуалните учени да схванат детайлности за бита им. Според археолога античните са комбинирали материалите, като са употребявали и керамика – първия изкуствено придобит артикул на човешката активност. Освен това са били и естети. Много от откритите остатъци от съдове са украсени - било с пръсти, било с графит. В това населено място за пръв път е открита и мотика. Направена е от рог на доблестен елен, който е продънен, с цел да му бъде сложена ръкохватка и подострен, с цел да окопава по-лесно. Не липсват и оръжия, най-много каменни топчета за прашки, които с изключение на като бойни, са се употребили и за лов. Топчетата са друг „ диаметър “, само че всички са издялани от варовик, който е мек и се обработва относително елементарно.
През тази година селището е поднесло няколко изненади на археолозите. Славчев посочи, че при разчистването са попаднали на оборудване със заоблена вътрешна част. Първоначално смятахме, че това е част от куполна пещ, само че колкото повече разчистваме, толкоз повече се убеждаваме, че не е по този начин, описа археологът. По разкритото досега той допуска, че може оборудването да е служило за обособяване на пространство за специфични цели.
Тепърва обаче ще се изследва какво „ крие “ къщата. Другата мистерия, чийто отговор археолозите ще търсят, е какво е било предназначението на новооткрити много внушителни каменни блокове, които не са част от укрепителната стена, нито от павирана улица. Разбулването на тайната им ще остане за идната година. Славчев посочи, че тогава ще се копае по-надълбоко, с цел да се види дали не са част от структура, обвързвана с още по-стари културни пластове.
През тази година археолозите са се натъкнали и на скупчване на кремъчни пластини, което също е съумяло да ги озадачи, тъй като е от външната страна на стената т.е. отвън очертанията на селището. Ще създадем всичко допустимо да изясним за какво са сложени там, сподели Славчев. По думите му и различен път са намирани такива скупчвания на кремък, било заровени като съкровища, било оставяни като подарък за божествата. Засега е ясно, че актуалната находка при всички случаи е сложена на това място по-късно от земетресението, съборило укрепителната стена.
В зоната през предходната година е разкрито жилище, което обаче не е ясно по какъв начин се съотнася със постройките в границите на селището. Археолозите не могат да дават отговор еднопосочно дали то се е разраствало, или след разрушенията са се появили хора, които са пристигнали отнякъде и са си създали дом. Близо до това място и груповата находка на кремъци, е открито и керамично скупчване, което се датира към просвета Варна т.е. с към 100 години по-късно от самото населено място, изясни Славчев.
Той посочи, че занапред ще се обясни и произходът на откритите кремъчни пластини.
Известно е, че във Варненско е имало залежи, само че материалът е бил със доста по-ниско качество от този, добиван в Лудогорието и в Плевенско. Кремъкът е бил стратегическа суровина, употребил се е на Балканите от началото на новокаменната ера и още тогава този, добиван в находищата от Лудогорието и в Плевенско, се е разпространявал на територията на целия полуостров, като тази скица се резервира в продължение на епохи, заключи Славчев.
Археолозите са намерили безапелационни доказателства през тази година, когато са разкрили част от трасето на укрепителната стена. При разкопките става видно, че има не една, а две обособени стени, направени от солидни каменни блокове, отстоящи на разстояние към 3,5 метра.
Камъните са рухнали по време на земетресение, като евентуално трусът е бил доста мощен, описа Славчев. По думите му данни за такова земетресение има и от разкопките в Дуранкулак, и в Солницата край Провадия. Археологът посочи, че на всички места са видни опустошения, а край Суворово трусът най-вероятно е бил причина и за пожара, който е обхванал селището.
Учените допускат, че огънят се е популяризирал доста бързо, тъй като всичко е било построено от органика – дърво и плява. След разкопките през тази година археолозите към този момент са наясно и с още нещо за укрепителната стена. По думите на Славчев тя не е била издигната във височина, а по-скоро камъните са изграждали основата, нагоре е имало издигнати дървени колове.
Входът към селището бе открит преди две години, напомни Славчев. От него стартира павирана с трошляк и глина улица, от двете страни на която са били постройките. След геомагнитно снимане на терена е ясно какъв брой е било огромно селището, добави Славчев. Той посочи, че то покрива повърхност от към 1,2 хектара, което го прави най-голямото известно досега от каменно-медната ера (около 4700-4600 година прочие Хр.) в Североизточна България. Разкопките демонстрират още, че къщите са били строени близо една до друга, без дворни места. По-голямо разстояние е имало сред занаятчийските постройки. За едната от къщите археолозите са сигурни, че е била за произвеждане на грънчарски съдове. Майсторът е имал в това число помещение, където е складирал готовата си продукция. През актуалната година археолозите изследват по-малка сграда – към 30 квадратни метра, която най-вероятно също е била с индустриални функционалности.
В центъра на селището са били жилищата на жителите, които са били доста по-големи – с ширина 8-10 метра и дължина до 16 метра. Домовете са били солидни, някои от тях – двуетажни. Целта на екипа е през идващите няколко години да проучим северозападния бранш на селището, да разберем постройките защо произвеждане са били, добави Славчев. Според него ще е забавно да бъде изследван градоустройственият проект на селището, по какъв начин минават улиците, има ли връзка сред обособените производители, само че към този момент е видно, че античните са били положителни архитекти и инженери, тъй като селището е терасирано и има стъпаловидно подравняване на терена, който е с надолнище.
При изследването на къщата през тази година археолозите са се натъкнали на праварианта на актуалните циментови плочи, които изливат майсторите-строители. Древните обаче са работели, като са полагали нацепени трупи и от горната страна са замазвали глина. Докато не се свърже този сектор със северната част на жилището, не можем да кажем защо е бил този пълен под, уточни Славчев. Предверието, в което е открита плочата, очевидно е имало някаква функционалност и от него се е слизало на по-ниско равнище, само че защо са служели пространствата археолозите занапред ще разкриват.
Според Славчев най-хубавото е, че от позиция на античната архитектура селището край Суворово демонстрира доста добре непокътнати уреди и разрешава реконструкции, в това число на вътрешните пространства на постройките. То е доказателство, че и преди шест хилядолетия хората са имали познания, инженерна мисъл, натрупали са опит по какъв начин да се пазят от неприятните атмосферни условия и да се вписват в околната среда, да употребяват всичко, което тя им предлага.
Славчев посочи, че обектът в Суворово е доста скъп и с това, че пожарът е „ запечатал “ във времето предметите, които хората са употребявали и това разрешава на актуалните учени да схванат детайлности за бита им. Според археолога античните са комбинирали материалите, като са употребявали и керамика – първия изкуствено придобит артикул на човешката активност. Освен това са били и естети. Много от откритите остатъци от съдове са украсени - било с пръсти, било с графит. В това населено място за пръв път е открита и мотика. Направена е от рог на доблестен елен, който е продънен, с цел да му бъде сложена ръкохватка и подострен, с цел да окопава по-лесно. Не липсват и оръжия, най-много каменни топчета за прашки, които с изключение на като бойни, са се употребили и за лов. Топчетата са друг „ диаметър “, само че всички са издялани от варовик, който е мек и се обработва относително елементарно.
През тази година селището е поднесло няколко изненади на археолозите. Славчев посочи, че при разчистването са попаднали на оборудване със заоблена вътрешна част. Първоначално смятахме, че това е част от куполна пещ, само че колкото повече разчистваме, толкоз повече се убеждаваме, че не е по този начин, описа археологът. По разкритото досега той допуска, че може оборудването да е служило за обособяване на пространство за специфични цели.
Тепърва обаче ще се изследва какво „ крие “ къщата. Другата мистерия, чийто отговор археолозите ще търсят, е какво е било предназначението на новооткрити много внушителни каменни блокове, които не са част от укрепителната стена, нито от павирана улица. Разбулването на тайната им ще остане за идната година. Славчев посочи, че тогава ще се копае по-надълбоко, с цел да се види дали не са част от структура, обвързвана с още по-стари културни пластове.
През тази година археолозите са се натъкнали и на скупчване на кремъчни пластини, което също е съумяло да ги озадачи, тъй като е от външната страна на стената т.е. отвън очертанията на селището. Ще създадем всичко допустимо да изясним за какво са сложени там, сподели Славчев. По думите му и различен път са намирани такива скупчвания на кремък, било заровени като съкровища, било оставяни като подарък за божествата. Засега е ясно, че актуалната находка при всички случаи е сложена на това място по-късно от земетресението, съборило укрепителната стена.
В зоната през предходната година е разкрито жилище, което обаче не е ясно по какъв начин се съотнася със постройките в границите на селището. Археолозите не могат да дават отговор еднопосочно дали то се е разраствало, или след разрушенията са се появили хора, които са пристигнали отнякъде и са си създали дом. Близо до това място и груповата находка на кремъци, е открито и керамично скупчване, което се датира към просвета Варна т.е. с към 100 години по-късно от самото населено място, изясни Славчев.
Той посочи, че занапред ще се обясни и произходът на откритите кремъчни пластини.
Известно е, че във Варненско е имало залежи, само че материалът е бил със доста по-ниско качество от този, добиван в Лудогорието и в Плевенско. Кремъкът е бил стратегическа суровина, употребил се е на Балканите от началото на новокаменната ера и още тогава този, добиван в находищата от Лудогорието и в Плевенско, се е разпространявал на територията на целия полуостров, като тази скица се резервира в продължение на епохи, заключи Славчев.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ