Рецензия на книгата: Емил Ферис се захваща с големи проблеми чрез малко дете с мания за чудовища
Има два типа чудовища: такива, които просто наподобяват страшни, и такива, които са страшни със своята свирепост. Карън Рейес е първата, само че какво прави това проблематичния й по-голям брат Дийз?
Емил Ферис най-сетне продължи образно зашеметяващия си дебютен графичен разказ от 2017 година със заключителната му половина „ Моето обичано нещо е Чудовища, книга 2. Започва тъкмо от мястото, където е спряла Книга 1 (спойлери за Книга 1 … сега), с 10-годишната Карън в напрегнат сън, до момента в който обработва гибелта на майка си от рак и разкритието, че е имала различен брат на име Виктор преди неговия близнак Deeze го умъртви.
За непосветените историята е всъщност дневникът на Карън, до момента в който тя облича детективска шапка и огромно палто, с цел да разгадае мистерии – като да вземем за пример кой е умъртвил съседа от горния етаж и къде е липсващ нейният отпаднал съученик – през 1968 година Чикаго, представящ исторически събития като убийството на преподобния Мартин Лутър Кинг младши и митингите във Виетнамската война. Карън, католич...
Прочетете целия текст »
