Младите у нас най-притеснени от коронавируса, но и най-неспазващи правилата
Силно повишено търсене на информация, умерено терзание от обстановката в страната и позитивна оценка за адекватността на предприеманите от управляващите ограничения против разпространяването на ковид. Това демонстрира изследване на организация " Алфа Рисърч ", извършено сред 29 февруари и 8 март 2020г. измежду 1015 души у нас.
75% от българите наблюдават всекидневно какво се случва в страната по отношение на разпространяването на ковид, 19% - понякога, а незаинтересованите са едвам 6%.
Двама от всеки трима считат, че вирусът ще продължи да се популяризира, като ще засегне както България, по този начин и всички страни в Европа. ¼ пък имат вяра, че епидемията скоро ще отшуми и светът ще се върне към естествения си темп на живот.
55% от сънародниците ни са загрижени от доказаното съществуване на вируса в страната, само че следват рекомендациите на формалните управляващи, 34% не са изключително обезпокоени, а мощно обезпокоени се усещат 11%.
С по-загрижено държание, последващо рекомендациите на експертите, само че без признаци на суматоха, се открояват най-много жителите на огромните градове и междинните генерации.
Проучването демонстрира, че измежду младите се следят най-високи равнища на тревога, само че не безусловно съпроводени със прецизно съблюдаване на рекомендациите, а най-възрастните, които са в евентуално най-рисковите възрастови групи, са минимум разтревожени. Тази на пръв взор парадоксална картина отразява метода на живот на хората: терзанието на младите се подхранва от обстоятелството, че те са измежду най-активно общуващите и пътуващи българи и назад: по-слабата подвижност на болшинството от най-възрастните поданици им дава отчасти успокоение, показват от " Алфа Рисърч ".
Относно самостоятелните ограничения за предотвратяване от ковид 52% залагат на засилената персонална хигиена, като колкото по-млади и мобилни са хората, толкоз повече разчитат само на нея. Значително по-нисък дял (20% - 23%) са склонни към този момент да лимитират контактите и пътуванията си. Най-притеснените прибягват до запасяване с артикули (12%), нараснало внимание за съществуването на признаци (10%) и непрекъснатото потребление на здравна маска (9%). Най-слабо загрижената една трета от хората пък не подхваща никакви специфични ограничения.
Действията на управляващите за ограничение разпространяването на ковид в страната получават позитивна оценка от обществото - съгласно 67% от сънародниците ни предприеманите ограничения са съответстващи на обстановката. 19% са на мнение че те би трябвало да са по-строги, а 14% са неудовлетворени, че се постановат ненужни ограничавания. Най-възрастните и минимум обезпокоени хора имат упования за още по-строги ограничения, до момента в който най-младите и най-загрижени от разпространяването на болестта ги намират за прекомерни.
Проучването демонстрира, че в първите дни след установяването на случаи на ковид у нас има засилено търсене на информация и нараснало внимание към казуса, само че не и суматоха.
Мерките, които управляващите подхващат за справяне с казуса, се правят оценка като съответни, само че в същото време има ясно изразено отвращение за по-радикални промени в всекидневието - най-много измежду по-младите и дейни генерации, и изключително в по-дългосрочен проект. /news.bg
75% от българите наблюдават всекидневно какво се случва в страната по отношение на разпространяването на ковид, 19% - понякога, а незаинтересованите са едвам 6%.
Двама от всеки трима считат, че вирусът ще продължи да се популяризира, като ще засегне както България, по този начин и всички страни в Европа. ¼ пък имат вяра, че епидемията скоро ще отшуми и светът ще се върне към естествения си темп на живот.
55% от сънародниците ни са загрижени от доказаното съществуване на вируса в страната, само че следват рекомендациите на формалните управляващи, 34% не са изключително обезпокоени, а мощно обезпокоени се усещат 11%.
С по-загрижено държание, последващо рекомендациите на експертите, само че без признаци на суматоха, се открояват най-много жителите на огромните градове и междинните генерации.
Проучването демонстрира, че измежду младите се следят най-високи равнища на тревога, само че не безусловно съпроводени със прецизно съблюдаване на рекомендациите, а най-възрастните, които са в евентуално най-рисковите възрастови групи, са минимум разтревожени. Тази на пръв взор парадоксална картина отразява метода на живот на хората: терзанието на младите се подхранва от обстоятелството, че те са измежду най-активно общуващите и пътуващи българи и назад: по-слабата подвижност на болшинството от най-възрастните поданици им дава отчасти успокоение, показват от " Алфа Рисърч ".
Относно самостоятелните ограничения за предотвратяване от ковид 52% залагат на засилената персонална хигиена, като колкото по-млади и мобилни са хората, толкоз повече разчитат само на нея. Значително по-нисък дял (20% - 23%) са склонни към този момент да лимитират контактите и пътуванията си. Най-притеснените прибягват до запасяване с артикули (12%), нараснало внимание за съществуването на признаци (10%) и непрекъснатото потребление на здравна маска (9%). Най-слабо загрижената една трета от хората пък не подхваща никакви специфични ограничения.
Действията на управляващите за ограничение разпространяването на ковид в страната получават позитивна оценка от обществото - съгласно 67% от сънародниците ни предприеманите ограничения са съответстващи на обстановката. 19% са на мнение че те би трябвало да са по-строги, а 14% са неудовлетворени, че се постановат ненужни ограничавания. Най-възрастните и минимум обезпокоени хора имат упования за още по-строги ограничения, до момента в който най-младите и най-загрижени от разпространяването на болестта ги намират за прекомерни.
Проучването демонстрира, че в първите дни след установяването на случаи на ковид у нас има засилено търсене на информация и нараснало внимание към казуса, само че не и суматоха.
Мерките, които управляващите подхващат за справяне с казуса, се правят оценка като съответни, само че в същото време има ясно изразено отвращение за по-радикални промени в всекидневието - най-много измежду по-младите и дейни генерации, и изключително в по-дългосрочен проект. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ