Незаконни и безразборно прокарани горски пътища са причина за кошмара в Карловско СНИМКИ
Силно обезпокоително ново 20. Не, че е изненадващо, само че в действителност е притеснително, тъй като и на други места в България е по този начин. Така можем да определим професионалния извод, че не противозаконна сеч, а безсистемно прокарани горски пътища са причина за кошмарните наводнения в крловските села Богдан, Слатина и Каравелово. Това е коментарът на някогашният шеф на Изпълнителна организация по горите Александър Дунчев, който е и народен представител от Политическа партия в 48-то Народно заседание.
Ето и неговият коментар след ревизия в региона:
Какво видяхме в горите над наводнените Каравелово и Богдан с локални поданици, което държавните инспекции комфортно пропуснаха?
На 17.10.2022 година обиколихме огромна част от водосбора на поройната река Татлъдере над Каравелово, като по-конкретно извършихме подробен обход на горски подотдели 66-ж, 66-з, 88-д, 89-а, 90-в на ДГС Карлово с обстоен видео материал и мнения, каквато бистрота чакаме и от страната.
Основният извод е, че в горите над Каравелово (каквато бе и първичната ни преценката на база сателитни снимки) няма противозаконна сеч, каквато обаче от години следим над Копривщица, Ихтиман, Самоков, Своге и така нататък Незаконна сеч е открита само около нов противозаконен път в подотдели 66-ж и 66-з, и до противозаконен плац в подотдел 89-а, където противозаконната сеч се показва в избутването на живи дървета от булдозера. Законната сеч дава отговор значително на модерните лесовъдски правила, само че се постанова спомагателна оценка до каква степен са съобразени с отрицателното въздействие на климатичните промени върху горите.
Основният проблем се явява по-скоро безразборното строителство на километри горски автомагистрали с верижни трактори през всички сечища, които тук-там трансформират горите в „ кариери за дърводобив “, т.е. в гъста мрежа от надълбоко вкопани в ската пътища, което за постоянно трансформира естественият ландшафт на гората и основава условия за ерозия, свлачища и наводнения. Този камшик за горите ни в цяла България е затулен с нормативния термин „ краткотрайни горски пътища “, за които няма никакви нормативни условия, с изключение на чертежче с линкии, надраскани от лесовъда. Но и тях даже не съблюдават, като най-често компанията си прокарва пътищата, където си реши и след това горският ги узаконява с нов чертеж, като постоянно се лъже, че са били съществуващи, а действително са били остарели горски пътеки. И в приложения видео-материал се вижда на десетки места, че това безсистемно строителство на нови горски автомагистрали през сечищата, без никакви екологични оценки, без действително обмисляне и без да се съблюдават обикновени механически условия за отводняване, за надолнище и така нататък, води не до „ краткотрайни “, а до безконечни пътища, до фрапираща ерозия и затлачване на деретата и реките, изключително при проливен дъжд като тази година. Но това надалеч не е тинята, заляла Каравелово и Богдан.
Оглед на цялата река Татлъдере демонстрира, че поройният дъжд, който се е събрал от скатовете над реката, е генерирал невиждана мощност, която е отмила крайбрежията на реката в продължение на десетки километри, и действително тинята и дънерите в двете села са главно от отмитите крайбрежия и дърветата, които са расли върху тях, и нищожно по-малко от сухи дънери, отрязани дърва или ерозия от горските пътища. По оценка става дума за близо 10 000 м3 отнесени дървета от крайбрежията на реката. Въпросът е къде са те?? В учебното заведение открихме единствено 500-600 м3!
Добрата вест е, че в гората открихме над 1000 м3 дърва за огрев, до които преди дни е възобновен достъпа за камиони, само че дали и те няма да изчезнат към фабриките, както дънерите в двете села!?
Остава обаче въпросът дали сечите в горите във водосбора на Татлъдере (над с. Каравелово) и на Селската река (над с. Богдан) са основали причина за наводнението на двете реки заради по-слабата дарба на разредените от сечи гори да задържат вода. По този въпрос без научно проучване за региона можем единствено да спекулираме. При обхода само откриваме, че най-ерозирали са новите горски пътища в настоящите сечища, и че не малко свлачища са зародили в изредени от санитарни сечи неотдавна дъбови гори. Чисто лесовъдски, санитарната сеч е резонна до някъде (повечето дъбове имат съхнещи клони и върхове), само че истината е, че не малко маркирани за сеч дървета, са към момента витални зелени дървета с обособени сухи клони и е могло да пазят гората и почвата още години наред, само че очевидно е имало напън за рандеман на дърва и трупи от тях. В последна сметка, сечите и строителството на горски пътища, колкото и да са значими за снабдяването с дърва за огрев и с дървесина за индустрията, очевидно съставляват причина за свлачища, ерозия и евентуално по-слабо задържане на преваляванията при порои. Свлачищата са тъкмо там, където гората е изредена, което значи, че остарялата и по-слабо сечена гора несъмнено има по-добра водозадържаща и водорегулираща роля от изредената от сечи (с цел „ подмладяване “) гора.
И в случай че с придвижване на климатичните промени пороите и наводненията ще стават все по-чести в цялата страна, то извънредно налага се да актуализираме Плановете за ръководство на риска от наводнения и да осъвременим ограниченията и ограничавания за сечи и строителство на горски пътища във всички гори.
Ето и неговият коментар след ревизия в региона:
Какво видяхме в горите над наводнените Каравелово и Богдан с локални поданици, което държавните инспекции комфортно пропуснаха?
На 17.10.2022 година обиколихме огромна част от водосбора на поройната река Татлъдере над Каравелово, като по-конкретно извършихме подробен обход на горски подотдели 66-ж, 66-з, 88-д, 89-а, 90-в на ДГС Карлово с обстоен видео материал и мнения, каквато бистрота чакаме и от страната.
Основният извод е, че в горите над Каравелово (каквато бе и първичната ни преценката на база сателитни снимки) няма противозаконна сеч, каквато обаче от години следим над Копривщица, Ихтиман, Самоков, Своге и така нататък Незаконна сеч е открита само около нов противозаконен път в подотдели 66-ж и 66-з, и до противозаконен плац в подотдел 89-а, където противозаконната сеч се показва в избутването на живи дървета от булдозера. Законната сеч дава отговор значително на модерните лесовъдски правила, само че се постанова спомагателна оценка до каква степен са съобразени с отрицателното въздействие на климатичните промени върху горите.
Основният проблем се явява по-скоро безразборното строителство на километри горски автомагистрали с верижни трактори през всички сечища, които тук-там трансформират горите в „ кариери за дърводобив “, т.е. в гъста мрежа от надълбоко вкопани в ската пътища, което за постоянно трансформира естественият ландшафт на гората и основава условия за ерозия, свлачища и наводнения. Този камшик за горите ни в цяла България е затулен с нормативния термин „ краткотрайни горски пътища “, за които няма никакви нормативни условия, с изключение на чертежче с линкии, надраскани от лесовъда. Но и тях даже не съблюдават, като най-често компанията си прокарва пътищата, където си реши и след това горският ги узаконява с нов чертеж, като постоянно се лъже, че са били съществуващи, а действително са били остарели горски пътеки. И в приложения видео-материал се вижда на десетки места, че това безсистемно строителство на нови горски автомагистрали през сечищата, без никакви екологични оценки, без действително обмисляне и без да се съблюдават обикновени механически условия за отводняване, за надолнище и така нататък, води не до „ краткотрайни “, а до безконечни пътища, до фрапираща ерозия и затлачване на деретата и реките, изключително при проливен дъжд като тази година. Но това надалеч не е тинята, заляла Каравелово и Богдан.
Оглед на цялата река Татлъдере демонстрира, че поройният дъжд, който се е събрал от скатовете над реката, е генерирал невиждана мощност, която е отмила крайбрежията на реката в продължение на десетки километри, и действително тинята и дънерите в двете села са главно от отмитите крайбрежия и дърветата, които са расли върху тях, и нищожно по-малко от сухи дънери, отрязани дърва или ерозия от горските пътища. По оценка става дума за близо 10 000 м3 отнесени дървета от крайбрежията на реката. Въпросът е къде са те?? В учебното заведение открихме единствено 500-600 м3!
Добрата вест е, че в гората открихме над 1000 м3 дърва за огрев, до които преди дни е възобновен достъпа за камиони, само че дали и те няма да изчезнат към фабриките, както дънерите в двете села!?
Остава обаче въпросът дали сечите в горите във водосбора на Татлъдере (над с. Каравелово) и на Селската река (над с. Богдан) са основали причина за наводнението на двете реки заради по-слабата дарба на разредените от сечи гори да задържат вода. По този въпрос без научно проучване за региона можем единствено да спекулираме. При обхода само откриваме, че най-ерозирали са новите горски пътища в настоящите сечища, и че не малко свлачища са зародили в изредени от санитарни сечи неотдавна дъбови гори. Чисто лесовъдски, санитарната сеч е резонна до някъде (повечето дъбове имат съхнещи клони и върхове), само че истината е, че не малко маркирани за сеч дървета, са към момента витални зелени дървета с обособени сухи клони и е могло да пазят гората и почвата още години наред, само че очевидно е имало напън за рандеман на дърва и трупи от тях. В последна сметка, сечите и строителството на горски пътища, колкото и да са значими за снабдяването с дърва за огрев и с дървесина за индустрията, очевидно съставляват причина за свлачища, ерозия и евентуално по-слабо задържане на преваляванията при порои. Свлачищата са тъкмо там, където гората е изредена, което значи, че остарялата и по-слабо сечена гора несъмнено има по-добра водозадържаща и водорегулираща роля от изредената от сечи (с цел „ подмладяване “) гора.
И в случай че с придвижване на климатичните промени пороите и наводненията ще стават все по-чести в цялата страна, то извънредно налага се да актуализираме Плановете за ръководство на риска от наводнения и да осъвременим ограниченията и ограничавания за сечи и строителство на горски пътища във всички гори.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ