ГЕРБ печели изборите, но трудно ще управлява
Силно фрагментиран парламент и мъчно съставяне на ръководещо болшинство от най-малко три партии. Такава картина обрисуваха първите планирани резултати на база екзитпол на социологическите организации малко след края на изборния ден за депутати в 48-ото Народно заседание. Те сочат, че в Народното събрание влизат шест политически сили - ГЕРБ, " Продължаваме промяната " (ПП), Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, " Възраждане " и " Демократична България " (ДБ), а още две - " ИТН " (ИТН) и " Български напредък " са на ръба на бариерата от 4% за влизане в Народното събрание като с по-големи шансове към този миг наподобява групировката на някогашния длъжностен министър председател Стефан Янев.
Единствено първата прогноза на " Галъп " е за осем партиен парламент - и с Има Такъв Народ, и с партията на Стефан Янев, само че паралелното броене демонстрира, че Има Такъв Народ може да загуби мястото си.
Така изключителният избор в неделя е на път да се трансформира в нещо като римейк на предварителния избор от ноември предходната година, когато в Народното събрание влязоха седем политически сили. За разлика оттогава, в този момент гласуването единствено замени местата на главните политически играчи. Според първите планирани резултати ГЕРБ печели вота с 6-7% преднина съгласно екзитпол данните на другите социологически организации пред спечелилия от предходния избор - Политическа партия. Подобно на изборите през ноември Движение за права и свободи резервира третата си позиция с резултат сред 12.5 и съвсем 15% съгласно другите организации. За четвъртото място спорят Българска социалистическа партия и " Възраждане ", които все още имат сред 10% и 11% и шеста е " Демократична България " със 7.4 - 9 %.
Реклама
На този стадий съгласно първите данни от екзитпол " ИТН " е на ръба с 4.3-4.6% (според една от прогнозите не минава границата), а групировката на някогашния длъжностен министър председател Стефан Янев с малко под и до 4% също има късмет да влезе в новия парламент. Яснота дали двете партии влизат в Народното събрание ще има в по-късните часове, когато станат ясни резултатите от паралелното броене на социологическите организации.
Първите планирани резултати от предварителния избор обрисуват картина на паритет сред така наречен обединения на смяната - Политическа партия, Българска социалистическа партия и Демократична България, които до момента управляваха страната, и партиите на остарялото статукво в лицето на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Отговорът на огромния въпрос дали в новия парламент ще може да се образува ръководещо болшинство ще зависи от два фактора. Единият е какъв брой тъкмо обединения ще влязат в Народното събрание - дали шест, седем или осем. Ако в Народното събрание влязат повече политически сили, това може да даде опция везните да се наклонят в едната или другата посока. От основно значение може да се окаже и каква ще е позицията на националистическата групировка " Възраждане ".
Изчислението на мандатите съгласно първите планирани резултати на три от социологическите организации, които организират екзитполовете на вота - " Алфа рисърч ", " Галъп интернешънъл " и " Маркет линкс " сочат, че първата политическа мощ ГЕРБ може да има сред 63 и 67 мандата, втората партия - Политическа партия взема сред 48 и 53 мандата. Между 33 и 37 мандата има Движение за права и свободи. Между 27 и 30 места може да има Българска социалистическа партия в идващия парламент, а тези за " Възраждане " са сред - 26-27. Демократична България може да вземе сред 19 и 24 мандата, а в случай че влезе в Народното събрание Има Такъв Народ може да получи 11 или 12 депутатски места. А Стефан Янев би имал 8 места в единствената от първите прогнози, която му отрежда място в Народното събрание.
Реклама
Картината е малко по-различна, в случай че " ИТН " не влезе в Народното събрание. Тогава съгласно данните на организация " Тренд ", която на този стадий предвижда шест партиен парламент, ГЕРБ ще получи 71 мандата, Политическа партия - 51, а Движение за права и свободи - 37. Българска социалистическа партия може да има 32-ма депутати, " Възраждане " - 28, а Демократична България - 21.
ГЕРБ нямат мотив за наслада, макар успеха
Извън успеха на парламентарния избор обаче от ГЕРБ нямат доста мотиви за наслада. В съпоставяне с предходните избори партията на Бойко Борисов усили поддръжката си с към 2% спрямо вота през ноември предходната година, само че едвам откакто бъдат оповестени окончателните резултати от изборите, ще се види дали и какъв брой гласоподаватели си е върнала партията на Борисов на настоящия избор или резултатът се дължи по-скоро на ниската изборна интензивност.
Тя съгласно множеството организации този път е даже под регистрираната през ноември 2021 година, когато едвам 40% от гласоподавателите дадоха гласа си.
Освен това не се сбъднаха предварителните прогнози на социолозите за преднина от към 10% на ГЕРБ пред Политическа партия, а занапред ще постъпват и данните от гласуването в чужбина, откъдето на предходния избор групировката на Кирил Петков и Асен Василев завоюва близо 50 000 гласа. Така че партията на Борисов може да се окаже в обстановката, в която беше след постоянните парламентарни избори през април предходната година, когато още веднъж беше първа политическа мощ, само че не съумя да образува държавно управление, тъй като нито една от обединенията в тогавашния парламент не желаеше да влезе в коалиция с нея.
Единствено първата прогноза на " Галъп " е за осем партиен парламент - и с Има Такъв Народ, и с партията на Стефан Янев, само че паралелното броене демонстрира, че Има Такъв Народ може да загуби мястото си.
Така изключителният избор в неделя е на път да се трансформира в нещо като римейк на предварителния избор от ноември предходната година, когато в Народното събрание влязоха седем политически сили. За разлика оттогава, в този момент гласуването единствено замени местата на главните политически играчи. Според първите планирани резултати ГЕРБ печели вота с 6-7% преднина съгласно екзитпол данните на другите социологически организации пред спечелилия от предходния избор - Политическа партия. Подобно на изборите през ноември Движение за права и свободи резервира третата си позиция с резултат сред 12.5 и съвсем 15% съгласно другите организации. За четвъртото място спорят Българска социалистическа партия и " Възраждане ", които все още имат сред 10% и 11% и шеста е " Демократична България " със 7.4 - 9 %.
Реклама
На този стадий съгласно първите данни от екзитпол " ИТН " е на ръба с 4.3-4.6% (според една от прогнозите не минава границата), а групировката на някогашния длъжностен министър председател Стефан Янев с малко под и до 4% също има късмет да влезе в новия парламент. Яснота дали двете партии влизат в Народното събрание ще има в по-късните часове, когато станат ясни резултатите от паралелното броене на социологическите организации.
Първите планирани резултати от предварителния избор обрисуват картина на паритет сред така наречен обединения на смяната - Политическа партия, Българска социалистическа партия и Демократична България, които до момента управляваха страната, и партиите на остарялото статукво в лицето на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Отговорът на огромния въпрос дали в новия парламент ще може да се образува ръководещо болшинство ще зависи от два фактора. Единият е какъв брой тъкмо обединения ще влязат в Народното събрание - дали шест, седем или осем. Ако в Народното събрание влязат повече политически сили, това може да даде опция везните да се наклонят в едната или другата посока. От основно значение може да се окаже и каква ще е позицията на националистическата групировка " Възраждане ".
Изчислението на мандатите съгласно първите планирани резултати на три от социологическите организации, които организират екзитполовете на вота - " Алфа рисърч ", " Галъп интернешънъл " и " Маркет линкс " сочат, че първата политическа мощ ГЕРБ може да има сред 63 и 67 мандата, втората партия - Политическа партия взема сред 48 и 53 мандата. Между 33 и 37 мандата има Движение за права и свободи. Между 27 и 30 места може да има Българска социалистическа партия в идващия парламент, а тези за " Възраждане " са сред - 26-27. Демократична България може да вземе сред 19 и 24 мандата, а в случай че влезе в Народното събрание Има Такъв Народ може да получи 11 или 12 депутатски места. А Стефан Янев би имал 8 места в единствената от първите прогнози, която му отрежда място в Народното събрание.
Реклама
Картината е малко по-различна, в случай че " ИТН " не влезе в Народното събрание. Тогава съгласно данните на организация " Тренд ", която на този стадий предвижда шест партиен парламент, ГЕРБ ще получи 71 мандата, Политическа партия - 51, а Движение за права и свободи - 37. Българска социалистическа партия може да има 32-ма депутати, " Възраждане " - 28, а Демократична България - 21.
ГЕРБ нямат мотив за наслада, макар успеха
Извън успеха на парламентарния избор обаче от ГЕРБ нямат доста мотиви за наслада. В съпоставяне с предходните избори партията на Бойко Борисов усили поддръжката си с към 2% спрямо вота през ноември предходната година, само че едвам откакто бъдат оповестени окончателните резултати от изборите, ще се види дали и какъв брой гласоподаватели си е върнала партията на Борисов на настоящия избор или резултатът се дължи по-скоро на ниската изборна интензивност.
Тя съгласно множеството организации този път е даже под регистрираната през ноември 2021 година, когато едвам 40% от гласоподавателите дадоха гласа си.
Освен това не се сбъднаха предварителните прогнози на социолозите за преднина от към 10% на ГЕРБ пред Политическа партия, а занапред ще постъпват и данните от гласуването в чужбина, откъдето на предходния избор групировката на Кирил Петков и Асен Василев завоюва близо 50 000 гласа. Така че партията на Борисов може да се окаже в обстановката, в която беше след постоянните парламентарни избори през април предходната година, когато още веднъж беше първа политическа мощ, само че не съумя да образува държавно управление, тъй като нито една от обединенията в тогавашния парламент не желаеше да влезе в коалиция с нея.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ