Българин измина 3500-километровата Апалачка пътека в САЩ
Силна религия в себе си, усмивка на лицето и здрави обувки са нужни на човек, с цел да измине дълъг и рисков преход, какъвто е 3500-километровата Апалачка пътека в Съединени американски щати. Това споделя 32-годишният Петър Ванев от Русе.
Младият мъж минал дистанцията за 109 дни - от края на май доникъде на септември тази година, и то с един чифт обувки.
" Апалачката пътека е планински преход и минава през 14 щата по източното крайбрежие на Съединени американски щати - началото е в Джорджия, а краят в Мейн ", изяснява Ванев. По пътя младият мъж покорил 92 високи върха.
" Това е едно от провокациите - непрекъснатото нанагорнище и слизане, теренът е доста скалист, хлъзгав и с оголени корени. Въпреки това изминах прехода с един чифт обувки. Средностатистическите пътешественици употребяват сред четири и пет чифта обувки, само че аз си сложих моя персонална идея и с непримиримост съумях да измина тези 3500 километра ", изяснява Ванев, който е ученик на математическата гимназия " Баба Тонка " в Русе.
Пътешественикът споделя, че атмосферните условия в допълнение усложнявали прехода - влажността на въздуха през множеството време била сред 80 и 90 %. Валяло постоянно, като влагата стигала и до 100 %. През източните щати прекосявали и тропически стихии.
" Предизвикателство за душeвността е да вървиш четири - пет дни изцяло подгизнал и без нито една суха дреха на гърба си. Физиката до някаква степен би издържала, само че душевен е мъчно ", споделя Ванев.
Монотонността било другото предизвикателство, с което той трябвало да се оправи. " В един миг пътеката се трансформира в зелен тунел. Върви се единствено в гориста околност, което също въздейства доста на душeвността ", изяснява Ванев.
Той поел по Апалачката пътека отвън сезона - множеството пътешественици започвали прехода през март и април, само че Ванев просрочен и поел по маршрута на 31 май. Така през първата половина от пътя бил най-вече самичък и рядко срещал хора. Тези, с които разговарял, пък го подвеждали несъзнателно за трудностите, които можел да срещне в дадения щат.
По думите му тропическите стихии и урагани били огромно тестване. " Например, в щата Пенсилвания бе оповестено бедствено състояние. Имах шанса да изляза в точния момент - преди да се изсипят дъждовете, от едно от градчетата, в които бях отседнал. Бурите затвориха за към седмица достъпа до пътеката за доста от пътешествениците ", споделя Ванев.
По пътя имало и хубави моменти, а също и значително красиви гледки. На такива младият мъж се любувал в Белите планини, намиращи се в щата Ню Хемпшир. Районът бил и един от най-трудните за прекосяване - доста стръмни изкачвания, влагата правела терена хлъзгав, трябвало да се бори и с товара от 10-15 кг. в раницата на гърба, който го бутал надолу при слизане.
" Там са едни от най-високите върхове. Президентският Траверс е композиция от няколко върха с изключителни пейзажи. Първенецът на Белите планини е връх Уошингтън, на който са регистрирани и едни от най-силните ветрове през зимата със скорост 234 благи в час. Пътеката минава през самия връх, само че когато бях там, съвсем нямаше вятър ", споделя Ванев.
Той изяснява, че в този сектор имало и осем хижи, които били единствените по протежението на цялата Апалачка пътека. Всичко останало било заслони - тристенни постройки с покрив.
" Като пътешественици имаме опция да си заработим нощувката и храната в нея. Броят на местата обаче е стеснен. Така прекосяването през пътеката би трябвало да е добре планувано, с цел да стигнеш до хижата преди някой различен да те изпревари. В един миг се получава и леко съревнование - кой ще стигне пръв, с цел да заеме свободното място за работа, с което да си подсигури безвъзмездна храна и заслон ", споделя Ванев и добавя, че своеволното къмпингуване в региона на Белите планини било неразрешено.
Русенецът изяснява, че околните и хората, които го подкрепяли в България, били тази мощ, която го крепяла и бутала до идната точка за отмора.
" Моментите, в които желаех да се откажа, бяха доста. В северните щати ми бе мъчно поради дъждовете, влагата и калта, през която трябваше да мина. Задаваш си и въпроса - " Какво върша тук ". Точно тези моменти карат човек да оцени това, което има в обществото, в което живее. В днешно време одобряваме за даденост, че си имаме всичко към нас. Когато отидеш там и схванеш, че са изчезнали удобствата и комфортът, се връщаш назад с различен нрав и метод на мислене. Трябва да се радваме на живота и на това, което ни заобикаля ", споделя Ванев.
Пътешественикът изяснява, че Бентън Маккей бил " бащата " на Апалачката пътека и концепцията за нея се родила през далечната 1921 година от будното схващане на този горски чиновник от щата Кънектикът. Отнело му четири години преди да събере задоволителна поддръжка, с цел да стартира нейното създаване, а 12 години по-късно я приключва - през 1937 година. Първото ѝ прекосяване било осъществено от Ърл Шейфър в същата година, изяснява историята на прехода Ванев.
Основната цел на младия мъж е да покори така наречен Тройна Корона на Съединени американски щати, която включва Тихоокеанския хребетен път, Апалачката пътека и Континенталния преход.
" През предходната година прекосих през Тихоокеанския хребетен път с дължина 4240 километра. През тази година покорих Апалачката пътека. Няма информация различен българин да е минал тези два прехода. Остава ми през идната година да извървя и Континенталния преход с дължина 4960 километра. Само към 500 души са го прекосявали ", изяснява Ванев. За първия си преход - Тихоокеанския хребетен път, русенецът е написал и книга със заглавие " Пътека през огън и лед ". Тя следва да бъде издадена в края на месеца.
Младият мъж минал дистанцията за 109 дни - от края на май доникъде на септември тази година, и то с един чифт обувки.
" Апалачката пътека е планински преход и минава през 14 щата по източното крайбрежие на Съединени американски щати - началото е в Джорджия, а краят в Мейн ", изяснява Ванев. По пътя младият мъж покорил 92 високи върха.
" Това е едно от провокациите - непрекъснатото нанагорнище и слизане, теренът е доста скалист, хлъзгав и с оголени корени. Въпреки това изминах прехода с един чифт обувки. Средностатистическите пътешественици употребяват сред четири и пет чифта обувки, само че аз си сложих моя персонална идея и с непримиримост съумях да измина тези 3500 километра ", изяснява Ванев, който е ученик на математическата гимназия " Баба Тонка " в Русе.
Пътешественикът споделя, че атмосферните условия в допълнение усложнявали прехода - влажността на въздуха през множеството време била сред 80 и 90 %. Валяло постоянно, като влагата стигала и до 100 %. През източните щати прекосявали и тропически стихии.
" Предизвикателство за душeвността е да вървиш четири - пет дни изцяло подгизнал и без нито една суха дреха на гърба си. Физиката до някаква степен би издържала, само че душевен е мъчно ", споделя Ванев.
Монотонността било другото предизвикателство, с което той трябвало да се оправи. " В един миг пътеката се трансформира в зелен тунел. Върви се единствено в гориста околност, което също въздейства доста на душeвността ", изяснява Ванев.
Той поел по Апалачката пътека отвън сезона - множеството пътешественици започвали прехода през март и април, само че Ванев просрочен и поел по маршрута на 31 май. Така през първата половина от пътя бил най-вече самичък и рядко срещал хора. Тези, с които разговарял, пък го подвеждали несъзнателно за трудностите, които можел да срещне в дадения щат.
По думите му тропическите стихии и урагани били огромно тестване. " Например, в щата Пенсилвания бе оповестено бедствено състояние. Имах шанса да изляза в точния момент - преди да се изсипят дъждовете, от едно от градчетата, в които бях отседнал. Бурите затвориха за към седмица достъпа до пътеката за доста от пътешествениците ", споделя Ванев.
По пътя имало и хубави моменти, а също и значително красиви гледки. На такива младият мъж се любувал в Белите планини, намиращи се в щата Ню Хемпшир. Районът бил и един от най-трудните за прекосяване - доста стръмни изкачвания, влагата правела терена хлъзгав, трябвало да се бори и с товара от 10-15 кг. в раницата на гърба, който го бутал надолу при слизане.
" Там са едни от най-високите върхове. Президентският Траверс е композиция от няколко върха с изключителни пейзажи. Първенецът на Белите планини е връх Уошингтън, на който са регистрирани и едни от най-силните ветрове през зимата със скорост 234 благи в час. Пътеката минава през самия връх, само че когато бях там, съвсем нямаше вятър ", споделя Ванев.
Той изяснява, че в този сектор имало и осем хижи, които били единствените по протежението на цялата Апалачка пътека. Всичко останало било заслони - тристенни постройки с покрив.
" Като пътешественици имаме опция да си заработим нощувката и храната в нея. Броят на местата обаче е стеснен. Така прекосяването през пътеката би трябвало да е добре планувано, с цел да стигнеш до хижата преди някой различен да те изпревари. В един миг се получава и леко съревнование - кой ще стигне пръв, с цел да заеме свободното място за работа, с което да си подсигури безвъзмездна храна и заслон ", споделя Ванев и добавя, че своеволното къмпингуване в региона на Белите планини било неразрешено.
Русенецът изяснява, че околните и хората, които го подкрепяли в България, били тази мощ, която го крепяла и бутала до идната точка за отмора.
" Моментите, в които желаех да се откажа, бяха доста. В северните щати ми бе мъчно поради дъждовете, влагата и калта, през която трябваше да мина. Задаваш си и въпроса - " Какво върша тук ". Точно тези моменти карат човек да оцени това, което има в обществото, в което живее. В днешно време одобряваме за даденост, че си имаме всичко към нас. Когато отидеш там и схванеш, че са изчезнали удобствата и комфортът, се връщаш назад с различен нрав и метод на мислене. Трябва да се радваме на живота и на това, което ни заобикаля ", споделя Ванев.
Пътешественикът изяснява, че Бентън Маккей бил " бащата " на Апалачката пътека и концепцията за нея се родила през далечната 1921 година от будното схващане на този горски чиновник от щата Кънектикът. Отнело му четири години преди да събере задоволителна поддръжка, с цел да стартира нейното създаване, а 12 години по-късно я приключва - през 1937 година. Първото ѝ прекосяване било осъществено от Ърл Шейфър в същата година, изяснява историята на прехода Ванев.
Основната цел на младия мъж е да покори така наречен Тройна Корона на Съединени американски щати, която включва Тихоокеанския хребетен път, Апалачката пътека и Континенталния преход.
" През предходната година прекосих през Тихоокеанския хребетен път с дължина 4240 километра. През тази година покорих Апалачката пътека. Няма информация различен българин да е минал тези два прехода. Остава ми през идната година да извървя и Континенталния преход с дължина 4960 километра. Само към 500 души са го прекосявали ", изяснява Ванев. За първия си преход - Тихоокеанския хребетен път, русенецът е написал и книга със заглавие " Пътека през огън и лед ". Тя следва да бъде издадена в края на месеца.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ