Шумов терор за 3/4 от пловдивчани
Силен звук тормози 282 хиляди души в Пловдив. Това прави към 77% от всички поданици на общината. Страховитата цифра се отнася единствено за хората, подложени на звук от трафик и не е загадка, а е ясно записана в базовите данни към План за деяние против шума в агломерация Пловдив с дата 2018 година. Тук не става въпрос за частни случаи като дрифтове по необятните булеварди и гонки или непостоянен плач от мотори, а за нонстоп бумтене на мотори, потегляне, прекъсване, клаксони и човешки шум.
Съпоставката и изчислението не са сложна работа, тъй като в Наредба №6 на Министерство на здравеопазването са посочени допустимите правила на звук, които подхождат на другите градски зони в другите часови шпации. Има и още по-лоши данни - 98% от детските градини, яслите и болничните заведения в града, за които в Наредба №6 има много строги правила, са изложени на нездравословното въздействие на автомобилния звук.
Според Световната здравна организация /СЗО/ шумът от трафика на транспортни средства е заплаха № 2 за здравето на градския човек след отровения от мръсни газове и прахуляк въздух.
Моторизираните пловдивчани
Бич №1 за спокойното битие на пловдивчани е автомобилният трафик, обобщава инж. Борислав Михайлов, шеф на „ Спектри “, които от години имат контракт с общината за правене на шумови карти и правене на отчети по тях. Логично, по този начин е във всички огромни градове. Факт е, че пловдивчани са свръхмоторизирани. Годишно автопаркът на региона набъбва с 16 000 МПС. Според последните данни на общината пък, леките коли, които се движат по улиците на Културната столица, са близо 191 000. Голямата част от тях - 150 000, са леки коли, а останалите 41 000 са камиони, рейсове, мотори, строителна и стопанска техника и всевъзможни други возила, бълващи изгорели газове и звук. От отчет на дирекция Екология в община Пловдив излиза наяве, че на 1000 души се падат по 530 автомобила, или на всеки двама - по една кола. Само за съпоставяне - в Германия, където се следи най-висока степен на засищане по този индикатор, се падат по 650-670 коли на човек от популацията.
Влакове, релси, жп гари
Според отчета втората причина за прекомерно шумната среда в Пловдив е жп превозът. Особеното в града е, че жп трасето минава през огромна част от града и основава непоносима среда за живеещите в близост. На места към Сточна гара преди доста години бяха издигнати бетонни огради, които обаче в този момент са полуразрушени и имат съмнителна успеваемост за блокиране на шума. Горещо предлагаме да се създадат така наречен шумови бариери, които да минимизират стърженето на влака по релсите, показва инж. Михайлов. Това обаче не е задача на общината, а на НКЖИ, добавя той.
Късмет
С другите нормални източници на звук в обитаемоте места Пловдив има шанс. Индустрията е съсредоточена в зони, отвън града и селата. Почти няма работещо дружество в града, което да е в централна градска зона. Едно от изключенията - бирената фабрика <192>Каменица<201> се отдръпна в Хасково точно поради неприятната локация в центъра, оповестиха преди години мениджърите <210>. Летище Пловдив също е доста надалеч и не тормози шумово хората и по още една причина - полетите тук в последно време са мощно лимитирани.
=Най-лошите места за живеене =
Най-шумните места са бул. „ Васил Априлов “, бул. „ Шести септември “, бул. „ Цар Борис Трети Обединител “, бул. „ Дунав “ и „ България “ са посочили многократните измервания. Но и без тях изводът нямаше да е сложен, защото това са най-натоварените пътни артерии в града. Според отчетите на „ Спектри “, в топа на неприятната ранглиста е бул. „ Цар Борис Трети “, и то в частта към Гарнизонния стол.
Съпоставката и изчислението не са сложна работа, тъй като в Наредба №6 на Министерство на здравеопазването са посочени допустимите правила на звук, които подхождат на другите градски зони в другите часови шпации. Има и още по-лоши данни - 98% от детските градини, яслите и болничните заведения в града, за които в Наредба №6 има много строги правила, са изложени на нездравословното въздействие на автомобилния звук.
Според Световната здравна организация /СЗО/ шумът от трафика на транспортни средства е заплаха № 2 за здравето на градския човек след отровения от мръсни газове и прахуляк въздух.
Моторизираните пловдивчани
Бич №1 за спокойното битие на пловдивчани е автомобилният трафик, обобщава инж. Борислав Михайлов, шеф на „ Спектри “, които от години имат контракт с общината за правене на шумови карти и правене на отчети по тях. Логично, по този начин е във всички огромни градове. Факт е, че пловдивчани са свръхмоторизирани. Годишно автопаркът на региона набъбва с 16 000 МПС. Според последните данни на общината пък, леките коли, които се движат по улиците на Културната столица, са близо 191 000. Голямата част от тях - 150 000, са леки коли, а останалите 41 000 са камиони, рейсове, мотори, строителна и стопанска техника и всевъзможни други возила, бълващи изгорели газове и звук. От отчет на дирекция Екология в община Пловдив излиза наяве, че на 1000 души се падат по 530 автомобила, или на всеки двама - по една кола. Само за съпоставяне - в Германия, където се следи най-висока степен на засищане по този индикатор, се падат по 650-670 коли на човек от популацията.
Влакове, релси, жп гари
Според отчета втората причина за прекомерно шумната среда в Пловдив е жп превозът. Особеното в града е, че жп трасето минава през огромна част от града и основава непоносима среда за живеещите в близост. На места към Сточна гара преди доста години бяха издигнати бетонни огради, които обаче в този момент са полуразрушени и имат съмнителна успеваемост за блокиране на шума. Горещо предлагаме да се създадат така наречен шумови бариери, които да минимизират стърженето на влака по релсите, показва инж. Михайлов. Това обаче не е задача на общината, а на НКЖИ, добавя той.
Късмет
С другите нормални източници на звук в обитаемоте места Пловдив има шанс. Индустрията е съсредоточена в зони, отвън града и селата. Почти няма работещо дружество в града, което да е в централна градска зона. Едно от изключенията - бирената фабрика <192>Каменица<201> се отдръпна в Хасково точно поради неприятната локация в центъра, оповестиха преди години мениджърите <210>. Летище Пловдив също е доста надалеч и не тормози шумово хората и по още една причина - полетите тук в последно време са мощно лимитирани.
=Най-лошите места за живеене =
Най-шумните места са бул. „ Васил Априлов “, бул. „ Шести септември “, бул. „ Цар Борис Трети Обединител “, бул. „ Дунав “ и „ България “ са посочили многократните измервания. Но и без тях изводът нямаше да е сложен, защото това са най-натоварените пътни артерии в града. Според отчетите на „ Спектри “, в топа на неприятната ранглиста е бул. „ Цар Борис Трети “, и то в частта към Гарнизонния стол.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ