Коя е първата значима българска художничка?
" Силен темперамент, мощен дух и голям гений, предан всецяло на изкуството " - по този начин изкуствоведът доцент доктор Ружа Маринска разказва първото фактически блестящо наличие на жена-художник в българската история на изкуството. За страдание, като при десетки други образци, творчеството на Екатерина Карамихайлова остава едва познато на публиката и към момента ненамерило свои откриватели. Въпреки че става дума за жена, която е част от една значима фамилна история, без чието наличие и каузи разказът за развиването на страната ни би бил повърхностен. Въпреки че става дума за художествено завещание, което освен, че " със своята живописна просвета, сензитивност и техника въздейства доста върху развиването на българската живопис ", само че и по-важното - със своите качества, то " ни дава лице ", с което да се явим както пред Европа, по този начин и пред света, пишат уредниците на изложбата "... И продължавах да рисувам сама ".
Тя е отдадена на 150 години от рождението на Елена Карамихайлова (1875 - 1961) и може да се види до 17 август в Художествена изложба - Казанлък. Куратори са Пламен В. Петров и Рамона Димова, които посвещават сбирката на изкуствоведа и техен преподавател доцент доктор Ружа Маринска (1944 -2022).
Името Елена Карамихайлова е било обект на разглеждане в научни и критически изявления на фигури като Сирак Скитник, Никола Мавродинов, Асен Василиев, Ирина Михалчева, Кирил Кръстев, Дора Каменова, Бисера Йосифова, Мира Димитрова - Тасева, Ирина Генова, Милена Георгиева, Анелия Николаева. Това обаче се оказва незадоволително - житейският и креативният ѝ път задават голям брой въпроси, които не са намерили своите отговори. Сред тях е даже годината на раждане на художничката, която съгласно одобрения роман е 1875 година, само че има най-малко два документа, които ни препращат към 1877 година Когато към това прибавим незнанието ни за годините на образование на Елена Карамихайлова във Виена и Мюнхен, които съгласно разнообразни създатели варират от 1895 до 1910 година, както и разпръснатото ѝ творчество, а вероятно част от него и изгубено окончателно, възобновяване на описа за личността и наследството ѝ се трансформира в комплицирана и трудоемка изследователска задача, моментните резултати от която са побрани точно в актуалната галерия.
Елена Карамихайлова Янева е една от първите дами художнички в Следосвобожденска България. Родена е в Шумен в фамилията на прочут търговец. Неин брат е известният хирург Иван Карамихайлов, а племенницата ѝ Елисавета Карамихайлова е измежду основоположниците на атомната физика у нас. Елена приключва американския Робърт лицей в Цариград през 1895 година, а по-късно отпътува за Мюнхен, с цел да учи живопис в Академията за изобразителни изкуства - поредно при проф. Хайнрих Книр, Анджело Янг и Християнс Ландербергер. Въпреки че в интервала, когато тя е в Германия, водещата наклонност в западното изобразително изкуство е експресионизмът, българката твори в считания към този момент за отживялост импресионизъм, който най-точно отговарял на темперамента и чувствителността на младата художничка. В традициите на импресионизма, огромна част от картините ѝ са нарисувани под намерено небе. Характерни за платната на Карамихайлова са леката носталгия, струите от светлина и въздушност, дълбокият психологизъм и фамилиарност на портретите. Сред най-известните ѝ портрети от този интервал са на сестрите ѝ Райна и Елисавета, картините " Пред бала ", " Пред огледалото ", " Пред пианото ", " Пролет ", " Оптимизъм ". Рисува и собствен автопортрет с четка в ръка.
След завръщането си в България Карамихайлова става член на основаното сдружение " Съвременно изкуство " и взе участие в голям брой изложения в страната и чужбина. През 1914 година се насочва към Франция, само че началото на Първата международна война я стопира край крайбрежията на Боденското езеро, където тя остава на шест седмици. Там основава една от най-известните си произведения " Край езерото ".
По време на войната нова тематика навлиза в творчеството на Елена Карамихайлова – тематиката за майчинството, пресъздадена в платна като " Българска мадона ", " Майка ", " Писмо от фронта ", " Селянка от Земен ". В продължение на дълги години художничкатао прекарва по няколко месеца годишно в село Земен и рисува там още доста картини: " Деца от Земен ", " Овчарки ", " Из дефилето на Струма ", " Две сестри ". Създадената през 1955 година художествена изложба в Шумен носи името на Елена Карамихайлова, която почива 6 години по-късно.
" …И продължавах да рисувам сама " е изложба-пътешествие. В нея се вкарват низ от новоразкрити обстоятелства, които ни разрешават да предложим и една допустима цялостна систематизация на творчеството й. Това е първата по рода си експозиция, в която са включени повече от 60 произведения на художничката, от държавни и частни сбирки, което я прави най-плътния образен роман, създаван до момента за нея. Нещо повече, изложбата може да бъде въображаема както опит за обрисуване на целия ѝ артистичен път, креативен фокусирания, тематики, развиване на стила, само че и като предложение за схващане на личността на художничката - нейният темперамент, паники, безредици, разочарования, страхове и една тиха, обемаща сякаш цялото ѝ съществуване - самотност, с която ще остане обвързвана до края на своя земен път. И огорчаващо - ще продължи да я следва и след гибелта ѝ, когато всичко това, на което е отдала цялото си битие, ще остане неразказано.
Изложбата е взаимна самодейност на екипите на Художествена изложба - Казанлък и Художествена изложба " Елена Карамихайлова " - Шумен. Проектът се осъществя с поддръжката на Министерство на културата и в съдействие с Националната изложба, Художествена изложба " Димитър Добрович " - Сливен, Художествена изложба " Станка Димитрова " - Кърджали, Софийска градска художествена изложба, Градска художествена изложба - Пловдив, Градска художествена изложба " Борис Георгиев " - Варна, Художествена изложба " Илия Бешков " - Плевен, Художествена изложба " Станислав Доспевски " - Пазарджик, Художествена изложба - Русе, Художествена изложба " Атанас Шаренков " - Хасково, Съюз на българските художници. В експозицията са включени и произведения от частните сбирки на Иван Бърнев - Буби, Аукционна къща " Енакор " и Галерия " Джуркови ".
Към нея се приготвя печатно издание, чието показване ще бъде част от съпътстващата просветителна стратегия през май, юни и юли.
Тя е отдадена на 150 години от рождението на Елена Карамихайлова (1875 - 1961) и може да се види до 17 август в Художествена изложба - Казанлък. Куратори са Пламен В. Петров и Рамона Димова, които посвещават сбирката на изкуствоведа и техен преподавател доцент доктор Ружа Маринска (1944 -2022).
Името Елена Карамихайлова е било обект на разглеждане в научни и критически изявления на фигури като Сирак Скитник, Никола Мавродинов, Асен Василиев, Ирина Михалчева, Кирил Кръстев, Дора Каменова, Бисера Йосифова, Мира Димитрова - Тасева, Ирина Генова, Милена Георгиева, Анелия Николаева. Това обаче се оказва незадоволително - житейският и креативният ѝ път задават голям брой въпроси, които не са намерили своите отговори. Сред тях е даже годината на раждане на художничката, която съгласно одобрения роман е 1875 година, само че има най-малко два документа, които ни препращат към 1877 година Когато към това прибавим незнанието ни за годините на образование на Елена Карамихайлова във Виена и Мюнхен, които съгласно разнообразни създатели варират от 1895 до 1910 година, както и разпръснатото ѝ творчество, а вероятно част от него и изгубено окончателно, възобновяване на описа за личността и наследството ѝ се трансформира в комплицирана и трудоемка изследователска задача, моментните резултати от която са побрани точно в актуалната галерия.
Елена Карамихайлова Янева е една от първите дами художнички в Следосвобожденска България. Родена е в Шумен в фамилията на прочут търговец. Неин брат е известният хирург Иван Карамихайлов, а племенницата ѝ Елисавета Карамихайлова е измежду основоположниците на атомната физика у нас. Елена приключва американския Робърт лицей в Цариград през 1895 година, а по-късно отпътува за Мюнхен, с цел да учи живопис в Академията за изобразителни изкуства - поредно при проф. Хайнрих Книр, Анджело Янг и Християнс Ландербергер. Въпреки че в интервала, когато тя е в Германия, водещата наклонност в западното изобразително изкуство е експресионизмът, българката твори в считания към този момент за отживялост импресионизъм, който най-точно отговарял на темперамента и чувствителността на младата художничка. В традициите на импресионизма, огромна част от картините ѝ са нарисувани под намерено небе. Характерни за платната на Карамихайлова са леката носталгия, струите от светлина и въздушност, дълбокият психологизъм и фамилиарност на портретите. Сред най-известните ѝ портрети от този интервал са на сестрите ѝ Райна и Елисавета, картините " Пред бала ", " Пред огледалото ", " Пред пианото ", " Пролет ", " Оптимизъм ". Рисува и собствен автопортрет с четка в ръка.
След завръщането си в България Карамихайлова става член на основаното сдружение " Съвременно изкуство " и взе участие в голям брой изложения в страната и чужбина. През 1914 година се насочва към Франция, само че началото на Първата международна война я стопира край крайбрежията на Боденското езеро, където тя остава на шест седмици. Там основава една от най-известните си произведения " Край езерото ".
По време на войната нова тематика навлиза в творчеството на Елена Карамихайлова – тематиката за майчинството, пресъздадена в платна като " Българска мадона ", " Майка ", " Писмо от фронта ", " Селянка от Земен ". В продължение на дълги години художничкатао прекарва по няколко месеца годишно в село Земен и рисува там още доста картини: " Деца от Земен ", " Овчарки ", " Из дефилето на Струма ", " Две сестри ". Създадената през 1955 година художествена изложба в Шумен носи името на Елена Карамихайлова, която почива 6 години по-късно.
" …И продължавах да рисувам сама " е изложба-пътешествие. В нея се вкарват низ от новоразкрити обстоятелства, които ни разрешават да предложим и една допустима цялостна систематизация на творчеството й. Това е първата по рода си експозиция, в която са включени повече от 60 произведения на художничката, от държавни и частни сбирки, което я прави най-плътния образен роман, създаван до момента за нея. Нещо повече, изложбата може да бъде въображаема както опит за обрисуване на целия ѝ артистичен път, креативен фокусирания, тематики, развиване на стила, само че и като предложение за схващане на личността на художничката - нейният темперамент, паники, безредици, разочарования, страхове и една тиха, обемаща сякаш цялото ѝ съществуване - самотност, с която ще остане обвързвана до края на своя земен път. И огорчаващо - ще продължи да я следва и след гибелта ѝ, когато всичко това, на което е отдала цялото си битие, ще остане неразказано.
Изложбата е взаимна самодейност на екипите на Художествена изложба - Казанлък и Художествена изложба " Елена Карамихайлова " - Шумен. Проектът се осъществя с поддръжката на Министерство на културата и в съдействие с Националната изложба, Художествена изложба " Димитър Добрович " - Сливен, Художествена изложба " Станка Димитрова " - Кърджали, Софийска градска художествена изложба, Градска художествена изложба - Пловдив, Градска художествена изложба " Борис Георгиев " - Варна, Художествена изложба " Илия Бешков " - Плевен, Художествена изложба " Станислав Доспевски " - Пазарджик, Художествена изложба - Русе, Художествена изложба " Атанас Шаренков " - Хасково, Съюз на българските художници. В експозицията са включени и произведения от частните сбирки на Иван Бърнев - Буби, Аукционна къща " Енакор " и Галерия " Джуркови ".
Към нея се приготвя печатно издание, чието показване ще бъде част от съпътстващата просветителна стратегия през май, юни и юли.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ