Силен дух в силно тяло“ е перифразата на прочутата максима

" Силен дух в мощно тяло “ е перифразата на фамозната максима „ Здрав дух в крепко тяло “, която идеално би описала силата по време на тествания, проявявана от 60-годишната австралийска хубавица Ел Макферсън.Бившата брачна половинка на стилния фотограф Жил Бенсимон, провъзгласена единомислещо за модела с най-перфектна фигура и коронована с прякора Тялото, не е измежду любимките на таблоидите. Личният ѝ живот е относително постоянен (след два релативно постоянни брака – вторият с швейцарския предприемач Арки Бюисън), има две прелестни момчета, с които театралничи неотдавна на корицата на австралийското издание на Vogue, и непряк бизнес с хранителни добавки. Ел постоянно е била синоним на модел за образец.До момента, в който от страниците на автобиографията ѝ не прозират сенките на демоните ѝ – персоналната неустановеност и алкохола. До 40-ата си годишнина хубавицата с фигура на газела и дълбоки, кадифени очи намира разтуха и мощ в него, до момента в който един ден не се разсънва с ужасяващо главоболие и позор поради лъжите, с които прикрива алкохолните следи. „ Дълги години уискито и водката заличаваха сполучливо страха ми да се изправя против самата себе си и да приема коя съм аз без маската и славата на хубавицата Ел Макферсън. Когато станах на 40 години, някак събрах кураж и воля да се изправя против страховете си и да потърся помощ в някои от интензивностите на Асоциацията на анонимните алкохолици в Сидни.Благодарение на тях, на себе си и на фамилията ми съумях да събера сили и да се оправя с този ужасяващ недостатък, който бе замъглил всичките ми сетива! “, разяснява в изявление за австралийско радио Ел. „ Спрях да пия през 2003-та, тъй като усещах, че не мога да участвам изцяло в живота си, а месеци след първата ми среща с анонимните  алкохолици техните регулярни сесии се трансфораха в добър трамплин да опозная себе си на по-дълбоко равнище. Наричам този интервал от живота си събуждане.Всеки има собствен личен път и не съм от хората, които признават истината за себе си, с цел да кажат по този метод на другите какво да вършат със личния си живот, само че сигурно знам, че това беше решение, за което в никакъв случай не съм съжалявала. Напротив, то като че ли пренареди всичко останало. Най-важното, което мога и желая да направя с автобиографията си, е да кажа, че няма по какъв начин да бъдете добре и да присъствате в живота си, в случай че не сте присъстващи и добре в действителност, а с алкохола това е невероятно! “ Ел прави цялостна ретроспекция на професионалния си и персонален живот, с цел да въодушеви дамите да не се опасяват да трансформират нещата, да пренареждат и приятелския си, и сантименталния кръг, както и да не се опасяват от непредвидените провокации по пътя си. В нейния случай това беше диагнозата рак на гърдата. Една неделна вечер преди седем години с тревожната вест се обажда мамологът, при който прави общоприетите си прегледи. „ Беше същински потрес, който ме повали на часа – ненадейно, объркващо, плашещо.Препоръката му бе да се подложа неотложно на лекуване, мастектомия и химиотерапия “, признава Ел в изявление за австралийското издание на Woman’s Weekly. След първичния потрес събрала корпуса за бързо реагиране – фамилията си, и почнали съществено да разискват предложенията на медицинските експерти. По-големият ѝ наследник Арпад Флин предложил да потърси други отзиви и по този начин в границите на месец Ел се срещнала с 32-ма медицински експерти, множеството от които предложили общоприетите решения при тази диагноза. Някои обаче я посъветвали да откри доктори, които работят по различен метод и заобикалят тежката химия, с която се нападат раковите кафези. „ Това време, в което се срещах и приказвах с разнообразни хора, ми даде опция да намеря решението, което работи най-добре за мен, и се стопирах на холистичния метод – без химиотерапия и фармацевтични артикули. Осъзнах, че ще нуждая се от личната си истина, от моята система от вярвания. Беше хубаво упражнение да се доверя на интуицията, сърцето и тялото си. Стигнах до разбирането, че няма нищо несъмнено и безусловно никакви гаранции. Нямаше „ верен “ метод, съществуваше единствено верният метод за мен “, написа на страниците на автобиографията си Ел.Решението да не употребява общоприетите подходи обаче я изправило против съществено предизвикателство – реакцията на огромна част от медицинските експерти, които не припознали в това верния ход. „ Хората ме мислеха за луда. Но знаех, че би трябвало да направя избор, който в действителност резонира с мен, да се оправя с прочувствените и физическите фактори, свързани с рака на гърдата… А това изискваше храброст. “