Петър Иванов от Велико Търново се нуждае от помощ
Силата на човешкия дух е безгранична, когато имаш другарска поддръжка. Когато ориста ти е нанесла удар, най-лошото нещо е да останеш самичък и да се предадеш. В предаването " Хоризонт за вас " описваме за 41-годишния Петър Иванов от Велико Търново, който след автомобилна злополука преди 11 години е прикрепен на легло и за неговата самодива - домашната помощница Мариянка Бузева, която го одобри за собствен наследник и стартира акция за неговото лекуване.
Злокобната история почнала на 15 юли 2006 година.
Дъждовно време, прибирахме се от работа. Бусът сервира. Ударихме се. Събудих се, на средата на пътя бяхме. Още тогава усетих. Бутнах си краката и ги нямаше. Гръбнака не е пресечен, има останки от гръбначния мозък.
И по този начин към този момент 11 години великотърновецът Петър Иванов е прикрепен на легло. Мъжът през днешния ден е на 41 години. Направили му две интервенции, поставили импланти, с цел да стабилизират гръбнака, само че злополучната злополука, при която той е потърпевшият пасажер, го приковава на легло. За него стартира да се грижи болната му майка. Преди една година остава и без нея, губи и брат си, татко му е в Испания. Но Петър намира своята самодива в живота. Съседи ходатайствали в Община Велико Търново и от там преди 4 месеца му изпратили домакински санитар, който да го обгрижва по 3 часа на ден. Така в живота му се появява 53-годишната Мариянка Бузева. Цял живот тя е била готвач, останала без работа и от 6 години е на непрекъснат трудов контракт към Община Велико Търново като домакински санитар. Едновременно се грижи за трима тежко заболели, а фантазията на Петър да проходи става нейна персонална житейска идея.
Всеки ден, тръгвайки от тях, моите сълзи капеха от очите ми. Защо толкоз драговолно го приехте? Това е един младеж, останал е без майка. Почива майката - един инсулт, втори инсулт. Брат му в Кипър умира при злополука. Той при злополука с гръбнака е потрошен. Остава прикрепен към леглото. Никой не знае, че тука някъде във Велико Търново на ул. „ Георги Бенковски “ лежи и стои младеж в това състояние. Петьо е дневна тематика. В къщи като се прибера от работа, аз с него лягам, с него ставам и той ми е тука непрекъснато.
Домашната помощница Мариянка Бузева стартира да обикаля институциите, с цел да търси какви обществени права има прикованият Петър Иванов. Той получава инвалидна пенсия от 230 лв., които не стигат за нищо. Болният мъж живее в общинско жилище. Домашната помощница подава документи през Социални грижи да се заплаща наема и консумативите на жилището. Разкрива и дарителска сметка. Поставя дарителски кутии. За малко повече от месец са събрани над 9 хиляди лв.. Трябват 38 хиляди $ за лекуване със стволови кафези в турска клиника.
Идваха здравни експерти от Германия, от Испания и от Истанбул. Само турският професор дава вяра, че посредством четири вливания на стволови кафези Петьо ще може да проходи.
Самият Петър в никакъв случай не е губил вяра, че един ден може да проходи.
Първото, което ми даде вяра беше екзоскелета, където го видях. През 2011 година бях в Испания за година и половина и там в едно тяхно предаване едно момиче, от дребна е в инвалидна количка. Предложиха да пробват този екзоскелет и си стана и почна да върви. Тогава бяха над 100 хиляди $. Сега са малко по-евтини - към 40 хиляди. Имам вяра, само че екзоскелетът ми остава като финален вид.
Сега очакванията на Петър Иванов и домашната му помощница Мариянка Бузева са към турския професор Ердал Карайоз, който е един от пионерите в използването на новаторски способи за лекуване със стволови кафези. Той е създател и повече от 10 години управлява Изследователския център за стволови кафези и генна терапия към университета „ Коджаели “ в Турция.
Дарителска сметка на Петър Господинов Иванов:
UniCredit Bulbank
IBAN: BG81UNCR70001523014624
BIC: UNCRBGSF
Репортажа на Здравка Маслянкова от Велико Търново можете да чуете от звуковия файл.
Злокобната история почнала на 15 юли 2006 година.
Дъждовно време, прибирахме се от работа. Бусът сервира. Ударихме се. Събудих се, на средата на пътя бяхме. Още тогава усетих. Бутнах си краката и ги нямаше. Гръбнака не е пресечен, има останки от гръбначния мозък.
И по този начин към този момент 11 години великотърновецът Петър Иванов е прикрепен на легло. Мъжът през днешния ден е на 41 години. Направили му две интервенции, поставили импланти, с цел да стабилизират гръбнака, само че злополучната злополука, при която той е потърпевшият пасажер, го приковава на легло. За него стартира да се грижи болната му майка. Преди една година остава и без нея, губи и брат си, татко му е в Испания. Но Петър намира своята самодива в живота. Съседи ходатайствали в Община Велико Търново и от там преди 4 месеца му изпратили домакински санитар, който да го обгрижва по 3 часа на ден. Така в живота му се появява 53-годишната Мариянка Бузева. Цял живот тя е била готвач, останала без работа и от 6 години е на непрекъснат трудов контракт към Община Велико Търново като домакински санитар. Едновременно се грижи за трима тежко заболели, а фантазията на Петър да проходи става нейна персонална житейска идея.
Всеки ден, тръгвайки от тях, моите сълзи капеха от очите ми. Защо толкоз драговолно го приехте? Това е един младеж, останал е без майка. Почива майката - един инсулт, втори инсулт. Брат му в Кипър умира при злополука. Той при злополука с гръбнака е потрошен. Остава прикрепен към леглото. Никой не знае, че тука някъде във Велико Търново на ул. „ Георги Бенковски “ лежи и стои младеж в това състояние. Петьо е дневна тематика. В къщи като се прибера от работа, аз с него лягам, с него ставам и той ми е тука непрекъснато.
Домашната помощница Мариянка Бузева стартира да обикаля институциите, с цел да търси какви обществени права има прикованият Петър Иванов. Той получава инвалидна пенсия от 230 лв., които не стигат за нищо. Болният мъж живее в общинско жилище. Домашната помощница подава документи през Социални грижи да се заплаща наема и консумативите на жилището. Разкрива и дарителска сметка. Поставя дарителски кутии. За малко повече от месец са събрани над 9 хиляди лв.. Трябват 38 хиляди $ за лекуване със стволови кафези в турска клиника.
Идваха здравни експерти от Германия, от Испания и от Истанбул. Само турският професор дава вяра, че посредством четири вливания на стволови кафези Петьо ще може да проходи.
Самият Петър в никакъв случай не е губил вяра, че един ден може да проходи.
Първото, което ми даде вяра беше екзоскелета, където го видях. През 2011 година бях в Испания за година и половина и там в едно тяхно предаване едно момиче, от дребна е в инвалидна количка. Предложиха да пробват този екзоскелет и си стана и почна да върви. Тогава бяха над 100 хиляди $. Сега са малко по-евтини - към 40 хиляди. Имам вяра, само че екзоскелетът ми остава като финален вид.
Сега очакванията на Петър Иванов и домашната му помощница Мариянка Бузева са към турския професор Ердал Карайоз, който е един от пионерите в използването на новаторски способи за лекуване със стволови кафези. Той е създател и повече от 10 години управлява Изследователския център за стволови кафези и генна терапия към университета „ Коджаели “ в Турция.
Дарителска сметка на Петър Господинов Иванов:
UniCredit Bulbank
IBAN: BG81UNCR70001523014624
BIC: UNCRBGSF
Репортажа на Здравка Маслянкова от Велико Търново можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ