Сигурността на Европа идва от нейното единство, от сближаването между

Сигурността на Европа идва от нейното единение, от доближаването сред страните. Само обективна Европа ще бъде сигурна Европа. Това съобщи ръководителят на Народно събрание на Българска социалистическа партия на обществената полемика: " Европейският съюз на две скорости? Предизвикателствата пред България “. Събитието беше проведено от българския евродепутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал, със съдействието на Фондация " Център за европейски и интернационалните проучвания “ (ЦЕМИ). Дискусията се организира по самодейност на Политическа партия АБВ – Алтернатива за Българско Възраждане, част от обединението " Българска социалистическа партия – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА “.

добави, че хрумвания като " две скорости “ " официализират разделянето и го легитимират “. Той акцентира, че " карането на по-бърза скорост… печели време, само че и усилва риска от злополука “, и че силата на Европа е точно в процедурите, които водят до консенсус и устойчиви решения.

Той беше безапелационен, че " за българската национална сигурност е от изключителна значимост Европа да остане обединена “, а България следва да отстоява позиция, че " за сигурността на самата Европа е от основна значимост да остане обединена “. В подтекста на засилените полемики за въоръжаване той предизвести: " Няма да подсигуряваме сигурност със фабрики за барут, с милиарди за въоръжение. “ Зарков акцентира, че " включването в конкуренция по въоръжаване исторически не е донесло повече сигурност “.

" Европейският съюз е изправен пред избор, който не е сред " по-бърза “ и " по-бавна “ интеграция, а сред фрагментация и стратегическо единение. “ Това съобщи евродепутатът при откриването на полемиката.  " Европейският съюз в никакъв случай не е бил просто съюз на ползи. Този съюз е учреден на правото. Не военната мощност, не размерът на стопанската система, а правото подсигурява равнопоставеност “, акцентира Вигенин. По думите му силата на Европа произтича от това, че " дребни и огромни страни седят на една маса при едни и същи правила “.

Вигенин подчертава и върху общественото измерение на европейския план. " За милиони европейци Европа значи отбрана на труда, на обществените права, на достолепието на индивида “, означи той. По думите му рискът през днешния ден не е толкоз институционално разделяне, колкото обществено раздалечаване вътре в самия съюз. " Европа не може да бъде мощна на открито, до момента в който е разграничена от вътрешната страна. Социалното доближаване не е разход, а стратегическа инвестиция в стабилността на континента. “

Пламена Заячка от АБВ подчертава върху риска от трайно институционално разделяне и акцентира: " Реформа – да, разделяне – не. “ Тя подсети, че европейският план е построен върху правилата на взаимност и пълноправие и предизвести, че моделът на " две скорости “ може да докара до действително разделяне на център и външна страна, в това число в достъпа до вложения, нововъведения и просветителни стратегии.

Председателят на АБВ зададе въпроса - дали двете скорости или повече скорости водят до повече стратегическо преимущество или повече разделяне. Според него е значимо дали става дума за " предпочитание или опция “ за присъединяване. Той прикани България да създаде действителна работеща позиция, а не по принцип.

Евродепутатът Цветелина Пенкова акцентира, че дебатът " не е научен “ и че " за жалост, го виждаме на процедура “. Тя уточни разликите в цените на електрическата енергия сред Северна и Югоизточна Европа като образец за действително разделяне и подчертава върху нуждата от по-голяма съгласуваност и унищожаване на фрагментацията в единния пазар. По думите ѝ " солидарността на Европа се мери с стопански напредък, с действителна съгласуваност и с действителна обществена политика “, а идващите месеци ще бъдат тест за кохезионната политика и общия бюджет.

Председателят на Младежкото обединяване в Българска социалистическа партия и народен представител Габриел Вълков означи, че Европейският съюз " изначално е заложен да бъде на няколко скорости “, акцентирайки образци като Шенген и Еврозоната. Той обаче счита, че: " В България постоянно може би сме наблюдаващи на процесите, а не сме директни участници “ и настоя страната да бъде измежду тези, които " задават посоката “.

В полемиката участниците сложиха въпроси за външната политика, за ролята на България в процесите на взимане на решения и за нуждата страната ни да формулира ясна и дейна позиция по съответните начинания, а не да бъде единствено наблюдаващ. Сред тях  бяха доцент, ръководител на парламентарната група " БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА ", доцент доктор Христо Христев, началник катедра " Международно право и интернационалните връзки “ в СУ " Св. Климент Охридски “, доцент доктор Светла Бонева, началник факултет " Международна стопанска система и политика “ в УНСС,, ръководител на фондация " Солидарно общество “, Любомир Кючуков, шеф на фондация " Институт за стопанска система и интернационалните връзки “ (ИИМО), доктор Милена Ангелова - основен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и член на Европейския стопански и обществен комитет (ЕИСК), проф. Александър Томов – ръководител на партия " Българска социалдемокрация-Евролевица “ - част от обединението " Българска социалистическа партия – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА “, политикът и специалист, ректорът на Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи проф. Миглена Темелкова, някогашният зам.-министър на труда и обществената политика Иван Кръстев, социологът Първан Симеонов, политикът и посланик доктор Меглена Плугчиева.

Общото обръщение от форума беше, че бъдещето на Европейския съюз не може да бъде построено върху логичност на разделяне и кръгове на принадлежност. " Дошло е времето другите генерации и хората с разнообразни политически убеждения в България да изработим дружно национална позиция – накъде върви и какъв да бъде Европейският съюз “, заключи в края на форума.