От каква възраст децата имат спомени
Сигурно всеки си спомня по какъв начин е отишъл в първи клас. Много имат какво да опишат за прекарванията в детската градина.
А преди този момент?
От каква възраст децата стартират да си спомнят какво се е случвало
„ Имам ясни мемоари от 9 месеца, помня случки, когато съм бил на две и три години, само че някои учебни мемоари ми се губят “, споделя Дария. - Спомням си по какъв начин на 9 месеца си изцапах гащите. Мама ме заведе да ме измие. Докато тя минаваше около огледалото, разбрах, че съм аз. Сякаш съзнанието се включи.
Мислех си: „ би трябвало да го запомня “. И си спомних облика, карираната риза, краката, чувството, че топла вода допира палеца... ”
„ Все още си припомням първия път, когато ме заведоха на детска градина. Половин ден плаках в коридора “, споделя Наталия.
„ Първият ми спомен е, когато изпуснах една шарана топка от елхата. Тя се счупи, аз се уплаших и я бутнах с крайник под завесата. И тогава майка ми я настъпи “, споделя Ирина.
„ Може би първият спомен от детството ми е от делфинариума. Тогава бях на към 4 години, споделя Ана. - Спомням си по какъв начин всички се снимаха с делфини, които изскачаха от водата. И те в действителност допряха ръката ми. Помня кожата им на досег - хладна, като гума. И тогава се сещам по какъв начин ядох къс със сладко на палубата на кораба. Беше такава наслада. "
„ Връщаме се в предишното посредством усеща и чувства. А къде ще ни изпрати подсъзнанието по време на внушаемост – единствено Господ знае. Може би през първата година, може би даже по-рано. обяснява Елена Антропова, която се занимава с внушаемост.
Първите мемоари се появяват средно
във възрастта от 2,5 години нагоре,
само че ние сме склонни да ги отнасяме към по-късна възраст, споделя психоложката Алена Москвина.
„ Бях на пет години, когато нашето куче умря. Много го обичах и плаках няколко дни “, спомня си Мая, която съветвах. - Когато я помолих да се върне обратно в спомените, тя даже се сети за роклята, която е носила тогава, а баба ѝ описа, че Рекс е бил блъснат от кола.
В диалозите по-късно с членове на фамилията, стана ясно, че Мая е била на 3 години, а не на 5,както е считала. "
Бебетата усвояват информация в невероятни количества, научават езика, схващат структурата на света, само че в това време сякаш нямат мемоари от този интервал.
Защо не можем да си спомним родилния дом или първия си рожден ден?
Учените нямат безапелационен отговор за аргументите.
Физиолозите са склонни да имат вяра, че бебетата имат едва развъртян сектор от мозъка, виновен за паметта – хипокампуса. И изясняват неналичието на мемоари от ранното детство с това, че в този интервал към момента мозъкът не разполага с „ принадлежности за запомняне “.
Къс сигурност е открито едно: че прочувствените моменти се запомнят най-ярко. Мозъкът сортира спомените ни, изхвърляйки „ безинтересното “. И колкото по-силна е страстта, толкоз по-вероятно е да си спомним този миг.
Може ли човек да сбърка фантазиите си със мемоари
" Склонни сме да си измисляме мемоари ", изяснява Елизабет Лофтс, психолог от Калифорнийския университет, която е направила задълбочени проучвания по тази тематика.
„ Говорихме с майка ти и тя ни описа по какъв начин си се изгубил в магазина, когато си бил на три. И тогава една блага стара дама те е довела у дома. “ Това разказвала тя пред огромна група хора, които изследва. Почти една трета от тях твърдели измежду това, че „ помнят “ в детайли описаните събития (дори те да не са се случили).
" Дори спомените да не са измислени, те може да не са ваши ", обаснява психоложката и споделя случай от практиката си.
„ Един от моите клиенти си напомни огромен фамилен празник - празник на дядо си. Според него това е бил първият му детски спомен. След това инцидентно стана ясно, че изобщо не е участвал там, тъй като е бил в болница. Той не е участвал даже на фотосите от празника, а медицинският му картон удостоверява, че по това време е бил приет в болница. "
По-късно се разбра, че брат му много постоянно му е разказвал за празника и
той си е „ присвоил “ загатна
Затова може би най-интересният въпрос не е „ за какво не помним детството си “, а „ можем ли да се доверим на това, което помним “, споделя психологът Валентина Полякова.
Според нея човек може да има мемоари от вътреутробния интервал. Те стават фоново положение и могат да се задействат в стресови или прочувствено значими моменти, като проблясъци на чувства или картини в главата.
Продължава на страницата на Новите родители
