Единственият нацист и светец в Руската православна църква
Сигурно към този момент сте разбрали, че съветската версия за водене на война е: освобождение на Украйна от нацистите. Това сигурно е изненада за мнозина, само че дано разбираем за какво тъкмо този режим е от изключително значение. Да, през днешния ден ще открием най-различни крайни фракции, които настояват, че са нацисти, фашисти, нео-нацисти и всевъзможни други. По отношение на тяхната мощ и благоприятни условия, можем умерено да заявим, че това са нападателни, само че и лимитирани хора, вярващи напълно в концепцията за чиста раса.
Руснаците одобряват концепцията за нацизма като извънредно свещена и значима. Това е войната, която е извоювана от последния век. Това е моментът, в който Русия вади своите герои. Войната обаче завършва, само че без правото на врага да изчезне. За да има война, както споделят някои известни нацисти, един народ би трябвало да има непрекъснат зложелател и да бъде заплашван. Руският ефир е цялостен с най-различни излъчвания, разказващи за свят, който в никакъв случай не сте виждали. Ако сте пропуснали някои от последните вести, в Украйна се намира НАТО и множеството бойци, донесли успеха на Украйна, са били натовци.
Очевидно е, че имаме Русия, която продължава да помпа остарялата популярност и да ни среща с величието и освобождението на света от нацизма. Проблемът тогава, е и казусът в този момент – в предишното има единствено един контракт за наем-лизинг, който разрешава на Сталин да получи съвременно оръжие и да го употребява. Без него може да забравите за края на войната. Ако се върнем назад към Афганистан, можем да си спомним по какъв начин муджахидините съумяха да победят съветската елитна войска, употребявайки общоприетоо американско оръжие.
Следователно единствената велика война, в която Русия е съумяла да излезе победител, това е Втората Световна война. До тук добре, само че в случай че нацизмът е липсващ и въпреки всичко имаме някакви редки крайности, за какво не престават да го употребяват? Отговорът се крие във обстоятелството, че страхът от огромен и общ зложелател, може да поддържа всички послушни.
И тук идва една доста занимателна част, знаете ли, че във великото православие на Руската черква, участва нацист. Точно по този начин, не се майтапим, един немски боец, служил на нацистка Германия, намира място измежду съветските светци.
Историята на Александър Шчморел е в действителност забавна. Той се отхвърля от Хитлер и е разгласен за светец след войната, когато изпраща писмо до сестра си, когато е наказан на гибел. Роден е като русифициран немец в град Оренбург, локализиран на границата с Казахстан. Неговата майка е с съветски корени и умира от тиф, когато Александър е единствено на 2 години.
През 1921 година неговият татко ще реши, че е време да избяга в Русия и откакто се озовава в Гражданска война, последният му вид е да замине за Германия, където да се срещне с втората си брачна половинка. Втората майка на Александър също е рускиня, която се старае да помогне на момчето да не не помни езика си. Семейството поддържа фамилните връзки и обичаи. Александър е пил чай от самовар, ял е палачинки, опитвал е пирожки и на практика остава близо до съветските си корени, никой не се пробва да ги скъса.
Единственият проблем е, че в случай че има някой за мразене, това са болшевиките. Малко по-късно има и кой различен да ненавижда в Германия – Адолф Хитлер и всички негови подчинени, които считат, че това е допустимо за страната. Руснакът даже е съумял да види Хитлер, до момента в който вечерял в ресторант с другарка. На нея споделя, че нацистите миришели на мърша и това не носи доста позитиви.
През 1937 година идва време за военна работа и руснакът отказал да се врече във честност на Германия, нито пък на Адолф Хитлер. Освобождават го, въпреки и с доста проблеми, само че вторият път, когато ще го потърсят назад в редиците, никой не го пита в какво се кълне. Годината е 1940 и Александър е към момента студент по медицина. Участва във френския спектакъл на войната и получава правото да бъде полеви хирург.
Постиженията на националния социализъм въобще не му харесват и като предстоящ доктор ще продължи да недоволства. Търси всевъзможни разновидности да не се съгласява с всичко протичащо се. Заедно със своя сътрудник Ханс Шол ще провежда подземна организация с името „ Бяла роза “, която ще се пробва да събере студенти и професори – съперници на Хитлер. За него всички може да са разнообразни, само че да имат една цел – благосъстоянието на човечеството е неговото многообразие и не е вярно човешкият живот да се харчи толкоз елементарно, поставяйки под въпрос полезностите на една страна пред една концепция.
Това споделя и на сестра си, която също е част от придвижването. Александър не има вяра, че е задоволително да се сложи един байрак и всички да го последват чинно под маршировка, да вървят във групировка и да не задават въпроси. Студентът не отхвърля, че обича Германия и все пак ненавижда доста Хитлер, който по това време се пробва да я унищожи. Членовете популяризират най-различни бележки против нацисткия режим, настояват, че германците би трябвало да се срамят напълно от своето държавно управление и първо да се погрижат за него.
Говори се за независимост, приказва се протест и всевъзможни надписи се появяват по стените на здания в Мюнхен. Александър е извикан в армията, с цел да взе участие в руската инвазия през 1942 година Неговият другар Шол също влиза в борба, като прекарват към три месеца покрай Смоленск като част от медицински екип към 25-та пехотна дивизия. Александър в никакъв случай не отива на фронтовата линия, само че съумява да се смеси с локалните и да продължи да удостоверява истината – Хитлер е зло, което няма място нито в политиката, нито на никое място другаде.
На 8 февруари 1943 година цялата му организация е разкрита. Един от чиновниците в университета е арестуван и предава Ханс и Софи Шол, които са раздавали флаери с информация. Александър се търси и премията за него е от 1000 марки. Задържан е малко по-късно. Всички арестувани са показани като членове на Болшевишката партия и са работили за Съюз на съветските социалистически републики, най-малко по думите на очевидците. Само четири дни след делото, Ханс и Софи са изпратени на екзекуция.
Делото на Александър се преглежда до 1943 година дядо му Рудолф Хофман е един от най-дълго служилите в Национал Социалистическата немска партия и неведнъж се жалва пред Химлер. Отговарят му, че тъй като неговият внук има съветска кръв, несъмнено заслужава най-суровото наказване. Александър написа от пандиза на своите родственици, че не се опасява да почине. Прави го за положителното на всички и има вяра в Бог, че всичко ще е наред. На 13 юли 1943 година е екзекутиран с гилотина. В Германия през днешния ден има улици, учебни заведения, площади и паркове на негово име. Кръщават се и други сдания на него, които би трябвало да демонстрират, че в миналото е имало и борци на разсъдъка, които се пробват да намерят разсъдък. На 4 февруари 2012 година Руската православна черква го записва като светец.
