Сигурно сте виждали някоя от тези снимки. Млади мъже седят

Сигурно сте виждали някоя от тези фотоси. Млади мъже седят на железна греда на няколкостотин метра над Ню Йорк и умерено обядват. Работник виси на нещо като кабел или въже. Няма никакви защитни средства, само че въобще не наподобява обезпокоен.

Такива фрагменти има стотици, неведнъж от едно и също място – градежът на Емпайър Стейт Билдинг, една от сградите-символи на Голямата ябълка. Но кои са тези мъже? И от кое място тази храброст да излагат на заплаха живота си, с цел да строят?

Като че ли никой не знае отговорите на тези въпроси. Историята помни няколко имена – на проектанта на постройката, на техническия началник, на вложителя. Но от хилядите безименни, без които Емпайър Стейт Билдинг нямаше да я има, май никой не се интересува.

Е, съвсем никой. Да стартираме с едно име. Той се споделя Луис Хайн. Роден през 1874 година в щата Уисконсин. Социолог по обучение и фотограф по специалност. Това е индивидът, който през 30-те години на предишния век снима градежа на Емпайър Стейт. Т.е., в случай че видите подобен кадър, най-вероятно е изработен от Хайн.

Тази феноменална за времето си постройка е приключена за рекордните 13 месеца. В един миг на строителната площадка има към 3 хиляди души. А измежду тях – Хайн с фотоапарат. Още през 30-те години неговите фотоси стават доста известни, въпреки че това, което вършат служащите (и което през днешния ден наподобява на осъществяване на акробат), в тези дни е считано за обикновено.

Още тогава някои от фотосите на Хайн са кръстени. Например „ Небесното момче “. На нея е изобразен млад мъж, който се катери по въже на няколкостотин метра височина. Държи се за въжето с крайници и с едната си ръка, до момента в който с другата се пробва да свърже края на друго въже.

За информация: Емпайър Стейт е висока 381 метра. Дори да се одобри, че този човек не е бил на най-горната ѝ точка, отново е много високо. Още при строителството е изчислено, че в случай че служащ падне от някой от високите етажи, ще стигне до земята за 11 секунди.

Сградата е издигната по новаторска за времето си технология. Голяма част от носещата структура е от железни елементи, които са авансово създадени. Т.е., служащите на място по-скоро сглобяват бъдещото здание. И макар че точно те са свършили голямата част от работата, никой не приказва за тях. Дори „ Небесното момче “, увековечен от Хайн, си остава незнаен.

Но техните качества впечатляват още преди време. Журналист от The New York Times ги разказва като „ сплотено приятелство от скандинавци, ирландци, американци и индианци “. Безспорните царе на строителната площадка са железарите.

„ Те по през целия ден се разхождат по ръба на нищото “, написа вестникът.

Почти век по-късно един мъж се пробва да опише историята на тези служащи. Той се споделя Глен Курц и е създател на книгата „ Men at Work: The Empire State Building and the Untold Story of the Craftsmen who Built It “.

„ Офисът на татко ми беше в тази постройка и аз израснах, вървешком при него “, споделя той пред NYT.

От ранна възраст Курц се среща със фотосите на Хайн. Но го впечатлява и друго – дребна паметна плоча в основното предверие, върху която са изписани имената на 32 мъже. Отличени с награди за майсторството им по време на градежа.

„ Снимките на Хайн са част от митологията на Емпайър Стейт, само че и на Америка от 30-те години. С учудване научих, че никой в никакъв случай не се е поинтересувал кои са хората от фотосите “, споделя Курц.

Но, както самичък схваща скоро, да се откри достоверна информация въобще не е лесна работа. Първо, по това време строителните служащи пътуват доста. Общо взето, местят се където има обекти. Освен това никой не води кой знае какъв брой подробна документи за трудови контракти или нещо сходно. Дори статистиката за починалите на Емпайър Стейт май не е напълно достоверна – публично са петима, само че съгласно Курц са най-малко осем.

Той въпреки всичко съумява да стигне до информация, само че му се постанова да рови в архивите на имиграционните служби, на синдикални организации, да чете остарели вестници и мемоари на потомци. В последна сметка, споделя създателят, съумява да придаде на фотосите разнообразни въплъщения.

Така стига до Виктор „ Френчи “ Госелин, един от моделите на Хайн. Френчи е експерт по снадките в структурата, т.е. доста е добър в това да закрепи следващата железна греда към структурата на постройката. Хайн го снима, покачен върху железна топка, комбинация, която изумително припомня за един клип на Майли Сайръс. Но фотографията с Френчи е употребена за пощенска картичка още през 2013 година

Този мъж умира ненадейно на 46-годишна възраст в автомобилна злополука, оставяйки жена и две дребни деца. Според Курц разказването на неговата история по никакъв метод не лишава от очарованието на фотографията, а таман противоположното.

„ Това ни разрешава да погледнем по пълностоен метод на неговия живот “, споделя създателят.

Има и други, не по-малко забавни истории. Например тази на Владимир Козлов, бежанец от Русия, който става синдикален деятел и пази правата на служащите.

Курц счита и че може би е открил самоличността и на „ Небесното момче “. Той се споделя Дик Маккарти и е наследник на емигранти от Ирландия, т.е. второ потомство американец. Въпреки че фотографът Хайн не оставя съвсем никакви описания на фотосите, Курц съумява да стигне до фотоси на Маккарти, правени години по-късно и открива поразителна аналогия.

„ Като се има поради, че тази фотография е известна по целия свят, е изумително, че името на този човек не се знае. Може би в никакъв случай няма да узнаем истината, само че аз съм на 50% сигурен, че предлагането ми е правилно “, споделя писателят.

Той повтаря известната максима, че „ историята се написа от малко на брой “ и по тази причина техните имена се помнят. Но въпреки че тези служащи са изглеждали прекомерно елементарни и безинтересни, Курц е уверен, че те също са оставили диря.