Катеренето е… джаз
Сигурно сте чували фамозния откъс на Джордж Мелъри. Когато бил запитан от публицист на „ Ню Йорк Таймс “ за какво в действителност желае да изкачи Еверест, той дал отговор простичко единствено с три думи, които през днешния ден са станали именити: „ Защото го има! “ Какво ли е имал поради сбитият британец?….
Планината е неутрален рефер на нашите най-дръзки решения. Тя не търгува, не прави покупко-продажби и огромният планинар знае надълбоко в себе си, че цената на риска постоянно ще бъде тъкмо толкоз огромна, колкото коства животът му. Най-стойностните хора са устроени по този начин, че да се стремят към върховете… и към прозренията, открити по пътя, водещ до тях. Върховете са красива фантазия, древен идеал и осмислящо предизвикателство – единствена по рода си опция да се изкачиш доста високо в себе си. Ако ги нямаше хората, които се стремят към най-опасните направления, надали щяхме да реализираме каквото и да е като цивилизация.
А самото катерене… неговият развой е толкоз освободен от условности, нарцисизъм и предубеждения! Той е и медитация, и групово изпитание, и импровизация, и подготовка, и безгласен синхрон, и диалог с природата, и другарство, и блажена самотност, и отговорност, и всепоглъщаща независимост. В най-чистия си тип катеренето е… джаз.
Преди време прочетох нашумелия дневник – пътепис, на именития скален катерач Крис Шарма, който се пробва да опише това чувство по следния метод: „ Причината да стартира да се катеря, беше да се освободя от себе си. От егото си… Да спра да дублирам: Аз! Аз! Аз! Водата е толкоз могъща. Иска ми се да се науча да се движа по скалата като вода… Катеренето е просто битие, метод да минаваш през времето, еволюция и напредък от един миг към следващия… Това е всичко. “
Какво е имал поради Мелъри ли? Никога няма да узнаем сигурно, само че може би е желал да намекне, че човек би трябвало да стъпи на Еверест не просто тъй като го има, а тъй като изкачването му е изискването, което сме си сложили, с цел да ни има нас самите.
(Със съкращения
от фейсбук)
Планината е неутрален рефер на нашите най-дръзки решения. Тя не търгува, не прави покупко-продажби и огромният планинар знае надълбоко в себе си, че цената на риска постоянно ще бъде тъкмо толкоз огромна, колкото коства животът му. Най-стойностните хора са устроени по този начин, че да се стремят към върховете… и към прозренията, открити по пътя, водещ до тях. Върховете са красива фантазия, древен идеал и осмислящо предизвикателство – единствена по рода си опция да се изкачиш доста високо в себе си. Ако ги нямаше хората, които се стремят към най-опасните направления, надали щяхме да реализираме каквото и да е като цивилизация.
А самото катерене… неговият развой е толкоз освободен от условности, нарцисизъм и предубеждения! Той е и медитация, и групово изпитание, и импровизация, и подготовка, и безгласен синхрон, и диалог с природата, и другарство, и блажена самотност, и отговорност, и всепоглъщаща независимост. В най-чистия си тип катеренето е… джаз.
Преди време прочетох нашумелия дневник – пътепис, на именития скален катерач Крис Шарма, който се пробва да опише това чувство по следния метод: „ Причината да стартира да се катеря, беше да се освободя от себе си. От егото си… Да спра да дублирам: Аз! Аз! Аз! Водата е толкоз могъща. Иска ми се да се науча да се движа по скалата като вода… Катеренето е просто битие, метод да минаваш през времето, еволюция и напредък от един миг към следващия… Това е всичко. “
Какво е имал поради Мелъри ли? Никога няма да узнаем сигурно, само че може би е желал да намекне, че човек би трябвало да стъпи на Еверест не просто тъй като го има, а тъй като изкачването му е изискването, което сме си сложили, с цел да ни има нас самите.
(Със съкращения
от фейсбук)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ