Дългият път на 51-годишната Чебурашка
Сигурно сте чували, че математиците са скучни хора и рядко се славят с положително възприятие за комизъм. Това изказване е изключително пресилено и имаме едно от най-хубавите доказателства – Едуард Успенски. Той се ражда на 22 декември през 1937 година в Егоревск. Живее щастливо с двамата си братя, а в учебно заведение демонстрира забележителни математически качества, които апропо носят и награди от олимпиади. Следвайки линията на точните науки, Едуард приключва Московския авиационен институт.
Малките камъчета нормално обръщат колата и Успенски не е изключение. Бъдещият инженер се захласва по литературата и стартира да написа разнообразни фейлетони. За неволя се оказва, че са и хубави. Дипломирането идва доста скоро, а след него Едуард има контракт в един от московските фабрики. Изненадата е, че малко откакто съумява да извърши първата си задача, той схваща и истината – в никакъв случай не е желал да бъде инженер и съзнанието му е ориентирано в литературата. Първите му творби са детска хумористична литература. Битката му за място измежду пистателите е сложна – отхвърлят да го печатат, не е признат в съюза на писателите.
Снимка: By Dmitry Rozhkov – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16817986
Очевидно е, че през 60-те години на предишния век не е изключително задоволително за един човек да смени работата си просто по този начин. Тайната на всички триумфи се крие в отдадеността и Успенски прави тъкмо това. Като прохождащ публицист, въпреки и мнозина да не го считат за подобен, споделя страниците и с други създатели. Междувременно издания като „ Литературная газета “ пускат негови стихове за деца, а в някои радиопредавания даже се четат. Същата година се ражда и детската брошура, която вечно ще промени напълно живота на дребни и огромни.
Снимка: By post of Belarus – http://belpost.by/stamps/catalog-by-date/2010/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14679826
„ Крокодилът Гена и неговите другари “ се оказва трамплин за основаването на детски мултипликационни филмчета, а през 2010 година ще получи и влиятелната премия „ Корней Чуховски “ за цялостното си творчество. Мистичното създание има няколко митове за генезис и пол, само че истината е, че зад основаването му няма особена интрига. Успенски рисува необичайно животно от женски пол, което пристигнало в зоо парка в щайгата с портокали. Някои споделят, че е маймуна, само че на практика няма порода. Името идва от „ чебурахнуться “.
По разкази на създателя, думата била използвана от дъщеричка на другар по адрес на зимната му шуба, която отказвала да застане спокойно на закачалката. Чебурашка се ражда единствено 3 години откакто Гена дебютира в литературата и киното. Филмчетата се оказват задоволително почтени и приятни, лишени от всевъзможни идеологии и показват красивия детски свят. На 20 август 1969 година се събират пари в помощ на сираци и Успенски публично дава и рождената дата на дребното симпатично създание – 20 август. И въпреки в анимацията животинките да са безгрижни и щастливи, салдото е обезпечен с антигонисти.
Снимка: Автор: студия Союзмультфильм – http://blog.ra-atm.ru/archives/368, Добросовестное использование, https://ru.wikipedia.org/w/index.php?curid=4679782
Баба Шапокляк (името идва от сгъваеми цилиндри) към този момент има същинско ентусиазъм. Едуард признава, че я е построил напълно по спомен на първата си жена, художникът пък се доверил на тъща си като най-чиста форма на муза. Макар и към този момент много стара (близо 51 години) Чебурашка като че ли претърпява своя втори подем. През 70-те години става интернационална звезда и правата за филмчето се оферират на Швеция. През 1988 година обичаните герои към този момент са в колекционерска серия от пощенски марки. Паметници стартират да се раждат някъде през 2005 година в разнообразни градове в Русия. А една московска детска градина е стигнала до там, че да направи музей на чудатото анимирано приятелче.
Снимка: By Scanned and processed by Mariluna – Personal collection, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2838527
Русия обича своите анимационни герои и по тази причина олимпийските състезатели я създават в амулет за идните международни спортни конгреси. Чебурашка е била в Атина през 2004 година и в Торино през 2006 година за зимните олимпийски игри. За зимните олимпийски игри е пременена в бяла четина, за Пекин се издокарва с алена четина. През 2003 година става и японска звезда.
Големите уши на симпатичното животно се трансформират в нарицателно на всичко, което припомня за нея. Големите слушалки да вземем за пример получават звучното име „ Чебурашки “. Покрай занимателните истории се раждат и някои особени проблеми. Когато стартира продажбата на анимационния воин, Леонид Швартсман декларира, че е виновен за визията на този воин и заслужава част от авторските права. Спорът се води от 1994 до 2007 година, когато излиза наяве, че за тези изявления се постанова да заплати сумата от 4.7 милиона рубли.
И до през днешния ден юристите на Леонид считат, че е имало доста сериозен рушвет, изключително откакто Чебурашка била употребена и за реклама на паста за зъби. И това надалеч не е всичко, доста скоро стартират да се появяват и играчки на дребната пухкава героиня. Повечето даже се оферират в лимитирани издания, имат колекционерска стойност, а в Япония може да откриете съществени търгове.
