Сигурно се чудите как може Южна Корея да е една

Канибализъм, газови камери и убийства на малки бебета в лагерите в Северна Корея

Сигурно се чудите по какъв начин може Южна Корея да е една от най-развитите страни в света с стопанска система, колкото неведнъж по-голямата Русия, а братският им народ в Северна Корея да тъне в мизерия и тоталитаризъм?

Докато в една част на света хората се чудят какъв плейлист да си пуснат по пътя за работа, и в кое кафене да си купят чашка вкусно лате, в друга част на света хората се пробват да живеят в пъклен условия в продължение на десетки години, изтезавайки ги в специфични камера на изтезанията за закононарушенията на своите родственици и да рискуват живота си с цел да спасят своите близки.

Аз съм Ayhan Infire и през днешния ден ще ви опиша за 10 индивида, които са изживели същински смут в най-затворената страна в света – Северна Корея.

1. Шин Дон Хук

Правозащитник от Северна Корея, прочут е с това, че той е единственият задържан, който е съумял да избяга от лагер 14, в който се съблюдава извънредно непоколебим режим. Той е ситуиран в гората, почти на 50 километра от Пхенян, според данните от правозащитните организации, лагер 14 се явява най-големият лагер в целият свят с политически пандизчии също по този начин е прочут и с изтезания и екзекуция. Шин се е родил в този лагер, и е стоял 23 година зад тези огради, без нито дребна визия по какъв начин наподобява действителният свят, макар, че той не е правил никакви закононарушения, неговите родители са били оповестени за врагове на партията, а това е означавало, че той е трябвало да показа тяхната орис. През 2005 година му се появява късмет с цел да избяга дружно с негов сътрудник, те са събирали дърва в един от ъглите на лагера и са решили да прескочат електрическите мрежи, първи се е качил приятеля на Шин и мигновено е бил погубен, тогава Шин благодарение на неговото тяло е съумял да преодолее мрежите и е съумял да се избави.

Той е съумял да избяга в Китай посредством Северната граница, където той е получил леговище от посолството на Южна Корея, към този момент от 10 години той живее в Сеул и се явява интернационален деятел по права на индивида

2. Ким-Хе Сук.

На 13 годишна възраст Ким-Хе Сук са я арестували дружно със фамилията й за 28 години в пандиза за военнопленници, повода за арестуването им не е обявено, по нейни думи в този затвор пандизчиите са се разделяли на 3 групи, и всички са трябвали да наблюдават един за различен и да съставляват обстоен доклад за дейностите си, в случай че някой е отказвал да написа доклад, дори при изискване, че в случай че този човек е боледувал или не е можел да написа надзирателите са изкарвали по един зъб или са стягали белезниците с цел да не може да постъпва кръв по ръцете им. В този затвор от време на време се е прибягвало и до канибализъм, включително спадат и децата, просто с цел да не умират от безсилие, по думите на Ким,тя е била очевидец на това, по какъв начин една майка е сварила своето 9 годишно дете в голяма тенджера, тя не се е побирала в тенджерата, по тази причина дамата е почнала с премахване на нейните крака. Ким е излязла от пандиза на 42 години и тогава е съумяла да научи повода за ареста й, става известно, че нейният дядо е избягал в Южна Корея по време на корейската война и точно за това Северна Корея е решила да накаже цялото семейство на съвсем 30 години затвор поради избягалият боец.

3. Квон Хек

Това е някогашният офицер в посолството на Северна Корея в Пекин, работил е като шеф на лагер 22, в документалният филм на ББС, Квон споделя, че в този лагер са ситуирани няколко газови камери, където организират химически опити над хората, по неговите думи в следствие от опитите в тези камери са почивали цели фамилии, умиращите родители са правели изкуствено дишане на своите деца до момента в който не починат и те, нарисуваната от Квон скица за разположение на газовите камери са доста близки с нацистките газови камери в Аушвиц. Възпитан от строгите Севернокорейски закони, тогава той не е изпитвал никакво състрадание към тези хора които са почивали безусловно пред неговите очи, и без подозрение е твърдял, че всички хора в това число децата заслужават гибелта.

4. Ли Сун-Ок

Тя е била 6 години в лагера, по нейни думи един ден надзирателите е трябвало да изберат 50 здрави дами измежду задържаните на които да им се сервира зеле, откакто са го създали дамите са почнали да крещят от болежка, почнали да са повръщат кръв, както се е оказало, зелето е било пръскано със отрова, за не повече от 20 минути всичките 50 дами са умряли, умряли са в страдания, с изключение на този случаи Ли е споделила за други случаи, да вземем за пример по какъв начин охраните са задушавали дребните бебета родени от задържаните, също по този начин тя е била очевидец на многочислени изнасилвания и обществени изтезания в лагера. Ли Сун е излязла през 1992 година от лагера и е съумяла да избяга в Северна Корея след 3 години.

5. Йеоми Пак

Тя се е родила през 1993 година в разгара на Севернокорейският апетит, който е поставил завършек на 2 милиона и половина поданици, с цел да избави фамилията си от глада нейният татко е трябвало да търгува на черният пазар, през 2002 година са го арестували за противозаконна търговия и са го отправили в пандиза недалеко от Пхенян за 17 години, след 3 години той е решил да дaде рушвет с цел да излезе от пандиза и съумява, неговото семейство е решило да избяга в Китай и да стартират нов живот там, през март 2007 година Йеонми дружно с майка си са съумели да минат през границата благодарение на китайски брокери, откакто са се отдалечили няколко километра от границата китайските превозвачи са споделили, че ще ги предадат на Северно Корейското държавно управление, в случай че дребната Йеонми не преспи с тях, майка й разбирайки безизходната обстановка е решила да предложи себе си, вместо детето си, дамата са я изнасилвали пред очите на щерка й, след няколко дни бащата също е съумял да избяга и се е включил към фамилията, само че за жалост скоро той е почивал, Йеонми и майка й са го заровили в огромна яма, след което са избягали в Монголия с вярата да получат помощ от Южнокорейското посолство, само че по-нататъшната орис на тези хора и до ден сегашен остава незнайно.

6. Отто Уомбиер

Това е американски студент, който дружно със своите другари се е отправил в Северна Корея за новогодишните празници, само че ненадейно се оказва зад решетките поради кражба на пропаганден афиш от хотела в който е нощувал, Отто е признал своята виновност и е бил наказан на 15 години изправително-трудова работа, от този миг Съединени американски щати непрекъснато са се опитвали да освободят студента, само че за жалост не са успявали, студента в действителност е похитен и си е признал по насила, след съвсем половин година 22 годишният студент е попаднал в кома и е бил върнат в Съединени американски щати, лекарите му слагат диагноза тежка форма на неврологическа контузия, породена по-скоро от жестоките дейности в пандиза, 6 дни след идването му в Америка, той е умрял без да пристигна на себе си.

7. Ким Ян Сунг

През 70-те години, тогавашната млада Ким се е включила към танцувалната група на Северна Корея, които тогава са тацували по празници и церемонии, тя е била в кръга на бащата на нацията Ким Ир Сен, тя е научила доста за него и неговият наследник, да вземем за пример тя е научила, че една от танцуващите дами в групата, постоянно е ходила при Ким Ир Сен, допускам се досещате защо става въпрос.

Това е било задоволително с цел да я изпратят в лагера за 9 години, по нейни думи в лагера тя е изживяла същински пъкъл, задържаните са се хранили с каквото намерят – от мишки, жаби и змии. Бременните дами, които са били в пандиза са криели бременните мишки, с цел да могат откакто родят да обезпечат храна на своите деца. Когато тя е била освободена, нейните родители, в това число и 8 годишният й наследник са умряли в суровите и тежки условия.

8. Люсия Янг

Израснала е в Северна Корея по времето на Ким Ир Сен, в същото време е нямало годишна продукция и гладът мощно се е разпространявал по страната, и нейното семейство е трябвало да претърпява както може, страданието се е усилвало и от този факт, че Люсия е имала близки, които са съумели да избягат от Северна Корея. Младата служителка тогава е работила в една от фабриките, Люсиян е била изнасилвана неведнъж, до момента в който един ден не схваща, че е бременна, тя е накарана на мощ да се ожени за изнасилвача й, по-късно нейното семейство са е отказала от нея, тя не един път е молила свои родственици и фамилията си да я пуснат да живее с тях, най-после нейните родители се съгласили, само че с едно изискване, да продадат детето, тъй като на тях не им е трябвало още едно гладно гърло и Люсия се е съгласила.

След известно време тя е отишла в Китай с цел да си набере артикули и храна за своето семейство, само че за нейно голямо страдание, тя е пленена от Севернокорейската армия и е изпратена в трудов лагер наоколо до Чхънджин, там тя за повторно съумява да забременее, тя е желал да направи аборт, само че по знамение нея са я освободили от лагера, откакто се е върнала вкъщи, майката на Люси е съобщила, че когато тя роди, мигновено ще убият детето й, а дамата ще я върнат в трудовият лагер и майка й е посъветвала да избяга, тя още веднъж се е отправила към китайската граница с новороденото си бебе на ръце и не гледайки на обстрелите по нея тя е съумяла да избяга.

9. Ким Квань-Лин

48 годишният мъж на име Ким, той е прекарал повече от 2 години в известният лагер Джон Хиори, осъдили са го за опит за бягство и за незаконна търговия, откакто излиза на независимост той съумява да избяга и на заседание по правата на индивида, той в детайли е описал и е нарисувал по какъв начин пандизчиите са гладували и изтезавани, едно от изтезанията е било по този начин наричаното,,изтезания на гълъби “ ръцете на пандизчиите са били вързани и прилепнали към стената, с цел да може пандизчиите да не могат да се изправят.

В това състояние хората са ги оставяли за 3 дни, след което телата им за дълъг интервал от време са оставали изкривени.

На други фотоси, нарисувани от Ким са били изобразени по какъв начин са транспортирали труповете, по какъв начин изтощени от глада хора се хранят с мишки и змии.

10. Анг Мьюнг-Чол

Бивш Севернокорейски надзирател в един от пандизите е станал очевидец за голям брой ужаси, само че някой до ден сегашен са в неговата глава и не го напущат. Например, по какъв начин са пускали нападателни кучета да преследват децата на задържаните и са ги скъсвали на късчета пред неговите очи. Той е работил в лагера като защита в продължение на 8 години, до момента в който един ден не е решил за избяга от Северна Корея през 1994 година, по неговите думи нападението на деца от кучета е било всекидневно събитие в лагера, никой дори не се е опитвал да ги стопира.

Отношението към пандизчиите и децата е било толкоз строго и ужасяващо, че доста деца с тежки контузии са ги заравяли живи, още до момента в който те са дишали, след известно време той към този момент е почнал да работи като водач на лагерният камион, той е почнал постоянно да си задава въпроса за справедливостта на тази система, той е общувал всеки ден с задържаните, по негови думи повече от 90 % от хората, са няма нито най-малка визия за какво са задържани и за какво са се оказали в лагера, през 94 година несправедливата системата е докоснала и неговото семейство, бащата на Ан е се е самоубил в Северна Корея, а това е нелегално, и за това санкционират роднините с това, майка му, сестра му и неговият брат са били отправени в затворният лагер.

Страхувайки се за своят живот Ан е съумял да се добере до реката, разделяща Китай от Северна Корея и е преплувал границата.
--> --> --> -->
КоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди Напиши коментарИме:Коментар:
Последни вести