Сигурно е страхотно да си Рони Ууд. Той е новото момче

Сигурно е ужасно да си Рони Ууд.

Той е новото момче в Rolling Stones и едвам от трийсетина години е публична част от състава на именитата тайфа – въпреки че свири с нея още от средата на 70-те.

Рон също по този начин рисува, пее, написа книги и е печелил награди като радио диджей. Освен това е един от достоверните рокендрол персонажи, които просто не можеш да сбъркаш.

Нищо изненадващо за най-младия формален член на тайфа с неизчерпаема сила като Stones.

Ууд е роден в Хилингдън, Лондон, в семейство на британски „ водни роми “ – хора, които живеят на лодки по каналите. Рони е част от първото потомство в рода, родено на суша.

Скромното му родословие не го стопира да направи усещане от най-ранна възраст с креативния си гений. Като дете печели с рисунките си конкурс на BBC и те са показани в телевизионно предаване, а Рон дефинира това достижение като своето „ събуждане в изкуството “.

По-късно негови картини, постоянно включващи звезди на известната просвета, са показвани в изложения по целия свят. Музикалната кариера на Рони стартира през 1964 година, когато той става китарист на The Birds, а след това се причислява към бандата на огромния китарист Джеф Бек и там свири на бас китара.

С групата на Бек издава два забележителни албума преди съставът да се разпадне през 1970-а. Заедно с вокалиста Род Стюарт, Рони се причислява към други трима музиканти и образува The Faces.

Логичното се случва, когато през 1974 година Мик Тейлър напуща Stones и Рони Ууд е определен да го замести. През годините, до момента в който се утвърждава като част от легендите на рокендрола, той свири с още куп актьори, които не се нуждаят от показване – Принс, Боб Дилън, Дейвид Боуи, Ерик Клептън, Ринго Стар, Арета Франклин.

В края на 80-те Рони отваря и собствен клуб в Маями, който си има лична тайфа със саксофониста Боби Кийс отпред. Но макар известността на клуба, той в последна сметка затваря поради съседи, оплакващи се от шума. Да, даже когато велики музиканти свирят в съседство, се намира кой да се оплаче от тях.

Но все пак, несъмнено наподобява ужасно да си Рони Ууд. Все отново приказваме за човек, който е живял дружно със самия Джими Хендрикс.

„ Споделяхме къща в Холанд Парк и той ми даде едно куче Басет, наречено Снупи, което се изхождаше на всички места “, споделя Рони.

„ Беше доста спокоен съквартирант. Постоянно надрусан и напушен, доста спокоен. Просто си седеше и свиреше с режисура за лява или дясна ръка – цялата амбидекстрия в това ме смайваше. Ако аз опитам да изсвирвам с лява ръка ще е все едно сте дали китарата на детенце “.

“Джими постоянно споделяше „ Не си одобрявам гласа “, а аз му отговарях „ Не се тревожи, свиренето ти компенсира за това ”. Помня по какъв начин го видях да излиза от един клуб вечерта, когато умря. Беше прегърнал едно момиче и аз му викнах „ Ей, Джими, кажи лека нощ! “

Рони Ууд разкрива, че в ранния интервал на групата на Джеф Бек, Род Стюарт и самият Бек са били доста срамежливи, изключително когато се е случвало да свирят в една вечер с огромни имена като Би Би Кинг. Но във времената с The Faces, към този момент всички преодоляват терзанието и се отдават на повече опити на сцената – някои сполучливи, други не толкоз.

Няма по какъв начин Ууд да не е цялостен с истории и за другия емблематичен китарист на Stones Кийт Ричардс. „ Когато за пръв път го заведох у дома, той беше надрусан и заспа на дивана на татко ми в хола. Баща ми слезе в 7 сутринта, дръпна пердетата и Кийт измуча „ Майната ти! “.

Рони си напомня и времената, когато Rolling Stones изнасят няколко концерта с Guns N’ Roses и виждат от близко метода на живот на фронтмена Аксел Роуз и водещия китарист Слаш. „ Бяха доста благи момчета, само че към този момент знаеха, че са прекомерно наркоманизирани, с цел да не престават по същия метод. Аксел ме викаше настрани по време на празненствата и ме молеше да му оказа помощ с проблемите му с дамите. Аз му споделях да пристигна на себе си, само че беше смешно, тъй като и аз бях непрекъснато друсан по това време. При Слаш пък не виждах никаква разлика, когато е друсан и когато не е “.

“Ходех всяка седмица в Ричмънд да виждам Ерик с The Yardbirds ”, спомня си Рон.

„ За пръв път ме викнаха на сцената, когато Кийт Релф се беше разболял. Питаха „ Има ли някой в публиката да свири на хармоника? “ и приятелите ми ме избутаха напред. Изсвирих I’m A Man с тях и други техни песни от този вид и те споделиха „ Викнете този червен индианец обратно… Клеопатра “ – тъй като косата ми на това приличаше – „ Върнете го на сцената “. Това беше поръчката ми за популярност, бях свирил с The Yardbirds. Винаги бях младокът в тези дни, бях новакът.