Кървави дъждове
Сигурно е била злокобна панорама, когато вместо нормалният дъжд от небето се изсипва злокобен проливен дъжд, червен като кръв. Такива кървави дъждове е имало в историята стотици пъти – и в Античността, и в по-близки времена. Древният гръцки историк и публицист Плутарх описа за кървави дъждове, които се изливат след огромните борби с немските племена. Той бил сигурен, че кървавото изпарение от бойното поле прониква във въздуха и оцветява елементарните капки вода в алено.
От друга историческа хроника можем да разберем, че през 582 година кървясъл дъжд пада в Париж. Друг кървясъл проливен дъжд, който се е излял през 1571 година в Холандия. Той валял съвсем цяла нощ и бил толкоз несметен, че наводнил региона, а всички къщи, дървета и огради станали червени. Жителите по тези места събирали дъждовната вода в кофи и обяснявали необикновеното събитие с обстоятелството, че към облаците се е издигнала кръвта на убити бикове.
Френската академия на науките също обърнала внимание на кървавите дъждове. В нейните научни записки се споделя: „ На 17 март 1669 година в град Чатилен (на река Сена) пада мистериозна тежка вискозна течност, сходна на кръв, с остра неприятна миризма. Големи капки от нея падали от покривите, стените и прозорците на къщите. ” Академиците дълго умували, с цел да намерят пояснение на протичащото се и най-после решили, че тази течност се е образувала в гнилите води на някакво тресавище и е стигнала небето вследствие на буря.
През 1689 година във Венеция имало кървясъл дъжд, а през 1744 година – в Генуа. Вторият провокирал същинска суматоха. Един от съвременниците му написа: „ Това, което елементарните хора назовават кървясъл дъжд, не е нищо друго с изключение на пари, боядисани с цинобър или алена креда. Но когато същинска кръв пада от небето, това, което не може да бъде отречено, е че става знамение, осъществено от Божията воля. “
В началото на пролетта на 1813 година един кървясъл дъжд внезапно се излял над Неаполитанското кралство. Учен от това време на име Сементини много в детайли описал събитието и ние в този момент можем да си представим по какъв начин се е случило то: „ Един мощен вятър в продължение на два дни духаше от изток – написа Сементини, когато локалните поданици видяха да се доближава откъм морето гъст облак. В два часа след обяд вятърът ненадейно утихна, само че облакът заслони близките планини и стартира да закрива Слънцето. Цветът му бе неясно розов, само че след това стана огнено червен. Скоро градът потъна в такава мрачевина, че в къщите трябваше да се възпламенят лампите. Хората, изплашени от мрака и цвета на облаците, се втурнаха към църквата да се молят. Тъмнината се усили, а цветът на небето подсещаше алено горещо желязо. Чу се гръм. Ужасният звук на морето, въпреки и на шест благи от града, ускори още повече страха на жителите. И ненадейно от небето потекоха потоци от алена течност, които някои хора взеха за кръв, а други – за разтопен метал. За благополучие, по здрач въздухът се прочисти, кървавият дъжд спря и хората се успокоиха. “
Случвало се е, да падат освен кървави дъждове, само че и кървясъл сняг. Например, във Франция в средата на предишния век.
Хората видели в кървавите дъждове знак от висшите сили. Учените споделят, че водата става сходна на кръвта, заради разбъркване с частици от червен прахуляк с минерален и органически генезис. Силните ветрове могат да трансферират тези песъчинки на хиляди километри и да ги повдигнат до голяма височина, с цел да валят от облаците.
Забелязано било, че кървавите дъждове най-често падат напролет и есента. През предишния век те били към трийсет. Разбира се, кървави дъждове валяха и в нашия век, само че никой към този момент не се опасява от тях.
