Сигурни сме, че ако ви попитаме за велики имена в

Сигурни сме, че в случай че ви попитаме за велики имена в шаха, най-вероятно ще посочите Гари Каспаров, Боби Фишър и даже Анатоли Карпов, а за какво не и Михаил Тал – магьосникът от Рига. Шахът, като всеки различен известен спорт, е игра, в която господства мозъкът, въпреки и все по-често да откриваме, че даже там има измами благодарение на изкуствен интелект, най-различни софтуери и още доста други. Скандалите тук не са малко, само че няма да навлизаме в тази безкрайна история.

Пишем тези редове, тъй като в този спорт има човек, който се счита за един от най-великите, въпреки и в никакъв случай да не е ставал международен първенец. Това не е положително начало за материал, в такива възхваляващи редове постоянно има място за най-хубавите, само че въпросният състезател постоянно е малко по-далече от светлината на прожекторите. Световната купа за Пол Керес е може би една от най-очакваните за цяла Естония.

Самият Керес се е опитвал неведнъж да грабне купата, само че тя постоянно се е изплъзвала. Още от огромната му победа през 1938 година в Авро, Пол се счита за един от най-хубавите играчи в историята на шаха. Нещо повече, тогава е победил в един от най-престижните шампионати, по-късно отива на всеки идващ шампионат, в това число и този в Куракао през 1962 година и още веднъж среща турболентни проблеми.

Естонската легенда, това въобще не е пресилено, постоянно се счита за евентуален първенец, само че няма естонец, който даже през днешния ден да не има вяра в намесата на Съюз на съветските социалистически републики и изместването му от класацията в интерес на съветския състезател – Михаил Ботвиник, който се състезава в шампионата през 1948 година

Пол става спортна персона на Естония за две години – един път през 1959 година и още веднъж през 1962 година След това е считан за спортна фигура на XX век.

Смъртта му през 1975 година е безспорна покруса за Естония и повече от 100 хиляди души го изпращат за последно. През 2016 година Естонската банка пуска юбилейна монета с неговия лик.

За естонците е ясно, че този човек няма потребност от показване, той просто е великолепен в доста връзки, само че за почитателите на шаха, това е напълно нова порода.

Всички са се любували на хубостта и скромността на Пол. Въпреки всички проблеми, той продължава да е родолюбец и тъкмо това ще сътвори бурите над главата му.

Мистерията стартира някъде през 1938 година с успеха на Керес в Авро. Това е неговият билет за международния шампионат по шах, където би трябвало да срещне Александър Алехин. По време на самия шампионат в Авро, излиза наяве, че Алехин, който играе за Франция, към този момент е уредил завръщането си в Русия и с това е почнал да се договаря с Ботвиник.

Идва Втората Световна война и Алехин и Керес ще бъдат под немска окупация. И двамата вземат участие в немските шампионати през 1941 и 1943 година Алехин предлага да се срещнат още веднъж на Световния шампионат, само че Керес отхвърля, той не можел да одобри обстоятелството, че в случай че завоюва, най-вероятно ще получи няколко немски джунджурии, от които в действителност няма никаква потребност. Той самият не желае да взе участие в шампионат, който ще даде купата, без да разреши на останалите страни отвън немския ботуш, да вземат участие.

В средата на 1944 година е ясно, че Германия губи и Керес взема решение да се реалокира в неутрална Испания, по-късно отива в Швеция и най-после се връща в Естония. Последното още веднъж идва с проблеми, този път се оказва, че Естония е окупирана от Съюз на съветските социалистически републики. Опитът на Керес да се върне назад в Швеция. Докато чака да емигрира, дружно с доста други фамилии, се оказва, че корабът от Швеция в никакъв случай не идва.

Някои от уредниците на пътешествието са изпратени в Гулаг, само че Керес е бил пощаден. Някои от естонските комунисти изпращат персонално писма на Вячеслав Молотов, който би трябвало да освободи Керес и да възвърне неговите шахматни права. Керес би трябвало да се върне на сцената, само че не би трябвало да скапва кариерата на Ботвинник.

В началото на шампионата през 1947 година в Ленинград, Ботвинник не участва, само че с цел да не може Керес да взе участие, уредниците го назовават фашист. Оказва се, че Керес е бил против фашизма, само че това не му оказва помощ. През идната година Керес е втори любимец дружно с Ботвинник. Руснакът печели своята победа и по-късно губи останалите четири игри, освен това единствено с 23 хода. Всички чакат победа за естонеца, само че в някакъв чудноват миг, той взема решение просто да се съобщи. Това кара множеството да подозират напън от страна на Съюз на съветските социалистически републики и обстоятелството, че евентуално може да бъде осъден.

Между 1953 и 1962 година Керес е един от четирите непрекъснати претенденти за купа, само че по този начин или другояче не съумява да се приближи до купата. Най-близко е през 1959 година с необикновен героизъм в Югославия, само че все пак, купата продължава да стои много надалеч.

Нещо още по-интересно е, че когато Керес идва през 1962 година за шампионата, той към този момент е в сянката на Боби Фишер, различен сериозен проблем е, че играчът упреква съветските играчи в машинация. Керес в никакъв случай не съумява да вземе купата. Големият проблем е, че в един или различен миг е изправен против политиката, против идеологията и обстоятелството, че не приема по никакъв метод новата окупация.

Най-големият триумф на Керес е, че през 1953, 1956, 1959 и 1962 година е постоянно на второ място и подготвен с цел да бъде изпратен на Световния шампионат, където да вземе купата. Това продължава да кара хора като Тейлър Кингстън да подозират, че върху Пол има извършен напън, защото той самият към този момент не е любимец. Има и други спекулации, в това число и от Бронщайн, който признава, че е имало класификация на играчите, тъй че Керес в никакъв случай да не излезе против руснаците, където е много по-силен.

И по този начин излиза наяве, че Пол Керес живее доста добре и без международна купа, той става звездата, която Естония желае и търси, това е повече от задоволително за естонците.