Ани Върбанова: Убедена съм - за любовта няма възраст
Сигурна съм, че читателите на “Над 55” не са я не запомнили и ще се радват да прочетат диалога ни с нея дни след рождения й ден.
- Ани, харесвате ли датата, на която сте родена? След толкоз доста празници, 2 януари доста постоянно е първият работен ден на годината и хората са настроени на делова вълна.
- Е, никой не си избира датата на раждане. Това е просто една случайност. Аз се веселя, че съм родена на този ден и един след различен следват празник след празник за мен. Като започнеш от 9 декември, когато е Света Ана и имам имен ден, минеш през Рождество и Нова година, та до рождения ми ден. И съм постоянно под пара. (Смее се.) Доволна съм както от рождения си ден, по този начин и се веселя на името, което са ми дали моите родители.
- Като ви чувам, имам възприятието, че доста обичате да празнувате...
- Много! Обичам празниците, обичам хората, обичам да се събираме. И постоянно при мен купонът е огромен
Тази година беше малко по-различно, поради пандемията, само че другояче и на моя, и на рождения ден на мъжа ми се събираме минимум по 30 души и става огромна забава. Идват сътрудниците ми, пеем, ужасно минава. Този път се събрахме в по-тесен кръг, само че нямаше по какъв начин.
- Родена сте в Бургас. С какво си обяснявате, че в този град се раждат толкоз надарени хора?
- Като се замисля, в действителност доста надарени персони са излезли от Бургас. Сред тях са Апостол Карамитев, Хиндо Касимов, Кичка Бодурова, моят братовчед Недялко Йорданов, с който поддържаме връзка и тук, в София... Много са известните хора. Не знам, може би морето играе огромна роля.
- Понеже започнахте да изброявате известни персони, дано ви попитам за Емил Димитров, с който сте работили дружно. За него е изписано доста, само че какво не знаем за него?
- Изключителен! Толкова тежко претърпях, когато той си отиде от този свят. Защото с него съм работила 5 години, имахме турнета в България и в Съветския съюз. И най-после двамата завършвахме концертите с “Моя страна, моя България”.
Емил беше един от най-прекрасните хора, с които съм имала достойнството да работя - другар и сътрудник. Прекарвахме си превъзходно, просто нямам думи. С моята група “Студио В” и с Вили Казасян също доста се разбирахме. Бяхме интелигентни хора, нямаше разправии посред ни, доста се уважавахме. И това за мен е доста значимо - хора, които работихме дружно, останахме огромни другари и до ден сегашен.
- Миналата година имахте двоен празник. За страдание, концертът ви “45 години на сцената” се отсрочи. Дали тази година може да се състои?
- Аз откровено се надявам този концерт да се състои. Дай Боже всичко да се оправи и да мине пандемията. Защото 30 % фенове в залата не е работа. Няма ли я публиката, няма смисъл и от концерта. Той беше квалифициран с балет, с доста забавни елементи, положихме много труд и... една седмица преди датата пристигна възбраната за обществени изяви. Дори афишите бяха подготвени, само че за жалост по този начин стана.
Победителка в “Златният Орфей”
- Вие дълго време липсвахте на българската сцена. Защо?
- Ами тъй като 30 години бях в чужбина. После се омъжих в Италия и на 60-годишна възраст се върнах в България. Като се прибрах, ме поканиха да преподавам поп и джаз пеене в Музикалното учебно заведение “Любомир Пипков”. Известно време бях учител. И в този момент взех решение да се върна към певческата кариера, защото не съм изгубила гласа си, в противен случай. Винаги съм пяла в групи, там е по-различно.
- А по какъв начин се срещнахте с вашия брачен партньор Алберто?
- Стана инцидентно, като множеството хубави неща. Имах контракт в Италия, където работих в един пиано-бар, аз съм и пианистка, и певица.
Той беше другар на притежателя и една вечер пристигна в заведението
Алберто е доста музикален. Аз там изпълнявах джаз, а той харесва джаз и като ме чу да пея, пожела да се срещнем. Така стана. Започна да идва всяка вечер и лека-полека се влюбихме.
- Тоест не беше обич от пръв взор?
- Напротив, от пръв взор беше, само че ухажването му продължи близо година. Аз съм човек, който на мига схваща, когато пред мен застане специфичният човек.
- Ох, че хубаво...
- Понякога е хубаво, от време на време не. (Смее се.) И предходните ми бракове отново бяха от пръв взор, само че не бяха доста сполучливи. После Алберто пристигна в България, доста я хареса. Живяхме и в Италия, само че на мен ми липсваха моите другари. И когато той си продаде бизнеса и се освободи от всичко, ме последва тук, което доста малко хора биха създали.
- Сигурно тъй като е влюбен във вас...
- Съпругът ми е влюбен и в страната ни. Той държи на България повече даже от някои българи. Даже се е карал с хора, които приказват срещу нея. Харесва българите и живота тук. Наскоро ми показа -
в случай че ми кажат да се върна в Италия, в никакъв случай не бих го направил
- Казвате за Алберто, че е вашата огромна обич. Значи е правилно, че за любовта в никакъв случай не е късно?
- Абсолютно съм сигурна, че за любовта няма възраст. Дори подкрепям една остаряла връзка, която е отпреди 40 години. С един маджарин, с който сме пели дружно в “Мелодия друзей”. Това е може би една от най-големите ми любови. И до момента си пишем, в което няма нищо неприятно. Така че, уверена съм - за любовта няма възраст.
“Студио В” - преди... и в зрелост
- А не е ли мъчно да се напаснат характерите, когато хората се събират в зрелост?
- Да, трябват взаимни отстъпки, тъй като италианецът има напълно друга настройка, по напълно друг метод приема нещата, макар че българи и италианци сме доста близки. Аз съм с него повече от 30 години и си признавам, че съм доста удовлетворена. След 2 несполучливи брака бих споделила, че той в действителност е любовта на живота ми, тъй като с него съм прекарала толкоз и хубави и не до такава степен хубави моменти, само че ние сме към момента дружно. След всичко, което ни се е случило, Алберто в никакъв случай не ме е подвеждал и постоянно е бил до мен. Знаеш ли, животът е като една гара, на която всеки от нас чака своя трен, само че не е значимо какъв брой влака минат, а какъв брой ще останат. Той е до мен всичките тези години и съм щастлива, че го срещнах.
- Ани, италианската кухня е доста хубава, нашата - също. Коя предпочитате във вашето семейство?
- Естествено, италианската, тъй като вкъщи готви Алберто. Аз нищо не мога да върша, а той е съвършен кулинар, тъй като във Флоренция имаше 3 ресторанта и се е учил от неговите готвачи. Моите другари постоянно са поканени на нашата маса и споделят - италианецът да сготви. (Смее се.) Аз си одобрявам българската кухня и когато вървим на заведение, си поръчвам единствено такова меню. Приятелите ни, когато ни канят, също ми доставят това наслаждение. А Алберто съм го научила по какъв начин се вършат някои български ястия и той ги подготвя единствено за мен.
- Около рождения ден човек нормално си прави равносметка. Кое е било по-важно за вас - сцената или персоналният живот?
- Сцената постоянно е била преди всичко за мен, без значение дали ще пея в заведение или на концерт, за мен публиката е най-важното нещо. Не да кажа - в този момент ще го претупам, тъй като отивам да пея в това село. Няма такива неща при мен! Винаги съм изпитвала една тръпка на сцената, която никой не може да ми отнеме. Все едно излизам за първи път пред аудитория. А когато срещнах Алберто, животът ми потегли по различен метод.
- Нека приключим с вашето благопожелание за хората над 55?
- Пожеланието ми е да се пазим доста в този момент, когато ни пристигна на главата този ковид. Да бъдем на първо място здрави, тъй като здравето е преди всичко. Всичко останало може да се оправи по някакъв метод, само че здравето е номер 1. Щрихи към портрета Ани Върбанова, в този момент Пачини, е родена на 2 януари 1950 година в Бургас. Завършва музикалното учебно заведение в родния си град (със компетентност контрабас), а по-късно и Естрадния отдел при БДК със компетентност пеене. Началото на кариерата й е в “Тоника”, която татко й основава поради нея. По-късно попада в “Студио В” на Вили Казасян дружно с жена му Надежда, Стефан Димитров и Петко Петков. За съвсем десетгодишното битие на групата певицата пее сопрановите вокални партии, като в огромна част от песните, измежду които “Слънце, слънце”, “Твоето име”, “Ръка подай”, “Насам-натам”, “Гургулица” и доста други, е и солистка. След 5 години става солистка в джаз-квинтетите на Райчо Иванов и Симеон Щерев.
През 1977 година печели огромната премия на “Златният Орфей”. Следва първа премия на “Гала’83” в Куба. Година по-късно Ани е първа и на “Шлагерфестивал” в Дрезден. Изнася концерти в Полша, Германия, Чехословакия, Съветския съюз, цяла Скандинавия, Алжир, Япония. Осъществява две концертни турнета в Русия (едното с Емил Димитров). Композиторът Виченцо Коро основава особено за нея две песни, които записва и биват излъчени по “Теле Италия” дружно с най-популярната й българска ария “Не приемай непознати препоръки в любовта” по музика на Зорница Попова. Има издадени стотици плочи за българското радио и телевизия, “Балкантон” и други Записала е към 17 песни и вокализи, включени зад кадър в доста български анимационни и игрални филми, като “Баща ми бояджията”, “Пет непознати дни”, “Изкуствената патица”, “Дами канят”, “Га”, “Нефт” и доста други
18 години пее в скандинавските страни, Швейцария, Германия, Италия. Свирила е с китариста на “Джипси кингс” Тони. Съпругът й Алберто - трети подред, е флорентинец.
Валентина ИВАНОВА
- Ани, харесвате ли датата, на която сте родена? След толкоз доста празници, 2 януари доста постоянно е първият работен ден на годината и хората са настроени на делова вълна.
- Е, никой не си избира датата на раждане. Това е просто една случайност. Аз се веселя, че съм родена на този ден и един след различен следват празник след празник за мен. Като започнеш от 9 декември, когато е Света Ана и имам имен ден, минеш през Рождество и Нова година, та до рождения ми ден. И съм постоянно под пара. (Смее се.) Доволна съм както от рождения си ден, по този начин и се веселя на името, което са ми дали моите родители.
- Като ви чувам, имам възприятието, че доста обичате да празнувате...
- Много! Обичам празниците, обичам хората, обичам да се събираме. И постоянно при мен купонът е огромен
Тази година беше малко по-различно, поради пандемията, само че другояче и на моя, и на рождения ден на мъжа ми се събираме минимум по 30 души и става огромна забава. Идват сътрудниците ми, пеем, ужасно минава. Този път се събрахме в по-тесен кръг, само че нямаше по какъв начин.
- Родена сте в Бургас. С какво си обяснявате, че в този град се раждат толкоз надарени хора?
- Като се замисля, в действителност доста надарени персони са излезли от Бургас. Сред тях са Апостол Карамитев, Хиндо Касимов, Кичка Бодурова, моят братовчед Недялко Йорданов, с който поддържаме връзка и тук, в София... Много са известните хора. Не знам, може би морето играе огромна роля.
- Понеже започнахте да изброявате известни персони, дано ви попитам за Емил Димитров, с който сте работили дружно. За него е изписано доста, само че какво не знаем за него?
- Изключителен! Толкова тежко претърпях, когато той си отиде от този свят. Защото с него съм работила 5 години, имахме турнета в България и в Съветския съюз. И най-после двамата завършвахме концертите с “Моя страна, моя България”.
Емил беше един от най-прекрасните хора, с които съм имала достойнството да работя - другар и сътрудник. Прекарвахме си превъзходно, просто нямам думи. С моята група “Студио В” и с Вили Казасян също доста се разбирахме. Бяхме интелигентни хора, нямаше разправии посред ни, доста се уважавахме. И това за мен е доста значимо - хора, които работихме дружно, останахме огромни другари и до ден сегашен.
- Миналата година имахте двоен празник. За страдание, концертът ви “45 години на сцената” се отсрочи. Дали тази година може да се състои?
- Аз откровено се надявам този концерт да се състои. Дай Боже всичко да се оправи и да мине пандемията. Защото 30 % фенове в залата не е работа. Няма ли я публиката, няма смисъл и от концерта. Той беше квалифициран с балет, с доста забавни елементи, положихме много труд и... една седмица преди датата пристигна възбраната за обществени изяви. Дори афишите бяха подготвени, само че за жалост по този начин стана.
Победителка в “Златният Орфей” - Вие дълго време липсвахте на българската сцена. Защо?
- Ами тъй като 30 години бях в чужбина. После се омъжих в Италия и на 60-годишна възраст се върнах в България. Като се прибрах, ме поканиха да преподавам поп и джаз пеене в Музикалното учебно заведение “Любомир Пипков”. Известно време бях учител. И в този момент взех решение да се върна към певческата кариера, защото не съм изгубила гласа си, в противен случай. Винаги съм пяла в групи, там е по-различно.
- А по какъв начин се срещнахте с вашия брачен партньор Алберто?
- Стана инцидентно, като множеството хубави неща. Имах контракт в Италия, където работих в един пиано-бар, аз съм и пианистка, и певица.
Той беше другар на притежателя и една вечер пристигна в заведението
Алберто е доста музикален. Аз там изпълнявах джаз, а той харесва джаз и като ме чу да пея, пожела да се срещнем. Така стана. Започна да идва всяка вечер и лека-полека се влюбихме.
- Тоест не беше обич от пръв взор?
- Напротив, от пръв взор беше, само че ухажването му продължи близо година. Аз съм човек, който на мига схваща, когато пред мен застане специфичният човек.
- Ох, че хубаво...
- Понякога е хубаво, от време на време не. (Смее се.) И предходните ми бракове отново бяха от пръв взор, само че не бяха доста сполучливи. После Алберто пристигна в България, доста я хареса. Живяхме и в Италия, само че на мен ми липсваха моите другари. И когато той си продаде бизнеса и се освободи от всичко, ме последва тук, което доста малко хора биха създали.
- Сигурно тъй като е влюбен във вас...
- Съпругът ми е влюбен и в страната ни. Той държи на България повече даже от някои българи. Даже се е карал с хора, които приказват срещу нея. Харесва българите и живота тук. Наскоро ми показа -
в случай че ми кажат да се върна в Италия, в никакъв случай не бих го направил
- Казвате за Алберто, че е вашата огромна обич. Значи е правилно, че за любовта в никакъв случай не е късно?
- Абсолютно съм сигурна, че за любовта няма възраст. Дори подкрепям една остаряла връзка, която е отпреди 40 години. С един маджарин, с който сме пели дружно в “Мелодия друзей”. Това е може би една от най-големите ми любови. И до момента си пишем, в което няма нищо неприятно. Така че, уверена съм - за любовта няма възраст.
“Студио В” - преди... и в зрелост
- А не е ли мъчно да се напаснат характерите, когато хората се събират в зрелост?
- Да, трябват взаимни отстъпки, тъй като италианецът има напълно друга настройка, по напълно друг метод приема нещата, макар че българи и италианци сме доста близки. Аз съм с него повече от 30 години и си признавам, че съм доста удовлетворена. След 2 несполучливи брака бих споделила, че той в действителност е любовта на живота ми, тъй като с него съм прекарала толкоз и хубави и не до такава степен хубави моменти, само че ние сме към момента дружно. След всичко, което ни се е случило, Алберто в никакъв случай не ме е подвеждал и постоянно е бил до мен. Знаеш ли, животът е като една гара, на която всеки от нас чака своя трен, само че не е значимо какъв брой влака минат, а какъв брой ще останат. Той е до мен всичките тези години и съм щастлива, че го срещнах.
- Ани, италианската кухня е доста хубава, нашата - също. Коя предпочитате във вашето семейство?
- Естествено, италианската, тъй като вкъщи готви Алберто. Аз нищо не мога да върша, а той е съвършен кулинар, тъй като във Флоренция имаше 3 ресторанта и се е учил от неговите готвачи. Моите другари постоянно са поканени на нашата маса и споделят - италианецът да сготви. (Смее се.) Аз си одобрявам българската кухня и когато вървим на заведение, си поръчвам единствено такова меню. Приятелите ни, когато ни канят, също ми доставят това наслаждение. А Алберто съм го научила по какъв начин се вършат някои български ястия и той ги подготвя единствено за мен.
- Около рождения ден човек нормално си прави равносметка. Кое е било по-важно за вас - сцената или персоналният живот?
- Сцената постоянно е била преди всичко за мен, без значение дали ще пея в заведение или на концерт, за мен публиката е най-важното нещо. Не да кажа - в този момент ще го претупам, тъй като отивам да пея в това село. Няма такива неща при мен! Винаги съм изпитвала една тръпка на сцената, която никой не може да ми отнеме. Все едно излизам за първи път пред аудитория. А когато срещнах Алберто, животът ми потегли по различен метод.
- Нека приключим с вашето благопожелание за хората над 55?
- Пожеланието ми е да се пазим доста в този момент, когато ни пристигна на главата този ковид. Да бъдем на първо място здрави, тъй като здравето е преди всичко. Всичко останало може да се оправи по някакъв метод, само че здравето е номер 1. Щрихи към портрета Ани Върбанова, в този момент Пачини, е родена на 2 януари 1950 година в Бургас. Завършва музикалното учебно заведение в родния си град (със компетентност контрабас), а по-късно и Естрадния отдел при БДК със компетентност пеене. Началото на кариерата й е в “Тоника”, която татко й основава поради нея. По-късно попада в “Студио В” на Вили Казасян дружно с жена му Надежда, Стефан Димитров и Петко Петков. За съвсем десетгодишното битие на групата певицата пее сопрановите вокални партии, като в огромна част от песните, измежду които “Слънце, слънце”, “Твоето име”, “Ръка подай”, “Насам-натам”, “Гургулица” и доста други, е и солистка. След 5 години става солистка в джаз-квинтетите на Райчо Иванов и Симеон Щерев.
През 1977 година печели огромната премия на “Златният Орфей”. Следва първа премия на “Гала’83” в Куба. Година по-късно Ани е първа и на “Шлагерфестивал” в Дрезден. Изнася концерти в Полша, Германия, Чехословакия, Съветския съюз, цяла Скандинавия, Алжир, Япония. Осъществява две концертни турнета в Русия (едното с Емил Димитров). Композиторът Виченцо Коро основава особено за нея две песни, които записва и биват излъчени по “Теле Италия” дружно с най-популярната й българска ария “Не приемай непознати препоръки в любовта” по музика на Зорница Попова. Има издадени стотици плочи за българското радио и телевизия, “Балкантон” и други Записала е към 17 песни и вокализи, включени зад кадър в доста български анимационни и игрални филми, като “Баща ми бояджията”, “Пет непознати дни”, “Изкуствената патица”, “Дами канят”, “Га”, “Нефт” и доста други
18 години пее в скандинавските страни, Швейцария, Германия, Италия. Свирила е с китариста на “Джипси кингс” Тони. Съпругът й Алберто - трети подред, е флорентинец.
Валентина ИВАНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ