На лов за „черни диаманти”
Сиера Леоне и не дребна част от Африка са места, в които отнемането на живот и робският труд са всекидневие, с което хората са привикнали. Именно в страната от Западна Африка се разиграва сюжетът на „ Кървав елмаз ” с Леонардо ди Каприо, вървящ по дирите на голям розов елмаз.
В края на предходната година в Трънско, България, бяха открити три обгорели тела в кола, в багажника й бяха открити трупове на животни. Защото трюфелите се търсят с кучета. Такава е действителността у нас.
В Прованс също има терзание бизнесът ти с трюфели да не е публично притежание, само че там човешкият живот и права на хората са предпазени. А изтънченият гастрономичен усет е повдигнат в фетиш.
Радвам се на разточителния лукс в новия баварски флагман BMW Серия 7 точно в най-романтичната част на Франция в средата на януари. Това е автомобил, който заслужава единствено суперлативи, само че главното определение, което мога да извлека за него, звучи по този начин: Серия 7 е пример за първокласна стока от най-висша форма.
Тя е мотивът да се сблъскам с друга форма на разкош, този път кулинарен. Защото хубавото вино, мирисът на трюфел и мирисът на кожа Merino в BMW Серия 7 вървят ръка за ръка. А опцията да участвам на така наречен лов на трюфели, черният елмаз, дават френско-американската двойка Лиса и Йохан, които се реалокират от Чикаго през 2003 година, с цел да стартират да се занимават със селски туризъм. На повърхност от 11 хектара те отглеждат лозя, маслини, кайсии, череши, сливи, ябълки… и черни зимни трюфели. Перлата в короната на двамата е бизнесът с лова на трюфели, с изключение на продажбата им. Стигаме до такава степен на борда на супер първокласната електрическа лимузина BMW i7 xDrive60, с цел да разберем, че скъпата цена на трюфела идва след много висока инвестиция. Подобно на високата цена на „ седмицата ”, против която клиентът получава най-хубавото, което през днешния ден се предлага на пазара като комфорт, задвижване и технологии.
Йохан и Лиса оферират коронния си номер против 70 евро на човек, а приключението трае към 3 часа. Финалът, естествено, е черешката на тортата: дегустация на трюфелите. Върви наложително с шампанско.
Фермата на семейство Пепин се намира в Кадане, Франция, на към 35 минути северно от Aix-en-Provence.
Йохан Пепин, правоприемник на имението, стартира с бизнеса напълно инцидентно, откакто съвсем половин век неговите родственици не са подозирали за скритото благосъстояние под краката им. Но той бързо развива бизнеса, а съвършеният му британски и дарба да споделя увлекателно ни кара да чакаме всяка негова история с очакване.
Той стартира с обстоятелството, че е засадил 300 фиданки дъб (през 2008 г.) на стойност 15 000 евро, с цел да добива повече трюфели… след 10 години. Толкова би трябвало на фиданките да израстат и към корените им (и тези на лешниците) да стартират да се образува „ черният елмаз ”. И не, това не е гъба, а спори. Много скъпи спори. При това доста капризни, изискващи доста точна композиция от слънце, почва, дренаж, влага и температура. А през последните години Прованс става все по-сух и прохладен, което може да накара Пепин да търсят леговище на бизнеса си на друго място след някоя и друга година.
И тук би трябвало да разсеем най-големия мит към трюфелите. Той е обвързван с прасетата. Да, те безусловно налитат на трюфела като пчела на пъстър прашец, само че тяхната единствена цел е да го изядат. Йохан споделя, че за прасето трюфелът е като феромон – неудържим. Затова дърветата са оградени с телена ограда, по която тече ток. Долните три жици са против прасетата, горната над тях е предопределена за хора, за най-чувствителната част от мъжкото тяло, в случай че някой реши да прескочи оградата, с цел да открадне скъпото изкопаемо в земите на Пепин.
Така че, да, прасетата надушват трюфелите, само че те желаят да ги изядат. Затова ловът на трюфели става с кучета, чието образование стартира на 2-месечна възраст. А кучетата са обвързване на основния следотърсач на трюфели – Жан-Марк. Той е обучил трите кучета от порода Улична превъзходна (умишлено кучетата са напълно елементарни, с цел да не притеглят човешки погледи, тъй като уменията им са безценни).
Двете най-дейни звезди в приключението се споделят Мирабел и Еклер. А трите кучетата имат страхотни портрети в одежди, закачени в имението на Пепин. Когато надушат трюфел, първо застават в стойка и по-късно стартират настървено да копаят. Жан-Марк е до тях, с цел да не им разреши да наранят трюфела с ноктите си, тъй като цената му незабавно пада. С специфичен инструмент изважда грудката от земята, а Йохан прави оценка качествата му.
Наградата за кучетата са наденички или шунка.
Йохан споделя, че куриерският бизнес е трансформирал бизнесът съществено. За два дни негоите трюфели могат да се оферират в ресторант в Ню Йорк. Повече от 90% от трюфелите си той изнася за чужбина, най-вече Съединени американски щати. Всички негови клиенти са били в имението му, видели са какво може и по какъв начин работи. А бързината на куриерите е от изключителна значимост. За свежи се одобряват трюфели на най-много 8-9 дни, по-късно свойствата им се губят.
Съхранението им е в пластмасови кутии, облепени отвред с кухненска хартия. Тя поема влажността от грудките. Кутиите се съхраняват в ледник, в никакъв случай във фризер. Именно замразени трюфели е нещото, което Йохан ненавежда. Защото такива трюфели са изгубили всичките си качества. Той заплаща съществени такси на куриерите, с цел да доставят неговите скъпоценни черни трюфели до всяка точка на света за два дни.
Цените, естествено. Силно плаващи, зависещи от сезона, от качеството, размера, пазара. Но към средата на януари неговите зимни трюфели костваха към 90 евро за 100 грама (900 евро килограма), само че отново с много разяснения.
В целия Прованс се добиват към 40 тона трюфели, до момента в който в Испания добиват три пъти повече.
Йохан споделя, че в случай че сърцевината на трюфела е черна, това значи, че той е замразен и е изгубил свойствата си. Сърцевината би трябвало да е светла, с едни доста присъщи тънки влакна.
Как се употребяват? Хляб, наложително лой (масло или най-добре меко френско сирене), трюфел, по опция щедро наръсен от горната страна (ще изядете доста с Йохан до вас) и наложителната фалшификация – сол. Тя отваря усета на трюфела. И да, ароматът му е мощен, само че не толкоз настойчив, колкото сме привикнали да усещаме от трюфеловия зехтин. Пепин ни прави проява с такива артикули, в които няма и зрънце същински трюфел, а единствено химия. Не и в неговия трюфелов зехтин.
А гвоздеят на програмата му е десертът: трюфелов сладолед полят с трюфелов мед! Той споделя, че тази композиция е донесла оргазъм на негова гостенка.
Дали е истина или не – това няма значение. А върху сладоледа и меда от трюфели – сол, какво друго. Да, необичайно е, само че човек би трябвало да опитва от всичко на този свят. И най-малко един път в живота си би трябвало да се потопи в лукса, който BMW Серия 7 предлага на борда си.
В края на предходната година в Трънско, България, бяха открити три обгорели тела в кола, в багажника й бяха открити трупове на животни. Защото трюфелите се търсят с кучета. Такава е действителността у нас.
В Прованс също има терзание бизнесът ти с трюфели да не е публично притежание, само че там човешкият живот и права на хората са предпазени. А изтънченият гастрономичен усет е повдигнат в фетиш.
Радвам се на разточителния лукс в новия баварски флагман BMW Серия 7 точно в най-романтичната част на Франция в средата на януари. Това е автомобил, който заслужава единствено суперлативи, само че главното определение, което мога да извлека за него, звучи по този начин: Серия 7 е пример за първокласна стока от най-висша форма.
Тя е мотивът да се сблъскам с друга форма на разкош, този път кулинарен. Защото хубавото вино, мирисът на трюфел и мирисът на кожа Merino в BMW Серия 7 вървят ръка за ръка. А опцията да участвам на така наречен лов на трюфели, черният елмаз, дават френско-американската двойка Лиса и Йохан, които се реалокират от Чикаго през 2003 година, с цел да стартират да се занимават със селски туризъм. На повърхност от 11 хектара те отглеждат лозя, маслини, кайсии, череши, сливи, ябълки… и черни зимни трюфели. Перлата в короната на двамата е бизнесът с лова на трюфели, с изключение на продажбата им. Стигаме до такава степен на борда на супер първокласната електрическа лимузина BMW i7 xDrive60, с цел да разберем, че скъпата цена на трюфела идва след много висока инвестиция. Подобно на високата цена на „ седмицата ”, против която клиентът получава най-хубавото, което през днешния ден се предлага на пазара като комфорт, задвижване и технологии.
Йохан и Лиса оферират коронния си номер против 70 евро на човек, а приключението трае към 3 часа. Финалът, естествено, е черешката на тортата: дегустация на трюфелите. Върви наложително с шампанско.
Фермата на семейство Пепин се намира в Кадане, Франция, на към 35 минути северно от Aix-en-Provence.
Йохан Пепин, правоприемник на имението, стартира с бизнеса напълно инцидентно, откакто съвсем половин век неговите родственици не са подозирали за скритото благосъстояние под краката им. Но той бързо развива бизнеса, а съвършеният му британски и дарба да споделя увлекателно ни кара да чакаме всяка негова история с очакване.
Той стартира с обстоятелството, че е засадил 300 фиданки дъб (през 2008 г.) на стойност 15 000 евро, с цел да добива повече трюфели… след 10 години. Толкова би трябвало на фиданките да израстат и към корените им (и тези на лешниците) да стартират да се образува „ черният елмаз ”. И не, това не е гъба, а спори. Много скъпи спори. При това доста капризни, изискващи доста точна композиция от слънце, почва, дренаж, влага и температура. А през последните години Прованс става все по-сух и прохладен, което може да накара Пепин да търсят леговище на бизнеса си на друго място след някоя и друга година.
И тук би трябвало да разсеем най-големия мит към трюфелите. Той е обвързван с прасетата. Да, те безусловно налитат на трюфела като пчела на пъстър прашец, само че тяхната единствена цел е да го изядат. Йохан споделя, че за прасето трюфелът е като феромон – неудържим. Затова дърветата са оградени с телена ограда, по която тече ток. Долните три жици са против прасетата, горната над тях е предопределена за хора, за най-чувствителната част от мъжкото тяло, в случай че някой реши да прескочи оградата, с цел да открадне скъпото изкопаемо в земите на Пепин.
Така че, да, прасетата надушват трюфелите, само че те желаят да ги изядат. Затова ловът на трюфели става с кучета, чието образование стартира на 2-месечна възраст. А кучетата са обвързване на основния следотърсач на трюфели – Жан-Марк. Той е обучил трите кучета от порода Улична превъзходна (умишлено кучетата са напълно елементарни, с цел да не притеглят човешки погледи, тъй като уменията им са безценни).
Двете най-дейни звезди в приключението се споделят Мирабел и Еклер. А трите кучетата имат страхотни портрети в одежди, закачени в имението на Пепин. Когато надушат трюфел, първо застават в стойка и по-късно стартират настървено да копаят. Жан-Марк е до тях, с цел да не им разреши да наранят трюфела с ноктите си, тъй като цената му незабавно пада. С специфичен инструмент изважда грудката от земята, а Йохан прави оценка качествата му.
Наградата за кучетата са наденички или шунка.
Йохан споделя, че куриерският бизнес е трансформирал бизнесът съществено. За два дни негоите трюфели могат да се оферират в ресторант в Ню Йорк. Повече от 90% от трюфелите си той изнася за чужбина, най-вече Съединени американски щати. Всички негови клиенти са били в имението му, видели са какво може и по какъв начин работи. А бързината на куриерите е от изключителна значимост. За свежи се одобряват трюфели на най-много 8-9 дни, по-късно свойствата им се губят.
Съхранението им е в пластмасови кутии, облепени отвред с кухненска хартия. Тя поема влажността от грудките. Кутиите се съхраняват в ледник, в никакъв случай във фризер. Именно замразени трюфели е нещото, което Йохан ненавежда. Защото такива трюфели са изгубили всичките си качества. Той заплаща съществени такси на куриерите, с цел да доставят неговите скъпоценни черни трюфели до всяка точка на света за два дни.
Цените, естествено. Силно плаващи, зависещи от сезона, от качеството, размера, пазара. Но към средата на януари неговите зимни трюфели костваха към 90 евро за 100 грама (900 евро килограма), само че отново с много разяснения.
В целия Прованс се добиват към 40 тона трюфели, до момента в който в Испания добиват три пъти повече.
Йохан споделя, че в случай че сърцевината на трюфела е черна, това значи, че той е замразен и е изгубил свойствата си. Сърцевината би трябвало да е светла, с едни доста присъщи тънки влакна.
Как се употребяват? Хляб, наложително лой (масло или най-добре меко френско сирене), трюфел, по опция щедро наръсен от горната страна (ще изядете доста с Йохан до вас) и наложителната фалшификация – сол. Тя отваря усета на трюфела. И да, ароматът му е мощен, само че не толкоз настойчив, колкото сме привикнали да усещаме от трюфеловия зехтин. Пепин ни прави проява с такива артикули, в които няма и зрънце същински трюфел, а единствено химия. Не и в неговия трюфелов зехтин.
А гвоздеят на програмата му е десертът: трюфелов сладолед полят с трюфелов мед! Той споделя, че тази композиция е донесла оргазъм на негова гостенка.
Дали е истина или не – това няма значение. А върху сладоледа и меда от трюфели – сол, какво друго. Да, необичайно е, само че човек би трябвало да опитва от всичко на този свят. И най-малко един път в живота си би трябвало да се потопи в лукса, който BMW Серия 7 предлага на борда си.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ