Каква можеше да е България…
„ Швейцария на Балканите… “? Съвсем не! Щеше да си бъде България и нея да употребяват за съпоставяне другите страни, както Швейцария употребяват за съпоставяне. Само в случай че не бяхме разрешили на аления ботуш да гази тук.
След Втората международна щяхме, както всички други естествени страни, да получим помощ по проекта Маршал, а с човешкия запас, който сме имали, и с стремежа на новата страна, щяхме да се развиваме по-бързо от всички огромни сили в Европа. Защото, един път усетили усета на свободата, а със идващите генерации, усетили и усета на триумфа и съграждането, българите са били „ на крилата “ на тая мощ и страст. И са го показвали не един и два пъти. Една млада страна е имала такава войнска мощност, само че най-много дух, че всички са се прекланяли пред него. Или завиждали. Като незаконния Съюз на съветските социалистически републики, да вземем за пример, отпред с всички престъпни видове в гнусното му управление.
Ако нещастната реплика на човешко създание, Георги Димитров (известен с прякорите си Гошо Мастиката и Гошо Тарабата), не се беше подчинил покорно на господаря си Сталин, България щеше да получи финансова помощ по проекта Маршал и да продължи към този момент набраната инерция на свободата и съграждането. 13 милиарда $ са били дадени за възобновяване, само че комунистическият изменник и предател е споделил „ не “, убивайки родината си, единствено и единствено да се хареса на аления садист в Кремъл.
Над 20 литературни списания, вестници и добавки са осигурявали сцена на прохождащите писатели в страната. Тогава писателите и музикантите са можели да се устоят като професионални създатели, а не да карат такси, с цел да си платят наема. Учителите са били на респект, армията се е управлявала от доблестни хора, за които униформата е била въпрос на чест и са се сражавали с достолепие до последна капка кръв, било против турци, било против руснаци. Разликата сред разгромените турци и руснаци е, че единствено вторите са търсили кървава отплата против България. И са я намерили.
УЧИТЕЛСКА ЗАПЛАТА - 3500 лева СРЕДНА ПЕНСИЯ - 1774 лева КЕБАПЧЕ - 0.50 лева ПОРЦИЯ АГНЕШКО МЕШАНО В РЕСТОРАНТ - 10 лева
ТОВА НЕ Е ФАНТАСТИКА, ТОВА СА ЦИФРИ ОТ ДОКУМЕНТИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1933 година
Първата фотография е уведомление за покачване на заплатата на гимназиална учителка от Пещера за 3500 лева
Другите две фотоси са от реклами на заведения за хранене
(https://www.facebook.com/bulgarisme/)
Художниците не са си продавали картините и карикатурите по морето за някой лев, да хапнат. А са правели изложения и са били равни с тези в Париж.
Българският паспорт е важал в целия свят, по този начин както през днешния ден – американският. Българите са пътували на всички места свободно.
Имали сме войска, просвета, стопанска система, произвеждане. Представителства на всички огромни автомобилни марки. Въпрос на време е било да се стартира произвеждане на коли в България, а рано или късно – и на лична марка.
***
България прекъсва дипломатическите си връзки с Германия и желае помирение от Съединени американски щати и Британия. Още на 5 септември 1944 година държавното управление разисква решение за оповестяване война на Германия. Само че ето тъкмо тук се появява руският сътрудник – тогавашният боен министър ген. Иван Маринов, който спъва публичното разискване и го забавя със 72 часа. През това време от Съюз на съветските социалистически републики декларират, че очевидно сме към момента с нацистка Германия, щом не разгласяваме война и Червената войска идва тук. Откъдето още не си е тръгнала…
И това се оказва съдбоносният миг за България, донесъл иго, от което още не сме се освободили.
По-късно излиза наяве, че ген. Маринов е руски сътрудник и към този момент е разискал с Кремъл това „ закъснение “, което е разрешило на Съюз на съветските социалистически републики да разгласи война на България. На 8 септември обаче, по този начин или другояче, се обнародва решението и се афишира война на Германия, НО ТОВА НЕ СПИРА ВАТЕНКИТЕ ДА НАХЛУЯТ и по този начин се озоваваме във война и с двете сили – Германия и Съюз на съветските социалистически републики. И макар че е оповестена война на Германия, след гнусния изменнически и антибългарски прелом на 9 септември, държавното управление е оповестено за фашистко.
Когато окупаторите от руската войска нахлуват през септември 1944 година, водени от Маршал Фьодор Толбухин (наричан от българите Търбухин), командващ войските на Трети украински фронт на Червената войска, окупаторите настойчиво търсят монумент на българския воин ген. Иван Колев, който през 1916 година размазва руснаците, които за следващ път се пробват тогава със мощ да заграбят от България. Между 5 и 7 септември 1916 година нахлуващите съветски орди край Добрич са освен разрушени, само че и унизени и съдрани от пердах. Та, през 1944 година окупаторите търсят паметника на този воин, който ги е размазал през 1916 година, с цел да го поругаят и съборят. За положително или зло, подобен към момента не е имало издигнат.
***
Ето какво ни припомня Дойче веле: „ […]група комунисти и някои офицери от армията, извоювани на страната на комунистите, нахълтват в постройката на военното министерство и се самопровъзгласяват за ново българско държавно управление. Едва по-късно в страната един след различен се завръщат Вълко Червенков, Васил Коларов и Георги Димитров, които към този миг са руски жители и членуват в болшевишката партия[…]Американският историк проф. Сирил Блек, който до 1947 година работи в Съюзната контролна комисия в България, показва, че шефът на тази комисия военачалник Бирюзов незабавно уволнява 16 висши български офицери, измежду които и шефа на българския общоприет щаб, след което слага на мястото им руски военни. България е въвлечена във войната против Германия, а 280-хилядната българска войска неотложно е изпратена на фронта. В България остава една близо 200-хилядна окупационна руска армия, която на процедура няма никаква работа.
Съвременници настояват, че руските бойци всеобщо злочинстват (конфискации, убийства, грабежи, изнасилвания) и в това време обезпечават комфорт на комунистическо-криминалните „ шпицкоманди “, които избиват дотогавашния хайлайф на страната. С други думи, българската войска е изпратена да се бори против Вермахта, с цел да се реализира по-лесно замисълът на Сталин и Димитров за превръщането на страната в руски придатък ".
„ Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил съветски крайник в нашата земя “.
~Захари Стоянов
След Втората международна щяхме, както всички други естествени страни, да получим помощ по проекта Маршал, а с човешкия запас, който сме имали, и с стремежа на новата страна, щяхме да се развиваме по-бързо от всички огромни сили в Европа. Защото, един път усетили усета на свободата, а със идващите генерации, усетили и усета на триумфа и съграждането, българите са били „ на крилата “ на тая мощ и страст. И са го показвали не един и два пъти. Една млада страна е имала такава войнска мощност, само че най-много дух, че всички са се прекланяли пред него. Или завиждали. Като незаконния Съюз на съветските социалистически републики, да вземем за пример, отпред с всички престъпни видове в гнусното му управление.
Ако нещастната реплика на човешко създание, Георги Димитров (известен с прякорите си Гошо Мастиката и Гошо Тарабата), не се беше подчинил покорно на господаря си Сталин, България щеше да получи финансова помощ по проекта Маршал и да продължи към този момент набраната инерция на свободата и съграждането. 13 милиарда $ са били дадени за възобновяване, само че комунистическият изменник и предател е споделил „ не “, убивайки родината си, единствено и единствено да се хареса на аления садист в Кремъл.
Над 20 литературни списания, вестници и добавки са осигурявали сцена на прохождащите писатели в страната. Тогава писателите и музикантите са можели да се устоят като професионални създатели, а не да карат такси, с цел да си платят наема. Учителите са били на респект, армията се е управлявала от доблестни хора, за които униформата е била въпрос на чест и са се сражавали с достолепие до последна капка кръв, било против турци, било против руснаци. Разликата сред разгромените турци и руснаци е, че единствено вторите са търсили кървава отплата против България. И са я намерили.
УЧИТЕЛСКА ЗАПЛАТА - 3500 лева СРЕДНА ПЕНСИЯ - 1774 лева КЕБАПЧЕ - 0.50 лева ПОРЦИЯ АГНЕШКО МЕШАНО В РЕСТОРАНТ - 10 лева
ТОВА НЕ Е ФАНТАСТИКА, ТОВА СА ЦИФРИ ОТ ДОКУМЕНТИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1933 година
Първата фотография е уведомление за покачване на заплатата на гимназиална учителка от Пещера за 3500 лева
Другите две фотоси са от реклами на заведения за хранене
(https://www.facebook.com/bulgarisme/)
Художниците не са си продавали картините и карикатурите по морето за някой лев, да хапнат. А са правели изложения и са били равни с тези в Париж.
Българският паспорт е важал в целия свят, по този начин както през днешния ден – американският. Българите са пътували на всички места свободно.
Имали сме войска, просвета, стопанска система, произвеждане. Представителства на всички огромни автомобилни марки. Въпрос на време е било да се стартира произвеждане на коли в България, а рано или късно – и на лична марка.
***
България прекъсва дипломатическите си връзки с Германия и желае помирение от Съединени американски щати и Британия. Още на 5 септември 1944 година държавното управление разисква решение за оповестяване война на Германия. Само че ето тъкмо тук се появява руският сътрудник – тогавашният боен министър ген. Иван Маринов, който спъва публичното разискване и го забавя със 72 часа. През това време от Съюз на съветските социалистически републики декларират, че очевидно сме към момента с нацистка Германия, щом не разгласяваме война и Червената войска идва тук. Откъдето още не си е тръгнала…
И това се оказва съдбоносният миг за България, донесъл иго, от което още не сме се освободили.
По-късно излиза наяве, че ген. Маринов е руски сътрудник и към този момент е разискал с Кремъл това „ закъснение “, което е разрешило на Съюз на съветските социалистически републики да разгласи война на България. На 8 септември обаче, по този начин или другояче, се обнародва решението и се афишира война на Германия, НО ТОВА НЕ СПИРА ВАТЕНКИТЕ ДА НАХЛУЯТ и по този начин се озоваваме във война и с двете сили – Германия и Съюз на съветските социалистически републики. И макар че е оповестена война на Германия, след гнусния изменнически и антибългарски прелом на 9 септември, държавното управление е оповестено за фашистко.
Когато окупаторите от руската войска нахлуват през септември 1944 година, водени от Маршал Фьодор Толбухин (наричан от българите Търбухин), командващ войските на Трети украински фронт на Червената войска, окупаторите настойчиво търсят монумент на българския воин ген. Иван Колев, който през 1916 година размазва руснаците, които за следващ път се пробват тогава със мощ да заграбят от България. Между 5 и 7 септември 1916 година нахлуващите съветски орди край Добрич са освен разрушени, само че и унизени и съдрани от пердах. Та, през 1944 година окупаторите търсят паметника на този воин, който ги е размазал през 1916 година, с цел да го поругаят и съборят. За положително или зло, подобен към момента не е имало издигнат.
***
Ето какво ни припомня Дойче веле: „ […]група комунисти и някои офицери от армията, извоювани на страната на комунистите, нахълтват в постройката на военното министерство и се самопровъзгласяват за ново българско държавно управление. Едва по-късно в страната един след различен се завръщат Вълко Червенков, Васил Коларов и Георги Димитров, които към този миг са руски жители и членуват в болшевишката партия[…]Американският историк проф. Сирил Блек, който до 1947 година работи в Съюзната контролна комисия в България, показва, че шефът на тази комисия военачалник Бирюзов незабавно уволнява 16 висши български офицери, измежду които и шефа на българския общоприет щаб, след което слага на мястото им руски военни. България е въвлечена във войната против Германия, а 280-хилядната българска войска неотложно е изпратена на фронта. В България остава една близо 200-хилядна окупационна руска армия, която на процедура няма никаква работа.
Съвременници настояват, че руските бойци всеобщо злочинстват (конфискации, убийства, грабежи, изнасилвания) и в това време обезпечават комфорт на комунистическо-криминалните „ шпицкоманди “, които избиват дотогавашния хайлайф на страната. С други думи, българската войска е изпратена да се бори против Вермахта, с цел да се реализира по-лесно замисълът на Сталин и Димитров за превръщането на страната в руски придатък ".
„ Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил съветски крайник в нашата земя “.
~Захари Стоянов
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ