Учени: Ниската интелигентност не е основен фактор за вярата в конспирации
Схващането, че в теории на конспирациите имат вяра хора с по-ниска интелектуална просвета не е напълно правилно.
Вярата, а не научните проучвания и аналитичното мислене са водеща мощ хиляди години в човечеството.
Епохата на разсъдъка, почнала от Ренесанса, Реформацията, Просвещението, нежните наченките на демокрация и Индустриалната еволюция са интервал, който обхваща едва последните двеста триста години от цялото битие на индивида и то не във всички общества по света.
Социалните мрежи способстват за разпространяване на тайни и постоянно изцяло налудни и нелогични теории.
Според някои учени вярата в конспирации може да се трансформира в съвсем болестно положение, което да повреди метода на живот на хората.
Психолозите са потвърдили също, че черти на личността като по-ниска дарба за аналитично мислене и по-висока тревога имат забележителна, само че не базова връзка с тайното мислене.
НЛО, Ванга, Нострадамус, рептили, които ръководят света, кемрейлс, които ни тровят - това са част от пъстрата палитра заприказва, в които имат вяра мнозина. Психолозите може би са намерили отговора на въпроса: Защо хората имат вяра в сходни теории.
В теориите на конспирацията имат вяра хората, за които е значимо възприятието за надзор. Това е заключението, направено от откриватели от Холандия и Съединени американски щати, написа OFFnews.bg.
" Какво, в името на нашите хипотетични рептили повелители, убеждава един човек да повярва в теориите на конспирацията? " - пита Times в публикация, представяща новите проучвания на холандски психолози.
Според две нови изследвания, оповестени в списание Applied Cognitive Psychology, феновете на теориите на конспирацията имат нещо общо: те чувстват липса на надзор над живота си.
" Когато започнах това проучване, едно от нещата, което в действителност ме удиви е какъв брой доста хора имат вяра в тайните теории ", разяснява Ян Вилем ван Пройен (Jan-Willem van Prooijen), професор по социология и организационна психология в Свободния университет в Амстердам, проучвал този въпрос в продължение на шест години.
Обикновено теориите на конспирацията изплуват във времена на неустановеност и боязън: след терористични набези, финансови рецесии, гибелта на известни персони и естествени бедствия. Предишни проучвания са посочили, че в случай че хората не усещат, че могат да управляват обстановката, се пробват да осмислят и да схванат аргументите. Тези размисли ги насочват към хипотетични връзки сред събития, при които в действителност няма причинно-следствена връзка.
Сега се оказа, че и противоположното е правилно. Увереността в себе си служи за защита от увлеченията по тайните теории. Учени разделили 119 души в две групи. На едната група споделили да напишат спомените си от интервали, в които напълно са направлявали обстановката, а на другата група - мемоари за дните, когато са се чувствали несигурни. По този метод, учените са предиздвикали хората в едната група да се усещат по-уверени, а в другата - по-безпомощни.
След това участниците в опита били запитани за отношението им към един строителен план в Амстердам, който инцидентно разрушил основите на доста къщи. Много хора заподозрели по мотив този план злонамерени планове от страна на държавното управление. Участниците от групата, на които било внушено възприятие на убеденост, били по-малко склонни да имат вяра в злонамерен скрит план на управляващите.
Вторият опит се състоял в разбор на данни от изследване, направено в Съединените щати през последните месеци на 1999 година, т.е. в навечерието на упования " проблем 2000 ", за който се смяташе, че би могъл да провокира срив на компютърните системи. Оказало се, колкото повече един човек се опасява от компютърен срив при прехода към 2000 година, толкоз по-вероятно е той да има вяра в други типове конспирации като убийството на Кенеди и летящи чинии.
Ако един човек има вяра в една тайна доктрина, най-вероятно има вяра и в други, считат създателите на проучването.
Тези резултати се потвърждават от данните от изследване, според което 37% от интервюираните американци считат, че Министерството на храните и медикаментите на държавното управление на Съединени американски щати съзнателно блокира достъпа на хората до естествените лекове за рак, тъй като пази фармацевтичните компании.
Ниската просветеност не е главен фактор за съществуване на религия в тайни теории, гласи ново проучване на психолози от университета „ Емори “ в Съединени американски щати, оповестено в научното издание „ Psychological Bulletin “, съобщи.
Основният претекст за доверие в несъстоятелни теории е потребността на хората да се усещат в сигурност.
„ Не всички почитатели на тайни теории са простодушни, душевен нестабилни хора – портрет, който рутинно се рисува в известната просвета “, споделя клиничният психолог Шона Боуз от университета Емори. Според нея мнозина се обръщат към теории на конспирацията, с цел да осмислят страданието и паниките си.
Учените се опират на 170 клинични изследвания, извършени в Съединени американски щати, Англия и Полша. Данните сочат, че вярващите в конспирации наподобяват стимулирани от потребността да се усещат в сигурност, да схванат средата си и да се усещат обществено предпазени. Социалните закани са по-силно свързани с тайното мислене, в сравнение с всичко друго, споделят учените.
„ Без значение какъв брой сме образовани, по-вероятно е да имаме вяра на информация, идваща от хора, с които се идентифицираме като част от нашата лична културна група “, споделя Шона Боуз.
Психолозите са потвърдили също, че черти на личността като по-ниска дарба за аналитично мислене и по-висока тревога имат забележителна, само че не базова връзка с тайното мислене.
Въпреки това, както се оповестява в предходни изследвания, нарцисизмът – измежду индивидите и на групово равнище – усилва вероятността от демонстрация на доверие към тайни теории.
Вярата, а не научните проучвания и аналитичното мислене са водеща мощ хиляди години в човечеството.
Епохата на разсъдъка, почнала от Ренесанса, Реформацията, Просвещението, нежните наченките на демокрация и Индустриалната еволюция са интервал, който обхваща едва последните двеста триста години от цялото битие на индивида и то не във всички общества по света.
Социалните мрежи способстват за разпространяване на тайни и постоянно изцяло налудни и нелогични теории.
Според някои учени вярата в конспирации може да се трансформира в съвсем болестно положение, което да повреди метода на живот на хората.
Психолозите са потвърдили също, че черти на личността като по-ниска дарба за аналитично мислене и по-висока тревога имат забележителна, само че не базова връзка с тайното мислене.
НЛО, Ванга, Нострадамус, рептили, които ръководят света, кемрейлс, които ни тровят - това са част от пъстрата палитра заприказва, в които имат вяра мнозина. Психолозите може би са намерили отговора на въпроса: Защо хората имат вяра в сходни теории.
В теориите на конспирацията имат вяра хората, за които е значимо възприятието за надзор. Това е заключението, направено от откриватели от Холандия и Съединени американски щати, написа OFFnews.bg.
" Какво, в името на нашите хипотетични рептили повелители, убеждава един човек да повярва в теориите на конспирацията? " - пита Times в публикация, представяща новите проучвания на холандски психолози.
Според две нови изследвания, оповестени в списание Applied Cognitive Psychology, феновете на теориите на конспирацията имат нещо общо: те чувстват липса на надзор над живота си.
" Когато започнах това проучване, едно от нещата, което в действителност ме удиви е какъв брой доста хора имат вяра в тайните теории ", разяснява Ян Вилем ван Пройен (Jan-Willem van Prooijen), професор по социология и организационна психология в Свободния университет в Амстердам, проучвал този въпрос в продължение на шест години.
Обикновено теориите на конспирацията изплуват във времена на неустановеност и боязън: след терористични набези, финансови рецесии, гибелта на известни персони и естествени бедствия. Предишни проучвания са посочили, че в случай че хората не усещат, че могат да управляват обстановката, се пробват да осмислят и да схванат аргументите. Тези размисли ги насочват към хипотетични връзки сред събития, при които в действителност няма причинно-следствена връзка.
Сега се оказа, че и противоположното е правилно. Увереността в себе си служи за защита от увлеченията по тайните теории. Учени разделили 119 души в две групи. На едната група споделили да напишат спомените си от интервали, в които напълно са направлявали обстановката, а на другата група - мемоари за дните, когато са се чувствали несигурни. По този метод, учените са предиздвикали хората в едната група да се усещат по-уверени, а в другата - по-безпомощни.
След това участниците в опита били запитани за отношението им към един строителен план в Амстердам, който инцидентно разрушил основите на доста къщи. Много хора заподозрели по мотив този план злонамерени планове от страна на държавното управление. Участниците от групата, на които било внушено възприятие на убеденост, били по-малко склонни да имат вяра в злонамерен скрит план на управляващите.
Вторият опит се състоял в разбор на данни от изследване, направено в Съединените щати през последните месеци на 1999 година, т.е. в навечерието на упования " проблем 2000 ", за който се смяташе, че би могъл да провокира срив на компютърните системи. Оказало се, колкото повече един човек се опасява от компютърен срив при прехода към 2000 година, толкоз по-вероятно е той да има вяра в други типове конспирации като убийството на Кенеди и летящи чинии.
Ако един човек има вяра в една тайна доктрина, най-вероятно има вяра и в други, считат създателите на проучването.
Тези резултати се потвърждават от данните от изследване, според което 37% от интервюираните американци считат, че Министерството на храните и медикаментите на държавното управление на Съединени американски щати съзнателно блокира достъпа на хората до естествените лекове за рак, тъй като пази фармацевтичните компании.
Ниската просветеност не е главен фактор за съществуване на религия в тайни теории, гласи ново проучване на психолози от университета „ Емори “ в Съединени американски щати, оповестено в научното издание „ Psychological Bulletin “, съобщи.
Основният претекст за доверие в несъстоятелни теории е потребността на хората да се усещат в сигурност.
„ Не всички почитатели на тайни теории са простодушни, душевен нестабилни хора – портрет, който рутинно се рисува в известната просвета “, споделя клиничният психолог Шона Боуз от университета Емори. Според нея мнозина се обръщат към теории на конспирацията, с цел да осмислят страданието и паниките си.
Учените се опират на 170 клинични изследвания, извършени в Съединени американски щати, Англия и Полша. Данните сочат, че вярващите в конспирации наподобяват стимулирани от потребността да се усещат в сигурност, да схванат средата си и да се усещат обществено предпазени. Социалните закани са по-силно свързани с тайното мислене, в сравнение с всичко друго, споделят учените.
„ Без значение какъв брой сме образовани, по-вероятно е да имаме вяра на информация, идваща от хора, с които се идентифицираме като част от нашата лична културна група “, споделя Шона Боуз.
Психолозите са потвърдили също, че черти на личността като по-ниска дарба за аналитично мислене и по-висока тревога имат забележителна, само че не базова връзка с тайното мислене.
Въпреки това, както се оповестява в предходни изследвания, нарцисизмът – измежду индивидите и на групово равнище – усилва вероятността от демонстрация на доверие към тайни теории.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ