Схващането, че животинките не могат да говорят не е съвсем

Схващането, че животинките не могат да приказват не е напълно правилно. Те, също както нас – хората, употребяват жестове и езика на тялото си, с цел да предадат някакво обръщение... и даже без да сме експерти в региона, знаем, че махащото с опашка куче е отзивчиво, а мъркащото коте явно е предостатъчно. Знаем ли обаче по кое време домашните ни любимци не се усещат добре, нуждаят се от успокоение, нервни са или са подготвени да атакуват, тъй като се опасяват? И по какъв начин да реагираме съответно на това, което ни „ споделят ”?

Разгадайте посланието. Не е задоволително единствено да нахраниш, напоиш и поддържаш хигиената на любимеца у дома, тъй като с изключение на да задоволи физическите си потребности, той се нуждае и от нравствен комфорт. В взаимозависимост от самостоятелните му особености на характера, породата и типа, към които принадлежи, с времето ще се научите да разпознавате множеството признаци и да знаете кое какво значи, по този начин както майката се научава да схваща езика на бебето си, въпреки че то също към момента не може да приказва с думи. С ангажимента, че с животните е малко по-сложничко, тъй като там нямаме директна биологична връзка с тях и би трябвало да се научим на езика им.
Ако това ви се коства незаслужено, не забравяйте, че и те се учат на нашия, с цел да схващат това, което им приказваме и знаят по кое време ги хвалим, насърчаваме, радваме им се или им се караме, поради свършена пакост.
Да „ приказваме ” на един език! Научим ли се да разбираме посланията на дребното пухкаво богатство, ще получаваме доста информация по отношение на здравословното му положение, настроението, желанията, степента на комфорт и потребностите му, ще си осигурим доста по-пълноценно другарство и ще можем да реагираме, в случай че се нуждае от нас, с цел да му бъдем същински другари и положителни стопани.

Кучето – най-хубавият другар на индивида

Всеки, който е имал куче, знае, че това в действителност е по този начин, само че евентуално се чуди на някои странности в държанието му на моменти. Неразбирането ни идва от обстоятелството, че ние позволяваме грешката да се считаме равностойни, поради близостта и другарството ни, само че забравяме, че колкото и да се обичаме и да сме неразделни, кучето не е човек, устроено е по друг метод и по тази причина се държи друго от нас. Затова привидните му странности са в действителност нещо напълно обикновено и всекидневно.
Лае всякога, когато станем и отидем някъде. Причината да го прави е, че у кучето е заложен инстинктът на стадното възприятие и то желае всички в „ глутницата ” да са дружно. Това включва както членовете на фамилията, по този начин и другите любимци, в случай че имате такива. Този инстинкт се дължи на прародителите на кучето – вълците и по тази причина то следва своя лидер – т. е. вас и се нуждае от престижа ви, с цел да бъде умерено и решително. Затова, когато се отделите от групата, се тревожи, че е останало без лидера си, въпреки и краткотрайно. В други случаи лаят може да се одобри като вик за внимание или покана за игра. С времето ще се научите да различавате всички нюанси в гласа на любимеца си.
Върти се в кръг, преди да си легне. Макар за вас това деяние да е изцяло безсмислено, кучето го прави напълно не напразно. Така то усъвършенства кръвообращението си и заема допустимо най-благоприятната позиция.
Подпира брадичка върху вас. По този метод кучето показва предаността и покорството към стопанина си и е самопризнание, че сте неговият лидер и то ще ви се подчинява.
Обръща се по тил. На езика на кучето това значи „ прави с мен каквото си искаш, аз ти имам цялостно доверие и се усещам прелестно... и в случай че искаш, можеш да ме почешеш, няма да възразя  ” – направете го без съмнение, с цел да върнете жеста.
Ближе ви и ви хапе лекичко. Това не е нищо друго, с изключение на демонстрация на обич. Тъй като не стиска мощно зъбите си, с цел да ви аргументи болежка, това доброжелателно хапане в действителност е вид на по-груба, игрива целувка, само че не цели да ви нарани – в противен случай - показва привързаността му към вас. Затова не се плашете, че е станало нападателно и ще ви нападне.
Плачът като молба. Хленченето може да е знак, че кученцето ви не се усеща добре (освен, несъмнено, в случай че не е бебе, когато е обикновено да плаче по-често), само че може и да ви демонстрира, че се усеща подчинено и ви моли за помощ.

Симптоми на влошено здраве: Сухото носле, мътният взор, неналичието на вкус, вялото държание и неналичието на нормалната активност, смъкнатата надолу опашка и провлачената походка са сигнал, че нещо не е наред и може би любимецът ви се разболява. Ако това държание не отшуми и продължи през целия ден, най-добре го заведете на ветеринар.