![[Shutterstock] В бюджета на здравната каса плащанията за здраве носят](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_4004122.jpg)
Здравеопазването не е разход
[Shutterstock] В бюджета на здравната каса заплащанията за здраве носят бюджетното име " разноски " и доста постоянно се загатва по какъв начин те са нарастнали в пъти от основаването на здравната каса през 1999 година Зад оказаната здравна помощ и изписани медикаменти обаче стоят голям брой излекувани пациенти, хора, които са претърпели години в положително здраве. Затова Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании дружно с Българския лекарски съюз и Българския фармацевтичен съюз стартира акция " Заедно за повече здраве ", чиято цел е да покаже какъв е резултатът от вложените средства върху здравето на нацията.
" На опазването на здравето у нас би трябвало да се гледа като на инвестиция в бъдещето на нацията, а не като на разход, защото зад вложените средства можем да забележим съответни резултати. Първият от тях е увеличението на продължителността на живота на българските жители с две години за последните 10 години ", разяснява Деян Денев, изпълнителен шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики За да може здравната система да мери и да показва пред обществото резултатите, които тя реализира, е необходим инструмент. Този инструмент е националната здравна осведомителна система, разяснява Деян Денев, изпълнителен шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании
Фотограф: Надежда Чипева Пълно изцеление
Най-яркият образец за резултата от лечението през последните години е изобретяването на медикаменти за дефинитивно елиминиране на хепатит С.
" През 2016 година беше въведен безинтерфероновият таблетен режим и към този момент имаме излекувани близо 4000 пациенти. Тези хора ще доживеят до дълбоки старини, няма да се сблъскат с чернодробни затруднения, в това число и с рак на черния дроб. Няма да натоварят системата с лекуване на тези затруднения и на тези злокачествени болести. И може би най-важното - няма да предадат и болестта ", споделя Денев.
Той добавя, че проблематичното звено в доста лечебни области, в това число и в гастроентерологията и хепатит С, е диагностиката.
" В България има десетки хиляди хора, които към момента не знаят, че са носители на вируси. Така че значителното възстановяване на диагностиката и откриваемостта на това и други болести, може да мултиплицира към този момент реализирани триумфи ", споделя Денев.
Успешните лечения
Той отбелязва, че като значителен образец за приноса на терапиите към живота, може да се уточни лекуването на онкологични болести.
" Имаме образец за 1500 пациенти в късен етап на болестта, лекувани с шест новаторски лечения. Резултатът е приблизително 2.2 години живот в положително здраве. Тук става въпрос освен за увеличена дълготрайност на живота, а за 2 години без затруднения, без метастази, свързани със болестта ", отбелязва Денев.
По думите му има още доста образци за сполучливи вложения в лекарствената терапия и въобще в медицината. Един от тях е лекуването на дами от остеопороза. Лекувани са 17 хиляди пациентки, като резултатът е приблизително 15 години отсрочване на фрактури вследствие на болестта.
В България 3000 пациенти с шизофрения са лекувани с дългодействащи лекарства. За разлика от психологично болните, които постоянно не одобряват таблетките постоянно и изпадат в тежки положения, при пациенти на дългодействащи медикаменти болестта е под надзор с помощта на това, че лекуването доста по-трудно се прекъсва. Инвестицията е 9300 лв. годишно на пациент, резултатът – 6000 години прибавен живот.
" Искам да загатна лекуването на диабет. Около 500 хиляди пациенти в България са с диабет, за жалост най-малко 100 000 не знаят, че са заболели от това заболяване. Годишно здравната каса влага 380 млн. лева в лекуването на пациенти с диабет, против което страната получават 21% по-нисък риск от затруднения при тези пациенти и една година извоюван живот ", споделя Денев.
Той отбелязва резултатите от имунизациите, и то в случаи с целесъобразни ваксини.
" Ваксините водят до 80-90% понижение на случаите на рак на маточната шийка и ротавирусните инфекции и икономисват извънредно доста усложнения на фамилиите на дребните деца с нея ", споделя той.
По думите му, с цел да може здравната система да мери и да показва пред обществото резултатите, които тя реализира, е необходим инструмент. Този инструмент е националната здравна осведомителна система.
В момента електронната система, с която оперира здравната каса, софтуерите на лечебните заведения и аптеките са ориентирани към култивиране на транзакции и заплащания.
" България има потребност от система, която би била способна да наблюдава, да обобщава и да проучва съответните резултати от лекуването на пациента, група пациенти, популация от пациенти. Само тогава здравната система ще може да показва достиженията си по метод, безапелационен за обществото, и да интервенира там, където резултатът не е добър ", споделя Денев.
Според него неналичието на тази система води до това, че дебатът в региона на опазването на здравето сред институциите и в медиите е най-вече прочувствен.
" Дебатът напълно се базира на страстите и те доминират. Да, всички би трябвало да бъдат непримирими към проблемите или неточности в здравната система. От друга страна обаче, с цел да може здравната система да бъде надградена, да се развива, да бъде реформирана, дебатът, на чиято основа се организира промяната, би трябвало да бъде уравновесен, професионален и експертен, а не прочувствен. Така че напъните на здравните управляващи би трябвало да са напълно фокусирани в завършването, и то по сполучлив метод, върху плана за Национална здравна осведомителна система, по който се работи ", счита Денев, който добавя, че фармацевтичната промишленост ще потърси метод да поддържа здравните управляващи този план да бъде осъществен сполучливо.
Здравето като приоритет
Според Денев демографският проблем, пред който е изправена България, ще може да бъде омекотен, в случай че опазването на здравето бъде издигнато като държавен приоритет и се промени вероятността от това, че заплащанията за опазване на здравето са разход към това, заплащанията за опазване на здравето са инвестиция в бъдещето и благосъстоянието на нацията. Според многочислени отчети, последният на Министерство на труда и обществената политика, до 2035 година България ще загуби близо 30-40% от работната си ръка.
" Посрещането на това предизвикателство минава през по-ефективно опазване на здравето, с цел да могат българските жители освен да живеят по-дълго, а да са здрави по-дълго, да не натоварват системата с затруднения, да могат да бъдат на работа по-дълго време ", счита Денев. Той добавя, че без нарастване в дълготраен проект, повишаване на обществените вложения в опазването на здравето и възстановяване на тяхната успеваемост демографската рецесия в България ще бъде извънредно тежка и ще заплаши бъдещето икономическо развиване на страната.
Трудният път до лекарството
Денев отбелязва, че през последните години е имало известно закъснение в навлизането на новаторски лекарствени лечения, които са нужни на българските пациенти. Според него не става въпрос за виновност на обособените институции, които работят в областта на лекарствената политика, а по-скоро, че цялостната лекарствена политика не предизвиква фирмите бързо да пускат продуктите си на българския пазар.
" Много са аргументите за това - и правилото в България да се записва най-ниската цена в Европейски Съюз, и условието лекарството да се покрива в най-малко пет страни и да има положителна оценка от една от огромните НТА организации в Европейски Съюз, и условията за отстъпки. Всички тези ограничавания водеха до това, че минаваха приблизително 550 дни от датата, на която лекарството е получило позволение за приложимост от Европейската лекарствена организация, до датата, в която то е налично в България. През тази година следим едно наваксване ", счита Денев и добавя, че лекарствената политика върви в доста вярна посока по ускоряването и подобряването на достъпа на пациентите до терапия.
Денев добавя, че е значимо да се компенсира въведеният механизъм за отплата на недостига по бюджета на здравната каса. Според текста, в случай че има надвишаване на авансово избрания бюджет за медикаменти, цялото превишение би трябвало да бъде обезщетено от фармацевтичните компании и да бъде за тяхна сметка.
" В основата си този механизъм е неправдив, тъй като фирмите би трябвало да компенсират дефицити, които са резултат от възходящи потребности от по-добро и по-ефективно лекуване. Компаниите не са здравноосигурителни сдружения, те не събират здравни вноски, не гласоподават държавния бюджет, не изписват медикаменти и няма по какъв начин да носят отговорност за този възможен недостиг. Българските лекари са тези, които въз основата на знанията си и избират най-подходящата лекарствена терапия за пациента и по този начин би трябвало да бъде ", счита Денев. Според него при съответно бюджетиране, което дава отговор на възходящото търсене, компенсационният механизъм може да издържи и да съществува за прочут интервал от време.
" Доброто икономическо развиване на страната, предстоящите по-големи доходи от здравноосигурителни вноски и насочването на съответна част от тях за заплащане на медикаменти ще даде опция българските пациенти в действителност да получат по-добро лекуване. Но на механизма би трябвало да се гледа като на краткотрайно решение. Той не може да бъде безконечен, тъй като в основата си като принцип е сбъркан. Разбира се, ние като фармацевтична промишленост сме сътрудник на българските управляващи в обезпечаването на по-добър достъп на българските пациенти до ново дейно лекарствено лекуване, което избавя и удължава живота им. И то при опазване на финансовата резистентност на системата, което е допустимо в една дълготрайна политика на увеличение на вложенията в опазването на здравето ", заключава Денев.
" На опазването на здравето у нас би трябвало да се гледа като на инвестиция в бъдещето на нацията, а не като на разход, защото зад вложените средства можем да забележим съответни резултати. Първият от тях е увеличението на продължителността на живота на българските жители с две години за последните 10 години ", разяснява Деян Денев, изпълнителен шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики За да може здравната система да мери и да показва пред обществото резултатите, които тя реализира, е необходим инструмент. Този инструмент е националната здравна осведомителна система, разяснява Деян Денев, изпълнителен шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании
Фотограф: Надежда Чипева Пълно изцеление
Най-яркият образец за резултата от лечението през последните години е изобретяването на медикаменти за дефинитивно елиминиране на хепатит С.
" През 2016 година беше въведен безинтерфероновият таблетен режим и към този момент имаме излекувани близо 4000 пациенти. Тези хора ще доживеят до дълбоки старини, няма да се сблъскат с чернодробни затруднения, в това число и с рак на черния дроб. Няма да натоварят системата с лекуване на тези затруднения и на тези злокачествени болести. И може би най-важното - няма да предадат и болестта ", споделя Денев.
Той добавя, че проблематичното звено в доста лечебни области, в това число и в гастроентерологията и хепатит С, е диагностиката.
" В България има десетки хиляди хора, които към момента не знаят, че са носители на вируси. Така че значителното възстановяване на диагностиката и откриваемостта на това и други болести, може да мултиплицира към този момент реализирани триумфи ", споделя Денев.
Успешните лечения
Той отбелязва, че като значителен образец за приноса на терапиите към живота, може да се уточни лекуването на онкологични болести.
" Имаме образец за 1500 пациенти в късен етап на болестта, лекувани с шест новаторски лечения. Резултатът е приблизително 2.2 години живот в положително здраве. Тук става въпрос освен за увеличена дълготрайност на живота, а за 2 години без затруднения, без метастази, свързани със болестта ", отбелязва Денев.
По думите му има още доста образци за сполучливи вложения в лекарствената терапия и въобще в медицината. Един от тях е лекуването на дами от остеопороза. Лекувани са 17 хиляди пациентки, като резултатът е приблизително 15 години отсрочване на фрактури вследствие на болестта.
В България 3000 пациенти с шизофрения са лекувани с дългодействащи лекарства. За разлика от психологично болните, които постоянно не одобряват таблетките постоянно и изпадат в тежки положения, при пациенти на дългодействащи медикаменти болестта е под надзор с помощта на това, че лекуването доста по-трудно се прекъсва. Инвестицията е 9300 лв. годишно на пациент, резултатът – 6000 години прибавен живот.
" Искам да загатна лекуването на диабет. Около 500 хиляди пациенти в България са с диабет, за жалост най-малко 100 000 не знаят, че са заболели от това заболяване. Годишно здравната каса влага 380 млн. лева в лекуването на пациенти с диабет, против което страната получават 21% по-нисък риск от затруднения при тези пациенти и една година извоюван живот ", споделя Денев.
Той отбелязва резултатите от имунизациите, и то в случаи с целесъобразни ваксини.
" Ваксините водят до 80-90% понижение на случаите на рак на маточната шийка и ротавирусните инфекции и икономисват извънредно доста усложнения на фамилиите на дребните деца с нея ", споделя той.
По думите му, с цел да може здравната система да мери и да показва пред обществото резултатите, които тя реализира, е необходим инструмент. Този инструмент е националната здравна осведомителна система.
В момента електронната система, с която оперира здравната каса, софтуерите на лечебните заведения и аптеките са ориентирани към култивиране на транзакции и заплащания.
" България има потребност от система, която би била способна да наблюдава, да обобщава и да проучва съответните резултати от лекуването на пациента, група пациенти, популация от пациенти. Само тогава здравната система ще може да показва достиженията си по метод, безапелационен за обществото, и да интервенира там, където резултатът не е добър ", споделя Денев.
Според него неналичието на тази система води до това, че дебатът в региона на опазването на здравето сред институциите и в медиите е най-вече прочувствен.
" Дебатът напълно се базира на страстите и те доминират. Да, всички би трябвало да бъдат непримирими към проблемите или неточности в здравната система. От друга страна обаче, с цел да може здравната система да бъде надградена, да се развива, да бъде реформирана, дебатът, на чиято основа се организира промяната, би трябвало да бъде уравновесен, професионален и експертен, а не прочувствен. Така че напъните на здравните управляващи би трябвало да са напълно фокусирани в завършването, и то по сполучлив метод, върху плана за Национална здравна осведомителна система, по който се работи ", счита Денев, който добавя, че фармацевтичната промишленост ще потърси метод да поддържа здравните управляващи този план да бъде осъществен сполучливо.
Здравето като приоритет
Според Денев демографският проблем, пред който е изправена България, ще може да бъде омекотен, в случай че опазването на здравето бъде издигнато като държавен приоритет и се промени вероятността от това, че заплащанията за опазване на здравето са разход към това, заплащанията за опазване на здравето са инвестиция в бъдещето и благосъстоянието на нацията. Според многочислени отчети, последният на Министерство на труда и обществената политика, до 2035 година България ще загуби близо 30-40% от работната си ръка.
" Посрещането на това предизвикателство минава през по-ефективно опазване на здравето, с цел да могат българските жители освен да живеят по-дълго, а да са здрави по-дълго, да не натоварват системата с затруднения, да могат да бъдат на работа по-дълго време ", счита Денев. Той добавя, че без нарастване в дълготраен проект, повишаване на обществените вложения в опазването на здравето и възстановяване на тяхната успеваемост демографската рецесия в България ще бъде извънредно тежка и ще заплаши бъдещето икономическо развиване на страната.
Трудният път до лекарството
Денев отбелязва, че през последните години е имало известно закъснение в навлизането на новаторски лекарствени лечения, които са нужни на българските пациенти. Според него не става въпрос за виновност на обособените институции, които работят в областта на лекарствената политика, а по-скоро, че цялостната лекарствена политика не предизвиква фирмите бързо да пускат продуктите си на българския пазар.
" Много са аргументите за това - и правилото в България да се записва най-ниската цена в Европейски Съюз, и условието лекарството да се покрива в най-малко пет страни и да има положителна оценка от една от огромните НТА организации в Европейски Съюз, и условията за отстъпки. Всички тези ограничавания водеха до това, че минаваха приблизително 550 дни от датата, на която лекарството е получило позволение за приложимост от Европейската лекарствена организация, до датата, в която то е налично в България. През тази година следим едно наваксване ", счита Денев и добавя, че лекарствената политика върви в доста вярна посока по ускоряването и подобряването на достъпа на пациентите до терапия.
Денев добавя, че е значимо да се компенсира въведеният механизъм за отплата на недостига по бюджета на здравната каса. Според текста, в случай че има надвишаване на авансово избрания бюджет за медикаменти, цялото превишение би трябвало да бъде обезщетено от фармацевтичните компании и да бъде за тяхна сметка.
" В основата си този механизъм е неправдив, тъй като фирмите би трябвало да компенсират дефицити, които са резултат от възходящи потребности от по-добро и по-ефективно лекуване. Компаниите не са здравноосигурителни сдружения, те не събират здравни вноски, не гласоподават държавния бюджет, не изписват медикаменти и няма по какъв начин да носят отговорност за този възможен недостиг. Българските лекари са тези, които въз основата на знанията си и избират най-подходящата лекарствена терапия за пациента и по този начин би трябвало да бъде ", счита Денев. Според него при съответно бюджетиране, което дава отговор на възходящото търсене, компенсационният механизъм може да издържи и да съществува за прочут интервал от време.
" Доброто икономическо развиване на страната, предстоящите по-големи доходи от здравноосигурителни вноски и насочването на съответна част от тях за заплащане на медикаменти ще даде опция българските пациенти в действителност да получат по-добро лекуване. Но на механизма би трябвало да се гледа като на краткотрайно решение. Той не може да бъде безконечен, тъй като в основата си като принцип е сбъркан. Разбира се, ние като фармацевтична промишленост сме сътрудник на българските управляващи в обезпечаването на по-добър достъп на българските пациенти до ново дейно лекарствено лекуване, което избавя и удължава живота им. И то при опазване на финансовата резистентност на системата, което е допустимо в една дълготрайна политика на увеличение на вложенията в опазването на здравето ", заключава Денев.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ