[Shutterstock] ПрофилПроф. д-р Тихомира Златанова, дм, е Ръководител на катедра

[Shutterstock] Профил
Проф. доктор Тихомира Златанова, дм, е Ръководител на катедра " Икономика на опазването на здравето ", Факултет по публично здраве, при Медицински университет - София, от 2013 година и заместник-ректор по образователната активност на Медицинския университет от 2016 година Тя е със компетентност " Икономика на опазването на здравето " от 2004 година и " Социална медицина и здравен мениджмънт " от 2015 година Председател на Държавната изпитна комисия за придобиване на компетентност " Икономика на опазването на здравето " и ръководител на Националното съдружие по здравна политика и мениджмънт. Съветник в комисията по опазване на здравето на Столичната община.

Проф. доктор Тодор Черкезов, дм, катедра " Здравна политика и мениджмънт ", Факултет по публично здраве при Медицински университет - София, е изпълнителен шеф на МБАЛ " Д-р Атанас Дафовски ", гр. Кърджали, експерт по дерматология и венерология, магистър по здравен мениджмънт, който има богат опит в болничния мениджмънт. Автор е на редица научни публикации и три монографии. Носител на голям брой оценки, измежду които " Лекар на годината " на Българския лекарски съюз, " Мениджър на годината " - на в. " Форум Медикус ", и доста други.
В отговор на предизвикването на времето, в което живеем, огромна част от страните, в това число и България, са принудени да трансформират своите здравни системи. Приоритетите при тези промени не би трябвало да са съсредоточени единствено върху увеличението на размера на финансовите запаси, а върху търсенето на решения за повишение на тяхната успеваемост и възстановяване на здравния статус на популацията.

За интервала 2008 - 2018 година приходната част в опазването на здравето се е нараснала с 53%. Общите обществени средства са над 8 милиарда, само че по-голямата част от тях идват от пациента. Средствата, които се отделят от фамилиите за опазване на здравето, стабилно порастват и към този момент са 51% от общите разноски за опазване на здравето по данни на проф. Григор Димитров, член на надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.

Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък В същото време понижава делът на средствата, които се отделят от държавния бюджет за опазване на здравето. Бърз разбор на обстановката демонстрира, че 80% от разноските за опазване на здравето у нас отиват за болнично лекуване и медикаменти. Очертава се отрицателна наклонност – разноските за здраве нарастват в контраст на влошените здравни индикатори на популацията. Високите персонални разноски са сериозна преграда пред достъпността на опазването на здравето. Тези отрицателни трендове демонстрират нуждата от смяна в модела на организация, ръководство и финансиране на здравната система у нас.

Акцентите в двата препоръчани модела на министъра на опазването на здравето за промяна в здравната система са върху демократизацията на системата посредством нейната демонополизация и децентрализация. Единият вид е за частична демонополизация на НЗОК, а другият е за цялостна демонополизация въз основата на конкуренция. В този смисъл конкуренцията би трябвало да е на равнището на ръководството на финансовия запас, с цел да бъде той употребен дейно и по предопределение. По този метод ще се доближи до демократизация и либерализация в опазването на здравето, а точно повече пазар при даването на услугата и повече страна при контрола.
По наше мнение, преди да се дефинира кардинално какъв би трябвало да бъде моделът на здравната система, е належащо да се решат няколко съществени задания:Въвеждане на единна интегрирана осведомителна система в опазването на здравето за цялостна бистрота и дейно потребление на наличните ресурсиПредварително действително остойностяване на пакета от здравни действия и клиничните пътеки, както и на труда на работещите в системата – лекари и медицински специалистиДа се намерят решения за здравно неосигурените лицаДържавата да внася в цялостен размер здравноосигурителната вноска за обезпечаваните от нея лица.
При създаването на модел следва се дефинират:Участието на страната, осигурителните/застрахователни институции и популацията в организацията, ръководството и финансирането на системата.Проблемите на здравноосигурителните модели, свързани с ниските равнища на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, а точно недостиг на финансов запас, съществуване на неофициален бранш, концентриране на здравната помощ в градски региони, лимитирана конкуренция, слаби регулации и високи нива на корупция, които водят до ескалация на разноските без нужното възстановяване на здравните услуги.Ролята на страната в опазването на здравето.Навлизане в здравния бранш на пазарни механизми. Този развой се дефинира от положението и трендовете на развиване на стопанската система, от ресурсното положение на опазването на здравето и здравното обезпечаване и степента на демократичните процеси в обществото.Моделът, предлаган от експертен екип от факултета по публично здраве при МУ – София, с началник проф. доктор Цекомир Воденичаров, има следната кардинална режисура:Държавата да продължи да контролира и управлява ръководството на здравната система, като създава, актуализира и ползва подобаваща нормативна уредба, която да обезпечава дейно действие и развиване на цялата система за опазване на здравето.Демонополизация на наложителното здравно обезпечаване посредством въвеждане на действителен пазар на здравно обслужване, грижи и артикули за възстановяване на успеваемостта на ръководството на публичното и самостоятелното здраве и на отделяния запас.Ясно дефиниране наличието и размера на главния здравноосигурителен пакет и привеждането му в сходство с наличния финансов запас. Основният пакет да бъде съгласуван със статистиката на обществено значимите болести и демографските характерности и конструкция на популацията в страната.Развитие на надграждащо в допълнение здравно осигуряване/застраховане и кешови заплащания по избор на жителите посредством разнообразни сдружения, което да се реализира посредством спомагателен пакет от здравни действия и артикули, необхванати от главния пакет.Конкуриращите се институции/осигурители да оферират идентичен по обсег и наличие базов здравноосигурителен пакет, за който се заплаща идентичен размер на вноската за всеки жител като % от приходите на физическото лице, избран със закон. За лицата от 0 до 18 години и всички специфични групи по ЗЗО страната внася наложителна здравноосигурителна вноска със същия размер.Целта е основаване на организационно и финансово налична здравна система, предоставяща висококачествено здравно обслужване и грижи, образуване на ново отношение на обособения човек и на цялото общество към здравето и одобряване на здравословния жанр на живот.

Здравната система би трябвало да обезпечава освен високо качество на здравната активност, само че и правдивост, еднакъв достъп и взаимност при даване на медицинските услуги. Затова при реформиране на здравната система следва да се обезпечи допустим баланс сред пазарните връзки и публичната регулация от страната в полза на обществото.