![[Shutterstock] Причините в ЕС да няма технологичен гигант от ранга](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_4014174.jpg)
Защо Европа няма технологичен гигант
[Shutterstock] Причините в Европейски Съюз да няма софтуерен колос от ранга на Гугъл или Amazon варират от културни до регулаторни.На континента липсват ориентирани към всеобщия консуматор огромни техкомпании.Ако Европа желае да отгледа собствен първенец, би трябвало да одобри, че той ще бъде монополист, който се зарежда с данни.
Ако си представим карта на софтуерните колоси по света, Европа би била една огромна дупка сред Съединени американски щати и Китай. Европейският съюз има доста аргументи да се хвали с икономическите си триумфи, само че софтуерният бранш на най-високо равнище не е един от тях. Най-видното доказателство за не толкоз единния пазар на Европейски Съюз е точно неналичието на цифров мастодонт. Европа не разполага с нито една компания, която да може да се конкурира с американските колоси Apple, Microsoft, Amazon, Гугъл и Фейсбук, нито пък с китайските им еквиваленти Alibaba, Baidu, Huawei и Tencent.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Сред 20-те най-големи софтуерни компании в света има единствено една европейска – немската SAP, която обаче прави прецизно бизнес артикули и е надалеч от всеобщата потребителска тенденция на американските и китайските колоси. Най-голямата чисто потребителска компания от континентална Европа през днешния ден е шведската Spotify, компанията за стрийминг на музика, която може да се похвали с 232 млн. дейни консуматори всеки месец – впечатляващо число единствено по себе си, само че капка в морето по отношение на милиардите консуматори на услугите на Фейсбук и Гугъл.
Положението наподобява още по-мрачно, в случай че се прегледа от кое място идват така наречен еднорози – младите цифрови компании, оценени на над 1 милиарда $ от пазара. Само 11% от тях идват от страни от Европейския съюз, до момента в който съвсем всички останали се намират в Съединени американски щати и Китай. И включително обаче има измама, тъй като от нежеланите 11% на Европа над половината еднорози в действителност се намират във Англия, която се чака да напусне съюза (виж графиката). Според задачите на Digital Europe Европа би трябвало да бъде дом на 25% от еднорозите през 2025 година, само че тази цел към този миг звучи нереалистично. Казано в резюме, Европа освен няма софтуерен колос, само че има и доста ниски шансове да роди подобен през идните години.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Причините за тази обстановка са доста. Преди всичко разликите сред Европа и Съединени американски щати, родината на петте най-големи софтуерни компании в света, са културни. Това е изказванието, към което има най-широк консенсус измежду бизнесмени, фондови мениджъри и представители на Европейски Съюз. Европейските предприемачи не поемат същите опасности, каквито има оттатък океана, а софтуерните компании са доста по-малко на брой и надлежно доста по-малко компании имат късмет да се разраснат до равнище да бъдат наречени колоси. Другият проблем е, че софтуерните компании, които въпреки всичко излизат от Европа, рядко са ориентирани към най-масовата публика по метода, по който работят продуктите на така наречен група GAFА да вземем за пример (Google, Amazon, Фейсбук, Apple).
Културата, която ни дели
Европа и Съединени американски щати може да са разграничени от Атлантическия океан, само че културните разлики измежду бизнесмените са още един океан разлика сами по себе си. " Културата в Съединени американски щати е такава, че ти се постанова доста бързо да израснеш. Това, съчетано с желанието да поемаш риск, трансформира изобщо какъв брой опита има да се сътвори нещо огромно ", споделя Васил Терзиев, съосновател на българската компания " Телерик ", продадена през 2014 година за 262 млн. $ на американската Progress. Понастоящем той е бизнес ангел и сътрудник във фонда за рисков капитал Eleven. " Ние виждаме единствено крайния резултат, а значимото е фунията – какъв брой дребни компании са пробвали и са се провалили, с цел да може да се появи една огромна. "
А фунията в Съединени американски щати е голяма. Само Силициевата котловина ражда хиляди стартъпи всяка година, за множеството от които светът в никакъв случай не схваща. Те обаче играят ролята на основата, от която една екосистема, която ражда колоси, има потребност. Много от тези, които оцеляват в първичната фаза на напредък, по-късно играят ролята и на храна за към този момент съществуващите колоси или кандидат-гиганти.
От 2001 година Гугъл (в момента посредством холдинговата си компания Alphabet) да вземем за пример е направила 230 придобивания, близо 100 от които в последните пет години. Salesforce, американски кандидат-гигант в областта на облачните услуги с пазарна капитализация от 140 милиарда $, е придобила 60 компании от 2006 година В множеството случаи става дума за покупка поради самия код и екип на дребни компании против пари в пъти над действителната пазарна стойност на компанията. Или другояче казано – парите следват парите, които следват риска, който европейските компании не поемат. Нещо повече – европейските компании най-често са от страната на добитите компании, които избират да заложат на сигурното под формата на евентуално развиване под крилото на американска компания с съвсем неограничени финансови благоприятни условия.
" Европейците не престават да бъдат доста по-консервативни във връзка с риск, в сравнение с американските си сътрудници бизнесмени. Ние не считаме себе си за толкоз готови, когато става дума за предприемачество ", споделя Ана Трбович, действен шеф на компанията Grid Singularity и член на борда на шефовете на Европейския институт за нововъведения и технологии (EIT). " Европа основава доста стартъпи, само че те постоянно получават финансиране от американски фондове за рисков капитал. Нужно е повече финансиране – в началото обществено, а по-късно и частно, когато моделът се валидира, с цел да можем да стигнем до американския мащаб на нововъведения, споделя тя.
Европейският неединен пазар
Европейският съюз обича да се хвали с единния си пазар, само че в действителност във връзка с софтуерни компании той се оказва изключително неединен. Липсата на общ език и фрагментацията на националните стопански системи е проблем, с който Съединени американски щати и Китай не се срещат. Американските софтуерни компании да вземем за пример могат да доближат голям мащаб даже единствено в англоезичния свят и едвам тогава да се насочат към Европа, Африка и Азия. Същото важи и за китайските компании, чийто вътрешен пазар е повече от задоволителен за разгръщане в мащаб, даже и покупателната дарба да е надалеч от тази в Съединени американски щати или Европа.
Това дава отговор и на една от загадките в уравнението на софтуерния бранш – за какво Англия има повече сполучливи стартъпи, в сравнение с всички останали в Европейски Съюз. Причината се крие в езика – английските стартъпи нямат същински културни и езикови спънки в разширението си към Северна Америка. Нещо, което не може да бъде казано за немските, френските или българските стартъпи, които би трябвало да избират сред това дали да слагат като приоритет англоезичния или европейския пазар.
" Най-големият фактор, който оказва помощ на дребни софтуерни компании да се трансфорат в колоси, е, че Америка е огромен и обединен пазар, който разрешава доста по-бърз напредък в мащаб ", споделя Богомил Балкански, някогашен вицепрезидент на Гугъл и сегашен сътрудник в Sequoia Capital. " Същото събитие се следи и в Китай, където към този момент също има софтуерни колоси като Alibaba, Tencent и Huawei. "
Васил Терзиев да вземем за пример съпоставя отварянето на офис на " Телерик " в Германия със " основаването на напълно нова компания " поради разликите и в езика, и в законодателството и регулациите. Подобни разлики има и в другите щати в Съединени американски щати, само че те са доста по-малки и в това отношение американците не престават да наподобяват като либертариански парадайс по отношение на консервативна Европа. " Щатът Делауеър да вземем за пример специализира в корпоративно законодателство за бързо споразумяване на търговски разногласия и голяма част от американските компании са регистрирани там ", дава за образец като конкурентно преимущество на Съединени американски щати Балкански.
Този фактор води най-много до безсилие. Докато американските компании могат да мислят непосредствено за бъдещето си в две етапи – по какъв начин да се разраснат на вътрешния пазар и след това да нападат останалата част от света, за европейските компании въпросите са по-скоро към кои елементи страни в района да се насочат – или даже да пропуснат тази стъпка и да заминат непосредствено за Съединени американски щати. В това има и спомагателен тласък. Парите за технологии в Съединени американски щати са в пъти повече, в сравнение с тези в Европа.
" В Съединени американски щати софтуерните компании имат достъп до 30-40% от световните разноски за технологии. В Европа няма подобен разкош ", споделя Терзиев. " Англия, Германия, Франция - всички те съставляват по 5% от световния софтуерен пазар и в случай че събереш всички европейски страни, получаваш една прилична стойност, само че в действителност всяка страна е обособен пазар. За да отидеш в Германия или Франция да вземем за пример, ти е нужна напълно нова конструкция. "
Терзиев добавя тезата си с наблюдения от персонален опит – че до момента в който софтуерните компании на 10 години в Съединени американски щати към този момент мислят по какъв начин да покорят останалата част от света, европейските бизнесмени в същия цикъл от растежа си изпитват на първо място безсилие. Умората се оказва и причина голяма част от сполучливите европейски стартъпи да бъдат добити от американски софтуерни компании.
Големите риби в дребното езеро
Другата причина в това отношение са консервативните оценки, които европейските компании получават. Две идентични сдружения с една и съща активност, еднакъв екип и равнище на развиване могат да получат две извънредно разнообразни оценки от пазара – единствено тъй като едната се намира в Европа (и още повече в случай че е в по-неразвитата част от континента), а другата – в Съединени американски щати. Тази разлика в оценките играе напълно в интерес на щатските компании, които имат ресурсите да си разрешат всеобщи придобивания на по-малки компании на извънпазарни оценки. В същото време европейските компании наподобяват повече на планктон, в сравнение с огромни риби.
Причината за тези консервативни оценки още веднъж се крие в културни разлики. Европейските вложители базират оценките си по-скоро на база настоящо показване, в сравнение с бъдещи упования. Точно противоположното важи за Съединени американски щати, където стартъпите се правят оценка най-често съгласно капацитета им, което единствено по себе си е затворен кръг. Този метод на мислене води до изкупуване на по-малки компании от по-големи, които не желаят конкуренция, а в подмяна дребните получават по-голяма сигурност, че тяхната технология ще види всеобщо разпространяване, и немалка сума пари.
" Европейската промишленост продължава да бъде консервативна във връзка с компании, захранващи се от данни ", споделя Вилем Йонкер, изпълнителен шеф на цифровото звено на EIT, мрежова организация към Европейския съюз. " Ако не ги оценяваш високо като вложител, не би им написал и огромен чек. Това значи, че даже на това равнище огромна част от фирмите с капацитет се насочват към американски или азиатски вложители, вместо да останат в Европа. "
Йонкер дава образец със Skype, компанията за видеочат, закупена през 2011 година от Microsoft против 8.5 милиарда $. " Skype е ранен образец за такава технология, само че такива придобивания се случват и в този момент. Компании като Гугъл, Apple и Amazon непрекъснато " сканират " за сходни компании из целия свят и ги купуват на цени, които европейците или не са съгласни, или в действителност не могат да платят. "
Според Йонкер отговорът се крие във опцията европейските компании да поемат повече опасности и да търсят придобивания измежду самите себе си. " Трябва да работим върху фрагментирания пазар, да осигурим леки условия за увеличение на мащабите на фирмите, да активизираме доста повече капитал, което значи и да демонстрираме цената на европейските компании ", споделя той. " Фокусът би трябвало да бъде върху увеличение на мащаба на европейските компании и върху това те да поемат повече опасности посредством придобивания. "
Европа на регулациите
Ако има софтуерна сфера, в която Европа води света, то това са регулациите. Най-известната от тях е влезлият в действие през 2018 година правилник GDPR, чиято цел е предпазването на персоналните данни на европейските жители. Регулацията може да се одобри като най-силния пряк удар против американските софтуерни колоси, които в най-честия случай се изхранват точно с данни от потребителите (изключение прави Apple). За момента мненията във връзка с GDPR варират от " цялостна нелепост " и " следващата разточителна администрация " до " вкарване на софтуерните компании в рационални граници ".
Няма спор обаче, че GDPR докара след себе си безпорядък и се оказа скъпа за компаниите политика. Този вид скъпи регулации отварят въпроса дали в опитите си Европа да озапти задграничните компании, които са завладели локалните потребителски пазари, не пречи на своите лични дребни компании да порастват. Аргументът в интерес на GDPR е, че той вкарва в релси всеобщото събиране на персонални данни, което е непреодолимо при потреблението на всеобщите потребителски услуги онлайн, а в тази ситуация на Фейсбук, Гугъл, Amazon и Twitter да вземем за пример е основен актив на фирмите. Обратният мотив е, че поради скъпия развой по привеждане на дадена компания с главен актив данни към GDPR ударът се понася повече от дребните компании. Просто тъй като те не разполагат с финансовите и човешки запаси на Гугъл или Фейсбук.
Казано в резюме, Европа може би не помни, че всички регулации, които се пишат поради държанието и ситуацията на американските колоси, се отразяват и на зараждащите се европейски компании.
" В ранните стадии на регулациите огромните играчи се оправят по-добре, тъй като имат повече запас, само че и им лишава доста повече време за промени ", споделя Йонкер. Той прибавя и друга значима детайлност – че доста от дребните компании нямат " радар какво ще е бъдещето ", до момента в който огромните компании освен могат да отделят запас да наблюдават какви ще бъдат бъдещите регулации, само че и да въздействат на самите регулатори. Но видяно по-мащабно, Йонкер счита, че GDPR е по-скоро стъпка в вярната посока и в бъдеще може да се окаже, че позитивите от регулацията ще бъдат на страната на зараждащите се компании.
" Ако имаш компания, която стартира работа през днешния ден, първата ти работа ще бъде да си сигурен, че всичко, което правиш, покрива GDPR. При това освен GDPR, a GDPR++, тъй като можем да се обзаложим, че в случай че GDPR е тук две-три години, ще има добавки към нея. Това е началото, а не краят на историята. И в случай че успееш да покриеш тези критерии първоначално, няма да имаш разноските, които имат колосите ", прибавя Йонкер.
А в действителност желаеме ли?
Най-големият въпрос, на който Европейският съюз не дава отговор, е дали фактически желае да бъде дом на софтуерен колос. Привидният отговор е " да " - европейските политици обръщат внимание на неналичието на огромна софтуерна компания и я назовават проблем. Организират се огромни събития, на които се разискват проблемите на фрагментирания пазар и се търси идващият софтуерен еднорог. Неофициално Европейският съюз даже има проект да сътвори фонд на стойност 100 милиарда $, който да работи за да сътвори " европейски първенец " в технологиите. Именно в тази дефиниция се крие огромната въпросителна.
Европа няма срещу да има " компании-шампиони " в остарели, обичайни промишлености – да вземем за пример Siemens, Volkswagen или Airbus, само че не по този начин биха били нещата в цифровата сфера, където " първенец " би означавало " монополист ". Цялата световна онлайн промишленост върви към това да има допустимо минимум играчи. Фейсбук, Гугъл, Apple, Amazon и Microsoft са монополисти или дуополисти в редица сфери – обществени мрежи, онлайн реклама, електронна търговия, изкуствен интелект, облачни услуги, операционни системи и други. Китайските им еквиваленти Huawei, Tencent, Baidu и Alibaba пък са точно това – еквиваленти, които оцеляват при непазарните китайски условия, в които американското наличие е редуцирано до алегорично и голямото море от китайски консуматори няма избор да не употребява услугите – които от горната страна на всичко са и несъмнено висококачествени.
С други думи, в случай че Европейски Съюз желае да сътвори " цифров първенец ", то би трябвало да разреши основаването на един съвременен монополист, който да се зарежда с персонални данни и по този метод да влезе в прорез със личните си правила и политики. Нещо повече – днешните софтуерни монополисти имат власт, която в най-мекия случай съперничи на тази на националните държавни управления, а някои китайски компании се считат от мнозина по-скоро за добавки на ръководещата комунистическа партия, в сравнение с компании на пазарен принцип. Това надали ще се хареса на Европейски Съюз, само че другият сюжет също не наподобява прелъстителен, тъй като би означавал Европа да се откаже от това да бъде част от модерната цифрова стопанска система, изпълнена с колоси и монополисти, които не са европейски.
Въпросът е дали Европа ще направи компромис за своя лична компания – подобен, какъвто рядко прави с американските. Само Гугъл да вземем за пример е поела санкции от 8.5 милиарда евро за последните три години и на практика всяка една американска софтуерна компания е имала проблеми на Стария континент – Apple да вземем за пример беше задължена да заплати 14 милиарда евро налози на Ирландия от Европейска комисия, без самата страна да ги желае. Франция вкара налог " Amazon ". В задачата се пита дали агресивното контролиране от страна на Европа е тъй като фирмите имат прекомерно огромна власт, или тъй като фирмите са американски. Или, несъмнено, и двете.
Финалният проблем в това отношение е, че Европа даже няма ясни претенденти за първенци - компании, които да имат капацитета да доближават до милиарди консуматори по целия свят. Европейските компании са доста по-фокусирани в бизнес решения, в сравнение с в потребителските такива, или пък когато става дума за потребителски бизнеси – в решаването на съответни проблеми в относително тесни сфери.
Единственото изключение наподобява е финтек секторът, където Европа фактически ражда компании с огромен капацитет, като немската N26, която сега се прави оценка на 3.5 милиарда $. Проблемът там е, че доста от тези компании следват същата орис, която и други сполучливи европейски стартъпи. " Европа създава забавни неща във финтек бранша, само че по-късно идват " огромните момчета " със ужасно доста пари от другата страна на океана и конкуренцията става нечестна ", споделя Васил Терзиев.
Не всичко е изгубено
Има милион аргументи, заради които Европа освен не е плодородна земя за софтуерни колоси. Но е и подозрително до каква степен самият Европейски съюз желае да има подобен в двора си. Има обаче и една, която значително връща везните в равно състояние – Европа няма различен избор, в случай че желае да остане съответстваща в икономическо отношение през идващите десетилетия. Икономиката на данните става все по-важна, а това е модел, в който една огромна компания постоянно ще смазва голям брой по-малки. Китай и Съединени американски щати към този момент са разбрали това, даже на равнище държавно управление. Пекин оказва помощ на фирмите си интензивно, като най-малкото им е дала свободно поле за игра на пазар от 1.4 милиарда души. Съединени американски щати пък най-често подкрепя локалните корпорации, като си затваря очите за невиждания им напредък и уголемение в редица сфери, които изстреляха американските тех колоси да владеят топ 5 в света.
За да се случи европейски колос, са нужни няколко стъпки. Първата е, че Европейски Съюз ще би трябвало да прегърне бизнес модели, които сега не са на мода в Брюксел. Втората е, че когато се появи компания с концепция, която да може да доближи мащаб от милиарди консуматори, тя би трябвало да получи задоволително внимание и финансови средства. " Достатъчно " значи толкоз, че компанията да не избра парите на " огромните момчета " от Съединени американски щати. По отношение на капитал Европа към този момент е узряла и въпреки разноските за технологии в съюза да не са толкоз високи, колкото в Съединени американски щати, парите към този момент текат свободно – дотолкоз, че концепцията за фонд от 100 милиарда $ държавно-частен капитал събра повече рецензии, в сравнение с овации. Подводните камъни са възможностите Европа да не стигне до консенсус по национални линии – тъй като с изключение на европейска компанията ще бъде и френска или немска, или шведска, или въпреки това. Това може да удари националната горделивост на страните.
Последният фактор е, че този научен колос ще бъде роден в видимо мирни, само че в реалност военни времена. Никой от софтуерните колоси в Съединени американски щати и Китай не желае конкуренция, без значение какво приказват PR отделите им. При тях важи с цялостна мощ правилото на Питър Тийл, че единственият бизнес, който си заслужава, е този на монополиста. В взаимозависимост по какъв начин ще се развие законодателството в Съединени американски щати във връзка с данни през идващите години един европейски колос може да срещне и немалка доза реваншизъм от тамошните регулатори.
И въпреки всичко не всичко е изгубено. Една немалка част от бизнесмените, венчър капиталистите, анализаторите и специалистите чакат подобен европейски колос, чието име към момента не знаем – и даже може би още не е учреден. Вече има сериозно равнище на брой стартъпи, които да основат екосистема, от чиято основа да се родят компании с капацитет за пазарна капитализация от стотици милиарди долари. Или по-точно – стотици милиарди евро. И огромна заслуга за това имат и политиките на Европейски Съюз за ориентиране на пари към фондове, които да финансират професионално такива стартъпи.
Уловката е, че той евентуално ще се случи не през днешния ден или на следващия ден, а след пет или 10 години. Може би най-хубавия отговор на въпроса за какво след изброяването на всички аргументи европейски софтуерен колос да не се роди, с оптимизъм дава Васил Терзиев: " Защото ще се откри най-малко един задоволително вманиачен, който да повярва, че щом може да се сътвори милиардна компания в Европа, то може да се сътвори и стомилиардна. Винаги всичко потегля от един човек, един пробив, една компания. "
Ако си представим карта на софтуерните колоси по света, Европа би била една огромна дупка сред Съединени американски щати и Китай. Европейският съюз има доста аргументи да се хвали с икономическите си триумфи, само че софтуерният бранш на най-високо равнище не е един от тях. Най-видното доказателство за не толкоз единния пазар на Европейски Съюз е точно неналичието на цифров мастодонт. Европа не разполага с нито една компания, която да може да се конкурира с американските колоси Apple, Microsoft, Amazon, Гугъл и Фейсбук, нито пък с китайските им еквиваленти Alibaba, Baidu, Huawei и Tencent.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Сред 20-те най-големи софтуерни компании в света има единствено една европейска – немската SAP, която обаче прави прецизно бизнес артикули и е надалеч от всеобщата потребителска тенденция на американските и китайските колоси. Най-голямата чисто потребителска компания от континентална Европа през днешния ден е шведската Spotify, компанията за стрийминг на музика, която може да се похвали с 232 млн. дейни консуматори всеки месец – впечатляващо число единствено по себе си, само че капка в морето по отношение на милиардите консуматори на услугите на Фейсбук и Гугъл.
Положението наподобява още по-мрачно, в случай че се прегледа от кое място идват така наречен еднорози – младите цифрови компании, оценени на над 1 милиарда $ от пазара. Само 11% от тях идват от страни от Европейския съюз, до момента в който съвсем всички останали се намират в Съединени американски щати и Китай. И включително обаче има измама, тъй като от нежеланите 11% на Европа над половината еднорози в действителност се намират във Англия, която се чака да напусне съюза (виж графиката). Според задачите на Digital Europe Европа би трябвало да бъде дом на 25% от еднорозите през 2025 година, само че тази цел към този миг звучи нереалистично. Казано в резюме, Европа освен няма софтуерен колос, само че има и доста ниски шансове да роди подобен през идните години.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Причините за тази обстановка са доста. Преди всичко разликите сред Европа и Съединени американски щати, родината на петте най-големи софтуерни компании в света, са културни. Това е изказванието, към което има най-широк консенсус измежду бизнесмени, фондови мениджъри и представители на Европейски Съюз. Европейските предприемачи не поемат същите опасности, каквито има оттатък океана, а софтуерните компании са доста по-малко на брой и надлежно доста по-малко компании имат късмет да се разраснат до равнище да бъдат наречени колоси. Другият проблем е, че софтуерните компании, които въпреки всичко излизат от Европа, рядко са ориентирани към най-масовата публика по метода, по който работят продуктите на така наречен група GAFА да вземем за пример (Google, Amazon, Фейсбук, Apple).
Културата, която ни дели
Европа и Съединени американски щати може да са разграничени от Атлантическия океан, само че културните разлики измежду бизнесмените са още един океан разлика сами по себе си. " Културата в Съединени американски щати е такава, че ти се постанова доста бързо да израснеш. Това, съчетано с желанието да поемаш риск, трансформира изобщо какъв брой опита има да се сътвори нещо огромно ", споделя Васил Терзиев, съосновател на българската компания " Телерик ", продадена през 2014 година за 262 млн. $ на американската Progress. Понастоящем той е бизнес ангел и сътрудник във фонда за рисков капитал Eleven. " Ние виждаме единствено крайния резултат, а значимото е фунията – какъв брой дребни компании са пробвали и са се провалили, с цел да може да се появи една огромна. "
А фунията в Съединени американски щати е голяма. Само Силициевата котловина ражда хиляди стартъпи всяка година, за множеството от които светът в никакъв случай не схваща. Те обаче играят ролята на основата, от която една екосистема, която ражда колоси, има потребност. Много от тези, които оцеляват в първичната фаза на напредък, по-късно играят ролята и на храна за към този момент съществуващите колоси или кандидат-гиганти.
От 2001 година Гугъл (в момента посредством холдинговата си компания Alphabet) да вземем за пример е направила 230 придобивания, близо 100 от които в последните пет години. Salesforce, американски кандидат-гигант в областта на облачните услуги с пазарна капитализация от 140 милиарда $, е придобила 60 компании от 2006 година В множеството случаи става дума за покупка поради самия код и екип на дребни компании против пари в пъти над действителната пазарна стойност на компанията. Или другояче казано – парите следват парите, които следват риска, който европейските компании не поемат. Нещо повече – европейските компании най-често са от страната на добитите компании, които избират да заложат на сигурното под формата на евентуално развиване под крилото на американска компания с съвсем неограничени финансови благоприятни условия.
" Европейците не престават да бъдат доста по-консервативни във връзка с риск, в сравнение с американските си сътрудници бизнесмени. Ние не считаме себе си за толкоз готови, когато става дума за предприемачество ", споделя Ана Трбович, действен шеф на компанията Grid Singularity и член на борда на шефовете на Европейския институт за нововъведения и технологии (EIT). " Европа основава доста стартъпи, само че те постоянно получават финансиране от американски фондове за рисков капитал. Нужно е повече финансиране – в началото обществено, а по-късно и частно, когато моделът се валидира, с цел да можем да стигнем до американския мащаб на нововъведения, споделя тя.
Европейският неединен пазар
Европейският съюз обича да се хвали с единния си пазар, само че в действителност във връзка с софтуерни компании той се оказва изключително неединен. Липсата на общ език и фрагментацията на националните стопански системи е проблем, с който Съединени американски щати и Китай не се срещат. Американските софтуерни компании да вземем за пример могат да доближат голям мащаб даже единствено в англоезичния свят и едвам тогава да се насочат към Европа, Африка и Азия. Същото важи и за китайските компании, чийто вътрешен пазар е повече от задоволителен за разгръщане в мащаб, даже и покупателната дарба да е надалеч от тази в Съединени американски щати или Европа.
Това дава отговор и на една от загадките в уравнението на софтуерния бранш – за какво Англия има повече сполучливи стартъпи, в сравнение с всички останали в Европейски Съюз. Причината се крие в езика – английските стартъпи нямат същински културни и езикови спънки в разширението си към Северна Америка. Нещо, което не може да бъде казано за немските, френските или българските стартъпи, които би трябвало да избират сред това дали да слагат като приоритет англоезичния или европейския пазар.
" Най-големият фактор, който оказва помощ на дребни софтуерни компании да се трансфорат в колоси, е, че Америка е огромен и обединен пазар, който разрешава доста по-бърз напредък в мащаб ", споделя Богомил Балкански, някогашен вицепрезидент на Гугъл и сегашен сътрудник в Sequoia Capital. " Същото събитие се следи и в Китай, където към този момент също има софтуерни колоси като Alibaba, Tencent и Huawei. "
Васил Терзиев да вземем за пример съпоставя отварянето на офис на " Телерик " в Германия със " основаването на напълно нова компания " поради разликите и в езика, и в законодателството и регулациите. Подобни разлики има и в другите щати в Съединени американски щати, само че те са доста по-малки и в това отношение американците не престават да наподобяват като либертариански парадайс по отношение на консервативна Европа. " Щатът Делауеър да вземем за пример специализира в корпоративно законодателство за бързо споразумяване на търговски разногласия и голяма част от американските компании са регистрирани там ", дава за образец като конкурентно преимущество на Съединени американски щати Балкански.
Този фактор води най-много до безсилие. Докато американските компании могат да мислят непосредствено за бъдещето си в две етапи – по какъв начин да се разраснат на вътрешния пазар и след това да нападат останалата част от света, за европейските компании въпросите са по-скоро към кои елементи страни в района да се насочат – или даже да пропуснат тази стъпка и да заминат непосредствено за Съединени американски щати. В това има и спомагателен тласък. Парите за технологии в Съединени американски щати са в пъти повече, в сравнение с тези в Европа.
" В Съединени американски щати софтуерните компании имат достъп до 30-40% от световните разноски за технологии. В Европа няма подобен разкош ", споделя Терзиев. " Англия, Германия, Франция - всички те съставляват по 5% от световния софтуерен пазар и в случай че събереш всички европейски страни, получаваш една прилична стойност, само че в действителност всяка страна е обособен пазар. За да отидеш в Германия или Франция да вземем за пример, ти е нужна напълно нова конструкция. "
Терзиев добавя тезата си с наблюдения от персонален опит – че до момента в който софтуерните компании на 10 години в Съединени американски щати към този момент мислят по какъв начин да покорят останалата част от света, европейските бизнесмени в същия цикъл от растежа си изпитват на първо място безсилие. Умората се оказва и причина голяма част от сполучливите европейски стартъпи да бъдат добити от американски софтуерни компании.
Големите риби в дребното езеро
Другата причина в това отношение са консервативните оценки, които европейските компании получават. Две идентични сдружения с една и съща активност, еднакъв екип и равнище на развиване могат да получат две извънредно разнообразни оценки от пазара – единствено тъй като едната се намира в Европа (и още повече в случай че е в по-неразвитата част от континента), а другата – в Съединени американски щати. Тази разлика в оценките играе напълно в интерес на щатските компании, които имат ресурсите да си разрешат всеобщи придобивания на по-малки компании на извънпазарни оценки. В същото време европейските компании наподобяват повече на планктон, в сравнение с огромни риби.
Причината за тези консервативни оценки още веднъж се крие в културни разлики. Европейските вложители базират оценките си по-скоро на база настоящо показване, в сравнение с бъдещи упования. Точно противоположното важи за Съединени американски щати, където стартъпите се правят оценка най-често съгласно капацитета им, което единствено по себе си е затворен кръг. Този метод на мислене води до изкупуване на по-малки компании от по-големи, които не желаят конкуренция, а в подмяна дребните получават по-голяма сигурност, че тяхната технология ще види всеобщо разпространяване, и немалка сума пари.
" Европейската промишленост продължава да бъде консервативна във връзка с компании, захранващи се от данни ", споделя Вилем Йонкер, изпълнителен шеф на цифровото звено на EIT, мрежова организация към Европейския съюз. " Ако не ги оценяваш високо като вложител, не би им написал и огромен чек. Това значи, че даже на това равнище огромна част от фирмите с капацитет се насочват към американски или азиатски вложители, вместо да останат в Европа. "
Йонкер дава образец със Skype, компанията за видеочат, закупена през 2011 година от Microsoft против 8.5 милиарда $. " Skype е ранен образец за такава технология, само че такива придобивания се случват и в този момент. Компании като Гугъл, Apple и Amazon непрекъснато " сканират " за сходни компании из целия свят и ги купуват на цени, които европейците или не са съгласни, или в действителност не могат да платят. "
Според Йонкер отговорът се крие във опцията европейските компании да поемат повече опасности и да търсят придобивания измежду самите себе си. " Трябва да работим върху фрагментирания пазар, да осигурим леки условия за увеличение на мащабите на фирмите, да активизираме доста повече капитал, което значи и да демонстрираме цената на европейските компании ", споделя той. " Фокусът би трябвало да бъде върху увеличение на мащаба на европейските компании и върху това те да поемат повече опасности посредством придобивания. "
Европа на регулациите
Ако има софтуерна сфера, в която Европа води света, то това са регулациите. Най-известната от тях е влезлият в действие през 2018 година правилник GDPR, чиято цел е предпазването на персоналните данни на европейските жители. Регулацията може да се одобри като най-силния пряк удар против американските софтуерни колоси, които в най-честия случай се изхранват точно с данни от потребителите (изключение прави Apple). За момента мненията във връзка с GDPR варират от " цялостна нелепост " и " следващата разточителна администрация " до " вкарване на софтуерните компании в рационални граници ".
Няма спор обаче, че GDPR докара след себе си безпорядък и се оказа скъпа за компаниите политика. Този вид скъпи регулации отварят въпроса дали в опитите си Европа да озапти задграничните компании, които са завладели локалните потребителски пазари, не пречи на своите лични дребни компании да порастват. Аргументът в интерес на GDPR е, че той вкарва в релси всеобщото събиране на персонални данни, което е непреодолимо при потреблението на всеобщите потребителски услуги онлайн, а в тази ситуация на Фейсбук, Гугъл, Amazon и Twitter да вземем за пример е основен актив на фирмите. Обратният мотив е, че поради скъпия развой по привеждане на дадена компания с главен актив данни към GDPR ударът се понася повече от дребните компании. Просто тъй като те не разполагат с финансовите и човешки запаси на Гугъл или Фейсбук.
Казано в резюме, Европа може би не помни, че всички регулации, които се пишат поради държанието и ситуацията на американските колоси, се отразяват и на зараждащите се европейски компании.
" В ранните стадии на регулациите огромните играчи се оправят по-добре, тъй като имат повече запас, само че и им лишава доста повече време за промени ", споделя Йонкер. Той прибавя и друга значима детайлност – че доста от дребните компании нямат " радар какво ще е бъдещето ", до момента в който огромните компании освен могат да отделят запас да наблюдават какви ще бъдат бъдещите регулации, само че и да въздействат на самите регулатори. Но видяно по-мащабно, Йонкер счита, че GDPR е по-скоро стъпка в вярната посока и в бъдеще може да се окаже, че позитивите от регулацията ще бъдат на страната на зараждащите се компании.
" Ако имаш компания, която стартира работа през днешния ден, първата ти работа ще бъде да си сигурен, че всичко, което правиш, покрива GDPR. При това освен GDPR, a GDPR++, тъй като можем да се обзаложим, че в случай че GDPR е тук две-три години, ще има добавки към нея. Това е началото, а не краят на историята. И в случай че успееш да покриеш тези критерии първоначално, няма да имаш разноските, които имат колосите ", прибавя Йонкер.
А в действителност желаеме ли?
Най-големият въпрос, на който Европейският съюз не дава отговор, е дали фактически желае да бъде дом на софтуерен колос. Привидният отговор е " да " - европейските политици обръщат внимание на неналичието на огромна софтуерна компания и я назовават проблем. Организират се огромни събития, на които се разискват проблемите на фрагментирания пазар и се търси идващият софтуерен еднорог. Неофициално Европейският съюз даже има проект да сътвори фонд на стойност 100 милиарда $, който да работи за да сътвори " европейски първенец " в технологиите. Именно в тази дефиниция се крие огромната въпросителна.
Европа няма срещу да има " компании-шампиони " в остарели, обичайни промишлености – да вземем за пример Siemens, Volkswagen или Airbus, само че не по този начин биха били нещата в цифровата сфера, където " първенец " би означавало " монополист ". Цялата световна онлайн промишленост върви към това да има допустимо минимум играчи. Фейсбук, Гугъл, Apple, Amazon и Microsoft са монополисти или дуополисти в редица сфери – обществени мрежи, онлайн реклама, електронна търговия, изкуствен интелект, облачни услуги, операционни системи и други. Китайските им еквиваленти Huawei, Tencent, Baidu и Alibaba пък са точно това – еквиваленти, които оцеляват при непазарните китайски условия, в които американското наличие е редуцирано до алегорично и голямото море от китайски консуматори няма избор да не употребява услугите – които от горната страна на всичко са и несъмнено висококачествени.
С други думи, в случай че Европейски Съюз желае да сътвори " цифров първенец ", то би трябвало да разреши основаването на един съвременен монополист, който да се зарежда с персонални данни и по този метод да влезе в прорез със личните си правила и политики. Нещо повече – днешните софтуерни монополисти имат власт, която в най-мекия случай съперничи на тази на националните държавни управления, а някои китайски компании се считат от мнозина по-скоро за добавки на ръководещата комунистическа партия, в сравнение с компании на пазарен принцип. Това надали ще се хареса на Европейски Съюз, само че другият сюжет също не наподобява прелъстителен, тъй като би означавал Европа да се откаже от това да бъде част от модерната цифрова стопанска система, изпълнена с колоси и монополисти, които не са европейски.
Въпросът е дали Европа ще направи компромис за своя лична компания – подобен, какъвто рядко прави с американските. Само Гугъл да вземем за пример е поела санкции от 8.5 милиарда евро за последните три години и на практика всяка една американска софтуерна компания е имала проблеми на Стария континент – Apple да вземем за пример беше задължена да заплати 14 милиарда евро налози на Ирландия от Европейска комисия, без самата страна да ги желае. Франция вкара налог " Amazon ". В задачата се пита дали агресивното контролиране от страна на Европа е тъй като фирмите имат прекомерно огромна власт, или тъй като фирмите са американски. Или, несъмнено, и двете.
Финалният проблем в това отношение е, че Европа даже няма ясни претенденти за първенци - компании, които да имат капацитета да доближават до милиарди консуматори по целия свят. Европейските компании са доста по-фокусирани в бизнес решения, в сравнение с в потребителските такива, или пък когато става дума за потребителски бизнеси – в решаването на съответни проблеми в относително тесни сфери.
Единственото изключение наподобява е финтек секторът, където Европа фактически ражда компании с огромен капацитет, като немската N26, която сега се прави оценка на 3.5 милиарда $. Проблемът там е, че доста от тези компании следват същата орис, която и други сполучливи европейски стартъпи. " Европа създава забавни неща във финтек бранша, само че по-късно идват " огромните момчета " със ужасно доста пари от другата страна на океана и конкуренцията става нечестна ", споделя Васил Терзиев.
Не всичко е изгубено
Има милион аргументи, заради които Европа освен не е плодородна земя за софтуерни колоси. Но е и подозрително до каква степен самият Европейски съюз желае да има подобен в двора си. Има обаче и една, която значително връща везните в равно състояние – Европа няма различен избор, в случай че желае да остане съответстваща в икономическо отношение през идващите десетилетия. Икономиката на данните става все по-важна, а това е модел, в който една огромна компания постоянно ще смазва голям брой по-малки. Китай и Съединени американски щати към този момент са разбрали това, даже на равнище държавно управление. Пекин оказва помощ на фирмите си интензивно, като най-малкото им е дала свободно поле за игра на пазар от 1.4 милиарда души. Съединени американски щати пък най-често подкрепя локалните корпорации, като си затваря очите за невиждания им напредък и уголемение в редица сфери, които изстреляха американските тех колоси да владеят топ 5 в света.
За да се случи европейски колос, са нужни няколко стъпки. Първата е, че Европейски Съюз ще би трябвало да прегърне бизнес модели, които сега не са на мода в Брюксел. Втората е, че когато се появи компания с концепция, която да може да доближи мащаб от милиарди консуматори, тя би трябвало да получи задоволително внимание и финансови средства. " Достатъчно " значи толкоз, че компанията да не избра парите на " огромните момчета " от Съединени американски щати. По отношение на капитал Европа към този момент е узряла и въпреки разноските за технологии в съюза да не са толкоз високи, колкото в Съединени американски щати, парите към този момент текат свободно – дотолкоз, че концепцията за фонд от 100 милиарда $ държавно-частен капитал събра повече рецензии, в сравнение с овации. Подводните камъни са възможностите Европа да не стигне до консенсус по национални линии – тъй като с изключение на европейска компанията ще бъде и френска или немска, или шведска, или въпреки това. Това може да удари националната горделивост на страните.
Последният фактор е, че този научен колос ще бъде роден в видимо мирни, само че в реалност военни времена. Никой от софтуерните колоси в Съединени американски щати и Китай не желае конкуренция, без значение какво приказват PR отделите им. При тях важи с цялостна мощ правилото на Питър Тийл, че единственият бизнес, който си заслужава, е този на монополиста. В взаимозависимост по какъв начин ще се развие законодателството в Съединени американски щати във връзка с данни през идващите години един европейски колос може да срещне и немалка доза реваншизъм от тамошните регулатори.
И въпреки всичко не всичко е изгубено. Една немалка част от бизнесмените, венчър капиталистите, анализаторите и специалистите чакат подобен европейски колос, чието име към момента не знаем – и даже може би още не е учреден. Вече има сериозно равнище на брой стартъпи, които да основат екосистема, от чиято основа да се родят компании с капацитет за пазарна капитализация от стотици милиарди долари. Или по-точно – стотици милиарди евро. И огромна заслуга за това имат и политиките на Европейски Съюз за ориентиране на пари към фондове, които да финансират професионално такива стартъпи.
Уловката е, че той евентуално ще се случи не през днешния ден или на следващия ден, а след пет или 10 години. Може би най-хубавия отговор на въпроса за какво след изброяването на всички аргументи европейски софтуерен колос да не се роди, с оптимизъм дава Васил Терзиев: " Защото ще се откри най-малко един задоволително вманиачен, който да повярва, че щом може да се сътвори милиардна компания в Европа, то може да се сътвори и стомилиардна. Винаги всичко потегля от един човек, един пробив, една компания. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ