40 милиона души не харесват това
[Shutterstock] Още по тематиката
Всички сте обвинени
Как властта вкара бизнеса в Наказателния кодекс
23 мар 2018
Грозното лице на Фейсбук
Скандалът с консултантската компания Cambridge Analytica сподели, че най-голямата обществена мрежа мутира в средство за психическо влияние
22 мар 2018 Когато преди два месеца Джордж Сорос сподели в Давос, че Фейсбук и Гугъл са " злина за обществото ", " спирачка на нововъведенията " и че " дните им са преброени ", първичната реакция на хората, които не наблюдават от близко политиката и технологиите, беше скептична. На пръв взор изглеждаше, че предишното се бори с бъдещето. След събитията от последните дни - свадите към Cambridge Analytica и злоупотребата с данните от Фейсбук на десетки милиони хора, в този момент към този момент наподобява, че по-скоро Сорос е бил прав. Следващите месеци, а евентуално и години ще бъдат сложни за гигантските софтуерни компании. (Вижте коментар тук и изложение на историята тук.)
За България сюжетът по какъв начин обществените мрежи трансформират обществото и политиката наподобява отдалечен - като за " първия свят ". Ако за него се търси някакво решение, то е на персонално равнище. Тези хора, които схващат какъв е казусът, стартират да внимават повече за това каква информация (aко изобщо) споделят във Фейсбук и какъв брой време прекарват в обществените мрежи. За положително или неприятно огромните проблеми в България са нискотехнологични, като да вземем за пример разпадащата се система от язовири.
Уви, в България най-вече low tech са и достиженията. Огромна част от износа, един от моторите на стопанската система, е относително нискотехнологичен - най-вече първични материали и материали. През последните години делът на стоките с добавена стойност в действителност се усилва, само че това са най-много елементи за машини - артикул на нискотехнологични производства (вижте тук). Разбира се, има и изключения, само че да вземем за пример приносът на IT бранша за стопанската система не трансформира доста огромната картина.
Покрай свадите с Фейсбук светът разисква по какъв начин държавните управления могат да предложат регулации, които да защитят данните, получени от хората. В България, несъмнено, мъчно може да се води сходен спор - локалната администрация не може да контролира една от най-големите компании в света. Като част от Европейския съюз обаче българските политици могат да вземат участие във взимането на сходно решение. Нещо повече - българският еврокомисар Мария Габриел има сектор, който е централен за възможна обща регулация на софтуерните колоси.
Корицата на новия брой на " Капитал "
Увеличаване
Корицата на новия брой на " Капитал "
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
За голяма част от политиците в София обаче това не е тематика. Те нито схващат значимостта й, нито аргументите и следствията от нея, нито имат желанието да оферират решения. Вместо това затъват в неуместни тематики като опита на страната да криминализира стопанския оборот и по този начин прокуратурата ще получи опция да се влиза в съвсем всяка договорка сред две компании (Вижте повече в тематиката на броя).
Към тези събития, несъмнено, има и позитивна позиция. Промените в България за частната корупция може и да не се случат (или най-малко не в настоящия си вид), а за регулацията на огромните софтуерни колоси ще се погрижат модерните и ефикасни страни. Защото хората, които не харесват какво се случва с Фейсбук, са даже доста повече от засегнатите 40 млн. от настоящия скандал.
В броя може да видите още
Защо се скараха Георги Самуилов от " Инса ойл " и Валентин Златев
Конкретни препоръки дали е по-добре ипотечният заем да е в евро или в левове
Разкази от първо лице за инфлуенсър маркетинга
Всички сте обвинени
Как властта вкара бизнеса в Наказателния кодекс
23 мар 2018
Грозното лице на Фейсбук
Скандалът с консултантската компания Cambridge Analytica сподели, че най-голямата обществена мрежа мутира в средство за психическо влияние
22 мар 2018 Когато преди два месеца Джордж Сорос сподели в Давос, че Фейсбук и Гугъл са " злина за обществото ", " спирачка на нововъведенията " и че " дните им са преброени ", първичната реакция на хората, които не наблюдават от близко политиката и технологиите, беше скептична. На пръв взор изглеждаше, че предишното се бори с бъдещето. След събитията от последните дни - свадите към Cambridge Analytica и злоупотребата с данните от Фейсбук на десетки милиони хора, в този момент към този момент наподобява, че по-скоро Сорос е бил прав. Следващите месеци, а евентуално и години ще бъдат сложни за гигантските софтуерни компании. (Вижте коментар тук и изложение на историята тук.)
За България сюжетът по какъв начин обществените мрежи трансформират обществото и политиката наподобява отдалечен - като за " първия свят ". Ако за него се търси някакво решение, то е на персонално равнище. Тези хора, които схващат какъв е казусът, стартират да внимават повече за това каква информация (aко изобщо) споделят във Фейсбук и какъв брой време прекарват в обществените мрежи. За положително или неприятно огромните проблеми в България са нискотехнологични, като да вземем за пример разпадащата се система от язовири.
Уви, в България най-вече low tech са и достиженията. Огромна част от износа, един от моторите на стопанската система, е относително нискотехнологичен - най-вече първични материали и материали. През последните години делът на стоките с добавена стойност в действителност се усилва, само че това са най-много елементи за машини - артикул на нискотехнологични производства (вижте тук). Разбира се, има и изключения, само че да вземем за пример приносът на IT бранша за стопанската система не трансформира доста огромната картина.
Покрай свадите с Фейсбук светът разисква по какъв начин държавните управления могат да предложат регулации, които да защитят данните, получени от хората. В България, несъмнено, мъчно може да се води сходен спор - локалната администрация не може да контролира една от най-големите компании в света. Като част от Европейския съюз обаче българските политици могат да вземат участие във взимането на сходно решение. Нещо повече - българският еврокомисар Мария Габриел има сектор, който е централен за възможна обща регулация на софтуерните колоси.
Корицата на новия брой на " Капитал "
Увеличаване
Корицата на новия брой на " Капитал "
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
За голяма част от политиците в София обаче това не е тематика. Те нито схващат значимостта й, нито аргументите и следствията от нея, нито имат желанието да оферират решения. Вместо това затъват в неуместни тематики като опита на страната да криминализира стопанския оборот и по този начин прокуратурата ще получи опция да се влиза в съвсем всяка договорка сред две компании (Вижте повече в тематиката на броя).
Към тези събития, несъмнено, има и позитивна позиция. Промените в България за частната корупция може и да не се случат (или най-малко не в настоящия си вид), а за регулацията на огромните софтуерни колоси ще се погрижат модерните и ефикасни страни. Защото хората, които не харесват какво се случва с Фейсбук, са даже доста повече от засегнатите 40 млн. от настоящия скандал.
В броя може да видите още
Защо се скараха Георги Самуилов от " Инса ойл " и Валентин Златев
Конкретни препоръки дали е по-добре ипотечният заем да е в евро или в левове
Разкази от първо лице за инфлуенсър маркетинга
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ