![[Shutterstock] Още по темата Ти си тамагочито Как Facebook промени](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3154807.jpg)
Тези, които напуснаха
[Shutterstock] Още по тематиката
Ти си тамагочито
Как Фейсбук промени хората и политиката
30 мар 2018 " Капитал " се свърза с няколко души, които към този момент са взели решението да изоставен най-масовата обществена мрежа, с цел да опишат те какви са аргументите за него.
Никола Пенев, лекар по математика от Станфордския университет
" За жал обществените мрежи сътвориха голямо количество политически артикул с извънредно качество. Ретроспективно видяно, това беше неизбежно. Бизнес моделът на Фейсбук работи при оптималната ангажираност на потребителите. Голямата ангажираност на потребителя изисква мощни страсти, които рядко са рационални. Така Фейсбук неизбежно подтиква сензационни и погрешни истории, екстремистки гледни точки, безсмислено жестоки разногласия, въобще най-примитивни пристрастености. Най-лошият за мен аспект на всичко това е двойната офанзива против професионалната публицистика. От една страна, Фейсбук основава илюзията, че всички сме специалисти. Обсъждането на политика към този момент не се лимитира до пейката пред блока - всеки може да има публика от хиляди и да остане с изцяло неправилното усещане, че схваща всяка една тематика. Както не всеки може да е хирург, по този начин и не всеки може да е публицист, политилог, анализатор. Без професионални медии обществата са обречени на мрак, операции и застой. Фейсбук направи доста за упадъка на публицистиката в международен мащаб. Чак в този момент вредите стават явни. Затова за мен е въпрос на самозапазване и морал да се откажа от обществените мрежи като средство за информация, а и полемика и да се върна към същинските медии. " Петко Карамочев, INDUSTRIA
" Решението да изтрия профила си във Фейсбук беше доста импулсивно и нямаше общо с политиката на обществената мрежа. Причините бяха насъбраната отмалялост и нежеланието да чувам следващите кавги в така наречен демократична общественост няколко месеца преди последните парламентарни избори в България. Исках да отстранявам повече време на фамилията и бизнеса си. Това, което не предвидих, е, че тоталното разкъсване с Фейсбук в България значи обществена гибел на несъмнено равнище в обществото. За интервал от 10 месеца, в които отсъствах, понижа броят позвънявания от мои близки и от нови клиенти. Трябваше " да се върна ". Интересен е методът, по който стана връщането. Това бе мъчно, тъй като Фейсбук пазеше ясни мемоари от остарялото ми Аз и блокираше опитите да се записвам отначало и трябваше да потвърждавам, че не съм подражател. След като бях признат отначало, първото нещо, което видях като оферти за " другарство ", бяха хора, с които бях обвързван и преди. Това не беше доста ОК. Фейсбук не ме беше не запомнил. Предположението ми след цялото упражнение е, че Фейсбук разполага с карта на обществените връзки сред хората по света. Доктор Елизабет Тейт, учител по Политически връзки в Robert Gordon University, Абърдийн
" Реших да деактивирам Фейсбук профила си поради абсурда с изборната операция. Никога не съм била постоянен консуматор на Фейсбук и имах своите запаси по отношение на компанията и преди. Използването на модели, основани на изкуствен интелект, и зареждането им с данни от мрежата, с цел да бъдат употребявани в избори, е нещо, което не можем да пренебрегваме като общество и е действителна опасност за демокрацията. Не желая да имам нищо общо с организация, която разрешава това. За момента имам смесени усеща по отношение на деактивирането на профила си. Лишавам се от контакт с другари и семейство и то малко преди да отпътува да пребивавам в чужбина. Въпреки това, с цел да реактивирам профила си, Фейсбук би трябвало да трансформират бизнес модела си и да бъдат сигурни, че това няма да се случи в никакъв случай към този момент. Смятам, че би трябвало да има нови регулации за персоналните данни и използването им за политически цели. Това обаче наподобява малко евентуално, защото политическите партии работят интензивно с компании като Cambridge Analytica. " Лия Беленска, студент по Право в университета в Маастрихт
Реших да напусна Фейсбук за пръв път през лятото на 2012 година, откакто прочетох изискванията за прилагане деликатно. Според тогавашните условия, след 3 месеца Фейсбук изтрива всички данни, фотоси и изявления свързани с потребителя, освен от платформата, само че и от сървърите си. В края на 2012 направих собствен нов профил, само че през идващите няколко години, до момента в който го употребих, постоянно имах едно на разум за това какво обявявам, какво наличие одобрявам и така нататък През есента на 2014 година деактивирах (не изтрих) профила си, тъй като това беше последната ми година в университета и усещах, че изгубвам извънредно доста време в обществената мрежа, не можех да се съсредоточа, тъй като непрекъснато си ревизирах известията или известията. След като приключих си възвърнах акаунта за известно време и през август 2017 година го деактивирах още веднъж заради същите аргументи както и през 2014 година. Още преди години осъзнах, че сърфирането в обществената мрежа доста въздейства на самочувствието ми и в двете направления. В момента се усещам доста по-продуктивна, когато съм без Фейсбук. Откакто отстраних за последно профила си, още веднъж виждам, че продуктивността ми е нараснала, не се разпръсквам толкоз елементарно, концентрирам се по-бързо и се усещам по-спокойна. Диана Димова, докторант в катедра " Кирилометодиевистика " в СУ
" Ползвах Фейсбук от 2009 година, само че през ноември 2015 година взех решение да изтрия профила си. Причините са две: първата е, че в действителност започнах да се товаря от това, което някои хора качват - хора, които познавам персонално и които се показват в напълно друга светлина. Втората – натоварваше ме това, че доста хора непрестанно ми пишеха известия и не се съобразяваха с нищо. В последна сметка, в тази ситуация не е значимо, дали ще отговоря, самият факт, че компютърът или телефонът непрестанно писука е задоволително, с цел да ме разсейва и да ми пречи на работата. В един миг реших, че ще ми е по-добре без този профил, а с хората, с които съм близка, постоянно мога да се свържа. Решението ми с нищо не ми е попречило да се свързвам с тези, с които желая, както и те с мен. След като си изтрих профила, ми бе казано, че е трябвало да оповестя на всички на стената си, че ще закривам профила, което ми сподели какъв брой вярно решение съм взела. Във Фейсбук виждам блян у хората да се покажат какъв брой са състрадателни и съпричастни с всичко, по едно и също време с това какъв брой съвършен живот водят, а по-късно и другата прекаленост – какъв брой е незаслужено всичко по отношение на тях. Валентина Стефанова, някогашен Фейсбук консуматор
" Решението ми да напусна Фейсбук бе общ брой от злоба, персонално отношение (в негативен смисъл), всеобщи нападки и обиди сред хората (по-модерно хейт), както и функционалността на Фейсбук вид " предай нататък ". При мен персонално интервалът от към година, преди да напусна уеб страницата, беше и времето, когато избрани хора публикуваха и разясниха за да ме нервират. Аз, от своя страна, се поддавах на тези провокации и се нервирах. Също и псевдополитиката и още по-псевдо силата да отстояваш правата си посредством мнения. А в това време не излизаш на митинг, не правиш нищо, с цел да промениш това, което не ти харесва, и единствено се оплакваш и чакаш. Накрая бях стигнала до такава степен, че блокирах някои другари, тъй като непрекъснато публикуваха вести от уеб сайтове, които в никакъв случай не бих отворила. Знам, че всеки има право на избор. Затова моят избор беше да се откажа от услугите на мрежата. В момента се усещам по-продуктивна, тъй като не си изгубвам времето и няма дразнител. " Виктория Колева, студент по Право в СУ
Изтрих акаунта си преди близо две години. Основната причина да го направя бе, че отнемаше прекалено много от времето ми. Мисля, че Фейсбук работи пристрастяващо върху хората, аз самата се усещах по този начин. Преди да го изтрия бях на мнение, че в никакъв случай няма да го изтрия, че това е мястото, където поддържам връзка с приятелите си. Дойде моментът да изучавам за изпити, Фейсбук доста ми пречеше и взех решение да изтрия профила си. Определено станах доста по-продуктивна без него, защото времето, което бих прекарвала гледайки изявления, аз отделях за потребни действия. В тийнейджърските си години бях добавила хора като другари, които в действителност въобще не ми бяха близки, просто познати, и нещата, които споделяха въобще не отговаряха на действителната им същина. Това за мен бе доста натоварващо. Нещо, което ми направи голямо усещане е, че без Фейсбук хората мъчно завързваха диалог с мен. Сега, две години по-късно, си направих нов профил. Причината е, че прекалено много продан на информация, по отношение на университета и занятията ми в него, се реализира точно там. Ако нямах основателна причина, не бих го употребила. Даяна Кръстева, студент " Управление на бизнеса и предприемачество " в Нов български университет
Преди да взема окончателното решение да закрия профила си, няколко пъти го спирах за по няколко дни, само че безрезултатно, тъй като в следствие го възстановявах. Нещото, което ме докара до извода, че би трябвало бъда твърда в решението си за прекъсване на профила, беше тоталната загуба на време. Навикът да вляза и просто да си " превъртам " надолу по началната страница ми губеше извънредно доста време дневно и ме разсейваше от каквато и да било по-важна и стойностна работа, а и непрекъснатата показност на всички взе да ми идва допълнително. Това, което дръзвам да настоявам е, че несъмнено съм по-продуктивна без акаунта си, тъй като мисълта " Чакай да вляза да видя какво става във Фейсбук ", изчезна. Мария Ивайлова, студент по публицистика, СУ
Дълго време обмислях деактивирането на Фейсбук акаунта си. Накрая осъзнах, че ме е боязън да изтрия профила си. Мислех, че другите ще ме помислят за новобранец. Освен това харесванията, мненията, реакциите под изявления от другари и така нататък - изпитвах неустоима потребност да се усещам известна, коментирана и харесвана, и тази потребност се покачваше дружно с броя на изявленията ми. Влизането във Фейсбук се трансформира в първото нещо, откакто се събудя от сън. Така осъзнах, че в действителност съм пристрастена в най-буквалния смисъл. Чувствах се непоносимо, щом харесванията на фотосите ми спадаха. Комплексирах се. Един ден просто ми писна и до момента в който скролвах, взех решение, че ще деактивирам акаунта си. Всичките ми другари и познати не стопират да ме питат с учудване за какво съм го направила. Ограничих контактите си и към този момент не претрупвам мозъка си с непотребна информация. Осъзнах, че има и други способи, по които да се осведомявам за протичащото се към мен. Никол Атанасова, графичен дизайнер
Основните аргументи да имам профил във Фейсбук изначало бяха две – това, че той ми даваше елементарен достъп до информация и че беше комфортно средство за връзка. Преди тр години разбрах, че нито се осведомявам, нито споделям качествено там. Потокът от непотвърдени вести, статуси, фотоси в действителност ми пречеше да подбирам значимите неща, а връзката с хората, с които желаех да споделям, беше плитка, несъдържателна и некачествена като цяло. В обществените мрежи хората рядко демонстрират същинската си същина, а при анонимното другарство резултатът от връзката е лишен от всевъзможен подтекст, какъвто животът отвън мрежата би могъл да даде. Представата, която хората основават онлайн, е построена от стратегически ориентирани и авансово премислени дейности и рядко дава отговор на действителността. Социалната мрежа се оказа колосална загуба на време и откогато не съм в нея, съм по-продуктивна и дори по-спокойна – тъй като се оказва, че сигурността на персоналните данни въпреки всичко е мит. Тодор Тодоров, редактор в " Капитал "
За първи път влязох в обществената мрежа някъде през 2006-2007 година Тогава тя беше нещо неповторимо, любопитно и забавно. Ниската й известност за мен я правеше по-скоро клубна мрежа - с под 100, само че качествени другарства. Нещата започнаха да се трансформират (без да ги усещам), когато тя стана платформа за ширпотреба, а другарствата ми надминаха 500. Някъде там се появи и станалото към този момент през днешния ден факсимиле, че " никой не е по-грозен от фотографията на персоналната си карта и по-красив от профилната си фотография във FB ". Суетата и фалшът станаха норма за Фейсбук – виждаш добре познати хора, които се показват в напълно друга, измислена светлина. Разбира се, не генерализирам за всички там, има и доста хубави и позитивни образци. След 2009 година имах 4 щастливи години с заличен профил, само че влязох още веднъж, без ясна причина, по-скоро още веднъж от любознание. Видях смяна – персоналният живот на хората отново беше на показ там, само че Фейсбук се беше трансформирал в мегафон за хората по всевъзможни въпроси. Проблемът за мен е, че постоянно единствените причини по тематики и разногласия са сервираните им там заглавия (често непроверени и заблуждаващи), които потребителите одобряват без никаква сдържаност. Приемал съм обществените мрежи и като място за провокация, за подигравка, само че съм се сблъсквал с хора нетърпящи рецензия и без възприятие за комизъм, а когато причините им изчезнат, идват персоналните нападки. Видях от ден на ден разделяне. Според мен за доста хора Фейсбук се е трансформирал в успореден свят, а заради горните аргументи, които са тъмната му страна, той повече ми взима в сравнение с дава.Ани Коджаиванова, редактор в " Капитал " Изтрих Фейсбук профила си преди няколко месеца по три аргументи:
Първо, обществената мрежа " еволюира " от персонална платформа в всеобща контракултурна среда, в която, освободени от неудобството на физическото другарство и предпазени от обществения си аватар, мнозина откриха удоволствието от това не просто да имат мнение по всяка тематика, само че да го натрапват нападателно и да оспорват също толкоз нападателно всяко друго мнение - от политически възгледи до кулинарни желания. Това междуличностно " тролене " (да не се бърка с платеното или пропагандното " тролене " ) не просто убива удоволствието от общуването, само че в по-широк мащаб то делегитимира всеки логичен и евентуално градивен спор тъкмо толкоз елементарно, колкото и елементарно легитимира нелегитимни гледни точки. С евентуално рискови последици, доколкото тези " диспути " постоянно се придвижват в класическите медии и даже в институции.Второ, в директно разследване на първото: да можеш да четеш безусловно мислите на съвсем непознати хора, обилно предоставени от тях самите, за мен е осъществен призрачен сън. По доста аргументи.И трето, да наблюдаваш по какъв начин вълната от целенасочени подправени вести и опорни точки методично и дейно трансформира мисленето на хората, с които си във връзка в мрежата, и реализира задачите си, носи смазващо възприятие на цялостна беззащитност.
Ти си тамагочито
Как Фейсбук промени хората и политиката
30 мар 2018 " Капитал " се свърза с няколко души, които към този момент са взели решението да изоставен най-масовата обществена мрежа, с цел да опишат те какви са аргументите за него.
Никола Пенев, лекар по математика от Станфордския университет
" За жал обществените мрежи сътвориха голямо количество политически артикул с извънредно качество. Ретроспективно видяно, това беше неизбежно. Бизнес моделът на Фейсбук работи при оптималната ангажираност на потребителите. Голямата ангажираност на потребителя изисква мощни страсти, които рядко са рационални. Така Фейсбук неизбежно подтиква сензационни и погрешни истории, екстремистки гледни точки, безсмислено жестоки разногласия, въобще най-примитивни пристрастености. Най-лошият за мен аспект на всичко това е двойната офанзива против професионалната публицистика. От една страна, Фейсбук основава илюзията, че всички сме специалисти. Обсъждането на политика към този момент не се лимитира до пейката пред блока - всеки може да има публика от хиляди и да остане с изцяло неправилното усещане, че схваща всяка една тематика. Както не всеки може да е хирург, по този начин и не всеки може да е публицист, политилог, анализатор. Без професионални медии обществата са обречени на мрак, операции и застой. Фейсбук направи доста за упадъка на публицистиката в международен мащаб. Чак в този момент вредите стават явни. Затова за мен е въпрос на самозапазване и морал да се откажа от обществените мрежи като средство за информация, а и полемика и да се върна към същинските медии. " Петко Карамочев, INDUSTRIA
" Решението да изтрия профила си във Фейсбук беше доста импулсивно и нямаше общо с политиката на обществената мрежа. Причините бяха насъбраната отмалялост и нежеланието да чувам следващите кавги в така наречен демократична общественост няколко месеца преди последните парламентарни избори в България. Исках да отстранявам повече време на фамилията и бизнеса си. Това, което не предвидих, е, че тоталното разкъсване с Фейсбук в България значи обществена гибел на несъмнено равнище в обществото. За интервал от 10 месеца, в които отсъствах, понижа броят позвънявания от мои близки и от нови клиенти. Трябваше " да се върна ". Интересен е методът, по който стана връщането. Това бе мъчно, тъй като Фейсбук пазеше ясни мемоари от остарялото ми Аз и блокираше опитите да се записвам отначало и трябваше да потвърждавам, че не съм подражател. След като бях признат отначало, първото нещо, което видях като оферти за " другарство ", бяха хора, с които бях обвързван и преди. Това не беше доста ОК. Фейсбук не ме беше не запомнил. Предположението ми след цялото упражнение е, че Фейсбук разполага с карта на обществените връзки сред хората по света. Доктор Елизабет Тейт, учител по Политически връзки в Robert Gordon University, Абърдийн
" Реших да деактивирам Фейсбук профила си поради абсурда с изборната операция. Никога не съм била постоянен консуматор на Фейсбук и имах своите запаси по отношение на компанията и преди. Използването на модели, основани на изкуствен интелект, и зареждането им с данни от мрежата, с цел да бъдат употребявани в избори, е нещо, което не можем да пренебрегваме като общество и е действителна опасност за демокрацията. Не желая да имам нищо общо с организация, която разрешава това. За момента имам смесени усеща по отношение на деактивирането на профила си. Лишавам се от контакт с другари и семейство и то малко преди да отпътува да пребивавам в чужбина. Въпреки това, с цел да реактивирам профила си, Фейсбук би трябвало да трансформират бизнес модела си и да бъдат сигурни, че това няма да се случи в никакъв случай към този момент. Смятам, че би трябвало да има нови регулации за персоналните данни и използването им за политически цели. Това обаче наподобява малко евентуално, защото политическите партии работят интензивно с компании като Cambridge Analytica. " Лия Беленска, студент по Право в университета в Маастрихт
Реших да напусна Фейсбук за пръв път през лятото на 2012 година, откакто прочетох изискванията за прилагане деликатно. Според тогавашните условия, след 3 месеца Фейсбук изтрива всички данни, фотоси и изявления свързани с потребителя, освен от платформата, само че и от сървърите си. В края на 2012 направих собствен нов профил, само че през идващите няколко години, до момента в който го употребих, постоянно имах едно на разум за това какво обявявам, какво наличие одобрявам и така нататък През есента на 2014 година деактивирах (не изтрих) профила си, тъй като това беше последната ми година в университета и усещах, че изгубвам извънредно доста време в обществената мрежа, не можех да се съсредоточа, тъй като непрекъснато си ревизирах известията или известията. След като приключих си възвърнах акаунта за известно време и през август 2017 година го деактивирах още веднъж заради същите аргументи както и през 2014 година. Още преди години осъзнах, че сърфирането в обществената мрежа доста въздейства на самочувствието ми и в двете направления. В момента се усещам доста по-продуктивна, когато съм без Фейсбук. Откакто отстраних за последно профила си, още веднъж виждам, че продуктивността ми е нараснала, не се разпръсквам толкоз елементарно, концентрирам се по-бързо и се усещам по-спокойна. Диана Димова, докторант в катедра " Кирилометодиевистика " в СУ
" Ползвах Фейсбук от 2009 година, само че през ноември 2015 година взех решение да изтрия профила си. Причините са две: първата е, че в действителност започнах да се товаря от това, което някои хора качват - хора, които познавам персонално и които се показват в напълно друга светлина. Втората – натоварваше ме това, че доста хора непрестанно ми пишеха известия и не се съобразяваха с нищо. В последна сметка, в тази ситуация не е значимо, дали ще отговоря, самият факт, че компютърът или телефонът непрестанно писука е задоволително, с цел да ме разсейва и да ми пречи на работата. В един миг реших, че ще ми е по-добре без този профил, а с хората, с които съм близка, постоянно мога да се свържа. Решението ми с нищо не ми е попречило да се свързвам с тези, с които желая, както и те с мен. След като си изтрих профила, ми бе казано, че е трябвало да оповестя на всички на стената си, че ще закривам профила, което ми сподели какъв брой вярно решение съм взела. Във Фейсбук виждам блян у хората да се покажат какъв брой са състрадателни и съпричастни с всичко, по едно и също време с това какъв брой съвършен живот водят, а по-късно и другата прекаленост – какъв брой е незаслужено всичко по отношение на тях. Валентина Стефанова, някогашен Фейсбук консуматор
" Решението ми да напусна Фейсбук бе общ брой от злоба, персонално отношение (в негативен смисъл), всеобщи нападки и обиди сред хората (по-модерно хейт), както и функционалността на Фейсбук вид " предай нататък ". При мен персонално интервалът от към година, преди да напусна уеб страницата, беше и времето, когато избрани хора публикуваха и разясниха за да ме нервират. Аз, от своя страна, се поддавах на тези провокации и се нервирах. Също и псевдополитиката и още по-псевдо силата да отстояваш правата си посредством мнения. А в това време не излизаш на митинг, не правиш нищо, с цел да промениш това, което не ти харесва, и единствено се оплакваш и чакаш. Накрая бях стигнала до такава степен, че блокирах някои другари, тъй като непрекъснато публикуваха вести от уеб сайтове, които в никакъв случай не бих отворила. Знам, че всеки има право на избор. Затова моят избор беше да се откажа от услугите на мрежата. В момента се усещам по-продуктивна, тъй като не си изгубвам времето и няма дразнител. " Виктория Колева, студент по Право в СУ
Изтрих акаунта си преди близо две години. Основната причина да го направя бе, че отнемаше прекалено много от времето ми. Мисля, че Фейсбук работи пристрастяващо върху хората, аз самата се усещах по този начин. Преди да го изтрия бях на мнение, че в никакъв случай няма да го изтрия, че това е мястото, където поддържам връзка с приятелите си. Дойде моментът да изучавам за изпити, Фейсбук доста ми пречеше и взех решение да изтрия профила си. Определено станах доста по-продуктивна без него, защото времето, което бих прекарвала гледайки изявления, аз отделях за потребни действия. В тийнейджърските си години бях добавила хора като другари, които в действителност въобще не ми бяха близки, просто познати, и нещата, които споделяха въобще не отговаряха на действителната им същина. Това за мен бе доста натоварващо. Нещо, което ми направи голямо усещане е, че без Фейсбук хората мъчно завързваха диалог с мен. Сега, две години по-късно, си направих нов профил. Причината е, че прекалено много продан на информация, по отношение на университета и занятията ми в него, се реализира точно там. Ако нямах основателна причина, не бих го употребила. Даяна Кръстева, студент " Управление на бизнеса и предприемачество " в Нов български университет
Преди да взема окончателното решение да закрия профила си, няколко пъти го спирах за по няколко дни, само че безрезултатно, тъй като в следствие го възстановявах. Нещото, което ме докара до извода, че би трябвало бъда твърда в решението си за прекъсване на профила, беше тоталната загуба на време. Навикът да вляза и просто да си " превъртам " надолу по началната страница ми губеше извънредно доста време дневно и ме разсейваше от каквато и да било по-важна и стойностна работа, а и непрекъснатата показност на всички взе да ми идва допълнително. Това, което дръзвам да настоявам е, че несъмнено съм по-продуктивна без акаунта си, тъй като мисълта " Чакай да вляза да видя какво става във Фейсбук ", изчезна. Мария Ивайлова, студент по публицистика, СУ
Дълго време обмислях деактивирането на Фейсбук акаунта си. Накрая осъзнах, че ме е боязън да изтрия профила си. Мислех, че другите ще ме помислят за новобранец. Освен това харесванията, мненията, реакциите под изявления от другари и така нататък - изпитвах неустоима потребност да се усещам известна, коментирана и харесвана, и тази потребност се покачваше дружно с броя на изявленията ми. Влизането във Фейсбук се трансформира в първото нещо, откакто се събудя от сън. Така осъзнах, че в действителност съм пристрастена в най-буквалния смисъл. Чувствах се непоносимо, щом харесванията на фотосите ми спадаха. Комплексирах се. Един ден просто ми писна и до момента в който скролвах, взех решение, че ще деактивирам акаунта си. Всичките ми другари и познати не стопират да ме питат с учудване за какво съм го направила. Ограничих контактите си и към този момент не претрупвам мозъка си с непотребна информация. Осъзнах, че има и други способи, по които да се осведомявам за протичащото се към мен. Никол Атанасова, графичен дизайнер
Основните аргументи да имам профил във Фейсбук изначало бяха две – това, че той ми даваше елементарен достъп до информация и че беше комфортно средство за връзка. Преди тр години разбрах, че нито се осведомявам, нито споделям качествено там. Потокът от непотвърдени вести, статуси, фотоси в действителност ми пречеше да подбирам значимите неща, а връзката с хората, с които желаех да споделям, беше плитка, несъдържателна и некачествена като цяло. В обществените мрежи хората рядко демонстрират същинската си същина, а при анонимното другарство резултатът от връзката е лишен от всевъзможен подтекст, какъвто животът отвън мрежата би могъл да даде. Представата, която хората основават онлайн, е построена от стратегически ориентирани и авансово премислени дейности и рядко дава отговор на действителността. Социалната мрежа се оказа колосална загуба на време и откогато не съм в нея, съм по-продуктивна и дори по-спокойна – тъй като се оказва, че сигурността на персоналните данни въпреки всичко е мит. Тодор Тодоров, редактор в " Капитал "
За първи път влязох в обществената мрежа някъде през 2006-2007 година Тогава тя беше нещо неповторимо, любопитно и забавно. Ниската й известност за мен я правеше по-скоро клубна мрежа - с под 100, само че качествени другарства. Нещата започнаха да се трансформират (без да ги усещам), когато тя стана платформа за ширпотреба, а другарствата ми надминаха 500. Някъде там се появи и станалото към този момент през днешния ден факсимиле, че " никой не е по-грозен от фотографията на персоналната си карта и по-красив от профилната си фотография във FB ". Суетата и фалшът станаха норма за Фейсбук – виждаш добре познати хора, които се показват в напълно друга, измислена светлина. Разбира се, не генерализирам за всички там, има и доста хубави и позитивни образци. След 2009 година имах 4 щастливи години с заличен профил, само че влязох още веднъж, без ясна причина, по-скоро още веднъж от любознание. Видях смяна – персоналният живот на хората отново беше на показ там, само че Фейсбук се беше трансформирал в мегафон за хората по всевъзможни въпроси. Проблемът за мен е, че постоянно единствените причини по тематики и разногласия са сервираните им там заглавия (често непроверени и заблуждаващи), които потребителите одобряват без никаква сдържаност. Приемал съм обществените мрежи и като място за провокация, за подигравка, само че съм се сблъсквал с хора нетърпящи рецензия и без възприятие за комизъм, а когато причините им изчезнат, идват персоналните нападки. Видях от ден на ден разделяне. Според мен за доста хора Фейсбук се е трансформирал в успореден свят, а заради горните аргументи, които са тъмната му страна, той повече ми взима в сравнение с дава.Ани Коджаиванова, редактор в " Капитал " Изтрих Фейсбук профила си преди няколко месеца по три аргументи:
Първо, обществената мрежа " еволюира " от персонална платформа в всеобща контракултурна среда, в която, освободени от неудобството на физическото другарство и предпазени от обществения си аватар, мнозина откриха удоволствието от това не просто да имат мнение по всяка тематика, само че да го натрапват нападателно и да оспорват също толкоз нападателно всяко друго мнение - от политически възгледи до кулинарни желания. Това междуличностно " тролене " (да не се бърка с платеното или пропагандното " тролене " ) не просто убива удоволствието от общуването, само че в по-широк мащаб то делегитимира всеки логичен и евентуално градивен спор тъкмо толкоз елементарно, колкото и елементарно легитимира нелегитимни гледни точки. С евентуално рискови последици, доколкото тези " диспути " постоянно се придвижват в класическите медии и даже в институции.Второ, в директно разследване на първото: да можеш да четеш безусловно мислите на съвсем непознати хора, обилно предоставени от тях самите, за мен е осъществен призрачен сън. По доста аргументи.И трето, да наблюдаваш по какъв начин вълната от целенасочени подправени вести и опорни точки методично и дейно трансформира мисленето на хората, с които си във връзка в мрежата, и реализира задачите си, носи смазващо възприятие на цялостна беззащитност.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ