[Shutterstock] Още по темата Аз, проклетникът Правите ли хейт, питаме

[Shutterstock] Още по тематиката
Аз, проклетникът

Правите ли хейт, питаме няколко запаметяващи се персони от обществените мрежи
21 мар 2014
Модерен етикет

Или по какъв начин да прoвеждаме бизнес диалози по Skype по-ефективно
12 ное 2013 Случвало се е на всеки - едно изречение, преди да направиш значимо умозаключение, или едно поемане, преди да завършиш обичан анекдот, някой те прекъсва по най-груб метод. Може да се опиташ неудобно да довършиш описа или сопнато да предъвчеш последните няколко думи мислено, само че неучтивият вербален съперник към този момент е откраднал вниманието на публиката. Но твоят миг е минал, ритъмът е нарушен, а историята е изгубена.

Най-често мислим за такива моменти от позиция на половите стандарти. И в действителност - прекомерно всекидневно е мъж да прекъсне жена, с цел да й изясни нещо, от което тя по хипотеза не схваща (на британски терминът е mansplaining). Дори обичаният на медиите канадски министър председател Джъстин Трудо към този момент е натрупал няколко такива обществени провинения.

Науката също е натрупала постоянни доказателства в тази посока, написа The New Scientist. Първите данни са от американски проучвания през 70-те години на предишния век. В 46 от 48 записани диалога в един подобен опит мъжете взимат думата от говореща жена прибързано. Допълнително изследване от 2014 година демонстрира, че и двата пола са по-склонни да прекъсват дами. Според психолога Ан Уедъръл от Уелингския университет обаче това може да се дължи на обстоятелството, че мъжете по-често са в овластени позиции и с по-висок длъжностен статус, което би им дало самочувствието да прекъсват събеседника си.

Двама учени от Правния факултет " Прицкер " към Северозападния университет се обръщат към по-стерилна среда, с цел да ревизират тази догадка. Но и в правосъдната зала откриват същия резултат. Съдиите мъже прекъсват съдиите дами три пъти по-често, в сравнение с противоположното. Мъжете юристи се намесват в изявленията на дами съдии три пъти по-често, в сравнение с в тези на мъже, макар че по предписание това е прецизно неразрешено.

Но науката събира доказателства и в противоположната посока. Включването в непознат диалог може напълно да не е преднамерено или злонамерено, а елементарен въпрос на културни навици. " Английски говорещите оставят към 240 милисекунди преди да се намеси нов представител, датчаните изчакват съвсем половин секунда. Японците са най-бързи и дават отговор на събеседника си след светкавичните 7 милисекунди ", демонстрира проучване на професора по филология в университета в Сидни Ник Енфелд. Неговите данни удостоверяват различен повсеместен стандарт - изкуството на водене на диалог не зависи единствено от пола, а и от националността. Италианците са известни с разпалените полемики, в които постоянно се надговарят един различен, а скандинавците от време на време оставят да мине цяла минута, преди да отговорят на събеседника си, твърди той.

" Във всеки диалог сред двама души с разнообразни упования за паузите сред изреченията този, който чака по-дълги паузи, ще бъде преустановяван по-често ", регистрира и преподавателят по филология в университета " Джорджтаун " Дебора Танен. Нюйоркчаните намират калифорнийците за празноглавци, които нямат нищо за казване поради по-дългите паузи, които оставят. Първите са предразположени към това да се включват ненадейно в диалог с упованието да бъдат спрени, в случай че събеседникът не е довършил мисълта си, а вторите по-често се усещат изолирани от диалога, открива Танен в работата си.

Намесата в непознати думи не е наложително неприятно нещо. Китайците се прекъсват по-често по " кооперативни аргументи " - с цел да се съгласят или да предложат някоя дума, в сравнение с с цел да откраднат вниманието. В диалозите сред две дами също е по-вероятно да има повече спирания, само че те също са в символ на единодушие, а не на спор.

Изкуството на водене на диалог, несъмнено, зависи от взаимната естетика на говорещите. " Понякога би трябвало да преодоляваме инстинктите си да стигаме до прибързани изводи за желанията на събеседника си ", твърди професор Енфелд. Хората, които реагират бързо, не са наложително арогантни, по-бавните не са наложително пасивни, а прекъсващият от време на време просто желае да покаже интерес, а не да открадне момента.

Разбира се, постоянно може да прибегнете до елементарни трикове за задържане на вниманието, показва Дебора Танен. Говорете по-бързо от естественото, а в случай че ви пресечен се върнете в диалога с " остави ме да довърша ". " Не се предавайте, а продължете да говорите ", поучава тя.