![[Shutterstock] Китайското решение от миналата година да не приема вносен](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3921495.jpg)
В какво се превръщат найлоновите пликчета
[Shutterstock] Китайското решение от предходната година да не приема вносен пластмасов отпадък остави в Европа тонове боклук. Остави също великански пазар за някой, който желае да рециклира. Тази ниша се харесва на група български вложители, най-големият от които е в бизнеса със слънчогледово масло - притежателят на " Олива " Ангел Георгиев. Днес фабриката в Елин Пелин е подготвена и ще преработва найлонови торбички до пластмасов регранулат (малки гранули, които се употребяват за наново производство).
Така против инвестиция 40 млн. евро ще се рециклира материал, който до неотдавна се считаше за сложен или даже неосъществим за всеобща повторна приложимост.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Мерките на фабриката
Годишно в новия цех до Елин Пелин ще влизат 40 хиляди тона пластмасови боклуци. А ще излизат 24 хиляди тона регранулат - суровина за производството на разнообразни промишлени и битови пластмасови произведения. Основен материал за предприятието е полиетиленовото термосвиваемо фолио, или казано известно – найлоновите пликчета, само че инсталацията може да преработва и материали от смесени твърди пластмаси.
Фабриката е на близо 35 декара. Инвестицията е на основаната преди година и половина софийска компания " Интегра пластикс " (виж карето). Финансирането е от средства на акционерите и банкови заеми, а срокът за възвръщаемост е седем години, оповестиха за " Капитал " от компанията.
Заводът е изцяло автоматизиран, като въпреки всичко в него ще работят към 80 души. Отпадъците се сортират оптично, в това число по цветове. След преработката се получават годни за наново потребление гранули пластмаса с висока непорочност – 99.7%. Така от мощно нечист боклук в завода на " Интегра пластикс " се получава вторична суровина, която се приближава до параметрите на пластмасата, създадена от нефт, изяснява Юлиан Белев, изпълнителен шеф.
Опит от север
Решението за този бизнес идва след отхвърли на Китай да приема битови пластмасови боклуци от Европа. От " Интегра пластикс " виждат, че се отваря огромна пазарна ниша. Но всеобщо употребяваните технологии за преработване не разрешават да се получи първоначален материал с задоволително положителни качества, изясняват от компанията. Така търсенето на ново и дейно решение води българските мениджъри до скандинавски и немски компании.
В Европа обвързване на общините е да прибират изхвърлените от бита боклуци и да ги предават, разграничени за преработване. Инсталациите за преправка на метал, стъкло, хартия са налични от дълго време, само че за пластмасови боклуци от битов темперамент липсват. В множеството европейски страни се счита, че пластмасовото фолио от битови боклуци не е уместно за преработване или най-малко не е допустимо да се реализира високо качество на регранулата. Затова инсталацията в Елин Пелин за преправка на полиетилен с ниска компактност няма аналози освен в България, само че и в света, настояват от " Интегра пластикс ".
Внос от европейски общини
Първоначалната суровина под форма на балирани отпадни пластмаси в този момент се доставя с камиони от общински съоръжения от чужбина. Вероятната причина е, че тук тези торбички не се събират. След време ще има суровина и от България, както и от частни компании, считат притежателите.
По предписание общините заплащат на инсталациите за преработване. " От Гърция общините ни заплащат по 50 евро на звук боклуци, ние ги транспортираме за наша сметка до България за към 30 евро. Общината в Берлин ни заплаща по 80 евро за звук боклуци, логистиката до България ни излиза 80 - 85 евро. Цената, на която се продава готовият артикул, по предписание е висока - 800 - 900 евро на звук ", прецизира Юлиан Белев. Така пресмятане демонстрира, че при цялостен потенциал оборотът на фабриката ще е към и над 20 млн. евро годишно.
Причината - Европейската комисия сложи задача към 2020 година общините да обезпечат механизъм за преправяне на най-малко 50% от рециклируемите боклуци. Този ангажимент би трябвало да нарасне до 70% през 2030 година, като са планувани и междинни цели. Засега в България задачата се извършва под 20%.
" В света годишно се употребяват 60 млн. тона пластмасови опаковки, а общите количества боклуци са 300 млн. тона. В идващите пет години в промишлеността, която рециклира пластмасови боклуци от битов темперамент, ще бъдат вложени над 100 милиарда евро ", предвижда Юлиан Белев.
В Европа има 60 хиляди предприятия, които използват пластмаси за произвеждане на най-различни произведения. Всичко това са евентуални клиенти, пресмятат от " Интегра пластикс ". Компанията към този момент е отворила търговски офис в Солун, който ще дава отговор за продажбите. Акционерите
Акционери в " Интегра пластикс " са три компании. Мажоритарен дял от 51% държи " Бетаинвест " на Ангел Георгиев, който е притежател на търговеца на едро на зърно и фураж " Билдком " и на производителя на слънчогледово масло " Олива ". Консолидираните доходи на групата на Георгиев за предходната година са 750 млн. лева, като през годините нови заводи са изграждани с финансиране от Европейска банка за възстановяване и развитие и по проекта " Юнкер ".
Една четвърт от акциите в " Интегра пластикс " държи записаната в Кипър " Валенова лимитед " – благосъстоятелност на гръцкия жител Константинос Зиогас. Той е притежател и на компания " Космотрейд " в Гърция, която е в бизнеса с ръководство на боклуци.
Третият акционер с 24% дял е " Атмос инженеринг " със съдружници Юлиан Белев и Аспарух Делев. Юлиан Белев има миноритарен дял и е изпълнителен шеф на Завода за произвеждане на етанол от зърнени култури " Алмагест " край Ихтиман, който е с главен акционер Светослав Божилов. Как се прави
1. Сепариране и балиране
Пластмасовите боклуци от битов генезис идват балирани в " Интегра пластикс ". Машина отстранява телта от балите, друга реже отпадъците на по-малки части. Следва точно подбиране посредством така наречен оптични сепаратори - поточни линии, създадени от скандинавски и немски компании. Система от лъчи разрешава различаване и делене на пластмасовите боклуци по типове и качествени индикатори, както и по цветове, даже по нюанси на цветовете. В резултат от общия поток излизат 6 типа пластмасови боклуци в обособени контейнери, които се балират още веднъж и се съхраняват в промеждутъчен склад. Целта е сепарацията да обхване 99% от постъпилите отпадъчни материали.
2. Измиване и обезмасляване
Вече сортираните първични материали (след ново събаряне на телта от балите) се измиват в началото със солена вода, с цел да се отстранят тиня, пясък и други Следва измиване със сода каустик в нагорещена до 85 градуса вода. (Водата, която се употребява, се обработва авансово, с цел да е подобаваща за индустриално измиване, т.е. да е химически нападателна.) Следва ново нарязване на пластмасите на още по-малки части. След изплакване, изсушаване и финално подбиране материалът се подава към екструдерите.
3. Екструдиране и гранулиране
Екструдерите са най-скъпите машини в цялата апаратура, те са доста мощни и с огромна консумация на ел. сила. Материалът се разтопява при избрана температура. Крайните артикули са: rLDPE (рециклиран полиестер с ниска плътност), rHDPE (рециклиран полиестер с висока плътност) и rPP (рециклиран полипропилен) с висока степен на непорочност, които се приближават до параметрите на пластмасата, създадена от нефт. Няма заплаха от нездравословни излъчвания в атмосферата, защото при преработката не се правят никакви горивни процеси.
Малък % от суровината, който не е кадърен за цялостно възобновяване и не се депонира, се предава против възнаграждение в инсинератори, които го трансформират в гориво, употребявано в някои от заводите на тежката промишленост.
- Целият развой се следи отдалечено от контролна зала посредством компютърни системи за ръководство на автоматизирани линии, както и посредством видеонаблюдение.
- Специализирана лаборатория прави разбор на крайния артикул по ред индикатори и издава документ, който подсигурява качеството на готовия материал.
- Целият развой по преработването – от отпадъка до крайния материал, се наблюдава, водят се записи за всеки стадий от индустриалния цикъл.
Така против инвестиция 40 млн. евро ще се рециклира материал, който до неотдавна се считаше за сложен или даже неосъществим за всеобща повторна приложимост.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Мерките на фабриката
Годишно в новия цех до Елин Пелин ще влизат 40 хиляди тона пластмасови боклуци. А ще излизат 24 хиляди тона регранулат - суровина за производството на разнообразни промишлени и битови пластмасови произведения. Основен материал за предприятието е полиетиленовото термосвиваемо фолио, или казано известно – найлоновите пликчета, само че инсталацията може да преработва и материали от смесени твърди пластмаси.
Фабриката е на близо 35 декара. Инвестицията е на основаната преди година и половина софийска компания " Интегра пластикс " (виж карето). Финансирането е от средства на акционерите и банкови заеми, а срокът за възвръщаемост е седем години, оповестиха за " Капитал " от компанията.
Заводът е изцяло автоматизиран, като въпреки всичко в него ще работят към 80 души. Отпадъците се сортират оптично, в това число по цветове. След преработката се получават годни за наново потребление гранули пластмаса с висока непорочност – 99.7%. Така от мощно нечист боклук в завода на " Интегра пластикс " се получава вторична суровина, която се приближава до параметрите на пластмасата, създадена от нефт, изяснява Юлиан Белев, изпълнителен шеф.
Опит от север
Решението за този бизнес идва след отхвърли на Китай да приема битови пластмасови боклуци от Европа. От " Интегра пластикс " виждат, че се отваря огромна пазарна ниша. Но всеобщо употребяваните технологии за преработване не разрешават да се получи първоначален материал с задоволително положителни качества, изясняват от компанията. Така търсенето на ново и дейно решение води българските мениджъри до скандинавски и немски компании.
В Европа обвързване на общините е да прибират изхвърлените от бита боклуци и да ги предават, разграничени за преработване. Инсталациите за преправка на метал, стъкло, хартия са налични от дълго време, само че за пластмасови боклуци от битов темперамент липсват. В множеството европейски страни се счита, че пластмасовото фолио от битови боклуци не е уместно за преработване или най-малко не е допустимо да се реализира високо качество на регранулата. Затова инсталацията в Елин Пелин за преправка на полиетилен с ниска компактност няма аналози освен в България, само че и в света, настояват от " Интегра пластикс ".
Внос от европейски общини
Първоначалната суровина под форма на балирани отпадни пластмаси в този момент се доставя с камиони от общински съоръжения от чужбина. Вероятната причина е, че тук тези торбички не се събират. След време ще има суровина и от България, както и от частни компании, считат притежателите.
По предписание общините заплащат на инсталациите за преработване. " От Гърция общините ни заплащат по 50 евро на звук боклуци, ние ги транспортираме за наша сметка до България за към 30 евро. Общината в Берлин ни заплаща по 80 евро за звук боклуци, логистиката до България ни излиза 80 - 85 евро. Цената, на която се продава готовият артикул, по предписание е висока - 800 - 900 евро на звук ", прецизира Юлиан Белев. Така пресмятане демонстрира, че при цялостен потенциал оборотът на фабриката ще е към и над 20 млн. евро годишно.
Причината - Европейската комисия сложи задача към 2020 година общините да обезпечат механизъм за преправяне на най-малко 50% от рециклируемите боклуци. Този ангажимент би трябвало да нарасне до 70% през 2030 година, като са планувани и междинни цели. Засега в България задачата се извършва под 20%.
" В света годишно се употребяват 60 млн. тона пластмасови опаковки, а общите количества боклуци са 300 млн. тона. В идващите пет години в промишлеността, която рециклира пластмасови боклуци от битов темперамент, ще бъдат вложени над 100 милиарда евро ", предвижда Юлиан Белев.
В Европа има 60 хиляди предприятия, които използват пластмаси за произвеждане на най-различни произведения. Всичко това са евентуални клиенти, пресмятат от " Интегра пластикс ". Компанията към този момент е отворила търговски офис в Солун, който ще дава отговор за продажбите. Акционерите
Акционери в " Интегра пластикс " са три компании. Мажоритарен дял от 51% държи " Бетаинвест " на Ангел Георгиев, който е притежател на търговеца на едро на зърно и фураж " Билдком " и на производителя на слънчогледово масло " Олива ". Консолидираните доходи на групата на Георгиев за предходната година са 750 млн. лева, като през годините нови заводи са изграждани с финансиране от Европейска банка за възстановяване и развитие и по проекта " Юнкер ".
Една четвърт от акциите в " Интегра пластикс " държи записаната в Кипър " Валенова лимитед " – благосъстоятелност на гръцкия жител Константинос Зиогас. Той е притежател и на компания " Космотрейд " в Гърция, която е в бизнеса с ръководство на боклуци.
Третият акционер с 24% дял е " Атмос инженеринг " със съдружници Юлиан Белев и Аспарух Делев. Юлиан Белев има миноритарен дял и е изпълнителен шеф на Завода за произвеждане на етанол от зърнени култури " Алмагест " край Ихтиман, който е с главен акционер Светослав Божилов. Как се прави
1. Сепариране и балиране
Пластмасовите боклуци от битов генезис идват балирани в " Интегра пластикс ". Машина отстранява телта от балите, друга реже отпадъците на по-малки части. Следва точно подбиране посредством така наречен оптични сепаратори - поточни линии, създадени от скандинавски и немски компании. Система от лъчи разрешава различаване и делене на пластмасовите боклуци по типове и качествени индикатори, както и по цветове, даже по нюанси на цветовете. В резултат от общия поток излизат 6 типа пластмасови боклуци в обособени контейнери, които се балират още веднъж и се съхраняват в промеждутъчен склад. Целта е сепарацията да обхване 99% от постъпилите отпадъчни материали.
2. Измиване и обезмасляване
Вече сортираните първични материали (след ново събаряне на телта от балите) се измиват в началото със солена вода, с цел да се отстранят тиня, пясък и други Следва измиване със сода каустик в нагорещена до 85 градуса вода. (Водата, която се употребява, се обработва авансово, с цел да е подобаваща за индустриално измиване, т.е. да е химически нападателна.) Следва ново нарязване на пластмасите на още по-малки части. След изплакване, изсушаване и финално подбиране материалът се подава към екструдерите.
3. Екструдиране и гранулиране
Екструдерите са най-скъпите машини в цялата апаратура, те са доста мощни и с огромна консумация на ел. сила. Материалът се разтопява при избрана температура. Крайните артикули са: rLDPE (рециклиран полиестер с ниска плътност), rHDPE (рециклиран полиестер с висока плътност) и rPP (рециклиран полипропилен) с висока степен на непорочност, които се приближават до параметрите на пластмасата, създадена от нефт. Няма заплаха от нездравословни излъчвания в атмосферата, защото при преработката не се правят никакви горивни процеси.
Малък % от суровината, който не е кадърен за цялостно възобновяване и не се депонира, се предава против възнаграждение в инсинератори, които го трансформират в гориво, употребявано в някои от заводите на тежката промишленост.
- Целият развой се следи отдалечено от контролна зала посредством компютърни системи за ръководство на автоматизирани линии, както и посредством видеонаблюдение.
- Специализирана лаборатория прави разбор на крайния артикул по ред индикатори и издава документ, който подсигурява качеството на готовия материал.
- Целият развой по преработването – от отпадъка до крайния материал, се наблюдава, водят се записи за всеки стадий от индустриалния цикъл.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ