[Shutterstock] Дупката между университетите в София и тези в провинцията

[Shutterstock] Дупката сред университетите в София и тези в провинцията продължава да пораства. Осем години след основаването на първия рейтинг на университетите в България той умерено може да бъде наименуван един от най-устойчивите принадлежности, служещи както за определянето на част от финансирането на българските висши образователни заведения, по този начин и за това кандидат-студентите да получат ясна препоръка какво могат да чакат от всяка компетентност, предлагана във всеки български университет. Рейтингът дава информация за представянето на всички 51 висши учебно заведение в страната по 44 справедливи и измерими критерия. Любопитните промени в рейтинга за предходната година са, че са включени знаци за районната значителност на висшите учебни заведения и тяхната обязаност с локалната стопанска система, както и индикатор, измерващ какъв дял от студентите, обучавали се в финален курс, са съумели да се дипломират.

Без изненади

Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване

Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване

Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване

Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване

Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
И въпреки в оповестеното в края на 2018 година издание на класацията да няма доста изненади, трендовете, които тя обрисува, демонстрират посоката, в която се движи българското висше обучение. А те са: все по-малко студенти, които се записват в бъгларски вузове (15% понижение по отношение на 2014 г.), само че и все по-ниска – близка до нулата – безработица измежду тях след завършването им; гладко увеличаващо се възнаграждение на приключилите университет, което изпреварва с близо една трета междинната заплата за страната (1151 лева против 908 лева към февруари 2019); високи приходи и съвсем нулева безработица в техническите и медицинските специалности, накъдето се ориентират от ден на ден студенти, както и отлив от до неотдавна известни специалности като стопанска система и администрация, създаващи прекалено много фрагменти, които пък постоянно се осъществиха в сфери, където не е нужно висше обучение.

" В рейтинговата система има четири положителни и една неприятна вест ", споделя Георги Стойчев, изпълнителен шеф на Института " Отворено общество ", който стои в основата на основаването и обновяването на рейтинга дружно с компанията " Сирма солюшънс ". Според него намаляването на броя студенти е " неприятната " вест, която се обуславя от демографските процеси в страната, само че това подтиква промяна и усъвършенстване на избора измежду младежите – а и измежду университетския мениджмънт. " В началото не бяхме щастливи от метода, по който бяхме подреждани. С течение на времето се научихме какво и по какъв начин да вършим. Предизвикателството да отидеш нагоре е още по-голямо ", споделя пък ръководителят на съвета на ректорите проф. Любен Тотев по време на награждаването на най-хубавите университети.

Намаляване на студентите, само че и увеличение на реализацията им

" Ако до неотдавна в най-масовите професионални посоки стопанска система и администрация имаше спад на студентите с 30% в последните пет години (от 60 000 през 2014 до 45 000 души през 2018 година – бел. ред), в направление медицината нарастването е с 80% ", споделя Стойчев по време на представянето на рейтинга и изяснява, че това демонстрира по какъв начин младежите се преориентират сполучливо към по-перспективни специалности. Друга положителна смяна е, че понижава броят на приключилите, които се обезпечават в чужбина – от 25% на 23%.

Освен по-рационални студентите също стават все по-добре платени, прибавя Стойчев. И в действителност – от 867 лева през 2014 година, междинният приход, който един абитуриент може да чака, четири години по-късно е 32% по-висок. Това е проекция и на все по-добрите връзки сред ВУЗ и пазара на труда – делът на наетите висшисти, които през първите пет години след завършването работят на позиция, за която се изисква висше обучение, постепенно нараства до 49.26% от 48.56% и от 46% през 2014. Макар растежът да е положителен, той мъчно може да бъде разказан като приемлив, само че съгласно Стойчев това е проекция на проблемите на българската стопанска система, която не съумява да сътвори нужните работни места за висококвалифицираните висшисти.

Без решение на доста проблеми

Проблемите обаче остават – приключилите направление " Туризъм " могат да чакат доста по-ниски междинни приходи, а единствено 20% от тях ще работят по специалността си на позиция, изискваща висше обучение, за разлика от медиците и фармацевтите да вземем за пример. Завършилите Софийския университет " Св. Климент Охридски ", което остава безапелационно на върха по 21 от общо 52 посоки, могат да чакат доста по-високи приходи (виж таблица 1) от приключилите университети отвън столицата. Като цяло с няколко изключения водещите университети остават тези в столицата – Медицинският университет, Техническият и Лесотехническият и Химикотехнологичният и металургичен университети преобладават в тези полета, в които СУ не съумява. Пловдивският университет и Аграрното висше учебно заведение в Града под тепетата са измежду дребното изключения по тази линия.

Очаквано най-голям растеж на приходите се отбелязва в три групи предмети – математика, информатика и компютърни науки, както и компютърна и информационна техника, където растежът на заплащането е най-голям. Следват инженерните специалности, като да вземем за пример машинно инженерство, металургия и енергетика, както и техническите предмети, свързани с експорт с висока добавена стойност, като електроника, електротехника и мехатроника. Трети са медицинските и фармацевтични специалности, които не престават да бъдат на върха, що се отнася до реализация след завършването, привличането на повече студенти – български, само че и най-много задгранични.

Инструмент за политики (който не се ползва достатъчно)

Освен да ориентира студентите за най-перспективните специалности обаче, рейтингът има и още една основна цел – да помогне на МОН да контролира политиките си по отношение на другите посоки и университети. " Ние използваме информацията от рейтинговата система и информацията за част от индикаторите за правенето на сложна оценка за качество и сходство с пазара на труда ", сподели при представянето на рейтинга министърът на образованието Красимир Вълчев. Добавя, че ВУЗ усъвършенстват индикаторите си за научна активност и стартират да схващат, че би трябвало да влагат в преподавателския си екип. " Очевидно висшите учебни заведения са подхванали политики за стимулиране на научните проучвания. Една от главните аргументи е рейтинговата система ", прибавя Вълчев. Според него различен положителен сигнал е нарастването на броя студенти, записващи педагогическа компетентност.

Въпреки тези положителни трендове, в това число все по-високата цитируемост на университетите в интернационалните научни платформи за шерване на познание, някои основни промени не престават да се случват прекомерно постепенно и като че ли макар държавните политики вместо поради тях. Бавно остава увеличението в процентно отношение на учениците, които са подтиквани да запишат механически или осведомителни специалности, макар всички позитиви, които те биха им донесли след довеждане докрай. Това се случва както поради ниската осведоменост на учениците преди кандидатстване, по този начин и заради доста по-сериозния проблем с подготовката в гимназиите за тези посоки, която остава извънредно незадоволителна. Продължава да бъде проблем и непрекъснатото изключване на специалности от формулата, която свързва реализацията на студентите от всяко направление със финансирането му. Но това са неща, които един рейтинг не може да промени – най-малко не и без съпътстваща политическа воля.