Шумотевицата около президентските избори се разраства с часове, особено след

Шумотевицата към президентските избори се разраства с часове, изключително след оповестяването на кандидатурата на Лозан Панов. Защо обаче отвред ни облъчват единствено с кандидат-президенти? Фигурата на президента е значима, естествено, само че доста по-важни са резултатите от парламентарния избор. Ако той е фрагментиран и съставянето на държавно управление още веднъж зацикли - майка ни жална. Пак.

Партиите не помниха да приказват за политики, някак наподобяват отдадени на безсмислени пререкания към този момент месеци наред. Изчерпани са, не оферират политики и действителни решения за проблемите на хората и по тази причина употребяват президентската конкуренция като смокинов лист, прикриващ политическата им отпадналост.

Какво е значимо за обществото - множеството се видя в работата на двете служебни държавни управления. Видя се и в късите два Народното събрание. Видя се и какво не би трябвало да става - да вземем за пример, да се гласоподава за тотални политически дилетанти.

Нещата са елементарни, уважаеми дами и господа, напиращи към властта. Важни за хората са здравето и приходите им, справедливостта, сигурността и планируемото бъдеще на децата им. Вместо да приказват за това и да оферират малко по малко кое по какъв начин може да се оправи в най-бедната страна в Европейски Съюз, партиите приказват за кусурите на Радев, за това кой ще стигне до балотаж, за всякакви имагинерни неща като независимости и инициативни комитети.

Това несъмнено издава отпадналост.

На първо място, мощна партия би издигнала водача си за президент. Дотук - нула от участващите са създали такава стъпка, в случай че не броим Валери Симеонов.

Второ, артикулирането е прекомерно отнесено и политически изцяло неангажиращо. Какво значи " поддържаме "? Че индивидът самичък се издига, пък ние го легитимираме, тъй като сме политическа мощ? Доста жалко решение. " Това е нашият претендент " е работещата формула, само че очевидно съгласно консултантите на партиите тя не трябва да се употребява, тъй като президентът би трябвало да е надпартиен.

Този факт единствено потвърждава, че замъглената мисъл води до мъгляв резултат.
Ивайло Динев: Президентската конкуренция ще вземе шоуто от парламентарната
С новите двама съществени претенденти президентската конкуренция освен става по-интересна, само че „ ще вземе шоуто “, ще стане по-ин...

ГЕРБ и Българска социалистическа партия досега нищо не са предложили като своя съществена цел при продобиване на идните избори. Разбираемо е, тъй като са в потрес от Неродената Промяна. Те изпадат в потрес от всеки нов индивид, излязъл на политическата сцена, само че в този момент главната им грижа е или да намерят цаката на Промянаджиите, или да ги вкарат в пътя.

Кирил Петков и Асен Василев са доста симпатични, млади и кадърни, само че печелят точки, единствено до момента в който се изричат по въпроси, по които са способени. Изявлението за това, че Лозан Панов е по-добре да се кандидатира за основен прокурор, в сравнение с за президент, стои като непоръбена пиарска кръпка на другояче блестящия им стартов имидж. Кой, за Бога, е Кирил Петков, та да насочва кадрови рекомендации към Лозан Панов? Хайде по-добре да продължи с младежкия си порив да рути кочината, тъй като работа по това има за всички.

Партията Има Такъв Народ въобще няма да я разясняваме като политики. Слави събра едни хора, в преобладаващата си част положителни в своите области, подлъга ги, че ще ги вкара във властта, всеки си даде името и резултатът беше жалък. Партийната работа не е машинален общ брой от знанията и уменията на хората, които са се групирали към даден водач. За образуването на политики се желае групова и поредна работа във всеки от секторите, и то - с регистриране в общата картина, а не фрагментарно.

Не че в ГЕРБ е по-различно - политическите послания са мъгляви и нищо незначещи. Постоянно сменящата си името групировка на Манолова, Хаджигенов и Бабикян има много по-ясно артикулирани цели, политически послания, а и съответни дейности от мощната и управлявала три мандата партия на Бойко Борисов.

Последователност във връзка с задачите към този момент демонстрират единствено Движение за права и свободи, за които порциите са над всичко и те ги преследват с всички вероятни средства, и " Демократична България ", за която разчистването на корупцията и отвоюването на страната назад е съществена цел. Разбира се, отстраняването на Движение за права и свободи от порциите, само че в действителност вечно, е цел на всеки обикновено разумен човек, живял най-малко 20 години у нас.
Никога не е късно да станеш Na Boiko Prezidenta
Кажи ми кой те поддържа, с цел да ти кажа кой си. Колкото и да има тежест една академична фигура, в случай че за президент е подкрепена от ГЕРБ, о...

Партиите е най-добре да пооставят на назад във времето претендентите за президенти, откакто водачите им не желаят да се впуснат в тази конкуренция. Може би са прави и може би си знаят, че не стават за главнокомандващи. Редно е да употребяват времето си до изборите за напълно други цели. Да, акцията ще е хибридна и комплицирана. Но какво предлага един претендент за държавен глава съвсем няма значение за действителното ръководство. Виж, какво предлага партия - това е значимото. Какво цели и по какъв начин ще го реализира.

Затова партиите би трябвало неотложно да стартират диалог с обществото. Без мъглявини, с по-малко агитация и нападане на съперника с мотив и без мотив.

Ако не го създадат, ще затвърдят усещането, че в действителност нямат какво да предложат, само че не тъй като не знаят кое е значимо, а тъй като всяка смяна би раздрусала статуквото. А на какво се крепи то? На партиите.

Ето за какво са длъжни да уверят обществото в нуждата от своето битие по Закона за политическите партии, а не по Търговския закон.

Автор: Евелина Гечева