Спортни хроники: Пророческият кошмар на Шугар Рей Робинсън, който се сбъдна
Шугар Рей Робинсън е може би вяра в боксовите среди. Атлетът може да се похвали с третата най-дълга боксова кариера, в която изкарва към 91 мача без загуба. Преди това има още 85 мача в аматьорската категория и още веднъж нито една загуба – съумява да приключи 69 срещи с нокаут. Робинсън има впечатляваща кариера и също по този начин може да се похвали с огромната обич на публиката.
Според разнообразни източници излиза наяве, че Шугар Рей е един от първите боксьори, употребяващ услугите на антораж. Визията му е задоволително скандална всякога и той самият обича светлината на прожекторите. Както се досещате, той не прави изключение в правилото, когато заговорим за финансова просвета. Малко след пенсионирането ще се опита да стане ефирен водещ – опитът на Майк Тайсън в тази сфера се оказа сполучлив – и любовта на публиката не е задоволителна, с цел да оцелее в този нечовечен свят.
На финала умира в беднотия, както всички останали добре познати боксьори през годините. Можем да подозираме, че Робинсън е взел дребна част от неприятния шанс на Джо Луис, откакто и Луис също умира в беднотия, работейки до последно като пазач.
Историята на Робинсън не е от най-леките. Все още обаче не получава късмет да се бори за купа, откакто боксът е към момента в ръцете на мафията и за постигане на сходна купа се изискват доста съществени връзки и благосклонности от проведената престъпност.
Когато боксьорът получава своя късмет за изява, съперникът Томи Бел е имал време да си почине. Датата е 20 декември, 1946 година и Робинсън е победил единствено месец по-рано различен конкурент на име Арти Ливайн. За 15 рунда, въпреки и да е повалян, той съумява да издържи и да завоюва с анонимно решение, печелийки своята първа купа. И това не е единствената вълнуваща история към боксьора. Срещите му с боксьора Джейк Ла Мота получават най-различни и разнородни мнения, в това число и „ Касапницата на Св. Валентин “. Няма статистика, която да удостовери какъв брой мъже са пропуснали да закупят подарък на своята обичана и са предпочели да гледат този мач, само че истината е, че срещите са впечатляващи. Макар и в 6-те срещи да съумява да завоюва единствено веднъж, дуелите са толкоз чести, че самият той ще съобщи, че в случай че е имало още една, най-вероятно е щял да получи диабет. Но не описваме тези истории, с цел да приказваме за великите боксови срещи на Рей Робинсън, посоката е малко по-различна.
Снимка: By New York World-Telegram and the Sun staff photographer: Orlando Fernandez – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID cph.3c36661.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5803477
През 1947 година Робинсън се приготвя за мач с Джими Дойл. 22-годишният кандидат може да се похвали със забележителни спортни качества и за скромната си кариера има изиграни към 53 мача и 43 от тях са победи, до момента в който останалите 7 са загуби и 3 равни мача. Във въпросната година би трябвало да се изправи против друго толкоз известно име, което би разрешило невероятни триумфи в бъдеще. Малко преди мача, Робинсън сънува доста заплашителен сън. Отново е на кръга, пази купата си и след серия удари убива Джими. Близо три дни преди мача, първенецът не се усеща добре и визията от този сън не му разрешава да се отпусне или да мисли трезво. Когато крещял на Джими да се изправи, Робинсън не подозирал, че крещял всичко на глас – страховити крясъци.
Тук историята се разминава и има няколко вариации. Според историята Робинсън доста се тормозил за този мач и бил подготвен да се откаже в интерес на Джими. Този мач като че ли бил предсказан. В опитите си да откри някакъв покой, първенецът даже решил да приказва с отец и да потърси съвет дали това привидение не е предсказване. Отговорът бил негативен. И по този начин доближаваме до заветната вечер на мача.
Началото на срещата е относително уравновесено. Боксьорите разменят удари, съумяват неведнъж да пуснат тежки удари и още в 6-я рунд излиза наяве, че Робинсън изпитва съществени усложнения. В 9-я рунд идва съдбовния удар, който изпраща Джими на земята и това е неговия 3-и път, в който пада. Дойл се пробва да се изправи само че по-късно се залепя и лекарите бързо се намесват. Няколко часа по-късно в болничното заведение оповестяват, че Дойл е умрял в резултат на тежките нанесени удари.
Още по-смразяващата вест е, че съгласно близки на умрелия, единствената причина, заради която този мач е трябвало да се състои е с една единствена задача – Дойл желал да закупи къща на майка си. Робинсън подарява всичките си доходи от идващите четири срещи, с цел да извърши желанието на своя конкурент. Джими Дойл е изгубил своя лиценз в Калифорния, откакто е получил тежки пострадвания и няколко пъти пада грубо след тежки замени на удари. Лекарите са безапелационни, че не би трябвало да се бие, само че за жал глобата важи единствено в Калифорния. Мачът се организира в Кливланд.
