Човек не е верен на другите, а само на нуждата си от тях
Шуберт споделя: „ Щастлив е индивидът, който откри правилен другар, и доста по-щастлив е този, който откри правилен другар в жена си. “
Готови сме да се закълнем, че имаме близки хора, на които да разчитаме във всеки един миг. Казваме си, че не ни трябват доста другари, а единствено правилни – даже да се броят на пръстите на едната ни ръка. Само че след това идват разочарованията. Всеки от нас най-малко един път в живота си е изпитвал тази болежка от загуба на доверие у непосредствен човек.
Предателите са доста повече от приятелите. И в случай че за нас е изненада, за психолозите е от дълго време известна истина.
Учените споделят, че предаността е прекомерно лъжливо възприятие. И че границата сред нарцисизъм и лоялност е доста тънка. Всъщност настояват, че никой на никого не е правилен в същинския смисъл на думата. Човек не е правилен на другите, а единствено на потребността си от тях. Това не ни прави неприятни хора, а просто… хора. Търсим оня, от който имаме потребност, оня, който ни кара да се усещаме по-добре, който ни зарежда с позитивна сила. Избягваме оня, който ни потиска или натоварва.
Когато имаме потребност да се смеем, търсим радостните си другари.
Когато имаме потребност да споделим и да поплачем на нечие рамо, търсим приятелите интроверти.
Ако потребностите се трансформират, трансформира се и предаността.
Замислете се – човек не е правилен на другите, а на потребността си от тях.
