Училищно звънче
Щом 
удари учебното звънче и децата потеглиха на учебно заведение, ние се преместихме на едно дърво в учебния двор, с цел да може да гледаме оттова в класната стая и около децата да научим малко история, малко аритметика, а по този начин също и буквите. Чир доста се въодушеви и слушаше замечтан учителя, след това от таблицата за умножение научи, че две по две прави четири и по-нататък се отхвърли да учи повече. Ние му обясняваме, че не може да се живее единствено с една таблица за умножение, само че Чир по никакъв начин не възприема, та с пердах по главата трябваше да го накараме да запамети и от кое място извира реката Дунав. Друго си е да знаеш от кое място извира река Дунав. Може сега да не ти би трябвало, само че някой ден ще се случи да ти потрябва и тогава, в случай че не знаеш, какво ще правиш? Ще се свиваш, ще се червиш и нищо не можеш да направиш. За това човек би трябвало да знае от кое място извира река Дунав.
Няколко седмици учехме, като гледахме все през прозореца, и учението ни вървеше доста добре. Един ден децата излязоха на открито, сграбчиха прашки и започнаха да ни замерят с камъни. Как не им се молихме, какво не им думахме. Драги ми господине също им се кара, те обаче не схващат от дума, а не престават да ни замерят. Повече не можехме да останем в дървото, вдигнахме се във въздуха и отидохме в градската градина да се посъветваме там с другите врабци.
Градската градина е сборно място на всички врабци от града и неговите покрайнини. Там можете да срещнете доста мъдри врабци, врели и кипели в тоя живот, можете да срещнете остарели стогодишни врабци още от времето на турското иго. Те не са доста положителни в летенето, само че пък главите им са цялостни с ум, та за всичко могат да ви посъветват. Отидохме ние в градската градина, казахме всичко на старите врабци и тогава те ни посъветваха да вземем прашки и да върнем със същото на децата.
Така и направихме. На идващия ден причакахме децата на ъгъла. Те идеха към нас, разговаряйки шумно между тях, без да подозират, че ги грози заплаха, и щом излязоха иззад ъгъла, ние почнахме да ги замерваме с прашките и ги пръснахме като пилци. Като разпръснахме децата, се взехме незабавно, та в класната стая, насядахме по чиновете и започнахме да учим. Учителят беше доста удовлетворен от нас и до края на годината нито едного не наказа, ние успяхме да изучим всичките букви като се изключи Чир. Той научи единствено буквите на своето име и можеше да се подписва както печатно, по този начин и ръкописно.
Докато ние учехме вътре в класната стая и печката бумтеше прелестно, децата заеха предходното ни място върху дървото и оттова се мъчеха да надничат през прозореца, та нека и те нещо научат. Добре, но на открито вали сняг, вият виелици, ръцете на децата премръзнаха да се държат за клоните, за това те по през целия ден си духаха на ръцете и отново не можеха да ги стоплят. Ние ги попоглеждаме от вътрешната страна, вършим им всякакви физиономии, а през междучасията ги питаме добре ли е човек да стои в тоя мраз на дървото и да учи просвета през прозореца, а децата викат: Как ще е добре, измръзнаха ни ушите на тоя мраз! Да ви измръзнат, споделяме им ние, та да запомните различен път по какъв начин сте замервали врабците с прашки.
Тъй изкарахме тогава образователната година и всички завършихме с отличие, а децата, дето през цялата година висяха извън на дървото, приключиха с двойка и всички трябваше да повтарят класа. Когато се сбогувахме, Чир пита децата: Знаете ли от кое място извира реката Дунав? Децата се почесват, подсмърчат, само че нито едно не знае от кое място извира реката Дунав, па едва ли и знаят, че има такава река. Те се помъчиха, помъчиха и най-после попитаха нас да им кажем. Чир излезе напред и не без известна горделивост им сподели от кое място извира реката Дунав.
Чир дотам беше научил от кое място извира реката Дунав, че насън да го попитате, незабавно ще ви отговори. Защото който изучи един път науката, в никакъв случай няма да я не помни. Науката е като велосипеда, драги ми господине — сподели по тоя мотив Драги ми господине, — научите ли се един път да карате велосипед, ще знаете да карате велосипед до края на живота си. А река Дунав извира от своите извори.
„ Ние, врабчетата “, Йордан Радичков, изд. „ Народна юноша “, 1968 година
Инфо: www.webstage.bg
