Щом определен брой живи същества се съберат на едно място,

Щом избран брой живи същества се съберат на едно място, без значение дали става дума за стадо животни, или за човешка навалица, те инстинктивно се слагат под властта на някакъв началник, т.е.водач. Водачът на човешки тълпи играе забележителна роля. Неговата воля е ядрото, към което възгледите се оформят и уеднаквяват. Тълпата е стадо, което не би могло да мине без господар.

Сборът от общи черти на характера, наложени от средата и наследствеността на всички човеци от даден народ, съставлява душата на този народ.Тези присъщи черти са доста трайни, защото са потомствени, когато обаче, под разнообразни въздействия, избран брой хора се окажат събрани заедно в даден момент, наблюдението потвърждава, че към наследствените им характери се прибавя цяла поредност от нови характери, от време на време много разнообразни от тези на рода.

Техният общ брой образува една групова душа — могъща, само че нетрайна. Тълпите постоянно са играли значима роля в историята, и въпреки всичко, в никакъв случай толкоз значима, колкото през днешния ден. Неосъзнатото им деяние,подчинено на съзнателната активност на обособените хора, е една от характеристиките на актуалната ера.

Умело обработените тълпи са подготвени на всеотдайност в името на внушения им блян. Симпатията при тях бързо се трансформира в боготворене, а едвам породилата се злост — в ненавист. Тези всеобщи индикатори разрешават да се досетим за природата на техните убеждения. При проучване от близко убежденията на тълпите както в столетия, белязани от вярата, по този начин и при огромните политически протести, да вземем за пример тези от предишния век, откриваме, че такива убеждения непроменяемо получават специфична форма, която не мога да дефинира по-точно, в случай че не я нарека " религиозно възприятие ".

Това възприятие се характеризира по прекомерно елементарен метод: боготворене към считано за висше общество, страх от приписваното му господство, сляпо послушание на заповедите му, неспособност да се разискват неговите канони. Желание за разпространяването им, податливост да се считат за врагове всички, които отхвърлят да ги възприемат. Независимо дали е ориентирано към някой незабележим господ, към някой каменен кумир, към герой или политическа концепция, сходно възприятие си остава постоянно религиозно като същина. Тук вземат участие и свръхестественото, и чудотворното. Тълпите обгръщат с идентична загадъчна мощ както политическата формула, по този начин и вожда-победител, който мигновено ги фанатазира.Човек не е набожен единствено като уважава някое провидение, а и когато отдава всички сили на духа, цялата зависимост на волята си, пламенния фанатизъм в работа на една идея или на едно създание, трансформирало се в цел и посока на възприятията и дейностите.

Нетърпимостта и фанатизмът нормално вървят ръка за ръка с религиозното възприятие. Те са неизбежни у тези, които имат вяра, че познават тайната на земното или човешкото благополучие. Тези две черти се откриват у всички хора в колектив, щом някакво разбиране ги разпалва. Якобинците от времето на терора били също толкоз уверено религиозни, колкото католиците на Инквизицията, а жестокият им жар се пораждал от същия източник.

Убежденията на тълпите одобряват присъщите на религиозното възприятие черти, като: сляпо послушание, гневна непоносимост, потребност от бурна агитация. Следователно - можем да твърдим, че всичките им вярвания са религиозни по форма. Героят, който тълпата приветства, е в действителност господ за нея. Такъв е бил Наполеон в продължение на петнайсет години и в никакъв случай провидение не се е радвало на по-предани почитатели, нито е изпращало с по-голяма лекост хора на гибел.

Боговете на езичеството и на християнството в никакъв случай не са упражнявали по-пълна власт над душите.Теоретиците на религиозни и политически убеждения са постигнали задачата си единствено тъй като са съумявали да постановат на тълпите тези усеща на набожен фанатизъм, каращи индивида да намира щастието си в обожанието и тласкащи го към всеотдайност в името на личния кумир. В хубавата си книга за римска Галия Фюстел дьо Куланж вярно отбелязва, че Римската империя е издържала напълно не с помощта на силата, а на религиозното боготворене, което е вдъхвала.

„ Сигурно е невиждан случай в международната история — казва той с съображение — един мразен от народите режим да издържи в течение на пет века… Не бихме приели обяснението, че трийсет легиона на империята са предиздвикали 100 милиона души да сеподчиняват. “

Ако са се подчинявали, то е било заради единомислещото обожествяване на императора, въплъщение на римското великолепие. И в най-малката паланка на империята имало олтари в негова чест. По това време от единия до другия завършек на империята в душите почнала да покълва една нова вяра, чиито божества били самите императори. Няколко години преди християнската епоха цяла Галия, в лицето на шейсет града, издигнала с общи сили в покрайнините на Лионхрам на Август…

Неговите жреци, определени от събранието на галските градове, били най-важните персони на страната си… Не е допустимо всичко това да се отдаде на страха и угодничеството. Не може цели народи да са рабски, и то в продължение на три епохи. Не царедворците обожавали принца, а Рим. Това бил освен Рим, а и Галия, Испания, Гърция и Азия.

" Днешните завоеватели на души към този момент нямат олтари, само че имат скулптури и облици и оказваният им фетиш не се разграничава значително от тогавашния. Бихме разбрали ненапълно философията на историята единствено в случай че вярно сме прозрели този главен пункт на логиката на психиката на тълпите: за тях би трябвало или да си господ, или нищо.Тук не става дума за суеверия от друго време, дефинитивно отхвърлени от разсъдъка. Във безконечната си битка с разсъдъка възприятието в никакъв случай не е бивало победено. Тълпите към този момент не желаят да чуят думите„ провидение “ и „ вяра “, чието владичество са търпели по този начин дълго;никоя ера обаче не ги е виждала да издигат толкоз скулптури и олтари,както от един век насам. Народното придвижване, известно под името „ буланжизъм “, посочило какъв брой малко е нужно за възраждането нарелигиозните инстинкти на тълпите. Няма селска странноприемница, която да не имала облика на героя. Приписвали му силата на изцелител на всички неправди, на всички несгоди и хиляди хора биха дали живота си за него. Какво ли място би заел той в историята, в случай че характерът му бе съумял да подкрепи легендата! Ненужна простащина е да се повтаря, че на тълпите им би трябвало вяра.

Политическите, божествените и публичните вярвания се настаняват измежду тях едвам когато одобряват неизменимата религиозна форма, предпазваща тълпите от спор. Ако можеше да се накарат тълпите да одобряват атеизма, то той би имал цялата нетърпяща несъгласие жаркост на едно религиозно възприятие, а във външните си изяви би се трансформирал в фетиш. Еволюцията на дребната позитивистка фракция ни дава любопитно доказателство за това. Тя наподобява на оня нихилист, чиято история ни споделя дълбокият Достоевски.

Един ден,осветен от проблясъка на разсъдъка, той счупил облиците на божествата и светците, украсявали до тогава олтара на дребния му параклис, след това ги заместил с трудовете на няколко философи атеисти, след което благоговейно запалил още веднъж свещите. Предметът на религиозните му вярвания се бил трансформирал, но можем ли да твърдим, че религиознитему усеща в действителност са се трансформирали?

Отново дублирам, че някои исторически събития, а точно най-важните, могат добре да се схванат единствено откакто се осъзнае религиозната форма, в която в последна сметка постоянно се обличат убежденията на тълпите. Редица публични феномени изискват доста повече изследване от психолог, в сравнение с от естественик. 

Из " Психология на тълпите " на Густав Льобон