Щом чуем за Тибет – този загадъчен китайски автономен регион,

Щом чуем за Тибет – този мистериозен китайски самостоятелен район, в съзнанието ни изникват какви ли не сантиментални облици – заснежени скали, монаси, Йети, митове за пещери, където живеят хора, разкрили тайната на безконечния живот, йога, медитация, Далай Лама и… холивудският филм с Брад Пит – „ 7 години в Тибет “.

Последното – дава меко казано неправилна визия що се отнася до политическата конюнктура. Но въпреки всичко, да не забравяме, че е типично за американците да демонизират комунизма. Дори съгласно западните медии територията е затворена за чужденците.

Дали в действителност е по този начин?

Лошото е, че в случай че човек реши да потърси информация за Тибет в Интернет, намира сантиментални пътеписи, подробна изложение на историята – съвсем като приказка и внезапно – идват „ неприятните “ комунисти и времето стопира. Раздвижване се получава, когато Далай Лама реши да предприеме някое пътешестване, както направи малко по-рано тази година, когато отиде не къде да е, а в Съединени американски щати.

Истината е, че когато отидох в Китай за пръв път предходната година, един от въпросите ми беше дали ще имаме опция да отидем до Тибет. Поради неприятни климатични условия – групата ми не съумя, само че с наслада, и известна благородна злоба, видях, че група публицисти, отишли през есента, бяха съумели да посетят това мистично място.

Каква информация не доближава до необятната аудитория?

На първо място – от 30 години тече стратегия за подкрепяне на района, като през последните години резултати са повече от осезаеми и китайското държавно управление бере плодовете на труда си. Въпреки сложното минало, когато в Тибет 95% от хората са живели при неприятни условия, живеейки като плебеи, в случай че не са принадлежали към „ висшето общество “ – т.е. не са били монаси, знатни или ръководещи. Въпреки географското състояние на района – прекомерно високата надморска височина първоначално затруднявала построяването на инфраструктура. Но в Китай – няма нищо невероятно и през днешния ден, Тибет е един от ярките образци какво е допустимо да се реализира с готовност и труд.

От 2012 година насам, 17 провинции и градове, под централното ръководство на Китай, дружно със 78 централни и държавни институции, подкрепят Тибет, създавайки работни места. Те са на локално и национално равнище. А тези, които приключват висше обучение в другата провинция – могат да останат там на работа.

За учениците в Тибет има учебни заведения с часове за 3D моделиране, там преподават едни от най-добре квалифицираните учители.

„ Майка отпътува да преподава в Тибет по 3-годишна стратегия “, споделя китайската студентка Меги Мао. „ Аз я посетих и съумях с очите си да видя какво съставлява районът. Дори за нас, самите китайци мястото е забавно поради историята, традициите, будистките храмове и архитектурата. Но столицата Лхаса припомня доста на Пекин – магазини, лечебни заведения, заведения. Като всеки огромен град – можеш да намериш всичко, което ти би трябвало. В момента се влага и в по-малките градове и села. Но хората из цялостен Тибет са щастливи. Препоръчвам на, колкото се може повече хора да посетят това място освен поради към този момент упоменатите история, архитектура и така нататък, само че и поради неповторимата природа. Да, първите 1-2 дни евентуално ще бъде мъчно да се свикне поради разредения въздух, само че в аптеките може да се намерят кислородни бутилки “.

На второ място – студените зими към този момент са неприятен спомен от предишното, защото през днешния ден държавните дотации покриват главните разноски, а въглищата и торовете – са сменени с екологични зелени източници, а това способства за доста по-чистия въздух.

А на 5228 м/н/м/в, към този момент стартира построяването на слънчевата електростанция Цайпън.

Тя ще бъде най-високата фолтотаична централа в света. Предвижда се тя да създава почти 246 милиона киловатчаса годишно, осигурявайки по този метод електроснабдяването в района.

Като цяло Китай приветства повече чужденци да посетят Тибет и да се уверят с очите си какво съставлява районът, наслаждавайки се на неговите неповторими културни характерности, стандартът и качеството на живот. Направени са повече заведения за хранене, провеждат се разнообразни културни мероприятия, които съчетават природата с локалните традиции и традиции…

Само за първите шест месеца на тази година районът е посетен от над 28 милиона туристи – от страната и чужбина, което съставлява растеж с към 15% на годишна база. Вероятно до края на декември минимум още толкоз ще отидат, други ще повторят. Това е част от програмата на държавното управление за отваряне на страната към света. Колкто повече хора отидат и видят с очите си истината за Тибет – по какъв начин става все по-достъпен, няма да има значение какви филми прави Холивуд или какво (не)пише в Интернет.

Планът на държавното управление да отвори Китай към света се оказва доста печеливша и сполучлива концепция, тъй като по този метод се вижда истината и се вижда, че западната агитация е една огромна неистина.

Който желае да се увери с очите си – отива на място. Дори тези, на които са им втълпявали неистини, схващат, че са били мамени. Показателен е казусът с журналистка от Централна Америка, която споделя, че преди визитата си в Китай е имала изцяло неправилна визия за страната, тъй като държавното управление в родината й е мощно подвластно от Съединени американски щати. В подобен случай – не трябва да ни изненадва фактът, че е мъчно в Интернет да се откри информация. Пекин е наясно с това и по тази причина предлага най-хубавото решение – откакто истината не може да се прочете, то най-малко може да се види и изживее. Дори подсигурява кислородни бутилки – като за случаите с Тибет.

Източник: Bulgarian.cri.cn/pogled.info