Закон за насърчаване на детската престъпност
Що за деца са, които пребиват до гибел един плачевен клошар по тази причина, че ги прередил в пункта за скрап? Що за хлапета са – да го ритат в главата, до момента в който рукне кръв от носа му, след 3 дни да го издебнат на пазара и техен приятел да ги снима по какъв начин още веднъж го млатят? 13-14 годишни са. Изглежда, че са от племе на човекоядци. Но са родени и расли в България.
Чуйте Констатин Томанов, секретар на централната комисия за битка с противообществените прояви на децата:
„ Непълнолетните и малолетните насилници са нормално отглеждани в последна беднотия, с безработни родители, които пиянстват, бият ги и ги карат да просят и крадат. Има и други – с доста заети майки и татковци, които са сами с компютрите и електронните игри, в които стрелят и убиват. Те слушат рап и гледат филми с кражби на банки, смесват действителния с виртуалния свят и бъркат закононарушението с екшъна от екрана “.
На господин Томанов може да му се има вяра. Той има 25-годишен опит в превъзпитанието на подрастващи, които тормозят съучениците си, или са подготвени за джебчии, или опоскват непознатите градини и в случай че се случи дори, ще удушат бабичката, преди да я ограбят.
Деца – чудовища ли са това? Не, те са злополучни създания, които не знаят различен метод да се спасят от насилници, с изключение на сами да станат такива. Тяхно дело са над 5000 закононарушения годишно! Няма ли метод броят им да се понижи? Има два метода – елементарен и сложен.
Кой е сложният? Да се повлияе на факторите за детското асоциално държание: безработица, бедност, неприятна просветителна система, липса на занимания в свободното време, безнаказано тъпчене на правни и морални правила, неявяване на психическа и обществена помощ, приложимост на дрога и алкохол, нападателна среда, безнадзорност.
А лесният метод? Да се преправи закона – дежурния провинен, камъчето, което спъва колата с положителните планове на властта.
В случая виновникът е Законът за битка с противообществените прояви на малолетните и малолетните (ЗБППМН). Остарял е – основан в далечната 1958-а, когато дядовците на дребните калпазани са ходили на забавачка. Подмяната му с нов е лесна работа – законодателите са привикнали да я вършат, както бабите кроят от вехтите жилетки възглавници.
И ето – на уеб страницата на правосъдното министерство е към този момент качен за публично разискване Законопроект за отклонение от наказателно произвеждане и налагане на възпитателни ограничения на малолетни лица (ЗOНПНBМНЛ).
Абревиатурата му мъчно се помни, само че да оставим това. Да оставим и многословните изречения, противоречащи на Закона за нормативните актове, с който се споделя: „ Разпоредбите се формулират малко, тъкмо и ясно “. Да подминем и неправилната приложимост на термини от правосъдната процедура – че съдът да вземем за пример „ приканва “, а не „ кани “. Важното е да забележим какво ще се случи, откакто се сдобием със ЗOНПНBМНЛ.
Сега материята, обвързвана с провиненията на малчуганите, е уредена законодателно в Наказателния кодекс и ЗБППМН.
Според Наказателен кодекс, до момента в който навърши 14 година, детето е малолетно и наказателно неотговорно. Ако извърши правонарушение, правосъдната власт го насочва към регламентираните със ЗБППМН комисии, детски педагогичен стаи, интернати и домове за краткотрайно настаняване, където му се ползват ограничения за образование. Навършило 14, само че не и18 година, детето е малолетно. Ако извърши закононарушение с неголяма социална заплаха, прокуратурата може да не му образува произвеждане, а съдът да не го осъди при изискване, че и по отношение на него се вземат възпитателните ограничения, изброени в чл.13 на ЗБППМН: предизвестие, предаване на родителите за засилени грижи, посещаване на съвещания, контрол от публичен педагог, възбрана за посещаване на заведения с риск от дрога и неприятни приятели.
Тези ограничения не носят принуда, а помощ за кривналото от правия път дете. А новият закон? Той какво по-добро ще донесе?
В претекстовете написа, че ЗOНПНBМНЛ е съгласуван с рекомендациите на Организация на обединените нации и Пекинските правила. Но и ЗБППМН е съгласуван още през 2004 година с тях.
ЗБППМН не е идеален. Но ЗOНПНBМНЛ е изкопиран от него. Същите термини, същото „ възпитателно дело “ и същите „ възпитателни ограничения “ плюс 2-3 нови, за които е ясно, че ще си останат пожелания. „ Детето да си промени адреса “ – по какъв начин, като няма дом, татко и майка? „ Да взе участие в спортни и културни прояви “ – къде, на село в хоремага?
Има една-единствена основна оригиналност в ЗOНПНBМНЛ. Но тя евентуално ще направи пакост. Ето я – възпитателните ограничения ще се ползват единствено към малолетни, а малолетните ще се пращат в системата за протекция на детето.
„ Така се основава юридически вакуум – написа правист в портала за публични съвещания. – Авторите на този закон са взаимствали от африканския, само че не са наясно с детската престъпност у нас. За година малолетни са направили 1046 обири! “.
Друг коментар:
„ Кутията на Пандора се отваря в мига, в който заявим на малолетния, че постъпките му няма да имат последици. Законодателят го пази от ограничения, тъй като той не осъзнава резултата от постъпките си. Но то е все едно да даде пищов на вманиачен и да му каже: гръмни!
И още един:
„ Това ще е закон за поощряване на малолетната престъпност. В селата кражбите ще се усилят. Всеки път ще се оказва, че дребният е взел без позволение каруцата на татко си и я цялостни с царевица, че е гладен “.
ЗOНПНBМНЛ не прецизира кои институции ще се занимават с дребните бандити. Сега обществените служби закрилят „ децата в риск “, а Министерство на вътрешните работи предотвратява закононарушенията им. После всички ще се занимават с всичко и никой няма да е виновен за нищо.
Представете си две 12-годишни момчета, разрушили будка, изпили шише ракия, откраднали кола, запалили я, избягали и заспали. Като ги заловен служителите на реда, по ЗOНПНBМНЛ ще ги пратят в Отдела за протекция на детето, тъй като са „ в риск “, оттова – в „ Социални услуги “, тъй като са правонарушители и след това в НПО-тата с хилядите планове „ в полза на детето “. Бог знае какъв брой от тия планове са на фактури и какъв брой на терен!
А 13-годишният палач на клошаря? На него ЗOНПНBМНЛ му отрежда „ приемно семейство. “ А какъв брой фамилии ще желаят да го одобряват? И какъв брой сирачета чакат за тях? И те при злосторника ли ще спят?
Ако има съревнование за нормативни парадокси, ЗOНПНBМНЛ ще е рекордьор. Като „ отклонява “ малолетния от наказателно произвеждане, той постановява всички възпитателни ограничения да му се постановат в правосъдна зала, с цел да се усеща нарушител там. По ЗБППМН съдът преглежда възпитателни каузи единствено, когато детето се настанява в пансион. Излиза, че не остарелият, а новият закон опонира на Конвенцията на Организация на обединените нации, съгласно която е „ желателно случаите с деца да се вземат решение извънсъдебно “.
Чл. 3 на новия закон ни твърди в „ експедитивност на производството “. Но едно е да твърди, а друго – да стане. По остарелия „ възпитателното дело се преглежда месец след образуването “. По новия „ в 14-дневен период от приемане на кореспонденция съдът образува дело и насрочва разглеждане, а първо съвещание се организира не по-късно от 30 дни от датата на образуването “. 14 плюс 30 прави 44, нали? А 44 дни са по-малко от 30, съгласно ЗOНПНBМНЛ. С него се закриват настоящите комисии и се основават нови „ служби “ – и не във всичките 265 общини, а единствено при районните съдилища. 265 комисии се разтурят! И детето от Горско Калугерово ще пътува не 17 км до Сухиндол, а 32 км до Павликени. Или до средата, в случай че татко му няма кола и не дава пет пари за възпитанието му.
В ЗOНПНBМНЛ и дума няма за наказания на такива родители, които не поставят за отрочетата си грижи. И за възпитателите не се схваща по какъв начин ще се назначават, на какъв принцип? Образователен? Партиен?
Разбира се, че има потребност от възстановяване на законодателството за децата. И от смяна в пандизите – интернати, където те приключват кримишкола и се местят в килии за възрастни, като пораснат. Но за какво не се поправи настоящият закон и реализацията му, вместо всичко да се събаря, с материалната база? Не е ли надграждането по-добро от разрушаването? И какъв брой ще коства? И какво ще се прави с парите, които няма да бъдат откраднати? В ЗOНПНBМНЛ това не се споделя. Според „ оценката за въздействието му “ той „ ще обезпечи най-хубавия интерес на детето “. Със същата степен на меродавност оценителите могат да напишат, че „ всяко новородено ще получава по 10 млн. лв. “.
Чуйте Констатин Томанов, секретар на централната комисия за битка с противообществените прояви на децата:
„ Непълнолетните и малолетните насилници са нормално отглеждани в последна беднотия, с безработни родители, които пиянстват, бият ги и ги карат да просят и крадат. Има и други – с доста заети майки и татковци, които са сами с компютрите и електронните игри, в които стрелят и убиват. Те слушат рап и гледат филми с кражби на банки, смесват действителния с виртуалния свят и бъркат закононарушението с екшъна от екрана “.
На господин Томанов може да му се има вяра. Той има 25-годишен опит в превъзпитанието на подрастващи, които тормозят съучениците си, или са подготвени за джебчии, или опоскват непознатите градини и в случай че се случи дори, ще удушат бабичката, преди да я ограбят.
Деца – чудовища ли са това? Не, те са злополучни създания, които не знаят различен метод да се спасят от насилници, с изключение на сами да станат такива. Тяхно дело са над 5000 закононарушения годишно! Няма ли метод броят им да се понижи? Има два метода – елементарен и сложен.
Кой е сложният? Да се повлияе на факторите за детското асоциално държание: безработица, бедност, неприятна просветителна система, липса на занимания в свободното време, безнаказано тъпчене на правни и морални правила, неявяване на психическа и обществена помощ, приложимост на дрога и алкохол, нападателна среда, безнадзорност.
А лесният метод? Да се преправи закона – дежурния провинен, камъчето, което спъва колата с положителните планове на властта.
В случая виновникът е Законът за битка с противообществените прояви на малолетните и малолетните (ЗБППМН). Остарял е – основан в далечната 1958-а, когато дядовците на дребните калпазани са ходили на забавачка. Подмяната му с нов е лесна работа – законодателите са привикнали да я вършат, както бабите кроят от вехтите жилетки възглавници.
И ето – на уеб страницата на правосъдното министерство е към този момент качен за публично разискване Законопроект за отклонение от наказателно произвеждане и налагане на възпитателни ограничения на малолетни лица (ЗOНПНBМНЛ).
Абревиатурата му мъчно се помни, само че да оставим това. Да оставим и многословните изречения, противоречащи на Закона за нормативните актове, с който се споделя: „ Разпоредбите се формулират малко, тъкмо и ясно “. Да подминем и неправилната приложимост на термини от правосъдната процедура – че съдът да вземем за пример „ приканва “, а не „ кани “. Важното е да забележим какво ще се случи, откакто се сдобием със ЗOНПНBМНЛ.
Сега материята, обвързвана с провиненията на малчуганите, е уредена законодателно в Наказателния кодекс и ЗБППМН.
Според Наказателен кодекс, до момента в който навърши 14 година, детето е малолетно и наказателно неотговорно. Ако извърши правонарушение, правосъдната власт го насочва към регламентираните със ЗБППМН комисии, детски педагогичен стаи, интернати и домове за краткотрайно настаняване, където му се ползват ограничения за образование. Навършило 14, само че не и18 година, детето е малолетно. Ако извърши закононарушение с неголяма социална заплаха, прокуратурата може да не му образува произвеждане, а съдът да не го осъди при изискване, че и по отношение на него се вземат възпитателните ограничения, изброени в чл.13 на ЗБППМН: предизвестие, предаване на родителите за засилени грижи, посещаване на съвещания, контрол от публичен педагог, възбрана за посещаване на заведения с риск от дрога и неприятни приятели.
Тези ограничения не носят принуда, а помощ за кривналото от правия път дете. А новият закон? Той какво по-добро ще донесе?
В претекстовете написа, че ЗOНПНBМНЛ е съгласуван с рекомендациите на Организация на обединените нации и Пекинските правила. Но и ЗБППМН е съгласуван още през 2004 година с тях.
ЗБППМН не е идеален. Но ЗOНПНBМНЛ е изкопиран от него. Същите термини, същото „ възпитателно дело “ и същите „ възпитателни ограничения “ плюс 2-3 нови, за които е ясно, че ще си останат пожелания. „ Детето да си промени адреса “ – по какъв начин, като няма дом, татко и майка? „ Да взе участие в спортни и културни прояви “ – къде, на село в хоремага?
Има една-единствена основна оригиналност в ЗOНПНBМНЛ. Но тя евентуално ще направи пакост. Ето я – възпитателните ограничения ще се ползват единствено към малолетни, а малолетните ще се пращат в системата за протекция на детето.
„ Така се основава юридически вакуум – написа правист в портала за публични съвещания. – Авторите на този закон са взаимствали от африканския, само че не са наясно с детската престъпност у нас. За година малолетни са направили 1046 обири! “.
Друг коментар:
„ Кутията на Пандора се отваря в мига, в който заявим на малолетния, че постъпките му няма да имат последици. Законодателят го пази от ограничения, тъй като той не осъзнава резултата от постъпките си. Но то е все едно да даде пищов на вманиачен и да му каже: гръмни!
И още един:
„ Това ще е закон за поощряване на малолетната престъпност. В селата кражбите ще се усилят. Всеки път ще се оказва, че дребният е взел без позволение каруцата на татко си и я цялостни с царевица, че е гладен “.
ЗOНПНBМНЛ не прецизира кои институции ще се занимават с дребните бандити. Сега обществените служби закрилят „ децата в риск “, а Министерство на вътрешните работи предотвратява закононарушенията им. После всички ще се занимават с всичко и никой няма да е виновен за нищо.
Представете си две 12-годишни момчета, разрушили будка, изпили шише ракия, откраднали кола, запалили я, избягали и заспали. Като ги заловен служителите на реда, по ЗOНПНBМНЛ ще ги пратят в Отдела за протекция на детето, тъй като са „ в риск “, оттова – в „ Социални услуги “, тъй като са правонарушители и след това в НПО-тата с хилядите планове „ в полза на детето “. Бог знае какъв брой от тия планове са на фактури и какъв брой на терен!
А 13-годишният палач на клошаря? На него ЗOНПНBМНЛ му отрежда „ приемно семейство. “ А какъв брой фамилии ще желаят да го одобряват? И какъв брой сирачета чакат за тях? И те при злосторника ли ще спят?
Ако има съревнование за нормативни парадокси, ЗOНПНBМНЛ ще е рекордьор. Като „ отклонява “ малолетния от наказателно произвеждане, той постановява всички възпитателни ограничения да му се постановат в правосъдна зала, с цел да се усеща нарушител там. По ЗБППМН съдът преглежда възпитателни каузи единствено, когато детето се настанява в пансион. Излиза, че не остарелият, а новият закон опонира на Конвенцията на Организация на обединените нации, съгласно която е „ желателно случаите с деца да се вземат решение извънсъдебно “.
Чл. 3 на новия закон ни твърди в „ експедитивност на производството “. Но едно е да твърди, а друго – да стане. По остарелия „ възпитателното дело се преглежда месец след образуването “. По новия „ в 14-дневен период от приемане на кореспонденция съдът образува дело и насрочва разглеждане, а първо съвещание се организира не по-късно от 30 дни от датата на образуването “. 14 плюс 30 прави 44, нали? А 44 дни са по-малко от 30, съгласно ЗOНПНBМНЛ. С него се закриват настоящите комисии и се основават нови „ служби “ – и не във всичките 265 общини, а единствено при районните съдилища. 265 комисии се разтурят! И детето от Горско Калугерово ще пътува не 17 км до Сухиндол, а 32 км до Павликени. Или до средата, в случай че татко му няма кола и не дава пет пари за възпитанието му.
В ЗOНПНBМНЛ и дума няма за наказания на такива родители, които не поставят за отрочетата си грижи. И за възпитателите не се схваща по какъв начин ще се назначават, на какъв принцип? Образователен? Партиен?
Разбира се, че има потребност от възстановяване на законодателството за децата. И от смяна в пандизите – интернати, където те приключват кримишкола и се местят в килии за възрастни, като пораснат. Но за какво не се поправи настоящият закон и реализацията му, вместо всичко да се събаря, с материалната база? Не е ли надграждането по-добро от разрушаването? И какъв брой ще коства? И какво ще се прави с парите, които няма да бъдат откраднати? В ЗOНПНBМНЛ това не се споделя. Според „ оценката за въздействието му “ той „ ще обезпечи най-хубавия интерес на детето “. Със същата степен на меродавност оценителите могат да напишат, че „ всяко новородено ще получава по 10 млн. лв. “.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ