Поколението Z: Наистина ли не иска да работи и е разглезено
Що е то потомство Z? Това са хората, родени сред 1995 и 2010 година. И тъкмо те би трябвало да запълнят огромния недостиг на работна ръка, от който се оплакват редица страни, написа Deutsche Welle. Но представителите на това потомство имат малко по-различни разбирания за работа, както изяснява немската социална телевизия ARD в собствен материал по тематиката.
Балансът сред работа и персонален живот
" Чувствам се по-добре на работното място, в случай че имам задоволително време и за други неща. Свободно време, време за фамилията и приятелите ", споделя Леа Поос. 23-годишната германка е студентка и работи почасово във кино компания в Майнц. Така тя е постигнала салдото сред работата и персоналния живот. И високо прави оценка тази опция. Тя върви на драго сърце на работа и е по-ефективна, споделя Леа.
Висшето учебно заведение в Майнц изследва отношението на поколението Z към кариерата и стига до заключението, че за неговите представители салдото сред работа и персонален живот е извънредно значим.
Авторите на проучването се допитват до студенти, които към този момент имат опит и на работния пазар. Близо 77% от тях показват салдото сред работа и свободно време като най-важния аршин за избор на работно място. На второ място е съответното възнаграждение. Само малко над половината споделят, че компанията би трябвало да им предлага положителни благоприятни условия за развиване и реализация.
За Леа Поос удовлетворението на работното място е тъкмо толкоз значимо, колкото и заплащането. Но в случай че би трябвало да избира, с приоритет за нея би бил здравословният баланс сред работа и персонален живот. Тя не би работила над 35 часа в седмицата. За нейния шеф - компанията Kontrastfilm - това не е проблем. Тя предлага гъвкаво работно време, свободен избор от кое място да работиш и готвач в офиса, с цел да може екипът да обядва дружно. Генералният шеф на Kontrastfilm Тиди декор Тийдеман споделя, че тази политика се изплаща. " Когато извършите съответните отстъпки пред младите чиновници, те идват на работа с друга сила. Съвсем друго е, в случай че считат, че са употребявани единствено като евтина работна ръка ", акцентира той пред ARD.
" Кой да работи? "
65-годишният управител на хотел край Лудвигсхафен Франк Дарщайн е на друго мнение. За него салдото сред работно време и персонален живот не е " нищо повече от нарцисизъм ". За него шестдневните работни седмици, в които прекарваш 60 часа на работното място, са нещо обикновено. Дарщайн е срещу революцията в работния свят, тъй като новото потомство трябвало " да се труди колкото нас и техните родители ", тъй като другояче нямало по какъв начин да се резервира стандарта на живот в Германия, уверен е той.
Междувременно " работа " към този момент е мръсна дума, споделя той. Защото все по-често хората не желаят да работят през уикенда или в почивни дни. Но кой да работи тогава? " Къде е сестрата в операционната, в случай че през нощта получа инфаркт? Къде е таксиметровият водач? Или експертът, който се грижи за електричеството? На никого няма да му помогне, в случай че от ден на ден хора споделят " Аз това няма да го работя ".
Хотелският управител счита, че работният морал на младото потомство би трябвало да се промени. " Ако всички кажат: Ще работим единствено четири дни, кой ще финансира другия ден? "
Към 2022 година 40 % от предприятията в Германия споделят, че имат дефицит на личен състав. Не всички представители на поколението Z обаче са срещу цялостното работно време. " Би било в действителност хубаво, в случай че работим по-малко и печелим повече пари. Но това не е действителността ", споделя Юлиан Даске. Той е на 26, студент е и работи редом в хотела на Дарщайн. Работното му време сега е 40 часа седмично, само че е подготвен да се труди и повече. Даске е сериозен към концепцията за четиридневна работна седмица - да вземем за пример в областта на строителството. " Кой ще достроява жилището в петия ден? ", пита се 26-годишният мъж.
Гъвкавото работно време и дефицитът на фрагменти
Леа Поос въобще не е съгласна на обвиняванията, че нейното потомство няма предпочитание да работи, че е капризно и има прекалено много условия към работодателите. Тя върви на работа на драго сърце, само че просто по друг метод. Леа също споделя, че " би трябвало да сме признателни на предходните генерации, че са били подготвени да работят доста ", само че това съгласно нея не значи, че " ние нямаме тази подготвеност ".
Според нея обаче чиновниците постоянно би трябвало да упорстват за усъвършенствания. " Не имам вяра, че по-добрите условия на труд заплашват благосъстоянието. Напротив - те могат да създадат хората по-способни и стимулирани да правят същата работа за по-малко време. "
Компанията, в която Леа Поос работи, е сполучлива макар гъвкавите условия, които предлага. Или по-скоро - с помощта на тях. Това удостоверява и генералният шеф Тийдеман. Според него по-гъвкавото работно време даже им оказва помощ да се оправят с казуса с дефицита на фрагменти, защото по този начин при тях има повече претенденти. Той не е склонен и с обвиняванията, че потомство Z заплашва благосъстоянието на германците с условията си. " Който работи най-вече, получава най-вече пари? Тази сметка съгласно мен няма да е годна в бъдеще ", обобщава Тийдеман пред ARD.
Балансът сред работа и персонален живот
" Чувствам се по-добре на работното място, в случай че имам задоволително време и за други неща. Свободно време, време за фамилията и приятелите ", споделя Леа Поос. 23-годишната германка е студентка и работи почасово във кино компания в Майнц. Така тя е постигнала салдото сред работата и персоналния живот. И високо прави оценка тази опция. Тя върви на драго сърце на работа и е по-ефективна, споделя Леа.
Висшето учебно заведение в Майнц изследва отношението на поколението Z към кариерата и стига до заключението, че за неговите представители салдото сред работа и персонален живот е извънредно значим.
Авторите на проучването се допитват до студенти, които към този момент имат опит и на работния пазар. Близо 77% от тях показват салдото сред работа и свободно време като най-важния аршин за избор на работно място. На второ място е съответното възнаграждение. Само малко над половината споделят, че компанията би трябвало да им предлага положителни благоприятни условия за развиване и реализация.
За Леа Поос удовлетворението на работното място е тъкмо толкоз значимо, колкото и заплащането. Но в случай че би трябвало да избира, с приоритет за нея би бил здравословният баланс сред работа и персонален живот. Тя не би работила над 35 часа в седмицата. За нейния шеф - компанията Kontrastfilm - това не е проблем. Тя предлага гъвкаво работно време, свободен избор от кое място да работиш и готвач в офиса, с цел да може екипът да обядва дружно. Генералният шеф на Kontrastfilm Тиди декор Тийдеман споделя, че тази политика се изплаща. " Когато извършите съответните отстъпки пред младите чиновници, те идват на работа с друга сила. Съвсем друго е, в случай че считат, че са употребявани единствено като евтина работна ръка ", акцентира той пред ARD.
" Кой да работи? "
65-годишният управител на хотел край Лудвигсхафен Франк Дарщайн е на друго мнение. За него салдото сред работно време и персонален живот не е " нищо повече от нарцисизъм ". За него шестдневните работни седмици, в които прекарваш 60 часа на работното място, са нещо обикновено. Дарщайн е срещу революцията в работния свят, тъй като новото потомство трябвало " да се труди колкото нас и техните родители ", тъй като другояче нямало по какъв начин да се резервира стандарта на живот в Германия, уверен е той.
Междувременно " работа " към този момент е мръсна дума, споделя той. Защото все по-често хората не желаят да работят през уикенда или в почивни дни. Но кой да работи тогава? " Къде е сестрата в операционната, в случай че през нощта получа инфаркт? Къде е таксиметровият водач? Или експертът, който се грижи за електричеството? На никого няма да му помогне, в случай че от ден на ден хора споделят " Аз това няма да го работя ".
Хотелският управител счита, че работният морал на младото потомство би трябвало да се промени. " Ако всички кажат: Ще работим единствено четири дни, кой ще финансира другия ден? "
Към 2022 година 40 % от предприятията в Германия споделят, че имат дефицит на личен състав. Не всички представители на поколението Z обаче са срещу цялостното работно време. " Би било в действителност хубаво, в случай че работим по-малко и печелим повече пари. Но това не е действителността ", споделя Юлиан Даске. Той е на 26, студент е и работи редом в хотела на Дарщайн. Работното му време сега е 40 часа седмично, само че е подготвен да се труди и повече. Даске е сериозен към концепцията за четиридневна работна седмица - да вземем за пример в областта на строителството. " Кой ще достроява жилището в петия ден? ", пита се 26-годишният мъж.
Гъвкавото работно време и дефицитът на фрагменти
Леа Поос въобще не е съгласна на обвиняванията, че нейното потомство няма предпочитание да работи, че е капризно и има прекалено много условия към работодателите. Тя върви на работа на драго сърце, само че просто по друг метод. Леа също споделя, че " би трябвало да сме признателни на предходните генерации, че са били подготвени да работят доста ", само че това съгласно нея не значи, че " ние нямаме тази подготвеност ".
Според нея обаче чиновниците постоянно би трябвало да упорстват за усъвършенствания. " Не имам вяра, че по-добрите условия на труд заплашват благосъстоянието. Напротив - те могат да създадат хората по-способни и стимулирани да правят същата работа за по-малко време. "
Компанията, в която Леа Поос работи, е сполучлива макар гъвкавите условия, които предлага. Или по-скоро - с помощта на тях. Това удостоверява и генералният шеф Тийдеман. Според него по-гъвкавото работно време даже им оказва помощ да се оправят с казуса с дефицита на фрагменти, защото по този начин при тях има повече претенденти. Той не е склонен и с обвиняванията, че потомство Z заплашва благосъстоянието на германците с условията си. " Който работи най-вече, получава най-вече пари? Тази сметка съгласно мен няма да е годна в бъдеще ", обобщава Тийдеман пред ARD.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ