Що е то „китайският човек“? Рядко си задаваме такива въпроси.

Що е то „ китайският човек “? Рядко си задаваме такива въпроси. Вероятно тъй като ще се разочароваме от това, което ще открием за самите себе си. Тези запитвания биха изобличили инстинктите ни да се поддаваме на стандарти, без значение дали ги осъзнаваме, или не. Средният британец счита поляка за ленив, междинният поляк възприема британеца за надут. Защо? На този въпрос може да има доста отговори, само че те в тази ситуация не са значими. Защото мнозина от нас биха се съгласили с тези простовати оценки¹

Следващата ни огромна неточност е, че възприемаме нацията като множеството на един стереотипизиран субект с броя на популацията ѝ. Да си представител на нация значи да принадлежиш към извънреден клуб, който непрекъснато се бори да се себеутвърди. Това се случва посредством построяването на физически и културни граници в отбрана от останалите клубове. Тази многовековна традиция спомага за превръщането на „ чужденеца “ в монолит. Той губи личните си характерности и потъва в морето измежду „ другите “ – тези, които не сме ние. Така Полша се трансформира в страна на постоянно закъсняващи и мързеливи водопроводчици. Чрез сходни съждения събития като „ Брекзит “ стават вероятни.

В наш интерес е да се отучим от нездравословните си рефлекси. Китай е отличен образец за страна, която изисква нашето внимание заради възходящото ѝ въздействие на международната сцена.

Тя разделя публичното мнение в радикални направления. Някои пресъздават „ китайския човек “ като стилизиран портрет на Конфуций. Но и от ден на ден нараства броят на хората, които си показват подреден партиен водач със необработен взор, стиснал подръка биографията на Мао.

И двата облика наподобяват комично наивни. Процесът по извличане на нюансирана визия за Китай и „ китайския човек “ ще бъде нескончаем. Но първоначално ще е добре да изобличим някои от най-разпространените легенди, които ги обгръщат в тайнственост.
Китайската успеваемост
На 3 февруари 2020 година Китай отвори вратите на нова Коронавирус болница в Ухан, издигната единствено за 10 дни. Тя разполагаше с 1000 кревати, 30 незабавни отделения и 1400 здравни чиновници.

Докато останалият свят занапред свикваше с пандемията, комунистическата страна бе почнала да я овладява. За това спомогнаха продължителните властнически ограничения, наложени навсякъде из цялата страна, откакто близо 100 000 души бяха диагностицирани с COVID-19 в първите месеци от годината.

Новопостроената болница в Ухан се трансформира в знак на китайската изключителност. Не добиха обаче задоволителна известност оповестените в обществените мрежи видеа, на които се виждаха наводнените ѝ коридори и леещите се „ водопади “ от таваните. Те просто не се вписаха в разказа за свръхчовешките качества на китайците.

Като знак на китайската успеваемост постоянно е представян и високоскоростният железопътен превоз. В страната се намира най-дългата високоскоростна железопътна мрежа в света – 40 000 километра към края на 2021 година

Дяволът е в детайлите. Докато бюрократичните тресавища и високите заплати на служащите забавят или доста оскъпяват построяването на свръхмодерните железопътни линии в Съединени американски щати и Европа, Пекин не страда от сходни проблеми. Високоскоростният превоз не е толкоз артикул на волята и уменията на китайските труженици, колкото на автократичния модел на ръководство на страната.

Властите обаче надцениха интереса у китайците. Докато по-богатите пасажери избират да летят със самолети, за огромна част от жителите на страната високоскоростният железопътен превоз остава прекомерно скъпо наслаждение. Те залагат на стандартните влакове. В резултат доста от бързите влакове се движат с под 50 % от потенциала си за пасажери. Важен е въпросът за поддръжката – високоскоростният железопътен превоз коства на Китай 3 пъти повече за изминат километър, в сравнение с стандартният. По данни на Световната банка от 31 високоскоростни железопътни линии в Китай едвам 5 не са на загуба.

Високоскоростният железопътен превоз в Китай е отзив за невероятния напредък на страната през последните 40 години. Но в случай че под успеваемост разбираме рационалното обмисляне, вложение и основаване на публично богатство, което да носи облага, тогава мъчно можем да приемем това качество като иманентно за китайската страна.
Китайската мъдрост
Китай е измежду дребното страни по света, чиито най-прочути представители са философи. Творбите на Лао Дзъ, Конфуций, Джуандзъ и до през днешния ден остават фундаментални четива за разбирането на източната мисъл.

В частност ученията на Конфуций оказват надълбоко влияние върху образа на китайския народ през последните две хилядолетия. Дълбокото почитание към фамилията, хуманността като полезност и подчинението пред моралния император са хрумвания, които по самобитен метод не престават да бъдат известни в комунистическата страна и днес².

Настоящият китайски водач Си Цзинпин се изрича ласкаво по адрес на именития си предходник и даже го цитира в свои речи. Не е инцидентно, че задграничните представителства на комунистическата страна носят името „ Конфуций “.

Означава ли всичко това, че Китай може да бъде избран като „ мъдра нация “? Разбира се, че не.

Конфуцианството е нереално, което му разрешава да съжителства като „ васал “ на доста по-доминантни идеологии, които контролират „ вярната “ му интерпретация. Това мнение е споделяно както от комунистите през днешния ден, по този начин и от йезуитите през XVI и XVII век, които възприемат учението като безопасен справочник за почтено държание в обществото.

Да оставим конфуцианството настрани и разгледаме думата „ мъдрост “ от друг аспект. Може би китайската мъдрост се показва във високи равнища на начетеност?

Индексът за човешко развиване на Организация на обединените нации, който прави оценка страните по категории като междинна дълготрайност на живота, обучение и ниво на приходите, слага Китай на 85-о място през 2020 година

Всъщност точно образованието тегли комунистическата страна надолу в класацията. В индикатора „ междинен брой години за образование “ Китай е подложен на 113-о място – след Турция и преди Доминиканската република.

Но може би тези данни само разкриват последствията от дивашкия комунизъм на Мао? Не тъкмо – съгласно индикатора „ предстоящи години на образование “ Китай заема 93-то място и се намира след Сейнт Винсент и Гренадини и преди Сейнт Лусия³.

Бъдещето на китайската просветителна система не наподобява ярко след радикалната промяна на Си Цзинпин от края на 2021 година Той де факто забрани частните уроци под предлог да се обезпечи еднакъв късмет сред учениците от богати и небогати фамилии. Всъщност по този метод бе лимитирано въздействието на външни, от време на време прозападно настроени преподаватели върху образователния развой. Така строго контролираната китайска просветителна стратегия, в която неотдавна бе интегрирана „ мисълта на Си Цзинпин “, остава без сериозен съперник в битката за младите мозъци на нацията.

Добре, в случай че оставим настрани „ чистата “ мъдрост и образованието – можем ли да открием китайската мъдрост в толерантното отношение към другите нации и етнически групи? Един взор към Тибет и Синцзян би трябвало да ни откажат от сходни начинания.

Сред водещите фактори за повишаването на експанзията в китайската външна политика е възходът на национализма. Китайските дипломати, които допреди 15 години се сливаха с тапетите в представителствата им, през днешния ден намерено наскърбяват западните политици, които си разрешат да изразят противоречие по дадена тематика с Пекин. Колкото по-груби са изказванията им, толкоз повече харесвани са вкъщи. Новият жанр на външнополитическа връзка, въведен при ръководството на Си Цзинпин, е прочут под името „ дипломацията на вълка боец “ (Wolf Warrior Diplomacy). Кръстен е на известната екшън поредност в Китай „ Вълкът боец “, в която китайски бойци се разправят с американски командоси по модела на „ Рамбо “.

Дълго време имиджът на Китай на миролюбива икономическа мощ прикриваше пред света по-мрачните му черти на държание. „ Вълчето “ заяждане заплашва да го изолира изцяло от интернационалната общественост. Така китайската мъдрост даже не се показва в коварност от макиавелски вид.
Китайският консерватизъм
Едно от най-досадните клишета за Китай е фаталисткият мотив, че той принадлежи към обществата от Югоизточна Азия, които поначало споделят по-консервативни възгледи за вярното действие на обществото и не изпитват същия блян към либерализация както западните нации.

Да, сега страната се е насочила в противоположната посока. Си Цзинпин подхваща ограничения, с цел да централизира още повече власт в партията. Всяка авторитетна персона, която оспорва надмощието ѝ, постоянно изчезва за няколко месеца преди да се върне и да прокламира честност в режима.

Не бива обаче да се подвеждаме по илюзорната непоклатимост на автокрациите. Колкото повече се задържат на власт дадени водачи, толкоз повече отслабват качествата и инстинктите им да вземат верни решения (справка – Владимир Путин). При тоталитарните системи се следи по-голямо присъединяване в ръководството на кариеристи и опортюнисти, които се интересуват най-вече от личното си облагодетелстване вместо от проблемите на народа. Това не остава неусетно. Един от водещите фактори за повишаването на неустойчивостта е и нарасналият стандарт на живот при елементарните жители, които стартират да изискват повече от властимащите.

Още през първите години на власт Си разгласи война на корупцията. Той освен в профил някои от огромните си политически съперници, само че и завоюва огромна поддръжка в китайското общество, в което бяха почнали да бълбукат мрачни настроения против неприкосновеността на елита. След време обаче Си може да жъне това, което е посял.

В началото сме на леден спор сред Съединени американски щати и Китай. Тази нова обстановка евентуално ще отсрочи евентуалните промени на китайското общество. Но до момента в който в политиката и стопанската система Китай води войни, то в областта на културата „ Холивуд “ е огромният победител. Въпреки цензурата и репресиите милиони китайски деца желаят да са бранители на свободата като „ Капитан Америка “ и „ Железният човек “. Не бива да подценяваме силата на посланията в изкуството.

Малцина в средата на XX в. са предполагали, че диктатури като Япония и Южна Корея ще се демократизират. Защо това да е неосъществим път за развиване пред Китай?

Доказателството се намира единствено на 150 километра от територията на страната. Преди 1949 година Китай и Тайван имаха обща история, след гражданската война поемат по друг път. До средата на 80-те години островът е ръководен от деспотична династия на радикални националисти, която необезпокоявано упражнява репресии против жителите на територията. Днес островът е образцова страна, в която правата и свободите на всички са зачитани.

Ние надценяваме мощта на Китай и подценяваме капацитета за смяна у „ китайския човек “.

Консерватизмът и колективизмът не са естественото положение на Изтока. Либерализмът и индивидуализмът не са изначално присъщи на Запада.

На никоя политическа общественост от хора не ѝ е писано да бъде това, което е през днешния ден.

Осъзнаването на този елементарен факт ще ни помогне да разберем за какво демократизацията на Китай е освен допустима, само че и евентуална. Както и за какво не трябва да си затваряме очите пред заканите за демокрацията в нашата страна.

---
¹ Склонните да пазят поляците по-скоро го вършат от обвързаност по „ славянска “ линия. Онези, които застават на страната на британците, най-често се пробват да се разпознават с „ просветения “ Запад. Тоест даже критиците на сходни стереотипни връзки са склонни към ирационални съждения.
² Мао дефинира Конфуций като „ буквоядец “ и „ феодал “. Но у по-умерените му наследници почитта към мислителя е възобновена.
³ България е 56-а в Индекса за човешко развиване от 2020 година При индикаторите надлежно са ѝ отредени 55-о и 76-о място.

---

Този материал е оповестен в последния брой на сп. " Клуб Z " за април 2022 година