Уреди за мъчение, диджириду и още причудливи неща в Музея на хъркането в Германия
Щипки за нос, шини и протектори за зъби, маски за лице, жилетки с вградени възглавници и още доста други... Над 300 чудати принадлежности от историята и съвремието могат да се видят в Музея на хъркането в немския град Алфелд, споделя ДПА.
Колекцията и музеят са неповторими за Европа. Създадени са от експерта по разстройства на съня доктор Йозеф Александер Вирт и са въодушевени както от специалността и изследователската му активност, по този начин и от локалната организация за взаимопомощ на хората със сънна апнея. Музеят отваря отначало порти предишното лято, откакто предходната галерия на Вирт в същата постройка била наводнена. Гостите му за годината са към 1000, а новата сбирка се попълня непрекъснато.
На процедура хъркането визира безусловно всички , споделя експертът по съня. При към 20% от хората това е всекидневен продължителен проблем, само че останалите 80% също хъркат, в случай че да вземем за пример са заболели, легнали са си пияни или пък в съня си са застанали по тил или в някаква неестествена поза. До към 50-ата година хъркането е отчетливо по-често срещано при мъжете, само че след менопаузата дамите наваксват интензивно, споделя доктор Вирт.
Може би затова човечеството е изобретило безчет причудливи, а в някои случаи и много злокобни принадлежности, против хъркане. В малко други " човещинки " се влага такава креативност , счита основателят на Музея на хъркането. И фактически няма универсално решение, при другите хора работят разнообразни тактики, или още по-често - нищо не работи, добавя той. Съветът му е да не се избързва с интервенциите на носната бариера или мъжеца, в случай че казусът не е потвърдено медицински, а просто всемирен.
© http://www.schnarchmuseum.de
Основателят на музея доктор Йозеф Александер Вирт с един от най-старите експонати
В музея има четири тематични зали, отдадени на другите видове принадлежности и историята им. Има и достоверна лаборатория за проучване на съня от 1985 година А най-новият експонат, който скоро ще се причисли към музея, е копие от труд от 1745 година, открит предходната година из архивите на Магдебургската университетска библиотека, озаглавен " За хъркането на спящия човек ". Счита се, че това е първата научна разработка по тематиката , или най-малко по-стара до този миг не е откривана. Самият Вирт сега сътрудничи по превода й от латински на немски език.
Сред най-любопитните продукти в сбирката е едно диджириду от Австралия . Музикалният инструмент, който наподобява на дълга тръба, попада измежду уредите срещу хъркане и сънна апнея, тъй като съгласно швейцарско изследване от близкото минало упражненито с инструмента ускорява мускулите по пътя на въздуха и зазадравява местата, където притокът може да се прекъсне по време на сън.
Други изненадващи движимости са 100-годишна кожена маска , придържаща челюстта затворена, или пък свещ, която се пъха в ухото, тъй че да основава неудобтво, в случай че човек реши да се завърти и да попадне в поза, предизвикваща хъркане.
Музеят споделя по какъв начин през Втората международна война на бойците, които хъркали, им се прикрепяло нещо твърдо на гърба на униформата, с цел да не им разрешава да се извърнат по тил и по този начин да оставят друарите си да се наспят на тишина. Макар и не с каски или гюллета, този способ се употребявал и по-късно, като била основана цяла поредност от специфични раници, пижами или елеци за сън с пришита възглавница на гърба, която да държи хъркащите постоянно на една старана в безшумна за останалите хора позиция.
Сред потърпевшите от наводнението експонати от предходния експозиция в музея пък била богата документи с разкази за някои от най-шумните хъркащи мъже в историята, Например Уинстън Чърчил, чиято брачна половинка имала специфична звукоизолирана стая за сън в съседство на фамилната спалня или Йоханес Брамс, за който се казвало че може да заглуши всеки оркестър и всяко свое произведение.
© http://www.schnarchmuseum.de
© http://www.schnarchmuseum.de
Колекцията и музеят са неповторими за Европа. Създадени са от експерта по разстройства на съня доктор Йозеф Александер Вирт и са въодушевени както от специалността и изследователската му активност, по този начин и от локалната организация за взаимопомощ на хората със сънна апнея. Музеят отваря отначало порти предишното лято, откакто предходната галерия на Вирт в същата постройка била наводнена. Гостите му за годината са към 1000, а новата сбирка се попълня непрекъснато.
На процедура хъркането визира безусловно всички , споделя експертът по съня. При към 20% от хората това е всекидневен продължителен проблем, само че останалите 80% също хъркат, в случай че да вземем за пример са заболели, легнали са си пияни или пък в съня си са застанали по тил или в някаква неестествена поза. До към 50-ата година хъркането е отчетливо по-често срещано при мъжете, само че след менопаузата дамите наваксват интензивно, споделя доктор Вирт.
Може би затова човечеството е изобретило безчет причудливи, а в някои случаи и много злокобни принадлежности, против хъркане. В малко други " човещинки " се влага такава креативност , счита основателят на Музея на хъркането. И фактически няма универсално решение, при другите хора работят разнообразни тактики, или още по-често - нищо не работи, добавя той. Съветът му е да не се избързва с интервенциите на носната бариера или мъжеца, в случай че казусът не е потвърдено медицински, а просто всемирен.
© http://www.schnarchmuseum.de
Основателят на музея доктор Йозеф Александер Вирт с един от най-старите експонати
В музея има четири тематични зали, отдадени на другите видове принадлежности и историята им. Има и достоверна лаборатория за проучване на съня от 1985 година А най-новият експонат, който скоро ще се причисли към музея, е копие от труд от 1745 година, открит предходната година из архивите на Магдебургската университетска библиотека, озаглавен " За хъркането на спящия човек ". Счита се, че това е първата научна разработка по тематиката , или най-малко по-стара до този миг не е откривана. Самият Вирт сега сътрудничи по превода й от латински на немски език.
Сред най-любопитните продукти в сбирката е едно диджириду от Австралия . Музикалният инструмент, който наподобява на дълга тръба, попада измежду уредите срещу хъркане и сънна апнея, тъй като съгласно швейцарско изследване от близкото минало упражненито с инструмента ускорява мускулите по пътя на въздуха и зазадравява местата, където притокът може да се прекъсне по време на сън.
Други изненадващи движимости са 100-годишна кожена маска , придържаща челюстта затворена, или пък свещ, която се пъха в ухото, тъй че да основава неудобтво, в случай че човек реши да се завърти и да попадне в поза, предизвикваща хъркане.
Музеят споделя по какъв начин през Втората международна война на бойците, които хъркали, им се прикрепяло нещо твърдо на гърба на униформата, с цел да не им разрешава да се извърнат по тил и по този начин да оставят друарите си да се наспят на тишина. Макар и не с каски или гюллета, този способ се употребявал и по-късно, като била основана цяла поредност от специфични раници, пижами или елеци за сън с пришита възглавница на гърба, която да държи хъркащите постоянно на една старана в безшумна за останалите хора позиция.
Сред потърпевшите от наводнението експонати от предходния експозиция в музея пък била богата документи с разкази за някои от най-шумните хъркащи мъже в историята, Например Уинстън Чърчил, чиято брачна половинка имала специфична звукоизолирана стая за сън в съседство на фамилната спалня или Йоханес Брамс, за който се казвало че може да заглуши всеки оркестър и всяко свое произведение.
© http://www.schnarchmuseum.de
© http://www.schnarchmuseum.de
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ