Светът и България в годината на Тръмп
Ще затъне ли в клиентелизъм ГЕРБ – това е въпросът
Мосул, Ирак, 2017 година Стотици християни, оживели в преизподнята на „ Ислямска страна ”, се стичат в храма „ Св. Павел ” за Света Литургия. Тежко въоръжени бойци нервно охраняват периметъра. Присъединяват се безмълвно и доста мюсюлмани в символ на взаимност. Рождество Христово е… Сякаш тази сцена, дружно с празничните гласове из опустошена Сирия, символизират най-добре едно от най-важните събития на 2017 година – разгромът на „ Ислямска страна ”. Съчетаните, въпреки и постоянно разнопосочни, старания на Русия и Съединени американски щати, дадоха своя резултат. Президентът Тръмп преодоля пипалата на „ дълбоката страна ”, обслужвана от Обама и Хилъри, над които тегнат все по-сериозни подозрения, че имат отношение към финансирането и логистиката на мракобесната терористична формация.
След рухването на Берлинската стена през 1989 година светът не е преживявал толкоз дълбоки разбърквания на геополитическите пластове, колкото през 2017 година Доктрината за еднополюсния свят с имперски център, привилигирована външна страна и обслужващ пояс от марионетни страни, отива на бунището на историята. Триадата Вашингтон-Москва-Пекин е определящият фактор за формиращата се многополюсна конструкция на интернационалните връзки. Идеологическият поврат във Вашингтон с успеха на Доналд Тръмп дава късмет за нормализация и баланс. Русия безапелационно се завърна като основен фактор на интернационалната арена, възстановявайки позициите си в Близкия изток. Продължава видимо тихата агресия на Китай със засилващо се наличие в Африка и Латинска Америка. На Западните Балкани Съединени американски щати ще търсят отплата за изместването им като едноличен регулатор в Близкия изток. Импулсът за ускорена интеграция на държавите от някогашна Югославия в Европейски Съюз и НАТО е тъкмо в тази посока. Интересно е дали Сърбия ще преглътне тежката контузия от НАТО-вските удари и ще изостави органичната си връзка с Русия.
И въпреки всичко, без подозрение, 2017-а е годината на Доналд Тръмп. Структурата на политическата власт в Съединени американски щати не е пирамидална, както в Русия, Европа и Китай, и президентът не може еднолично да контролира процесите. Тя е по-скоро шахматна дъска с няколко царя и доста офицери: президентът, политико-икономическите констелации към Пентагона и разследващата общественост, политическите машини на двете партии. В тази комплицирана система, която близо четири десетилетия се конструираше и обслужваше симбиозата на неоконсерватори и неолиберали, Доналд Тръмп с гросмайсторско умеене към този момент съумява посредством серия от тактически отстъпления, изненадващи ходове и преговори, да реализира задачите, в името на които завоюва изборите. Гьобелсовата анти-Тръмп агитация на CNN и доста от европейските медийни централи, която основава превратна визия за един безреден и неефикасен президент, не трансформира действителностите. Дори най-ожесточените му консервативни критици признаха, че Тръмп се оправя добре, а консервативният флагман на анти-Тръмп акцията – изданието National Review, с немалка изненада установи, че това е най-успешното начало на американски президент от десетилетия.
Равносметката сочи реализация на главните цели на Тръмп. Съединени американски щати са в нова роля на интернационалната сцена и последователно ревизират догмите на неолибералната глобализация в региона на свободната търговия и на климата. Тихомълком беше подложен „ намордник “ на НАТО – нападателната изразителност и „ дрънчене на оръжие “ от ерата на Обама са заглушени. Белият дом към този момент не е непрекъснат генератор на напрежение по оста „ Вашингтон-Москва “. А засилената обществена връзка сред Тръмп и Путин е индикация за надалеч по-дълбоки процеси на взаимоотношение. В дълготраен аспект признаването на Ерусалим за столица на Израел ще отпуши безнадеждно затлачения кротичък развой. А във вътрешен проект американската стопанска система се оживи. Вече са в деяние указите за краткотрайно ограничение на мигрантския поток от страни – източник на ислямски тероризъм, които истерично, само че безрезултатно бяха оспорвани по правосъден ред. Тръмп осуети съвършено опита за импийчмънт, стартиран от Сорос и демократите. Ерозира обръчите от компании на неолибералната олигархия. Огромен триумф е и данъчната промяна, която Тръмп беше заречен – опростяване на системата, значително понижаване на налозите за всички за първи път от 30 години насам, удвоявяне на необлагаемия най-малко за нискодоходните. Политическото говорене на демократите и техните аналитични центрове, че новите налози били единствено в интерес на богатите, няма общо с текстовете на новия данъчен кодекс. За първи път от десетилетия американски президент не стана съизвършител във „ войната против Коледа “ и в символ на почитание към християните честити Рождество Христово, а не някакви имагинерни „ зимни празници “. Това беше светът в наедрял щрих през 2017 година
На фона на този геополитически разгар, у нас политиката е съмнително спокойна. Но надали това вещае стихии. Съдейки по настоящите социологически изследвания, основни промени в съотношението на силите на този стадий няма, а ръководството на господин Борисов стои устойчиво. Обобщена в едно изречение, политическата обстановка наподобява по този начин – ГЕРБ господства, само че не въодушевява, Българска социалистическа партия претендира, само че не убеждава.
Управляващите вършат неверни стъпки от време на време, само че са склонни да премислят. В същото време, даже дадени техни политики да са мощно оспорими – примерно по-голям ли е милиард за саниране или още един милиард за обучение и просвета – те извършват предизборната си стратегия. Ако обществото желае други цели, идващият път ще има опция да поддържа друга стратегия. Предвид големия властови запас, който ГЕРБ има на локално и централно равнище, най-малко към този момент свадите с корупционен колорит са незначителни или местни. Най-сериозен позитивен публичен отзив има желанието за проверка на приватизацията. Това е тематика, която мъчително резонира в голямата част от обществото, тъй като приватизацията у нас в огромната си част стана знак на корупция и обеден грабежи, които унищожиха обществения статус и орисите на милиони българи, на цели райони. Ако ГЕРБ отиде оттатък политическите заклинания по тази тематика, то сигурно биха си подсигурили четвърти мандат.
В политическата мозайка на 2017 година се откроява и ролята на президента, който внася значими салда и коректив на противоречиви или неправилни решения на ръководещите. С други думи, господин Радев на този стадий реализира пълноценно своите съществени конституционни функционалности. В такава роля, само че от становище на обществените ползи и права на хората, мощен фактор е и омбудсманът Мая Манолова.
Има ли опция днешната управническа настройка? Без подозрение, тъй като постоянно има опция на дадена политика. Това, което към момента липсва обаче, е безапелационна политическа структура, подплатена с способени екипи, способни да генерират доверие от едно ново публично болшинство. Знакова и точна е оценката на господин Ахмед Доган, че сега няма готова сериозна политическа опция.
Предизвикателствата в този смисъл са най-много пред Българска социалистическа партия. Под управлението на госпожа Корнелия Нинова партията показва нова сила и реактивност. Гради облик на непримирима съпротива. Има какво да се желае обаче за наличието на политическия курс. Стратегическият проблем на Българска социалистическа партия е нейната „ блестяща “ изолираност. Днес никой не желае „ Позитано “ за съдружник, а партийният уред направи и невъзможното да дистанцира, и даже да обиди, разнородни публични групи и среди, които по редица въпроси имат сходни позиции със столетницата и са неин натурален съдружник. Част от този проблем е, че Българска социалистическа партия към този момент не е партия на концепциите, а на апарата и роднинско-фамилните кланове. Това предопределя и негативната кадрова селекция в структури, листи и номинации. Докато не преодолее тези стратегически проблеми, Българска социалистическа партия ще обитава абсолютно в полето на опозицията без действителен късмет да стане част от нова управническа настройка и с изцяло нереалистични упования да получи националното доверие за независимо ръководство. Вътрешното разделяне, което очевидно съществува, въпреки и не на действителна идейна основа, а заради персонална незадоволеност на обособени дейци, прави задачата на управителния екип на „ Позитано “ още по-сложна.
Процесите през новата година, несъмнено, ще бъдат под знака на европейското председателство. Това не значи, че естественият либерален темп би трябвало да бъде потушаван, само че външнополитическите старания на премиера и предстоящата поддръжка, която ще среща от интернационалните сътрудници, ще бъдат мегафон, който по натурален метод ще заглушава вътрешнополитическите проблеми и боричкания. Целият въпрос е, дали и до каква степен в тази конюнктура ръководещата коалиция ще съумее да удържи политиката си на кардинална основа, или ще затъне в клиентелизъм. И дали ГЕРБ ще стартира да преодолява възприятието за партийна самодостатъчност или ще продължи да се капсулира. Второто ще е предвестител на крах. Ще поживеем, ще забележим.
Мосул, Ирак, 2017 година Стотици християни, оживели в преизподнята на „ Ислямска страна ”, се стичат в храма „ Св. Павел ” за Света Литургия. Тежко въоръжени бойци нервно охраняват периметъра. Присъединяват се безмълвно и доста мюсюлмани в символ на взаимност. Рождество Христово е… Сякаш тази сцена, дружно с празничните гласове из опустошена Сирия, символизират най-добре едно от най-важните събития на 2017 година – разгромът на „ Ислямска страна ”. Съчетаните, въпреки и постоянно разнопосочни, старания на Русия и Съединени американски щати, дадоха своя резултат. Президентът Тръмп преодоля пипалата на „ дълбоката страна ”, обслужвана от Обама и Хилъри, над които тегнат все по-сериозни подозрения, че имат отношение към финансирането и логистиката на мракобесната терористична формация.
След рухването на Берлинската стена през 1989 година светът не е преживявал толкоз дълбоки разбърквания на геополитическите пластове, колкото през 2017 година Доктрината за еднополюсния свят с имперски център, привилигирована външна страна и обслужващ пояс от марионетни страни, отива на бунището на историята. Триадата Вашингтон-Москва-Пекин е определящият фактор за формиращата се многополюсна конструкция на интернационалните връзки. Идеологическият поврат във Вашингтон с успеха на Доналд Тръмп дава късмет за нормализация и баланс. Русия безапелационно се завърна като основен фактор на интернационалната арена, възстановявайки позициите си в Близкия изток. Продължава видимо тихата агресия на Китай със засилващо се наличие в Африка и Латинска Америка. На Западните Балкани Съединени американски щати ще търсят отплата за изместването им като едноличен регулатор в Близкия изток. Импулсът за ускорена интеграция на държавите от някогашна Югославия в Европейски Съюз и НАТО е тъкмо в тази посока. Интересно е дали Сърбия ще преглътне тежката контузия от НАТО-вските удари и ще изостави органичната си връзка с Русия.
И въпреки всичко, без подозрение, 2017-а е годината на Доналд Тръмп. Структурата на политическата власт в Съединени американски щати не е пирамидална, както в Русия, Европа и Китай, и президентът не може еднолично да контролира процесите. Тя е по-скоро шахматна дъска с няколко царя и доста офицери: президентът, политико-икономическите констелации към Пентагона и разследващата общественост, политическите машини на двете партии. В тази комплицирана система, която близо четири десетилетия се конструираше и обслужваше симбиозата на неоконсерватори и неолиберали, Доналд Тръмп с гросмайсторско умеене към този момент съумява посредством серия от тактически отстъпления, изненадващи ходове и преговори, да реализира задачите, в името на които завоюва изборите. Гьобелсовата анти-Тръмп агитация на CNN и доста от европейските медийни централи, която основава превратна визия за един безреден и неефикасен президент, не трансформира действителностите. Дори най-ожесточените му консервативни критици признаха, че Тръмп се оправя добре, а консервативният флагман на анти-Тръмп акцията – изданието National Review, с немалка изненада установи, че това е най-успешното начало на американски президент от десетилетия.
Равносметката сочи реализация на главните цели на Тръмп. Съединени американски щати са в нова роля на интернационалната сцена и последователно ревизират догмите на неолибералната глобализация в региона на свободната търговия и на климата. Тихомълком беше подложен „ намордник “ на НАТО – нападателната изразителност и „ дрънчене на оръжие “ от ерата на Обама са заглушени. Белият дом към този момент не е непрекъснат генератор на напрежение по оста „ Вашингтон-Москва “. А засилената обществена връзка сред Тръмп и Путин е индикация за надалеч по-дълбоки процеси на взаимоотношение. В дълготраен аспект признаването на Ерусалим за столица на Израел ще отпуши безнадеждно затлачения кротичък развой. А във вътрешен проект американската стопанска система се оживи. Вече са в деяние указите за краткотрайно ограничение на мигрантския поток от страни – източник на ислямски тероризъм, които истерично, само че безрезултатно бяха оспорвани по правосъден ред. Тръмп осуети съвършено опита за импийчмънт, стартиран от Сорос и демократите. Ерозира обръчите от компании на неолибералната олигархия. Огромен триумф е и данъчната промяна, която Тръмп беше заречен – опростяване на системата, значително понижаване на налозите за всички за първи път от 30 години насам, удвоявяне на необлагаемия най-малко за нискодоходните. Политическото говорене на демократите и техните аналитични центрове, че новите налози били единствено в интерес на богатите, няма общо с текстовете на новия данъчен кодекс. За първи път от десетилетия американски президент не стана съизвършител във „ войната против Коледа “ и в символ на почитание към християните честити Рождество Христово, а не някакви имагинерни „ зимни празници “. Това беше светът в наедрял щрих през 2017 година
На фона на този геополитически разгар, у нас политиката е съмнително спокойна. Но надали това вещае стихии. Съдейки по настоящите социологически изследвания, основни промени в съотношението на силите на този стадий няма, а ръководството на господин Борисов стои устойчиво. Обобщена в едно изречение, политическата обстановка наподобява по този начин – ГЕРБ господства, само че не въодушевява, Българска социалистическа партия претендира, само че не убеждава.
Управляващите вършат неверни стъпки от време на време, само че са склонни да премислят. В същото време, даже дадени техни политики да са мощно оспорими – примерно по-голям ли е милиард за саниране или още един милиард за обучение и просвета – те извършват предизборната си стратегия. Ако обществото желае други цели, идващият път ще има опция да поддържа друга стратегия. Предвид големия властови запас, който ГЕРБ има на локално и централно равнище, най-малко към този момент свадите с корупционен колорит са незначителни или местни. Най-сериозен позитивен публичен отзив има желанието за проверка на приватизацията. Това е тематика, която мъчително резонира в голямата част от обществото, тъй като приватизацията у нас в огромната си част стана знак на корупция и обеден грабежи, които унищожиха обществения статус и орисите на милиони българи, на цели райони. Ако ГЕРБ отиде оттатък политическите заклинания по тази тематика, то сигурно биха си подсигурили четвърти мандат.
В политическата мозайка на 2017 година се откроява и ролята на президента, който внася значими салда и коректив на противоречиви или неправилни решения на ръководещите. С други думи, господин Радев на този стадий реализира пълноценно своите съществени конституционни функционалности. В такава роля, само че от становище на обществените ползи и права на хората, мощен фактор е и омбудсманът Мая Манолова.
Има ли опция днешната управническа настройка? Без подозрение, тъй като постоянно има опция на дадена политика. Това, което към момента липсва обаче, е безапелационна политическа структура, подплатена с способени екипи, способни да генерират доверие от едно ново публично болшинство. Знакова и точна е оценката на господин Ахмед Доган, че сега няма готова сериозна политическа опция.
Предизвикателствата в този смисъл са най-много пред Българска социалистическа партия. Под управлението на госпожа Корнелия Нинова партията показва нова сила и реактивност. Гради облик на непримирима съпротива. Има какво да се желае обаче за наличието на политическия курс. Стратегическият проблем на Българска социалистическа партия е нейната „ блестяща “ изолираност. Днес никой не желае „ Позитано “ за съдружник, а партийният уред направи и невъзможното да дистанцира, и даже да обиди, разнородни публични групи и среди, които по редица въпроси имат сходни позиции със столетницата и са неин натурален съдружник. Част от този проблем е, че Българска социалистическа партия към този момент не е партия на концепциите, а на апарата и роднинско-фамилните кланове. Това предопределя и негативната кадрова селекция в структури, листи и номинации. Докато не преодолее тези стратегически проблеми, Българска социалистическа партия ще обитава абсолютно в полето на опозицията без действителен късмет да стане част от нова управническа настройка и с изцяло нереалистични упования да получи националното доверие за независимо ръководство. Вътрешното разделяне, което очевидно съществува, въпреки и не на действителна идейна основа, а заради персонална незадоволеност на обособени дейци, прави задачата на управителния екип на „ Позитано “ още по-сложна.
Процесите през новата година, несъмнено, ще бъдат под знака на европейското председателство. Това не значи, че естественият либерален темп би трябвало да бъде потушаван, само че външнополитическите старания на премиера и предстоящата поддръжка, която ще среща от интернационалните сътрудници, ще бъдат мегафон, който по натурален метод ще заглушава вътрешнополитическите проблеми и боричкания. Целият въпрос е, дали и до каква степен в тази конюнктура ръководещата коалиция ще съумее да удържи политиката си на кардинална основа, или ще затъне в клиентелизъм. И дали ГЕРБ ще стартира да преодолява възприятието за партийна самодостатъчност или ще продължи да се капсулира. Второто ще е предвестител на крах. Ще поживеем, ще забележим.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ