Държавата ще финансира второ висше образование
Ще закриват университети, които трайно не организират образователен развой
Депутатите одобриха на първо четене в просветната комисия предлагането страната да финансира второ висше обучение, в случай че е в предпочитани посоки и предпазени специалности. Промените в Закона за висшето обучение са импортирани от депутати от Има Такъв Народ, ГЕРБ и Българска социалистическа партия и целят да се преодолее дефицитът на експерти в избрани браншове.
Идеята за отпадане на ограничаването за финансиране на втора просветителна степен беше оповестена от просветния министър Красимир Вълчев на съвещание на Съвета на ректорите на 20 март. " Имаме браншове и професионални посоки, към които няма интерес, само че има огромен недостиг на фрагменти, т.е. е целесъобразно да се разреши държавно субсидиране за второ висше обучение по дадени дефицитни специалности ", уточни тогава министърът.
Аргументи " за " и " срещу " измененията
Ректорите и синдикатите поддържаха препоръчаните промени, до момента в който бизнесът изрази съществени възражения. От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) считат, че насочването на запаси към второ гратис обучение значи увеличение на бюджета на висшите учебни заведения в посока на количество, а не на качество.
" Пазарът на труда има потребност от повече лица със приблизително професионално обучение, а не толкоз от висшисти ", показват от асоциацията. Те предизвестяват, че неналичието на входни филтри като възраст, професионален профил и действителни потребности крие риск от фиктивен интерес към безвъзмездна тапия, без следваща реализация по съответната компетентност.
АИКБ предлага мярката да важи единствено за лица, които не са употребявали обществено финансиране за второ образование, не са се осъществили в първата си компетентност и минават през подготовка по рекомендация на бюро по труда или шеф. Бизнесът упорства също мярката да се обвърже с съответни условия за реализация в съответния бранш в границите на избран интервал след завършването.
Закриване на " призрачни " университети
В същото съвещание, депутатите утвърдиха и друга значима смяна – университети да могат да се закриват по предложение на Министерския съвет, в случай че " трайно " не реализират учебен развой. Мотивите са, че в такива случаи висшите учебни заведения не извършват главната си функционалност, което утежнява репутацията на всички университети и води до неефективно разходване на обществени и частни запаси.
Промените бяха препоръчани след зов на министър Вълчев поради случая с Пернишкия университет. " За мен и един учебен срок без образователен развой е трайно не реализиране на образователен развой ", съобщи изрично Вълчев.
От Съвета на ректорите поддържаха измененията, само че показаха подозрения по отношение на техническите начини за реализацията им. " За да се стигне до трайно неосъществяване на образователен развой, очевидно е имало проблеми много преди този момент. Опираме до контролните функционалности на МОН, които поддържаме да бъдат разширени и детайлизирани ", уточни юрист Калин Костов.
Председателят на просветната комисия и вносител на измененията проф. Андрей Чорбанов даде обещание до второто четене текстовете да бъдат прецизирани.
Депутатите одобриха на първо четене в просветната комисия предлагането страната да финансира второ висше обучение, в случай че е в предпочитани посоки и предпазени специалности. Промените в Закона за висшето обучение са импортирани от депутати от Има Такъв Народ, ГЕРБ и Българска социалистическа партия и целят да се преодолее дефицитът на експерти в избрани браншове.
Идеята за отпадане на ограничаването за финансиране на втора просветителна степен беше оповестена от просветния министър Красимир Вълчев на съвещание на Съвета на ректорите на 20 март. " Имаме браншове и професионални посоки, към които няма интерес, само че има огромен недостиг на фрагменти, т.е. е целесъобразно да се разреши държавно субсидиране за второ висше обучение по дадени дефицитни специалности ", уточни тогава министърът.
Аргументи " за " и " срещу " измененията
Ректорите и синдикатите поддържаха препоръчаните промени, до момента в който бизнесът изрази съществени възражения. От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) считат, че насочването на запаси към второ гратис обучение значи увеличение на бюджета на висшите учебни заведения в посока на количество, а не на качество.
" Пазарът на труда има потребност от повече лица със приблизително професионално обучение, а не толкоз от висшисти ", показват от асоциацията. Те предизвестяват, че неналичието на входни филтри като възраст, професионален профил и действителни потребности крие риск от фиктивен интерес към безвъзмездна тапия, без следваща реализация по съответната компетентност.
АИКБ предлага мярката да важи единствено за лица, които не са употребявали обществено финансиране за второ образование, не са се осъществили в първата си компетентност и минават през подготовка по рекомендация на бюро по труда или шеф. Бизнесът упорства също мярката да се обвърже с съответни условия за реализация в съответния бранш в границите на избран интервал след завършването.
Закриване на " призрачни " университети
В същото съвещание, депутатите утвърдиха и друга значима смяна – университети да могат да се закриват по предложение на Министерския съвет, в случай че " трайно " не реализират учебен развой. Мотивите са, че в такива случаи висшите учебни заведения не извършват главната си функционалност, което утежнява репутацията на всички университети и води до неефективно разходване на обществени и частни запаси.
Промените бяха препоръчани след зов на министър Вълчев поради случая с Пернишкия университет. " За мен и един учебен срок без образователен развой е трайно не реализиране на образователен развой ", съобщи изрично Вълчев.
От Съвета на ректорите поддържаха измененията, само че показаха подозрения по отношение на техническите начини за реализацията им. " За да се стигне до трайно неосъществяване на образователен развой, очевидно е имало проблеми много преди този момент. Опираме до контролните функционалности на МОН, които поддържаме да бъдат разширени и детайлизирани ", уточни юрист Калин Костов.
Председателят на просветната комисия и вносител на измененията проф. Андрей Чорбанов даде обещание до второто четене текстовете да бъдат прецизирани.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ




