Кварто квартет и Валентин Ганев - за История на войника 4 години по-късно!
Ще ви разкажем за следващия план на Кварто квартет - една (подновена) история за творба на Игор Стравински , написана преди 100 години , през турбулентната 1917-а, новаторската (и днес) концепция да се извършва на... гара. Именно тази творба - " История на боеца ", събира на сцената (на зала, не на гара - засега) музикантите от Кварто и артиста Валентин Ганев преди 4 години. Събра ги и в нашето особено студио в зала " България " - двама цигулари в действителност, единият - основател и първа цигулка на Кварто квартет Иван Пенчев , другият - " несбъднат " (както споделя самичък за себе си) цигулар и прелестен артист, който продължава да е изпълнен с любознание към " преходните " жанрове. И (както подходящо вметна Иван Пенчев) " сбъднат контрабасист "! Защото моноспектакълът " Контрабасът " с режисьор Пламен Марков означи наскоро своето 250-о зрелище , а към този момент в действителност клонят към 300 (уточнява Валентин Ганев). И си спомня, че първоначално никой не очаквал, че " Контрабасът " ще има толкоз дълъг живот - споделиха ни да го изиграем там 5-6 пъти. А можем да си представим какъв брой безапелационен е артистът, в случай, че след едно от представленията зад кулисите пристигнала българска цигуларка, която живее в чужбина и попитала артиста в кой оркестър свири. Недейте, апелирам Ви - споделил Валентин Ганев, - нали разбирате, че това е единствено спектакъл и в него всичко е наужким, и контрабасистите, и те. И бърза да добави, че безапелационен е най-много текстът на Патрик Зюскинд . И че това му е хубавото на театъра, че в никакъв случай не можеш да си сигурен кой театър ще се хареса на публиката - по тази причина ние цялостен живот търсим тайната на въздействието и все не ни е ясно каква е рецептата. Добавя, че граничните жанрове, които свързват музиканти и артисти, са му доста забавни (аз незабавно си припомням присъединяване му в един рядко завладяващ план на радиооркестъра " Сън и не-сън в лятна нощ " ).
Разбира се, стигаме до идното показване на " История на боеца " на 11 ноември в събота, от 19.30 в зала " България " (чуйте диалога, има забавна полемика по тематиката за най-хубавия за публиката начален час за концертите - дали 19.30 е по-удобен от 19.00). Преди 4 години в същия състав със същата творба имат огромен триумф. Какво се е трансформирало в този момент?! Времето, ние самите... - споделя Иван Пенчев, - а по принцип е забавно времето, в което " Историята... " е написана, време на раздробяване на културната еднаквост в Европа, нещо, което и сега се случва. Почти всеки музикант през днешния ден е роден на едно място, а работи другаде. Така е било и по времето, когато Стравински написа " История на боеца " с концепцията да образува нещо като нов род - " джобен спектакъл ", както го е нарекъл. Не просто концерт, а цялостен сценичен театър, построен със ужасно необикновена композиция от принадлежности. А точно - в основната роля е цигулката (душата на войника), партията на корнета извършва Петър Македонски от радиооркестъра, Сабина Йорданова (чудесна фаготистка, идва за концерта от Естония, където свири в момента), тромбонът ще е в ръцете на Минчо Томанов, лидер на групата в Софийската филхармония, кларинетът (много значим за драматургията) е поверен на Атанас Илиев, контрабасът (за къде без него) - Лена Карни (тя замества Силвето, която свиреше при предното показване, само че напълно в духа на това, което приказваме, отпътува да работи в Аржентина). " През 1917-а американският джаз към момента не е навлязъл в Европа, само че Стравински като че ли го е предусещал и е знаел какво ще стане съвременно " - коментира музикалния език на творбата Иван Пенчев и тук в диалога се включва още веднъж Валентин Ганев ( негов е преводът и акомодацията на текста с някои съвременни " вметки " - фантастичен) и прибавя още исторически линии. Самият Стравински, който след революцията напуща Русия и се открива в Швейцария, е считал творбата за нещо като " форма на оцеляване ", на нея написа, че е " за свирене, танцуване и говорене ", т.е. има доста благоприятни условия и версии за нейното интерпретиране. Стравински си е представял подобен балаганен, безвкусен вид спектакъл, който може да се показва навън, на гара, измежду военните окопи. За страдание, след първото зрелище през 1918-а, идва войната, Европа е покосена от испански грип и " Историята на боеца " се играе още веднъж едвам през 1923-та. Много забавно споделя Валентин Ганев - по какъв начин Стравински превежда съветски приказки на фамозния тогава швейцарски публицист Шарл Фердинанд Рамю, който на тази основа написа либретото във тип на доверчив стих съветски, национален и в това в действителност беше нашата веселба - да придадем днешно звучене на това народностно изложение. Умее да борави с думите Валентин Ганев, наложително чуйте на финала на диалога по какъв начин показва дребна част от спектакъла - момента, в който боецът (вече продал душата си на дявола) отива на пазара като търговец на килими и хвали стоката си.
Разбира се, стигаме до идното показване на " История на боеца " на 11 ноември в събота, от 19.30 в зала " България " (чуйте диалога, има забавна полемика по тематиката за най-хубавия за публиката начален час за концертите - дали 19.30 е по-удобен от 19.00). Преди 4 години в същия състав със същата творба имат огромен триумф. Какво се е трансформирало в този момент?! Времето, ние самите... - споделя Иван Пенчев, - а по принцип е забавно времето, в което " Историята... " е написана, време на раздробяване на културната еднаквост в Европа, нещо, което и сега се случва. Почти всеки музикант през днешния ден е роден на едно място, а работи другаде. Така е било и по времето, когато Стравински написа " История на боеца " с концепцията да образува нещо като нов род - " джобен спектакъл ", както го е нарекъл. Не просто концерт, а цялостен сценичен театър, построен със ужасно необикновена композиция от принадлежности. А точно - в основната роля е цигулката (душата на войника), партията на корнета извършва Петър Македонски от радиооркестъра, Сабина Йорданова (чудесна фаготистка, идва за концерта от Естония, където свири в момента), тромбонът ще е в ръцете на Минчо Томанов, лидер на групата в Софийската филхармония, кларинетът (много значим за драматургията) е поверен на Атанас Илиев, контрабасът (за къде без него) - Лена Карни (тя замества Силвето, която свиреше при предното показване, само че напълно в духа на това, което приказваме, отпътува да работи в Аржентина). " През 1917-а американският джаз към момента не е навлязъл в Европа, само че Стравински като че ли го е предусещал и е знаел какво ще стане съвременно " - коментира музикалния език на творбата Иван Пенчев и тук в диалога се включва още веднъж Валентин Ганев ( негов е преводът и акомодацията на текста с някои съвременни " вметки " - фантастичен) и прибавя още исторически линии. Самият Стравински, който след революцията напуща Русия и се открива в Швейцария, е считал творбата за нещо като " форма на оцеляване ", на нея написа, че е " за свирене, танцуване и говорене ", т.е. има доста благоприятни условия и версии за нейното интерпретиране. Стравински си е представял подобен балаганен, безвкусен вид спектакъл, който може да се показва навън, на гара, измежду военните окопи. За страдание, след първото зрелище през 1918-а, идва войната, Европа е покосена от испански грип и " Историята на боеца " се играе още веднъж едвам през 1923-та. Много забавно споделя Валентин Ганев - по какъв начин Стравински превежда съветски приказки на фамозния тогава швейцарски публицист Шарл Фердинанд Рамю, който на тази основа написа либретото във тип на доверчив стих съветски, национален и в това в действителност беше нашата веселба - да придадем днешно звучене на това народностно изложение. Умее да борави с думите Валентин Ганев, наложително чуйте на финала на диалога по какъв начин показва дребна част от спектакъла - момента, в който боецът (вече продал душата си на дявола) отива на пазара като търговец на килими и хвали стоката си.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ