Беше като във филм на ужасите, лихварите първо ме биха, а после се гавриха с жена ми
Ще ви опиша за една нощ на смут, която преживяхме с моята брачна половинка. Правя го и поради нас – нека малко ни олекне, и поради другите – като предизвестие. Сигурно не сме единствените, подложени на сходно принуждение, и знам, че то не трябва да се премълчава – нито от боязън, нито от позор. В един миг животът на фамилията ни се обърка. Горе-долу едновременно редуцираха и мен, и нея и останахме без работа, а имахме две деца и два заема. Започнаха да ни притискат за вноските, които не можехме да погасяваме. Тогава се видях в същинска невъзможност. Един прочут ми предложи човек, който може да оправи нещата. Свързах се с него и той в действителност незабавно ми даде заем от 10 хиляди лв., с цел да оправя ситуацията. Трябваше да ги върна за 3 години, а лихвата щеше да е 4 хиляди лв.. Бях намерил и решение за връщането им – щях да отпътува в чужбина, да работя и да се издължа. Но и този път проектите ми се объркаха – фамилни проблеми провалиха пътуването ми.
Все отново не стоях със скръстени ръце – хванах се на един градеж и лека-полека внасях дължимите суми. Трите години обаче се изтърколиха като три месеца и като тегли чертата, „ положителният “ човек ми сподели, че съм покрил единствено лихвата и нито лев от главницата. Исках пролонгация – въпреки всичко работех и въпреки и постепенно, си плащах дълга. В отговор започнаха закани по телефона, след това лихварят ми прати двама здравеняци, които хубаво ме натупаха – да не не помня, че съм дебитор. Стигнаха и по-далече. Една вечер, както се прибирахме с жена ми, едни яки мъже ни сграбчиха и ни натикаха в някаква кола.
Нататък всичко стана като във филм на ужасите – завързаха ни очите и ръцете. Нямах визия какъв брой и накъде пътуваме, най-после ни стовариха като чували и ни набутаха в някаква стая. Аз някак се бях примирил, само че жена ми беше изпаднала в суматоха и от самото начало хлипаше. Развързаха ни очите и мен ме накара да подпиша документ, че им трансферирам жилището – единственото, което имах. Отказах, тъй като това означаваше фамилията ми да остане на улицата. Не ме кандърдисваха, а започнаха да ме бият като тупан. Като им писна да се занимават с мене, подхванаха жена ми. Правиха такива неща с нея, че нямам сили да ги опиша. Само като си спомня, настръхвам целият и отново обезумявам от яд и изтощение. Гавриха се с нея, изнасилваха я, подмятаха я като парцалена кукла, а аз не можех да помръдна. После отново подхванаха мене. Цяла нощ извергите издевателстваха над нас и най-после, с цел да спася брачната половинка си, която беше на края на силите си, аз подписах документа, който желаеха. После отново ни завързаха очите, натовариха ни в колата и ни стовариха пред дома ни.
След този случай се откриха в действителност положителни хора, помогнаха ми и съумях да спася и жилището, и фамилията ни И с парите се оправих, покрив задълженията си. Преживяното в онази нощ обаче ще помним с жена ми, до момента в който сме живи.
Марин
