Ще стъпи ли Молдова окончателно на европейските релси?
Ще тръгне ли Молдова дефинитивно по европейския път или ще се обърне обратно към Русия? И ще допусне ли Русия тази дребна страна да й се изплъзне, даже резултатите от утрешните избори и референдум да не са в нейна изгода?
Това са двата въпроса преди утрешния избор „ 2 в 1 “.
Молдованите избират президент и в същото време гласоподават дали бъдещото участие в Европейски Съюз да бъде записано в конституцията като стратегическа цел.
Прозападната президентка Мая Санду ще завоюва втори мандат, като на първия тур ще получи 35,8 на 100 от гласовете и по този начин ще се откъсне с доста пред 10-те си съперници. Тя ще победи и на втория кръг на 3 ноември, в случай че има подобен. Това сочат прогнозите на кишиневския Център за социологически проучвания и пазарни изследвания CBS-AXA, представени от Ройтерс.
Победата й ще значи продължение на прозападния курс, осъществяване на промени и ново финансиране от Запада, стига да е безапелационна. Наблюдатели регистрират, че по-слаб резултат, даже при триумф на Санду, ще разклати нейната партия. А следващата година предстоят нови парламентарни избори и ръководещите могат да изгубят витално значимото си безусловно болшинство. Опозицията е съвсем напълно проруска.
Втори с 9% се чака да бъде Александър Стояногло. Макар че е социалдемократ и неговата партия е асоцииран член на Партията на европейските социалисти (ПЕС), в Молдова той е подкрепян от опозиционната проруска Партия на социалистите.
55,1 % ще гласоподават за участието в Европейски Съюз, демонстрират предвижданията. Този избор няма правно обвързващ темперамент, само че ще бъде индикатор за настроенията в някогашната руска република. И ще покаже дали Молдова дефинитивно ще стъпи на европейските релси. Референдумът ще бъде годен, в случай че в него вземат участие над 33 на 100 от гласоподавателите.
Мая Санду е държавен глава от 2020 година Година по-късно нейната демократична партия „ Действие и взаимност “ завоюва и парламентарните избори, освен това с безусловно болшинство.
Правителството в Кишинев поддържа по-тясна интеграция със Запада и участие в Европейски Съюз до 2030 година Молдова получи статут на кандидат-член, а на 25 юни стартира и договарянията за присъединение.
Президентката уверено осъди съветската експанзия в Украйна и непрекъснато упреква Москва, че желае да я смъкна.
1500 съветски военни са ситуирани в Приднестровието – сепаратистки район сред левия бряг на река Днестър и Украйна. Регионът разгласи непокорство на Кишинев през 1992 година, след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Конфликтът там сега е замразен, само че постоянно може да се разгори.
Молдова, чието население е по-малко от 3 милиона души, е затисната сред воюващата Украйна и членуващата в Европейски Съюз Румъния. Мнозинството от популацията е румънскоговорещо. Рускоезичното малцинство обаче е доста. По тази причина до 2020 година страната непрекъснато се люшкаше сред Запада и Русия.
Мая Санду и държавното управление й упрекват Русия, че непрекъснато организира хибридни офанзиви против Молдова. На 4 октомври полицията разгласи, че подкрепяни от Москва незаконни групи ще се опитат да провалят изборите и даже да завладяват здания на държавни институции.
Наскоро шефът на полицията упрекна Русия, че през септември е превела общо 15 милиона $ по сметките на 130 000 жители на Молдова, с цел да гласоподават с „ не “ на референдума и за проруски претенденти на президентските избори. Парите били превеждани благодарение на мрежа, ръководена от търсения олигарх дезертьор Илан Шор. Самият Шор твърди, че парите са персонално негови и нямат нищо общо с Русия, затова не става дума за подкупи.
През април пет опозиционни молдовски партии, измежду които групировка с добре познатото у нас име „ Възраждане “, сътвориха на специфична среща в Москва алианс, който нарекоха „ Победа “. Целта му е опълчване на участието в Европейски Съюз и по-тесни връзки с Русия. Сред учредителите му е и партията ШОР, чийто водач е упоменатият нагоре Илан Шор.
Само преди месец бяха нападнати постройките на Върховния съд и на държавните радио и телевизия в Кишинев. Властите упрекнаха подготвени в Русия групи.
Сериозна заплаха съставлява и Гагаузия – самостоятелно териториално образувание в състава на Молдова. Докато сепаратистките трендове в Приднестровието, наподобява, за момента са затихнали, в Гагаузия напрежението непрекъснато се подклажда. Там към този момент имаше два референдума срещу Европейски Съюз, приключили с над 90 на 100 гласове срещу евроинтеграцията. Отделно локалните управляващи упорстват за разединение от Молдова, в случай че тя реши да се сплоти с Румъния. Нищо че за такова нещо приказват единствено крайните румънски националисти.
В началото на седмицата Европейски Съюз глоби управлението на Гагаузия отпред с лидерката й Евгения Гуцул. Те бяха осъдени за дестабилизиране на Молдова.
„ Русия ускори опитите да подкопае демокрацията в страната и европейското бъдеще на Молдова, в това число с дезинформация и блян за пазаруване на гласове. Осъждаме тези дейности. Те се нуждаят от отговор “, съобщи през вчерашния ден представител на Европейската комисия.
Той обаче не пожела да отговори на въпрос на Клуб Z дали страната ще загуби статута си на кандидат-член при положение, че на референдума за Европейски Съюз завоюват съперниците на евроинтеграцията.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това са двата въпроса преди утрешния избор „ 2 в 1 “.
Молдованите избират президент и в същото време гласоподават дали бъдещото участие в Европейски Съюз да бъде записано в конституцията като стратегическа цел.
Прозападната президентка Мая Санду ще завоюва втори мандат, като на първия тур ще получи 35,8 на 100 от гласовете и по този начин ще се откъсне с доста пред 10-те си съперници. Тя ще победи и на втория кръг на 3 ноември, в случай че има подобен. Това сочат прогнозите на кишиневския Център за социологически проучвания и пазарни изследвания CBS-AXA, представени от Ройтерс.
Победата й ще значи продължение на прозападния курс, осъществяване на промени и ново финансиране от Запада, стига да е безапелационна. Наблюдатели регистрират, че по-слаб резултат, даже при триумф на Санду, ще разклати нейната партия. А следващата година предстоят нови парламентарни избори и ръководещите могат да изгубят витално значимото си безусловно болшинство. Опозицията е съвсем напълно проруска.
Втори с 9% се чака да бъде Александър Стояногло. Макар че е социалдемократ и неговата партия е асоцииран член на Партията на европейските социалисти (ПЕС), в Молдова той е подкрепян от опозиционната проруска Партия на социалистите.
55,1 % ще гласоподават за участието в Европейски Съюз, демонстрират предвижданията. Този избор няма правно обвързващ темперамент, само че ще бъде индикатор за настроенията в някогашната руска република. И ще покаже дали Молдова дефинитивно ще стъпи на европейските релси. Референдумът ще бъде годен, в случай че в него вземат участие над 33 на 100 от гласоподавателите.
Мая Санду е държавен глава от 2020 година Година по-късно нейната демократична партия „ Действие и взаимност “ завоюва и парламентарните избори, освен това с безусловно болшинство.
Правителството в Кишинев поддържа по-тясна интеграция със Запада и участие в Европейски Съюз до 2030 година Молдова получи статут на кандидат-член, а на 25 юни стартира и договарянията за присъединение.
Президентката уверено осъди съветската експанзия в Украйна и непрекъснато упреква Москва, че желае да я смъкна.
1500 съветски военни са ситуирани в Приднестровието – сепаратистки район сред левия бряг на река Днестър и Украйна. Регионът разгласи непокорство на Кишинев през 1992 година, след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Конфликтът там сега е замразен, само че постоянно може да се разгори.
Молдова, чието население е по-малко от 3 милиона души, е затисната сред воюващата Украйна и членуващата в Европейски Съюз Румъния. Мнозинството от популацията е румънскоговорещо. Рускоезичното малцинство обаче е доста. По тази причина до 2020 година страната непрекъснато се люшкаше сред Запада и Русия.
Мая Санду и държавното управление й упрекват Русия, че непрекъснато организира хибридни офанзиви против Молдова. На 4 октомври полицията разгласи, че подкрепяни от Москва незаконни групи ще се опитат да провалят изборите и даже да завладяват здания на държавни институции.
Наскоро шефът на полицията упрекна Русия, че през септември е превела общо 15 милиона $ по сметките на 130 000 жители на Молдова, с цел да гласоподават с „ не “ на референдума и за проруски претенденти на президентските избори. Парите били превеждани благодарение на мрежа, ръководена от търсения олигарх дезертьор Илан Шор. Самият Шор твърди, че парите са персонално негови и нямат нищо общо с Русия, затова не става дума за подкупи.
През април пет опозиционни молдовски партии, измежду които групировка с добре познатото у нас име „ Възраждане “, сътвориха на специфична среща в Москва алианс, който нарекоха „ Победа “. Целта му е опълчване на участието в Европейски Съюз и по-тесни връзки с Русия. Сред учредителите му е и партията ШОР, чийто водач е упоменатият нагоре Илан Шор.
Само преди месец бяха нападнати постройките на Върховния съд и на държавните радио и телевизия в Кишинев. Властите упрекнаха подготвени в Русия групи.
Сериозна заплаха съставлява и Гагаузия – самостоятелно териториално образувание в състава на Молдова. Докато сепаратистките трендове в Приднестровието, наподобява, за момента са затихнали, в Гагаузия напрежението непрекъснато се подклажда. Там към този момент имаше два референдума срещу Европейски Съюз, приключили с над 90 на 100 гласове срещу евроинтеграцията. Отделно локалните управляващи упорстват за разединение от Молдова, в случай че тя реши да се сплоти с Румъния. Нищо че за такова нещо приказват единствено крайните румънски националисти.
В началото на седмицата Европейски Съюз глоби управлението на Гагаузия отпред с лидерката й Евгения Гуцул. Те бяха осъдени за дестабилизиране на Молдова.
„ Русия ускори опитите да подкопае демокрацията в страната и европейското бъдеще на Молдова, в това число с дезинформация и блян за пазаруване на гласове. Осъждаме тези дейности. Те се нуждаят от отговор “, съобщи през вчерашния ден представител на Европейската комисия.
Той обаче не пожела да отговори на въпрос на Клуб Z дали страната ще загуби статута си на кандидат-член при положение, че на референдума за Европейски Съюз завоюват съперниците на евроинтеграцията.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ